Отиди на страница:
| Кое ли ще да е това чутовно съчинение? Г. Петрински, 2008 Какъв е смисълът да цитираш съкратено някакви съчинения, без да прилагаш списък на литературата? Изобщо какъв е смисълът да прилагаш изобщо справочен апарат във вестникарска статия? Какъв е смисълът да трошиш народна пара под формата на заплата, при положение, че научната ти дейност се свежда до странни четвъртъчни текстове нине, присно и во веки веков? |
| Боже, прибери си вересиите... ---------------------------------------------- Блогът на Генек |
| Не ми е ясно какво точно е внушението на автора, затова няма да коментирам статията. За мен много по-интересен е въпроса дали византийците са успели да превземат Плиска или не. |
| И ако Никифор наистина е разбил българските войски и е превзел Плиска, то ми се ще да повдигна, подобно на някои мои колеги, и въпроса - била ли е Плиска въобще българска столица преди управлението на Омуртаг? Само повдигам въпроси, не давам мнение и не заемам позиция. |
Може би става дума за планове на ранения император да установи демократично управление в империята? Или тук "демокрация" означава само "брожение, бунт на тълпата"? Както винаги истината вероятно е някъде по средата. Що за фантазии? На Ставракий и през ум не му е минавало за "демократично управление на империята" (което си е оксиморон само по себе си). Говорим за време, когато демос е загубила античното си значение, а думата "народ" се предава с "лаос". Във визнатийските автори (Прокопий - за славяните, Константин Багренородни - за маджарите) думата означава най-вече "безвластие", "липса на законна власт" , но също и "власт на няколко фракции", а също и "междуособица". В последния превод на английски, Сирил Манго, вниквайки добре в смисъла, изобщо не изпада в недоуменията на Петрински, а превежда пасажа по смисъл: "Seeing himself to be in an incurable condition, Staurakios sought to secure the empire for his wife in preference to causing confusion among Christians on top of their previous misfortunes." (Mango&Scott 1997)  За сравнение давам и руския превод на В. Оболенски (който май е ползваният от Петрински): "Эта несчастная по примеру святой Ирины надеялась овладеть царством, хотя была бездетна. Ставракий, видя себя без надежды на жизнь, старался предоставить престол супруге своей, или в дополнение к прежним бедствиям ввесть между христианами демократию". Ситуацията във Византия при походите на Крум повече или по-малко наподобява тази в България при походите на Константин V - бърза смяна на няколко императора под давлението на войската и "народа". Но, като се имат предвид авторовите политически тежнения, няма защо да се учудваме на тенденциозното и изсмукано от пръстите заглавие | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
През 811 г. Византия е изправена пред ужаса от установяване на демокрация Кофти заглавие. Много по-подходящо щеше да бъде: През 811 г. Византия е изправена пред ужаса да избере за царица на красотата Теофнано и с това поставя началото на конкурсите "Мис Византия" |
| Това и за приказка не може мина. Всяко дете би питало до забрава защо царският син се е оженил за грозната принцеса и за да заспи трябва да го излъжеш, че тя станала небивала красавица след като царският син я целунал по челото! А по-късно като прочете, че грозницата си е била курве с произход, ще си помисли, че и ти си една курва... Добре, че се появи Котка!  |
| GreenEyes, Прочети по въпроса статиите на Павел Георгиев, които пуснах преди време в темата си за столицата на Аспарухова България (Теми на форумците). Там е и хипотезата му какво точно е превзел Никифор. Като експерт по археологията на Плиска (Абоба) той твърди, че най-ранните следи от столичен живот там са от самия край на 8 в. Радини вълнения. Думата "демокрация" съвсем не е монопол на сините. В някои древногръцки градове-държави за известно време имало "демокрация", при което обаче мнозинството от населението били робите, а жените и чужденците нямали права. В нашите учебници пишеше, че у древните народи (например славяните) имало на определен етап "военна демокрация" (по Енгелс). В средновековни градове (и като руския Новград Велики) също имало "демокрация". В Ромейското царство, за разлика от повечето западни, наистина имало реален шанс човек с долен произход да се издигне до василевс, а и василисите понякога се избирали от простолюдни моми с конкурси за красота и ум, което е влязло солидно в ромейския и балканския фолклор. Това явно са били източни обичаи, персийски. У мюсюлманите и най-окъсаният "факир" почти винаги имал достъп до дивана на пашата, и не случайно ислямът завладял сърцата на толкова народ в Азия и Африка с по-голямата си демократичност от западното християнство. |
преследва и ранява Ставракий (811) ... на 26 юли, събота, 811 г. ... Ставракий умрял в страшни мъки от gangraena humida на 11 януари 811 г. Мамка му и призрак ... |
| Каква демокрация през ІХ век в един от християнските пъпове на средновековна Европа! Става въпрос за междуособици, които улесняват действията на българите в Тракия. |
В Ромейското царство, за разлика от повечето западни, наистина имало реален шанс човек с долен произход да се издигне до василевс, а и василисите понякога се избирали от простолюдни моми с конкурси за красота и ум, което е влязло солидно в ромейския и балканския фолклор. Това явно са били източни обичаи, персийски. И тоя почна с фантазиите. Иде реч за старата римска доктрина за върховната власт. Всеки узурпатор може да се наложи, ако получи признанието на "SRQR", а сетне на войската. В ранна Византия сенатът се запазва, а "народът" са това са димите. В момента, в който източното влияние става осезателно , вече няма хора с долен произход, които да стават императори. Последният такъв е Василий Македонец, но за да стигне до узурпацията (867), той се издига в двора като любимец на императоа Михаил III (дори някои вярват, че му бил любовник). Насетне всички, които успяват да се доберат до трона са или висши военни или от знатни семейства. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Не ми е ясно какво точно е внушението на автора, затова няма да коментирам статията. За мен много по-интересен е въпроса дали византийците са успели да превземат Плиска или не. Абе вие какви внушения непрекъснато искате. Дали наш Боко прилича на Никифор или на Ставракий. В статиите на Петрински се дава историческа информация за станали събития. На вас все трябва нещо да се внушава. Да се пише за комунисти и ченгета във Византия ли искате, защото това ви е само в главите. |
Що за фантазии? Ти пък откъде знаеш какво му е било на ума. Да не си му бил любовник. Това го е пишело в спомените на Теофан, това пише Петрински.На Ставракий и през ум не му е минавало за "демократично управление на империята" (което си е оксиморон само по себе си). |
През 811 г. Византия е изправена пред ужаса от установяване на демокрация ... а след единайсет века ужасът постепенно нахлул в целия свят... |
| Статията ми беше интересна! Относно Бонго и неговото мнение за "лаос" и "димос". И двете понятия си имат определени значения в средновековния език. "Лаос" значи (както и на нгр.) "народ" като цяло. "Димос" (както и днес) има по-административно и конкретно значение ("дими" - циркови партии с политическа окраска). Към тези две понятия трябва да прибавим и две "трети" - "охлос" и "стифос", които означават "тълпа". "Димократия" е странен термин за Византия, каквото и да си говорим. Самата му употреба му от Теофан, независимо дали то се натоварва с класическото си Аристотелево значение, е показателна. Да, Теофан се плаши от анархия, но тази анархия е и чисто административна (както административен е терминът "димос"  - той се притеснява да не падне императорската власт и да бъде заменена от власт на зловещите за всеки високопоставен византиец "дими". Сигурна съм, че ако той искаше да каже "власт на тълпата" (гр. "охлокрация", щеше да си го каже  |