Отиди на страница:
| Чакам с жизнерадостно нетърпение квинтесенцията на гетиготския Brightman-ов демарш.    | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: PIX |
На какъв сме говорили през 16,17,18,19 век, когато се използва булгари, боулгари (отделно четене на двубуквието), болгари ? Вероятно не на български, щом твърдиш, че естественото за него е блъгари. Или на ортопедичен български за хора с говорни дефекти ? - И я посочи конкретно къде и кога са изписани блъгари. Надпис на Георги Синкел - "Господи помози твоему рабу Георгиу черноризецю и синкелу "блъгарьск(ому)" Битолски надпис на Иван Владислав - в дателен падеж "блъгаромъ". В същия надпис се среща и формата "блъгарьск(омъ)" Надпис от църквата Св. Петър и Павел" в Беренде на Йоан Асен "„Иоанъ Асенъ въ Христа Бога благоверенъ царъ и самодържецъ всемъ блъгаромъ и гръкомъ”. Четириевангелието на Иван Александър (снимка: натиснете тук) ... нарочно посочвам тези 4 паметника , защото те бележат постоянството в самоназванието от кр, на 9ти до 14 в. Както казах няма нито един старобългарски текст до 14 в. , който да предава етнонима по друг начин. Процесите, засегнали промяната на самоназванието на българите след 14 век нас не ни интересуват в случая. Както казах тогава се забелязва промяна под влияние на гръцки, (османо)турски и черковнославянски в сръбска и основно руска редакция. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Както казах няма нито един старобългарски текст до 14 в. , който да предава етнонима по друг начин. Само дето единият самият ти си го посочил. Погледна ли при Иоан Александър ? БЛГАРОМ И ГРЪКОМ. |
| бонго-бонго ... колко и да ми се е щяло а те пъхна у казаня, с челичената Ламбова простотия не мое никой се сбори. Факт!  |
| Не беше нужно да използваш другия ник. В тая тема ти ги научих всичките. Че даже и още нещо. Щото много отдавна сме си само двамата тук. А не е достатъчно само да си мислиш, че имаш прокси. |
Само дето единият самият ти си го посочил. Погледна ли при Иоан Александър ? БЛГАРОМ И ГРЪКОМ. Пак лингвистична неграмотност. Хайде един въпрос да ти задам. Надредният знак над БЛГАРОМ какъв е Брайти? Жокер: прочети някъде преди да се излагаш за пореден път! Но все пак, бидейки неясно дали ще разбереш дори да прочетеш, ще ти кажа - в средновековните текстове този знак служи за съкращаване и замества няколко букви. Поставя се когато думата е често използвана и се разпознава лесно. В случая съкратената често използвана дума е БЛЪГАРОМ. Между другото от прекия прочит на съкратеното изписване на думата ЦЕСАРЬ (пише се ЦРЬ с надреден знак), идва нашата и руска дума цар. И да - въпросното съкратено изписване на ЦЕСАРЬ можеш също да го видиш там. Съжалявам, но проявеното от теб незнание, превръща самодоволната усмивка от цитата по-горе, в усмивката на ид..., еее - илитерата. | |
Редактирано: 7 пъти. Последна промяна от: Vitalius |
Само дето единият самият ти си го посочил. Погледна ли при Иоан Александър ? БЛГАРОМ И ГРЪКОМ. Виталий ти е обяснил. Аз обаче не'ам нерви, особено предвид наглостта ти. Та грък ->гърци ти е домашно. Сламки: гърци -> гръцКи, кръв->кървЯ. |
Между другото от прекия прочит на съкратеното изписване на думата ЦЕСАРЬ (пише се ЦРЬ с надреден знак), идва нашата и руска дума цар. Това са т.нар. титри. Друга честа и типична употреба срв. Б~A вм. БОГА, Х~А вм ХРИСТА и т.н. Не вярвам да не са го учили във Великотърновския университет, но Брайти може да отсъствал от тези лекции. ... Както и от редица други, впрочем. Не е първият слаб студент, обърнал се към политиката.... |
Не беше нужно да използваш другия ник. В тая тема ти ги научих всичките. Че даже и още нещо. Щото много отдавна сме си само двамата тук. А не е достатъчно само да си мислиш, че имаш прокси. Ще се цитирам още веднъж: "бонго-бонго 14 Яну 2011 23:05 Рано или късно поддръжниците на Ценов достигат до идеята за световна конспирация." Е, в случая светът им е ограничен само до форума.... |
| Най-сетне и аз да се изкажа. Против съм да се ограничава правото на който и да е колега да се изказва по същество, вкл. и с ненаучни и неверни твърдения. Против съм преследването по партиен признак, клейменето на безродници и родници, червени и сини пражки и т.н. That said, противник съм и на автохтонната хипотеза. Тя е ненаучна, не държи сметка за голямото мнозинство данни от изворите, археологията, езикознанието, етнологията, фолклористиката и т.н. Но тя не е съобразена и с принципите на популационната генетика и пренебрегва напълно значението на миграцията - един от основните фактори на еволюцията - наред с мутацията, естествения отбор и генетичния дрифт. Ролята на миграцията е била особено решаваща в различни исторически периоди, вкл. по времето на етногенезата на днешните европейски народи, сред които и нашият (т. нар. Велико преселение на народите, Volkswanderung), както и в наше време. Автохтонната хипотеза е и очевидно огледално копие на античката македонска и други ненаучни съседски теории. Много пъти сме повтаряли, че медицинските генетически изследвания са почти напълно ирелевантни на етносите. Това е защото те показват с повече или по-малко сигурност биологичният произход на един индивид от друг или биологичното родство на една популация с друга. Но етносите не са биологическа категория. В етногенезата влияят ред извънбиологични фактори - миграция, генетичен дрифт, война и други масови бедствия, търговски и други мирни връзки, смесен брак, робство, майчин език, замяна на езика (language replacement) на индивида или популацията, религия, традиционна култура, държавна власт, образование, пропаганда и т.н. Съгласен съм с много от казаното от колегите Бонго (и ГрийнАйс) и Виталиус в опозиция на Брайти, но имам и забележки към тях. Бонго е прав в критиката си на абсурдната Брайтова теза, че етнонимът "българи" произхождал от лат. "вулгарес". Очевидно тази лат. форма е повлияна от средновековното гръцко "вулгари", дължащо се на редукцията на старогръцката бета във вита, което може би е вече факт към 4 в.н.е., времето на анонимния хронограф. Още по-вероятно е Ziezi ex quo vulgares да е по-късна добавка към текста. Всички лат. извори, които са чули името "българи" пряко и устно от самите българи, а не са го чели от гръцки източник, пишат bulgares, като например в Responsa Nicolai ad consulta bulgarorum от 866 г. Всички старобългарски извори говорят за "българи" (по-скоро блъгари). Бонго твърде много набляга на формата "блъгари", която според него е единствена чак до 14 в. и е променена под чуждо влияние - гръцко, турско, а Виталиус - на сричкотворността на "л". Според мене обаче още в 9 в. се срещат и други форми - в "Чудото на св. Георги с българина" от края на 9 в., в Приписката на Тодор Доксов от началото на 10 в. се среща и "болгар-" редом с "блъгар-" (вж. Д. Ангелов, "Образуване на бълг. народност", С., 1971 г., стр. 327). Бонго се е сетил за колебанието на "ръ" и "ър" в "грък" и "гърци", но не е отбелязал изрично, че колебанието на "лъ" и "ъл" също има важно значение вкл. за разграничаване на бълг. диалекти. В централния балкански говор, основата на новобълг. книж. норма, например винаги е "лъ" - "влък", "жлът". Следователно логично е било да е и "блъгарин". В други бълг. говори и досега е "волк" / "жолт" и "вук" / "жут" - е и не е чудно, че там е било и болгарин (и също богарин), и бугарин - това сме го приказвали много пъти вече. Не е чудно някои диалектни различия да са били налице още в 10 в. - ранните сларобълг. текстове се класифират лесно по езиковите си особености на преславски и охридски. По отношение на сричкотворността на "л" - и за сведение на Брайти - еровете в старобълг. са се произнасяли като кратки гласни (примерно кратко а и и), а не са били беззвучен "твърд" и "мек" знак. Чухме пример с руския инфинитив, но още по-близък пример за миналата звукова стойност на "ер малък" е съвр. румънски език с употребата на i вместо ь - Bucuresti - Букурещь. Но и Бонго напълно игнорира самоназванията на другите "български" етноси - доколкото нашият старобълг. език (с блъгари) все пак е славянски, а езикът на самите прабългари вероятно не е бил такъв. Как вероятно са се самонаричали "другите българи" например виждаме в надгробните надписи от Волжка България от 13-14 в., и то е Bolğar, когато надписите са на западнотюркски, и "палхар", когато са на чувашки - вторично тюркизиран бивш уралски (угро-фински) език, или в самоназванието "балкар" на кавказките карачай-балкарци. Народите на Волга, Урал и Кавказ - сегашните казански "татари", башкирци, чуваши и балкарци - сега говорят тюркски езици. Изобщо, боне вир Виталие, "тюркската" хипотеза за езика на родовоплеменния елит на прабългарите е много по-убедителна и научно плодотворна от "арийската", да не говорим, че етимологиите на П. Добрев са фолклорни. (Самият Именник на бълг. князе извежда потеклото на рода Дуло легендарно от Атила; известният ни БАЛ от 11 в. - най-ранното свидетелство за бълг. легендарна традиция - нарича българите "третата част от куманите"...) От това разбира се не следва нищо за антропологическия тип на прабългарите - знаем, че в гробовете им у нас има и кавказоиди, и монголоиди, дори някои съвр. казански историци смятат, че западните тюрки - хуни, хазари, българи и кумани (половци) са били светлокоси кавказоиди (вж. на нета М. Закиев, "Лингвоэтнические особенности волжских булгар - главного этнического корня татар", 2007). Самите термини "половци", "сорочинци", "сакалиб" означавали "светъл, светлокос". "Тюрки" - като "славяни" - има само езиков смисъл. Нищо от това не омаловажава и огромното културно влияние на иранския свят върху прабългарите не само в Средна Азия и Кавказ, но и по нашите земи (срв. П. Георгиев за Юстиниановата "култура Варна" (6 в.н.е.) в отделната ми тема). Виталиус обяснява писането на влашките воеводски канцеларии на български с васалитета на тези воеводи спрямо търновския цар. Това е така и не е така. Че са били васали - били са, докато е имало търновски цар. Но те пишат на български още 300 години след посичането на последния търновски цар. Освен това, още по-важно, езикът на влашките грамоти съвсем не е архаизиращият език на официален Търновград, Евтимиевото переложение кънигъ. Влашките воеводи диктували и писарите им писали на жив, говорим среднобългарски език, който се появява писмено фиксиран на юг от Дунава едва стотици години по-късно в дамаскините. Следователно езикът на влашките грамоти е бил говорим език на самите воеводи и на мнозинството от населението им. Това личи и по имената на воеводите - Влад, Мирчо, Радул Празнаглава, и по топоними като столицата им гр. Търговище, р. Дъмбовица и гр. Дългополе. И най-малките части на ралото, и най-древните имена от бита на влашкото село са все български до големия language replacement на румънската държава в 19-20 в. Вече съм писал много пъти, че езикът на влашките грамоти се е самонаричал "български" - има примери, в които - при успореден текст на договор на български и латински - латинският превод се позовава на charta bulgarica. Заглавието на статията обаче е смислено. БЮРМ - ръководната й македонистка клика - изпада все повече в помрачение. По въпроса много пъти съм цитирал Цола Драгойчева, която даде добра формулировка на нашата позиция. Та чак проф. Д. Гоцев ни караше да я четем в СУ. Тя е, че ние общо взето приемаме реалностите на Балканите след ВСВ, не търсим изменение на граници, камо ли насилствено, но не можем да приемем, че утвърждаването на македонската нация става изключително от злостно антибългарски позиции. Та не става дума за история, а за злостен антибългаризъм сега, в наши дни. Преди време пуснах отделна тема за антибългаризма с намерение да съберем там и опишем различните му минали и съвременни форми, основните му мотиви, основанията им и как може да им се противодейства ефективно. Македонисткият антибългаризъм сега е най-гласовит и вирулентен, докато гръцкият и румънският са значително по-приглушени, а сръбският направо затихва. Западният антибългаризъм не е българо-специфичен, той работи на ангро - или в термините на студената война, или на близките до тях термини на руския сателит. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
Виталие, "тюркската" хипотеза за езика на родовоплеменния елит на прабългарите е много по-убедителна и научно плодотворна от "арийската", да не говорим, че етимологиите на П. Добрев са фолклорни. (Самият Именник на бълг. князе извежда потеклото на рода Дуло легендарно от Атила Нищо подобно! И е така по няколко причини. Например заради това, че стопанството на древните българи не е номадско. Подобни стопански навици се откриват сред индоевропейските народи от Памир и Иранските плата. Вече споменах, че арабския пътешественник Ибн Фадлан категорично разграничава стопанските навици на древните българи от тези на тюрките. Освен това той нарича волжките българи сакалиби, а с този термин арабите наричат европеидите. Не знам какво значи "фолклорни етимологии", но държа да отбележа, че Петър Добрев е човекът който ясно показа невъзможността на базата на тюркските езици да се разберат значенията на термините от календара който тюрките използват. Така се изясни, че тюрките са взаимствали календара от древните българи. Ситуацията тук много прилича на тази, при която се иска на базата на славянските езици да се разбере какво значат в нашия календар названията на месеците януари, февруари и прочие. С изяснението което Петър Добрев направи, по същество се слага край на "тюркската" хипотеза за произхода на древните българи. И е така защото календарният довод беше нейния последен бастион. Що се отнася до Авитохол от Именника, то кой ти е казал, че това е Атила? Името на този легендарен родоначалник, на основата на Памирските и Ирански индоевропейски езици, се разтълкува като Син на Сърната и в този си вид съвсем естествено се появява в контекста на една средновековна легенда за произхода на българите, зафиксирана писменно в по-късен от Именника средновековен литовски източник, което само по себе си като факт, говори еднозначно в полза на това, че не бива Авитохол да се отъждествява с Атила. Най-малкото тъй като средновековните литовци няма как да са знаели памирската етимология на името Авитохол, когато пишат, че българите водят началото си от момче, което е откърмила сърна. С други думи във въпросната средновековна легенда, реч иде за един очевидно нетюркски родоначалник на рода Дуло. Памирската теория за произхода на древните българи обяснява естественно не само тази легенда, а и другата за която споменах - тази от Второто Българско Царство съгласно която прадедите на българите са се срещали с воините на Александър Македонски. Това е могло да стане само в Памирската Бактрия (Балхара), а не в Алтай откъдето идват тюрките. Като се добавят и незавимите исторически източници (арменски, сирийски, индийски и др.), които пряко указват Памир като прародина на древните българи, то се вижда, че Памирската теория за произхода на древните българи, е най-убедителна. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Vitalius |
| "Тюркски" има само езиково значение, не означава нито "номадски", нито "монголоиден", нито предопределя какъв календар са изпозлвали, нито географското им положение. Ибн Фадлан описва стопанството на Волжка България, което е земеделско и хората живеят в укрепени градове. Но езикът, на който са написани епитафиите от Волжка България от 12-13 в. с арабска писменост, е тюркски, или тюркизиран уралски (угро-фински). Именно като езикова "тюркската хипотеза" работи успешно, обяснява много известни езикови факти. Препоръчвам по въпроса например тюрколога проф. Иван Добрев и фолклориста Стефан Йорданов. Но сред най-основните факти са, че военната им организация е с тюркска терминология, че за БАЛ прабългарите са "третата част от куманите" и че народите, които сами се смятат преки наследници на прабългарите, говорят тюркски езици. Има значение и ландшафтът. Волжка България е доста на север, извън степния пояс, с висока влажност, обилие на гори и пълноводни реки. Добруджа била удобна за "пасторализъм" - с многото си укрепени аули (могили) за населението и добитъка при нашествие. Но съседните географски области - Лудогорието, тогава непроходим лес, така наречената Варна и Верегава са предполагали slash and burn земеделие. Ако приемем твърденията за "Балх", "Балхара", то и там няма сричкообразуващо "л", а нещо сходно с чувашкото и балкарското произношение. Важното е, че няма никакъв шанс за "вулгарес". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Фичо, по въпроса за Волжска България споменах вече това, че през X в. присъединилите се към държавата тюрки кипчаки заменят управялващата древнобългарска династия със своя. След тази смяна ролята на древните българи постепенно намалява - значителна част от тях дори се оттегля в намиращия се настрани от основните търговски пътища град Биляр. Все пак в знак на признателност към това, че древните българи донасят по тези земи един съвсем нов тип земеделска цивилизация, тюрките кипчаки не сменят името на държавата. Видимо отлично са помнели какъв бит са водели предците им извън Волжска България и какъв коренно различен получават когато се присъединяват към тази държава на древните българи. За съжаление кипчаките са единствените тюрки, които не водят войни срещу древните българи. Но във Волжска България тяхната нова династия е отговорна за приемането на исляма, което не е било добро за страната. Но това е друга тема. Конкретно за твоите езикови забележки - те нямат резон, защото говориш за времената след X в. Езикът на древните българи не е езика на придошлите в държавата им тюрки-кипчаки. Данниите сочат, че древните българи са говорели на индоевропейски език, който е от Памиро-Ирански тип. И това е съвсем естественно, имайки предвид факта, че стопанските навици на древните българи са характерни за индоевропейските народи, живяли, както и древните българи, в долините около Памир преди нашествията на тюрките по тези земи. Всъщност именно тюркските набези прогонват древните българи от прародината им Балхара при Памир. В крайна сметка отново тюрки унищожават както Волжска България, така и Второто Българско Царство. Да не говорим, че приелите юдаизма тюрки-хазари, са завоевателите на по-голямата част от Стара Велика България. Твоите езикови напъни приличат на опит да се внуши, че българите от периода на турското иго, са народ родствен на турците, понеже видите ли, са научили езика на унищожителите на своето царство. Това е абсурдно откъдето и да го погледнеш. Що се касае до това, че днес тюркски народи твърдят, че са наследници на древните българи, то какво от туй - няма никакво значение. Фактор тук е налаганата от Руската държава тюркска хипотеза за произхода на древните българи, както и споменът за добре уредената Волжска България - все пак древните българи донасят по тези земи един съвсем нов тип цивилизация, а това няма как да се изтрие просто така. Истината е, че днешните татари са много повече наследници на унищожителите на Волжска България, отколкото на древните българи. Защото е известно, че унижението което татаро-монголите получават след неуспешното им първо им нападение над Волжска България, ги настървява дотолкова, че впоследствие те се постарават тотално да унищожат тази държава. След което еднаквата религия на Волжска България и Татаро-монголската Златна Орда, изиграва своята роля - така и последните остатъци от волжските българи се претопяват сред татарите. Някаква по-значима следа от тях остава при езичниците-чуваши, които са наследници на завареното угро-финско население на Волжска България, т.е. тези, които първи са изменили бита си на ловци и събиратели, под влияние на донесената от древните българи земеделска цивилизация от Памиро-Ирански тип. Този факт за цивилизацията на древните българи няма как да се отрече - в Алтай откъдето идват тюрките няма нищо подобно. По тази причина и думите ти за Балхара, са просто думи. Колебеанието в изписването на етнонима на древните българи, и именно балхики, болхики у индийците, болхи, булхи у арменците, говори, че въпросното "л" от името на народа ни, дори и в Памир, е същото каквото имаме и днес у нас - индоевропейско сричкообразуващо "л". Знаейки това, лесно се вижда, че вулгарои, булгар и други подобни изписвания на етнонима българи, всъщност са звукоподражателни названия, формирани в чужда на древните българи езикова среда. При това с цел да се придаде обидно значение на народностното им име - подобно на случая със словени, предавано сред германците като склавен. В изконния древнобългарски език от Памир, етнонима българи няма такава окраска. Значи издигнат, възвишен, в пълно съответствие с правилото съгласно което нито един народ не се самонарича с обидно име. А това е още един довод да се отхвърли тюркската хипотеза за произхода на древните българи. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: Vitalius |
| Защо обидно? Етимологията на "булгар"/"палхар"/"балкар" не е ясна, предполага се и, че е от животно тотем - чувал съм версии за бялка и вълк. Много е тънка тази ваша "памирска" езикова хипотеза, не почива на сериозен езиков анализ (П. Добрев е икономист, а не лингвист, и повечето му етимологии, които лино съм разнищвал, са наивни). Преди всичко, самият "зор" да се докажат прабългарите като "арийци", а не "тюрки", ми мирише на расизъм и не се отличава много от етоса на "автохтонистите". Не е ясно с какво е по-добро да сме братовчеди на таджиците, пущуните и дарийците, а не на хуните, аварите, хазарите и куманите. Самите казански историци също много говорят за памирския произход на прабългарите, но ги свързват с памирските киргизци, също "къпчакски" ("тюрко-блондински" ) народ. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Етимологията на етнонима българи е ясна. От това, че на теб не ти е ясна, не следва, че същото важи и за всички останали. Който може да разсъждава логично, отчитайки при това намерените благодарение на усилията на Петър Добрев незавими източници, а също така и археологическите данни, които показват категорично коренната разлика между стопанството на древните българи и тюрките, всъщност вижда едно - няма и никога не е имало древни българи в Алтай, откъдето са тюрките. Остава Памир, а от там пък идва това значение на народностното име на нашите предци, което казах - издигнат, мъдър, възвишен. Категорично не простак-вулгар или сбиротак-булгар. Тези звукоподражателни названия застават съвсем естествено до немското роби-склавен. Т.е. като едни такива названия, които са формирани в чужда (недревнобългарска) езикова среда. И кръгът се затваря, оставяйки тюрките отвън, т.е. сред чуждите нам. Точно там където им е мястото, имайки предвидвид факта, че всъщност те са сторили най-големите злини не само на нашата България, но и на всички други - в Памир, до Кавказ и на Волга. За допускащите хипотетично родство между древните българи и враговете им тюрки, остава незавидна "слава" - тази на хора, които плюят върху паметта на предците си. И оправдание за тази тяхна глупост няма. Човек може само да ги съжали. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Vitalius |
| Може ли малко по-задълбочено за етимологията на П. Добрев на етнонима "българи"? От кой език е? Има ли свидетелства, че българите са говорили този език? Има ли субстрат от този език в нашия днешен език? Как е доказан? В Памир има, разбира се, и тюрки, не само иранци. Киргизците например, които също са потомци на къпчаците. Тюрки и иранци, още веднъж, са езикови понятия. "Расово" хората там са силно смесени. Има таджики с кавказоиден вид, има и с монголоиден. Тюркската хипотеза работи, дава много съдържателни отговори. Памирската хипотеза - досега не съм я видял ясно (научно) формулирана и не знам какви конкретни резултати дава, if any. Етимологиите на Добрев, доколкото съм ги чел из нета, ми изглеждат наивни и фолклорни. И както при автохтонистите и памирците винаги стигат до врагове и конспираси теории. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Ето нещо интересно по въпроса за ъл, лъ и сричкообразуващото индоевропейско л: С. Бернщайн, "Язык валашских грамот XIV—XV веков" т. 1 стр. 156 Итак, на месте [слоговых плавных r, l] в валашских грамотах встречаем написание ръ, лъ. Примеры: ... от влънѫ камилевѫ... да си ищет длъжника или емци... исплъних прошение да си ищет длъг съ законом... да си просит от него длъгъ се клъним плъна волѣ влъхви [но] Миха бльгарина [но] Длъгополе - дългопольцы Тези текстове са от 15-16 в. Знаем, че влахобългарският език отразявал особеностите на мизийския (ерлийски) български диалект, в по-старо основата на книжовния език и на Преслав, и на Търновград. (1) Българският субстрат на влахобългарския език по начало бил мизийски (и славянските заемки в унгарски са български) и (2) след падането на България под османлиите голяма част от българите мизийци бягат във Влашко. Така че вероятно на мизийския български диалект чак до 17 в. е "блъгарин", "бльгарин", но редуващо се и с "българин". | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Ей, колеги, задавали ли сте си въпроса защо участникът Brightman не е наказван за изключително обидните си нападки и отношение към останалите във форума. Въпреки сложната и празна от съдържание дитирамбика, която използва, все пак отправя обидни квалификации към доста хора тук. Не вярвам модераторите да са с неговия "капацитет" и да могат да отсеят всичките му глупости като твърдения, но най-малкото могат лесно да видят как обижда. Въпреки това обаче, псевдограмотникът Brightman се радва на учудващ комфорт и благоволение. Нали всички при регистриране подписваме съгласие за спазване на правилата на форума. Или на псевдоумното ... поради софтуерна грешка сайтът е забравил да му предложи? Та ... поради това си ръси нашироко каквото му падне? |