Бонго е прав в критиката си на абсурдната Брайтова теза, че етнонимът "българи" произхождал от лат. "вулгарес". Очевидно тази лат. форма е повлияна от средновековното гръцко "вулгари", дължащо се на редукцията на старогръцката бета във вита, което може би е вече факт към 4 в.н.е., времето на анонимния хронограф. Още по-вероятно е Ziezi ex quo vulgares да е по-късна добавка към текста. Всички лат. извори, които са чули името "българи" пряко и устно от самите българи, а не са го чели от гръцки източник, пишат bulgares, като например в Responsa Nicolai ad consulta bulgarorum от 866 г.

Всички старобългарски извори говорят за "българи" (по-скоро блъгари). Бонго твърде много набляга на формата "блъгари", която според него е единствена чак до 14 в. и е променена под чуждо влияние - гръцко, турско, а Виталиус - на сричкотворността на "л". Според мене обаче още в 9 в. се срещат и други форми - в "Чудото на св. Георги с българина" от края на 9 в., в Приписката на Тодор Доксов от началото на 10 в. се среща и "болгар-" редом с "блъгар-" (вж. Д. Ангелов, "Образуване на бълг. народност", С., 1971 г., стр. 327).