Отиди на страница:
| Вярно е, че форумите на реномираните западни медии са с различен стил. Например в понеделник под колонката в Ню Йорк Таймс на Пол Кругман, който макар да е левичар, идеолог на черпаклийството и колумнист, е световно известен, професор в Принстън, Нобелов лауреат и все още с акъла си, се виждаше коментар: The only people more foolish than Krugman are the commenters continuing to champion Obamacare Коментарът беше оплют от привържениците на Кругман, но необезпокоен от модераторите. |
| Стилът е всичко. Не бива да се пушат калпави цигари, да се пият калпави питиета, да се докосваш до грозна жена (Прости Боже!). Ако се случи да се издъниш, трябва да го скопосаш грамотно. Веднъж се живее. Ех, жените ... |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Това за Кругман вече го четохме и може още да го четем. Някакъв нов вид американски дренки ли, като единствен плод? |
| Не е толкова важно кому принадлежат думите Буфону или Паскалу. По важното е, че Димитри Иванов има стил и той личи в преводите му, в необичаините и очаквани, лично от мен, като сутрешната стограмка за закоравелия алкохолик текстове. Текстове-откровения, защото не знам как иначе да ги нарека. Не мога да си счупя езика и да кажа -„Димитри е най-добрия колумнист", много е близо до комунист, а и по анатомия учехме, че гръбначен стълб на латински било columna vetebralis. И ако и да знам, че колумнист е всъщност водещ колонка, по ми е драго да мисля за Димитрия, като за блестящ преводач, мислител и честник, но не частник. И не защото мисли подобно мене, а защото има и защитава позиции.Позиция, по добре е в единствено число, така би направил Флобер, ако и сега да се чудя какво се случва с френската литература, като чета, примерно „La Possibilité D'une île". Любопетен съм да знам личното му мнение за откровенния цинизъм лъхащ от "Капитализмът: непознатият идеал". Независимо от личната съдба на Ранд и от конкретните обстоятелства в които е живяла. Щото, ако я бяха набарали пияни, все едно с какъв цвят на кожата, бараби, щеше да пише мрачни антиутопии, подобно Замятина. Комай вестник„Сега" е онова, което в годините на перестройката бяха „Московские новости", „Литературная газета",„Огонек", но и .Факел", а защо не и „Съвременник"...Перестройка, каква ирония и още по-откровен цинизъм от рандовския са последиците от нея! Чета в момента едно приятна, добре написана от Юрий Поляков книга„ Замислих бягство аз..." Обаче не на Запад, а от жена си, а на мен ми иде да избягам само като пусна телевизора. Но не бягам, щото от години нямам телевизор. |
Прав е Димитри Иванов, винаги има хора, които искат да обсъждат личността на автора, а не това, което той предлага като тема за обсъждане. А защо това те впечатлява, Вени ? Във форума е обичайна практика една новина да се интерперетира съобразно това, коя я е създал. Например, години наред под всяко изказване на Президента Първанов около 80% от коментарите бяха за самия него - предимно за архари, селски тоалетни на двора и други подобни 'мъдри мисли'. И това никому не правеше впечатление. Същото и със Станиишев - там коментарите за серГЕЙ или 'прашките" винаги са наддделявали над здравия разум. С какво авторите на публикации във вестника стоят по-горе от Пурванов или Станишев ? |
"Флобер" с оценка "Q"... Има и по-добри средства... АК-47, ... Мк-16, ... Мк-17...  Даже и медни топове... Светейшество Ви за 19:58 - това може да се изкаже и с 3 (три) знака: 10х! Не е необходимо толкова празнословие и "стил"! А дали това е съответващо на писанието на ДИ - други имаме друго мнение за сие писание! |
Това за Кругман вече го четохме и може още да го четем. Някакъв нов вид американски дренки ли, като единствен плод?  Що да не се издрънчи още веднъж  |
Заинтригува ме една програма децата да стават "управленци за един ден". И мен ме 'заинтригува", но по различен начин. Гледах как 'децата' стават журналисти за едни ден и интервюират президента плевел. Една реплика от момчето и дълго, пространно изказване на плевела. Ако малко се отдръпнеш и замислиш - просто един начин плевелът да си направи самореклама ("аз бях един много широко скроен младеж" - хаха - и "аз, като много добър мениджър"...) Въобще, човек трябва да внимава какво му внушават медиите. Един друг пример. Преди ден-два, по повод поредното изцепване на управляващите, БТВ интервюира лидерите на опозицията. Станишев, Местан, Мартинчо. И изведнъж - Първанов. Демек, тънкото внушение, че той е също лидер. А той не е. Като отчетем кого промотира БТВ, можем да си направим изводи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Светейшество Ви за 19:58 - това може да се изкаже и с 3 (три) знака: 10х! Туй сега за мен ли се отнася? За мене трябва да е - аз съм постнала по туй време. Ама пък не може да е за мен "Светейшество Ви", още не съм станала патриарх - оня си е жив, пък и да не е жив, по полово-родови причини няма как да стана? Най-много до матриарх да го докарам, но ми е рано още. Във всеки случай, ако случайно аз съм визирана, да си викна песента: 1) Погледни се отстрани 2) Уточни какво разбираш под 3 "знака" - фонеми, думи, друг вид символи 3) Както вече съм написала, съм прост филолог, та като тръгна да обяснявам нещо, ползУВам естествения човешки език, а не 10х на десета примерно (тъй, като гледам, повечето форумци същото ползУВат, макар да не са филолози) 4) Никого не съм назначила за редактор да ми дава акъл какво да река, с колко и какви точно знаци да го изрека и дали изобщо да го река и 5) Я пак се погледни отстрани - дистанцирано и самоиронично, ако обичаш |
| „Суетността е толкова дълбоко закотвена в сърцето на човека, че и войникът, и прислужникът, и готвачът, и хамалинът се хвалят, и всеки иска да си има своите почитатели; и философите желаят такива, и тия, които пишат против това, искат да спечелят слава, че добре са писали; и тия, които четат това, искат да се прославят с това, че са го чели; и аз, който пиша това, може би имам същото желание; а може би ще го имат и ония, които ще четат това...” |
После, ако не на рулетка, вие сте играли на карти или със зарове и сте разсъждавали за вероятностите, както Паскал Не знаех, при неизчислимите ми победи на сантасе, че всъщност принципите на Паскал са ми помогнали...  |
| Абе изразих се малко грубичко. А и жената не е само тяло. И все пак ... нали искаме да я разгледаме и на светло. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
| На услугите на тенора, някои улеснения за коментиране в НЙТ: Verified Commenters enjoy the privilege of commenting on articles and blog posts without moderation. Invitations to become a Verified Commenter are offered to NYTimes.com readers who have a track record of high-quality comments. For more information, see “How do I become a Verified Commenter?” You must receive an invitation to become a Verified Commenter. To be invited, you must have a lengthy history of comments that are thoughtful, discuss the issues politely and address the topics covered in the article or blog post. For more information, see “What kind of comments are you looking for?” in the Comments FAQ. After receiving an invitation, you are required to connect your NYTimes.com commenting profile and Facebook account so we can import your name, location and photo into your profile and complete the Verified Commenter sign up. For more information, see “Why do I have to connect my Facebook account to my NYTimes.com commenting profile?” |
Българското участие е символично, както беше и българско участие в потушаването на Пражката пролет за "социализъм с човешко лице" през 1968 г. Но и едното участие, и другото са български срам. Напротив. Българският срам или по-точно срамът на България са катастрофите от 1912 г. и 1918 г., ако изобщо думата "срам" подхожда за бедствия с такива размери. Участията ни в Чехословакия и Афганистан са образци за постигането на стратегически цели с минимални жертви и риск... моля да ми простят близките на загиналите и пострадалите, но уви! няма война без жертви и риск... Тези участия са всичко резултатно и полезно за нас, което Балканските и Първата не са. Любопитното е защо общественото съзнание героизира фаталните грешки на властта и касапниците, а счита за срамни икономичните и наистина ефективни военни действия? Интересът на управниците от подмяната е очевиден, може да се разбере и народа, който след голямата болка търси утеха в измислицата, но защо го правят журналистите и поетите, писателите и публицистите? |