Отиди на страница:
| Ама не искам да спорим. Искам да чуя мнението ти за причините, довели до упадъка на морала. Аз съм посочил една от тях. Ти очевидно не я приемаш. Добре, кажи кои са според теб. |
| Несправедливото , Манерко, е , че неумни и неспособни са богати и живеят добре / хвала на градивните / . Каквито черпаклии естествено има не само при капитализма. Тази обществена система не трябва да бъде фетешизирана с девиза : Като си умен , защо не си богат ?, а по-скоро да има и този прочит : Бедния не може да мисли и затова не е богат . Те затова и го натискат да гледа надолу , за да не посяга към черпака ти, зер, може да се окаже умен и способен . Има разбира се една съществена отлика в тази система - доминираща и мотивираща алчност, преобладаващ ярък индивидуализм , разбити социални асансьори и ерозиране на понятието солидарност . А зщо не и морална деградация за не малко хора , която катализира алчността . Чичковците с брадите са го казали простичко: Човек за човека е вълк. |
| Съзнателно насаждане на модела - 1. можеш да имаш всичко бързо и си готин ако го имаш сега, 2. можеш да правиш пари от пари. За първото - предполагам, че аз (и немалка част от поколението преди мене) има "имунитет" - просто заради различния начин на живот. Но за съжаление, познавам достатъчно семейства, които се поддават на тази обработка. Масовото облъчване е много пагубно - почти като реклама на шоколади пред деца. За второто - ще ти дам илюстрация с един пример. Преди време мой близък (живее в Швеция) се ядосваше, че заради кризата изгубил голяма част от спестяванията си - бил ги вложил като акции в една банка, а покрай кризата акциите на банката падат надолу. Аз му казах, че притеснения нямам - влоговете са гарантирани. Той ме изгледа с презрение и каза - да си държиш парите на влог? Въпрос на култура е да ги държиш в акции. Е, аз очевидно съм некултурна, защото отказвам да печеля от парите си. Искам да печеля само от труда си. Но този мой близък е с насадено мнение - който държи на труда си, е варварин, а те, цивилизованите - правят пари, а не работят. Той не се е родил такъв - това мислене му е насадено. Ако искаш и съвсем накратко да ти го кажа - вродената лека алчност и лек мързел, присъщи на повечето хора, са използвани с помощта на СМИ-тата, които отдавна са средства за реклама (остави продуктите, те са реклама на модели), а не средства за информация. Нито науката, нито религията са набъркани тук. |
| Самата поява на подобно заглавие: Крах на капитализма? Глупости! си е диагноза. Не я четох. Така че нямам идея каква е. Нещо сериозно или става дума за лекуване на СПИН с болкоуспокояващи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: MB |
| Хексе, по принцип не възразявам на написаното от теб. Но имам някои коментари. 1. Моралът е изключителено променлива категория. Само в рамките на ХХ в. българите са притежавали най-малко три вида морал: патриархалния, с който са влезли във века; социалистическия, с който отраснахме ние; общочовешко-демократичния, който се опитахме да усвоим през 90-те години. Тези разновидности бяха свързани както с вътрешни промени и сътресения, така и с общочовешкото движение на представите за взаимоотношенията между хората: имам предвид и отношението към жената и нейното място в семейството и обществото, и към парите, и към учението и знанието, и към сексуалността, и към успеха, и към усилието, и към скромността, и към трансценденталното... Нещо повече, соцморалът от 50-те, който познавам от книги и разкази, очевидно нямаше нищо общо със соцморала от 80-те. Така че промяната на морала е нещо доста комплексно и не може да се изчерпи с един или два фактора, които го предизвикват. 2. Отмирането на влиянието на Църквата, която през вековете си беше присвоила ролята да бъде моралният стожер на обществото, също значително повлия върху тези флуктуации. Мисля, че това е нещо общопризнато и за него се говори отдавна. Помисли и за това, че всъщност Църквата се е борила много ожесточено с правенето на пари от пари, забранявала е на миряните да се занимават с подобно нещо и именно затова лихвари, а после и банкери станаха евреите, които не принадлежаха към Църквата. Отвори Шекспир и виж там образа на лихварина-евреин. 3. Самият лозунг "искам всичко тук и сега" възникна със забогатяването на обществото, сиреч с научно-техническата революция от ХІХ-ХХ в., и най-вече с развитието на банково-кредитната система в началото на ХХ в. И в това няма нищо лошо. Далеч по-лошото е голямото изнежване, омързеливяне, окекавяване на новите поколения, непознаващи тежкия труд и всекидневното усилие, без които самото оцеляване е под въпрос. И причината за това са новите технологии, облекчаващи труда във всички сфери. Е, и още много работи, ама да нахвърля само некои съображения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
„хората не се раждат равни - по-способните и умни ще са богати и ще живеят добре“ Кое ли? А как разбираме кои са по-способни? По това, че са богати и живеят добре ли? Що ми прилича на затворен кръг?И кое е несправедливото в това? |
| Десетте божи заповеди ги имаше и в социалистическия наказателен кодекс... А някои са богати само защото са по-силни.... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: letec55 |
| Единственото, което ми дойде на ум, беше Горбачов...Горбачов отрече Брежнев, Андропов, Черненко, за останалите ще видим. |
| Голяма част от последните флуктуации (както казваш) в морала на нашето общество доста противоречат на религиозните догми. А базисните "не кради" и "не убивай" не са християнски ценности, а общочовешки. За оцеляване на групата се налагат ограничения на индивидите. Това, че дадена религия ги подкрепя, не означава, че те престават да съществуват извън религията. |
| Хората не се раждат равни..., Той не се е родил такъв ...???? От кога хората се раждат уми и/или глупави? От кога децата на богатите се раждат в тоги, а децата на бедните в парцали? Някой, тук в този форум, да помни да се е родил със сребърна лъжичка забита на определено място? Децата се раждат "равни" и почти "еднакви", а после се развиват според средата в която израстват, не мислите ли? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ohubohu |
Това, че дадена религия ги подкрепя, не означава, че те престават да съществуват извън религията Ни най-малко не споря по този въпрос. Струва ми се, че нещо си се заблудила относно отношението ми към религията. Не изказвам мнение като религиозен адепт, какъвто не съм дори в малка степен. Просто се мъча да размишлявам върху някакви дадености. А флуктуациите ще продължат и все по-малко ще зависят от религията, която, както се вижда, си отива. Добре е да обърнем внимание и на това, че живеем в цивилизация на удоволствията. Забележи, че една от най-мощните индустрии е тази на развлеченията: поп-музика, филми, телевизия, спорт, туризъм, кръчми... |
| Китай завой към социализъм ли прави? Доколкото схващам авторовата мисъл е "завой от капитализъм към социализъм", но от друга страна Китай официално е комунистическа държава. Има ли "завой" изобщо или Китай просто си кара по пътя? |
| Естествено не дочетох статията-буламач, но коментарите са много интересни. Тук го удрят на морализъм, но не това е въпросът. Въпросът е какви ще бъдат взаимоотношенията (иокономически. политически и т.н.) в едно утрешно общество? Досега човечеството познава много форми на организация, за удобство обединени в "строеве": капиталистически, феодален и т.н. Но има огромна разлика между формите на организация в рамките на един строй: едно е капитализъм в УСА, друго е капитализъм в черна Африка, примерно. Едно е "социализъм" в България на Тодор Живков, друго е социализъм в Швеция. Така че въпросът: "Какво ни чака утре?" трябва да се конкретизира "Какво ни чака в даден период от време на дадено място?". Разбира се, отсега мога да кажа моето лично мнение: бъдещият строй ще бъде капитализъм, с присъщите му икономически взаимоотношения. Но какъв капитализъм искаме - в това е въпросът. Както винаги, идеите се раждат при обсъждане, но в практиката даден модел се налага с борба (мирна и не-мирна). И тук моралът няма никакво място, гледа се само интереса. Особено пък като се вземе впредвид, че моралът е съвкупност от лошо дефинирани норми, които се менят с времето и държавата даже в рамките на един живот. |
Има ли "завой" изобщо или Китай просто си кара по пътя? Има огромен завой от "творчески приложен марксизъм" под формата на маоизъм и "културна революция" към хилядолетния модел на централизирана бюрократична пирамидална власт, на чиито етажи стоят подредени в строга йерархия просветени чиновници, а на върха вместо императорския двор стои ККП. Моделът е успешен, защото е органичен и проверен в течение на 5000 години. Само да видим как ще се отрази на китайците масовото охолство, което те никога не са познавали и сега за пръв път в историята си се сблъскват с него. Казват, че по улиците на китайските градове се наблюдава невероятна гледка: всички по-възрастни са тънки и стройни, а жените - слабички и изящни като традиционните им статуетки. Докато може би 50% от представителите на младото поколение са се наклали като коледни прасета. Антропологически чудесии ще има да очакваме там. |
| Слаба ракия, жалко, че авторът е май варненец. Пред очите ни крах преживя пазарният фундаментализъм. Пазарният фундаментализъм, завладял света след разпадането на СССР, няма да се възроди, поне докато не бъде добре забравен, т.е. след поне две-три поколения. Т.е. по нашенски манерковщината умря, не може въодушеви никого вече. Крахът на пазарния фундаментализъм беше на първо място икономически, а не морален или културен. Понеже почти всички сме материалисти, да си го кажем. Пазарният фундаментализъм разруши икономическата основа на съвременния капитализъм - склонността (propensity) към масова консумация на платежоспособната средна класа. След това крахът е също морален и културен, както и екологически. Но първоначално спасението на капитализма изисква икономическо овластяване на средната класа (пълна заетост = full employment), и чак след това и хуманизация и "екологизация" на икономиката, на представите за "растежа" и смисъла на живота. Дали ще има завой към социализма - да, безспорно, ако под това се разбира кейнсианска парична политика, индустриална политика за създаване на пълна заетост и въобще държавен "активизъм" и държавна грижа за поминъка на хората. Не, ако под това се разбира пълно одържавяване на икономиката, неефективно командно управление и политическа несвобода. Демокрацията е празна дума без просперираща многочислена средна класа и силна вертикална мобилност. В икономически поляризираните общества властта лесно се купува (и предава по наследство) от който има пари да плати, независимо какви димни завеси се пускат. В Европа възникна погрешната представа, че социалните разходи са причина за кризата. Това явно е грешка, понеже най-социалните държави в Европа са очевидно най-добре сега, а от тях най-добре са тия, които са извън еврото. (Гърция е изключение.) Профсъюзният и друг "социален" "рекет", който оскъпява държавата на благоденствието и блокира пътя на младите, се дължи в голяма степен и на липсата на "включваща" държавна политика, която създава несигурност. Алчността на корпорациите и някои от "професиите" по същия начин оскъпява безумно например здравеопазването в САЩ - с много скромни социални и public health (не научни медицински) резултати. |
| А че моралът е сбор от лошо дефинирани норми - ще посоча един пример, с който винаги съм вкарвал в тупик свещенниците (ортодокси, католици, баптисти - досега с такива съм говорил), когато говоря с тях. Хипотетичен случай: Индивидът А е силен физически и има нож и се кани в следващия момент да убие твоето дете. Ти си слаб, но имаш пистолет и можеш да убиеш индивида А. НО, така ти нарушаваш Божата заповед "Не убивай!". Какво да се прави? Дилемата е: животът на детето ми или принципа? Втори случай: Ние сме на остров, корабокрушенци, например. Детето ми е болно и гладно. Има опасност да умре от глад. В същото време има друг индивид от същото корабокрушение, който е успял в последния момента да сбара 10кг наденица. Но не иска да ми даде малко за моето дете. Аз съм по-силен от него и мога да му я взема, така че детето ми да е нахранено и да не умре от глад. НО, ще наруша божията заповед: "Не кради!". Какво да се прави? Пак дилемата е: животът на детето ми или принципа? Обикновено свещенниците казват: "Ами те Божиите заповеди са общи, не могат да опишат всеки частен случай.". Моментално следва въпрос от мен: "А кой трябва да реши кога в частния случай да се изпълнява Божията заповед или не? Понеже ако съм аз който решава, това значи че аз се поставям, под някаква форма, по-високо от Господ - и това пак е нарушение на каноните на църквата". Обикновено те тук зациклят, и се сещат че са забравили да изклЮчат котлона и много бързат. |
| Втората част на заглавието почти напълно изразява тезата. А до там се стига защото се напуска линията на демократичните сили обединени в пъшкане под тираничния ботуш. |
| Толкова много глупости и то само в една единствена статия! Наистина впечетляващо. Интересното е дали може да се открие поне едно заколючение или извод което да отговаря на действителността. |
| С две думи: не на морала, да на интереса. Не си спомням някога същестевени преобразувания в човечеството да са ставали свързани с морала, винаги - с интереса. |