Отиди на страница:
| Божее! Ами ако беше отишла в Германия какво ли би написала горката американска майка! Ей това е, и даже хляба си вади жената с писане за подобни неща.! |
| "Свързах се с Уолтър Мишел, който е водещ световен експерт за това как децата трябва да бъдат научени да отлагат удоволствието." ............................................................................................... Първо трябва да научиш майка му как да отлага удоволствието. ............................................................................................... ............................................................................................... "Той обяснява на малчугана, че ще излезе за малко, но ако детето не изяде бонбона, докато се върне, ще му даде за награда два бонбона. Ако обаче изяде бонбона, ще получи само един." ............................................................................................... Такива са експериментите и с шимпанзетата. .............................................................................................. .............................................................................................. "Те все още си спомнят как американчетата често прекъсвали родителите си по средата на разговора. Нямали определено време за хранене, ходели до хладилника и си взимали храна, когато им се прииска. "Това, което ни порази и притесни, бе, че родителите никога не казаха "не", " ............................................................................................ Но затова пък в Америка свободата е в култ и постоянните промени са закон. Французойчетата цял живот ще чакат все някой друг да им каже и разреши. ............................................................................................... ............................................................................................ "Всеки път ставах да го гоня, карах му се и го влачех обратно в пясъчника, докато той крещеше. Първоначално Фредерик наблюдаваше мълчаливо. След това, без капка любезност, ми каза, че ако всеки път така тичам след Лео, не бихме могли да се отдадем на малкото си удоволствие да си поговорим за няколко минути. " ............................................................................................... Тук е целия проблем, удоволствието на майката срещу удоволствието на детето. От цялата статия оплакванията на майката са, че когато е с децата, не може да си поговори сладко сладко с някоя приятелка. Да се набъбрят като пъпки. |
| Ако родителите не научат децата, какво означава думичката "не", след това живота ще ги научи по трудния начин. |
| Това е прословутата немска система на възпитание, която в последствие беше отречена. А за английската, по която са възпитавани страдащият от ендопрезис ноктьорно малчуган Уинстън Чърчил и заекващия крал Джордж 6, какво да обсъждаме. А аз си мислех, че мазохизмът не се възпитава, а се придобива в следствие на тежък живот, неразбиране и изолация от обкръжението. Е французите са бетер-издигнали са възпитанието в отлагане на удоволствието на пиедестал, а и го разпространяват по света. Затова непрекъснато пищят за внимание и все са онеправдани и неразбрани, а като навършат пълнолетие стават, като развързани |
Много по-забавна е книгата”L`art d`etre infidel”,в която автократа прави опит да опише по какъв начин семействата в различни точки на света гледат на изневярата и извънбрачните отношения.  |
| Mura, последното ти изречение се отнася в пълна сила и за българите, нали ! Да възпиташ спокойни хора не е никак лесно. Ако се огледаме около себе си, няма да започнем с плюнки по французите. |
| Gozambo, Тук е целия проблем, удоволствието на майката срещу удоволствието на детето Не е тук проблема, а твоя проблем е, че четеш по диагоналната система. Авторката повече набляга на проблема с изграждането на родителски авторитет. Това е наистина трудна работа, но необходима. И за наше, родителско, сажъление, автаритет е в множествено число, в смисъл авторитет по много проблеми, а не само "Аз съм тук шефа" |
| Ежедневието ми свързано досега с контакти със стотици френски деца. Досега, само веднъж едно беше определено лигаво. Вярна статия! |
Е какво сега, цели трудове за простичката истина, която народът ни отдавна е казал - не допускай детето да ти се качи на главата. Друг е въпросът кой как го постига. То всякакви методи има, аз съм си отгледала децата, та тази тема ми е чак смешна с високопарните изводи за неща от ясни по ясни и съществували откак го има човечеството и откак има деца. По повод казаното по-горе от Метеора, тука в Родопите има хубава парафраза на библейското "Spare the rod, spoil the child", цитирала съм я и друг път: бий гъзинка, да не биеш гъзище  . Сега, дали ще биеш буквално /и това си е нужно понякога/, дали със строг поглед, дали с авторитет, за това всеки си прави избора, доста често според обстоятелствата. Ама стига с това откривателство на топлата вода. То вярно, че нещата са като в оная приказка за вицовете: няма стари вицове, има млади хора. Та и с тази американска майка така... |
| Нация, която е изобретила гилотината, определено може да учи "как се отлага удоволствието". - Спокойствието на децата идва от умението на родителите да въвеждат спокойствие. Когато детето повиши глас или започне да нервничи, родителят не трябва да го надвиква или да го заплашва, а да забави темп и да му отговори с пауза, по-бавно и по-спокойно. Детето тутакси омеква. В България родителите вместо да успокояват, се опитват да надделеят над детето. Наблюденията в детските градинки в градовете сочат ясно едно: грубите и егоистични родители преобладават. |
Ежедневието ми свързано досега с контакти със стотици френски деца. Досега, само веднъж едно беше определено лигаво. Вярна статия!  Веднъж в един ресторант видях френско семейство с шест! дечища. Едното беше тригодишно момиченце азиатче. Останалите бяха от пеленаче до тийнейджър. Още като ги зърнах, си казах - лелее, тия сигурно са откачили, с всичките тия деца и в чужда държава. Взех да ги наблюдавам с интерес, очаквайки бесен екшън. Нищо подобно - децата съвсем спокойно си изчакаха поръчката (за осем човека  ), а после нормално се нахраниха.Всичко, което направиха родителите през цялото време, беше да извадят едно шише за бебето, което посмука малко и заспа. Като цяло, групата беше по - тиха от всички останали семейства наоколо. |
| Познавам французи, които обаче се възхищават на това как се възпитават българските деца... А и познавам френски деца, които определено са изключително неуправляеми, и то при родители възпитатели... Виж, френските кучета определено не създават никакви проблеми... стоят си под масата и не досаждат.  Иначе баща ми с възхищение преди години разказваше, когато бяхме малки и носехме златни сандали, които купуваше за нас във Франция, как френските деца, дори да играят в някоя локва, се обръщат едно към друго с "господине" и "госпожице". Какво още - също като в нашите детски градини менюто им се състои от първо, второ и трето. И, разбира се, заведат ли ги на ресторант, не им идва на ума да поставят котлета между две филии хляб и го захапят като сандвич (нещо, което дори родителите на американски деца правят, озоват ли се във френски ресторант). За съжаление, покрай глобализацията, дори във френските ресторанти, за разлика от френските детски градини, детското меню се свежда предимно до стек с пържени картофи и безалкохолно... Хм. |
| Мда, сещам се покрай по-горния постинг за изненадата си да мога да видя семейства с по пет-шест невръстни деца включително из френските пещери... |
| Преди да стигне до наблюденията как се изгражда родителски авторитет във Франция, американката е споделила и някои други наблюдения, до известна степен също обясняващи разликите в "спокойствието" между френските и американските родители и деца, разлики, на пръв поглед непряко свързани нито с детската самостоятелност, нито дори с отлагателното изяждането на бонбона: Изглежда, че никой не одобрява американския начин на отглеждане и възпитание на малчуганите, най-малко пък самите родители. Разбира се, французите имат всички видове обществени услуги, които им помагат децата да са по-спокойни и уравновесени. Родителите не трябва да плащат за предучилищна занималня, да се притесняват за здравна застраховка или за спестяването на пари за колеж. Много от тях месечно получават средства, преведени направо по банковите им сметки, само за отглеждането на деца. Обществените услуги обаче не обясняват всичките разлики |
| " Разрешавайте им само веднъж дневно леко да похапват. Във Франция това става между 16.00 и 16.30 часа" - това ме изумява, през останалото време гладни ли ги държат... Французите сам прекалено строги според мен, ако си прекалено строг с детето си, един ден то ще ти го върне.... |
| Като стана дума за посещението на интерактивни музеи, сещам се и че децата пък в Санкт Петербург ги водеха и по местните гробища на знаменитости и че видях дете, което все още не може да чете, пред гроба на архитекта на Казанския събор, на плочата на който има изображение на събора, да назовава името на архитекта... Кой ли български родител би завел дете на пет години да види гробовете на известни български литератори, например? |