Но тогава мястото на Бог нещо не се вижда.

СПРАВЕДЛИВОСТТА И НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА

Подхождайки към въпроса за справедливостта и несправедливостта имаме избора да приложим два подхода. Единият е добре утвърденият, проверен в практиката формален и скучен подход на безсмислено по същество трупане на словесен баласт за отбиване на номера.

Бихме могли да цитираме Политията на Платон, мислите на Хобс, Монтескьо, Русо, и то бихме го направили точно с тях, просто защото те са имали унисона да попаднат в предпочитаните от следващите философи и техните благодетели концепции. Не че не са оставили своята следа и нямат своето значение – точно обратното, но с това едва ли бихме постигнали нещо повече от поредният сбор цитати за „авторитетност“ с малко свързващи преразказващи изречения. Безсмислено наливане на софистичен баласт преливащ от пусто в празно.

Едва ли в огромното море от информация днес, някой би му обърнал внимание, освен по задължение и с досада.

Този подход не би бил полезен за нищо друго, освен заради хонорар на дума или статистика на брой публикации. А нашият случай не е такъв.

Ще се опитаме да приложим друг подход, вероятно адекватен за динамично общество в информационна ера. В максимално кратка и сбита форма, щадейки времето и търпението на читателя, да се пробваме да поразсъждаваме върху идеята за справедливостта и несправедливостта, максимално кратко и ясно, опирайки се не само на постиженията от философските натрупвания в тяхната цялост, но и позитивистично върху достиженията на други науки – биология, психология, история, социология, политология .

Естествено, че понятието справедливост и опозитното му – несправедливост са социални понятия добиващи смисъл само в обществените отношения, разбирани най-широко. Не само, като формализирани, чрез обичаи закони и правила отношения в организации с формална или неформална йерархия на ценности и позиции властова структура, но и най-вече като взаимоотношения на индивида с другите индивиди, независимо от конфигурацията в която се явяват.

Дотолкова доколкото, обаче взаимодействието на индивида с други индивиди е рамкирано от социалната среда и подведено под нея, с всички нейни компоненти, включително и манталитетно-културни, то можем да разглеждаме понятията справедливост и несправедливост в общосоциален аспект, като това неизбежно ще включва и частните взаимодействия.

На пръв поглед понятията справедливост и несправедливост се свръхотносителни, обтекаеми, емоционални и променливи. И те действително ни се струват такива, ако не осъзнаем утилитарната роля на тези понятия, като обществено организиращи и това, че си нямаме работа с типологично и културно едни и същи общества времево и пространствено. Често сме склонни да проектираме назад и встрани съвременните си европейски представи формирани основно в последните 200 години, и то под влиянието на конкретни доминиращи фактори разполагащи с ресурс да налагат или трансформират понятия в свой интерес, чрез машините на образование и изследователски звена, изкуство, медии. Едно от най-ярките, макар и несъществени доказателства за това е факта, че уж сериозни и умни юристи приемат без замисляне, че справедливо е това, което е записано в закона, а несправедливо, обратното на него, като с това разменят без замисляне местата на причина и следствие. Или поне на йерархия на социалноорганизиращи, управляващи поведението на обществото инструменти от различен порядък.

Ако приемем за вярно, че понятията за справедливо и несправедливо са само изразни механизми за организацията на изграждане и функциониране на едно общество, то от разбиранията на това общество за съдържанието на тези понятия, можем с голяма точност да изведем и неговите базови характеристики – природна среда на съществуване, обкръжение, ниво на технологична и историческа развитост, степен и вид на социална стратификация.

При всички положение справедливостта и емоционално се олицетворява като доброто, а несправедливостта, като злото, което трябва да бъде наказано за да възтържествува справедливостта.

Навлязлото и в съвременната европейска и световна култура понятие за справедливост, приписвано на юдейската традиция, но всъщност имащо универсалност, защото в същността си е биологично предопределено – „око за око зъб за зъб“, най-ясно отразява разбирането за справедливостта, като баланс, а несправедливостта, като нарушаване на баланса.

Диапазона на този баланс може да варира културно и географски в зависимост от типа и конкретната организация на съответното общество (например несправедливо е отнемане на наследствено право на короната), но в същността си се отнася до жизненият баланс на общността, гарантираща съществуването й. Възпроизвеждане, изхранване, безопасност, развитие.

Защо последното е така, може да отговори биологията – човекът е стадно животно. („Социално животно“ е по-скоро евфемизъм отразяващ сложността на отношенията в човешкото стадо. )

В стадото няма излишни животни. Важното е гарантиране оцеляването на вида, включващо и размножаването му, прехраната и хабитата му. Колкото повече са животните, колкото повече прехраната и средата на обитаване е осигурена за всички, толкова повече биологичната цел – оцеляването на вида е гарантирана.

Можем накратко да обобщим така – справедливо е всичко, което допринася за запазване целостта на едно общество, гарантира размножаването на неговите членове, тяхната прехрана, среда на обитаване, оцеляването им, дава перспективи и потенциал за развитие на всички членове на обществото, гарантира сигурност и перспектива, а с това и оцеляването и развитието на обществото, като цяло.

Несправедливо е всичко, което е обратното на това – намалява популацията (геноцид, убийство), не гарантира прехраната на всички, руши средата им на обитаване, отнема им жизнената перспектива, не им осигурява сигурност. Несправедливо е всичко, което руши обществото и заплашва неговото съществуване.

Интересно, че тази теза следваща от биологията и законите на явлението живот потвърждава правотата си и на чисто емоционално инстиктивно ниво. Вероятно защото емоциите и инстинктите са биологично присъщи на животните, включително и човека. Без някакво особено образование (индоктринираща обработка) представители на малки изолирани общности имат същото инстинктивно понятие за справедливо и несправедливо, както и цивилизованият зрял човек, когато е откровен със себе си. Те отлично инстинктивно разпознават справедливото и несправедливото имено от гледна точка на оцеляването на вида. На обществото, като цяло.

Опитайте се да им убиете детето, да им отнемете храната, да им разрушите жилището или околното среда на обитаване, да им се вмесите грубо в културата и структурата на обществена самоорганизация и ще получите един и същ ефект – действията ви ще бъдат оценени, като несправедливи и ще предизвикат реакция на явна или скрита съпротива. Действия за възстановяване на справедливостта.

Дали ще последва просто отмъщение или прекарано през сложна съдебна система наказание, то реакцията ще бъде мотивирана именно със справедливостта.

И за да няма неразбиране – закони и съдебни действия, които противоречат именно на горните биологично изхождащи основания, дори да са формално изрядни, то се възприемат, като несправедливи. Тогава слушаме как законите са лобистки, а съдебната система корумпирана. А всичко формално е перфектно по закон. Просто закона и присъдите не отговарят на понятието за справедливост. На инстинкта за справедливост.

Противно на твърденията на Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес, Айн Ранд и техните съмишленици и последователи, егоизмът не може да бъде обществено градивен, а единствено разрушителен.

Имено затова и последиците от практическото приложение на тяхната философия, довели до разрушаване на структурата на обществата, до демографска криза, превръщане на половината от населението в „излишни хора“, глад, отнемане на жилища, разрушаване на околната среда, лишаване от възможности за лична и обществена перспектива за развитие, отнемане на сигурност и умишлено насаждане на несигурност в социален и глобален план, еднозначно се определят, като несправедливи. Поне от тези, които не са лично материално заинтересовани да твърдят обратното, предпочитайки паницата леща, пред разума и съвестта.

Имено биологичната предопределеност на справедливостта, като начин на оцеляване на човешкият вид, осигуреността й поради това с вроден инстинкт за разпознаване на справедливо и несправедливо, правят тези понятия толкова вечни и в дълбочината си неизменни.

Затова и човешкото общество за 2500 години е извървяло огромен исторически и технологичен път но Платон, Хобс, Монтескьо, Волтер, Русо, Оруел, Чомски и още редица мислители, въпреки различните си епохи и култури, произход и местоживеене в дълбочината си са сходни в разбиранията за справедливо и несправедливо.

Затова и идеята за справедливост и поправяне на несправедливост притежава огромен заряд от енергия възпламеняван не веднъж в човешката история. От робските бунтове и селските въстания, през социалните и национални революции, до дребният частен случай, но с обществено измерение, като този в Катуница и движението „Окупирай Уолстрийт“, днес.