Отиди на страница:
| Правилно! Един казал едно, друг казал друго.. докато се намерил писар да им запише думите! И така се пръкнало "Първото писание", пардон, Евангелие. |
| Цитират се писмени източници, не слухове от пазара за кокошки в Йерусалим. В краен случай се приемат описания на очевидци. За никое от каноническите Евангелия няма доказателства да е писано от очевидец. Даже напротив - противоречат си едно с друго, което ще рече, че са свободни съчинения на тема. Тема, зададена от Саул (Павел) от Тарс. |
Абе сопрете с тези простотии, когато ви се дадат факти вие непрекъснато да виждате 'класово-партиен", "марксистки" и т.н. подход. Ти ли си бе, Петрински? |
| Ндаа - от Осанна до Разпни Го. А за започващият от днес Песах - нищо. Що така? Да не излазат некои антисемити? |
| Нито един уважаващ себе си теолог или историк няма да се хване да опровергава тектът на автора по очевадни причини. Хващам се да го правя поради стремеж към истината и заради наивитетът на хората, твърдящи, че написаното е наука, история и тя няма нищо общо с идеологии и вяра. Абстрахирам се напълно от личността и гледам на текста само като историко-публицистично изложение. За целта приемам, че авторът е добросъвестен учен. В първата част той твърди няколко неща: -Изобщо не е ясно дали Исус е историческа личност, защото няма достатъчно данни от този период. Все пак, от него(ИП) да мине, приема, че е съществувал -"Съвременни пресмятания ни уверяват, че грешката е най-малко 4 години, т.е. Исус ще да се е родил най-късно през 4 г. пр.н".-ерго, описаните събития изобщо не е ясно кога са се случвали -Имало е 3200 пътуващи шарлатани в Юдея и"всички те се занимават професионално с предсказания и извършване на чудеса"Очевидно съвременниците му не са видели нищо отличаващо го, поради което и не са документирали приживе делата му." -приема,че все пак евангелията са достоверни исторически източници, макар и пълни с "противоречията, непознаването на историческия контекст и откровените измислици -"Впрочем възможностите са само две - или Исус изобщо не е умирал на кръста, както свидетелстват ислямски източници, или съживяването му е само легендарно. Впрочем втората възможност се подкрепя от значителните различия между евангелистите в описанието на такова важно събитие като явяването на Исус пред вярващите след възкръсването си." Във втората част твърди: -Дори текстовете на Йосиф Флавий да са достигнали до наши дни без последваща намеса, в което почти всички съвременни автори се съмняват, то написаното половин век по-късно свидетелство на Йосиф Флавий достатъчно стеснява кръга на свидетелите на чудото. Впрочем поне през 325 г. за Евсевий, епископ на Кесарея, откъсът, разказващ за Исус от Назарет, е съществувал, защото е цитиран в неговата "Църковна история". Век по-рано обаче текстът за възкресението отсъства в преписите на Йосиф Флавий, което е основание да се смята категорично, че това указание е добавено през III в. или най-късно през първата четвърт на IV в. Данни от този период има колкото искате. Напишете в нета Аполоний Тиански или Саймън Магус и ще ви залее обилна информация-а това са само двама от съвременниците на Исус и странстващи магове.Ще кажете, не е сериозно. Ок, вземаме Симон Магесника. Смята се за исторически доказана личност. Данните за него обаче са предимно от източници, които не може да се нарекат положително настроени към него и вероятно затова информацията е значително повлияна - той е изобразен като лъже-Месия, претендиращ да е превъплъщение на Бог, еретик, черен магьосник, езически философ и т.н. Роден е в Гита, градче в Самария. Самария е била нещо като център за духовни практики. (Мт. 10:5; Йн. 4:4) Симон е получил всичкото светско познание за времето си, че и отгоре. Освен Алексадрийската школа и древните философи, той е владеел левитацията, ясновидството, можел да лекува с полагане на ръце, събирал огромни тълпи и бил изключително популярен не само в региона, ами в целия тогавашен свят. Симон е основател на гностическата секта симониани или елениани (по името на жена му Елена) и мнозина го смятат за родоначалник на гностицизма и на всички ереси в Църквата - макар че други смятат, че гностицизмът е започнал далеч преди него и Симон не може да е негов представител. Той говорел за себе си, че е “велик човек”, смайвал самарийските жители с магии, така, че те казвали за него, че е “велика сила Божия”. Проповядвал им , че той самият е проявление на Бога - твърдят християнските теолози. Използвайки християнската терминология, назовавал себе си като “отец”, явил се в собствено лице там, където го познавали, а като “син” се явил в Иудея , в лицето на Иисус. Св. Иполит свидетелства за неговия неудачен опит да възкръсне: по негово желание последователите му го положили жив в гроб, където след три дни го намерили мъртъв. Описана е срещата му със св. Петър в ДА 8 9-25. От него тръгва терминът “симония” - желанието да си купиш духовни ценности с пари. Юстин Мъченик споменава и за други магове: “След Христовото възнасяне в небесата демоните изведоха напред определени хора, които казваха, че те самите са богове”. Йосиф Флавий, който става свидетел на падането на Ерусалим, споменава “заблудителите и мошениците, които под маската на божествено вдъхновение насърчаваха революционни промени” (Войни 2:13:4) и “Египетския лъжепророк”, а Симон в Самария и Елима в Кипър (гл. 13:8), са примери на такива човеци във времето на апостолите, но такива е имало толкова много, че напр в Ефес разкаялите се магесници-екзорсисти струпали и изгорили своите непотребни книги на стойност петдесет хиляди сребърника - вероятно драхми (ДА 19:19). Те претендирали, че екзорсизмът им идва чрез тайнствено изкуство, което те казвали, че са приели по предание от Соломон Симон и Аполоний се причисляват към гностиците. Имали са отлично образование, познавали са системата, имали са видимото и невидимо знание, можели са всичко, което е демонстрирал и Христос приживе. Други ги отхвърлят, твърдят, че гностицизмът е друго нещо. Наскоро преведоха и Евангелието на Юда, което също се счита за гностичен текст. Само че свитъците от Наг Хамади и Евангелието на Юда ни дават една по друга представа за ранното християнство Ранното християнство е представлявало четене на тайни сбирки по къщите на някое от стотиците евангелия, които били в обръщение Някои ползвали Филип, други Тома, трети Мария, Матей, Лука или Йоан. Едно от най-известните тогава е Евангелието на Тома. Царството е вътре във вас и извън вас. Когато опознаете себе си, тогава ще узнаете и ще разберете, че вие сте синове на живия Отец. Ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност. Изборът на четирите Евангелия направен от св Ириней Лионски, вероятно е бил мотивиран от това, че са по лесни за четене. Сложните е трябвало да бъдат отстранени. Има и други причини. В Евангелието на Юда няма описание на смъртта Му, защото тя не е от значение. И най-вече няма описано Неговото възкресение. Това, което е от значение, е че тялото ще умре, но духът ще продължи да живее. Гностицизмът има съвсем различни схващания за смисъла на християнството, смъртта и възкресението на Сина човешки. Този свят е на Демиурга, не на Бог. Затова на този свят не може да очакваш нищо добро, нито има смисъл да се молиш, за да облекчиш положението си, да чакаш помощ свише, нито има смисъл друго, освен да търсиш искрата и гносиса, от някой, който го притежава. Няма възкресение в телеса - има отплата на греховете в Божия свят. Смъртта е спасение, оценка, освобождаване от оковите на тленното, което се повтаря циклично, до издигането му до искрата. Само притежателите на Божията искра се издигат до Него. Но това не е по пътя на себеотричането и страданията - те са единственото, което всъщност имаш и може да чакаш тук и сега, а въпрос на даденост, (имаш ли искрата) или на търсене на гносис-знанието. Останалите обитатели на реалния свят, илиците, нямат значение - те са тор. Схващанията за Триединството, за смисъла на християнския живот приживе, в тленност, и особено за Светия Дух, както за Възкресението, за страданието, като път към духовното и ред други –са коренно различни при християните и гностиците. За гностиците Исус трябва да умре, да се освободи от затвора на тялото си. Но в очите на Църквата тази интерпретация окончателно отхвърлила вярата им като ерес. Изборът на св. Ириней оказал влияние стотици години по късно. Раздялата с гностицизма настъпва на Първия Никейски събор през 325 година, свикан поради опасността от Арий и арианството - силно развита гностична секта на територията на Източната империя. Спорно е доколко ранното християнство е било в плен на гностицизма - според едни е бил преобладаващото схващане, защото най-големите гностици са владеели освен всичкото налично за епохата знание, но и необясними умения - били са магове, въпреки, че станалите канонични Евангелия са били по-популярни. Съществуват обаче и раннохистиянски документи, които показват, че още в края на II век вярващите са се възмущавали от гностическата ерес в Египет. Изключително важен въпрос е бил стремежът да се опази учението. Споменахме, че мотивите за избор на четирите Евангелия от св. Ириней (130-220) за разправа с гностицизма по-късно, са били: - по лесното възприемане на текстовете. В тях Иисус е проповядвал за масата, говорил е с притчи за начинаещите, за невярващите, за еретиците и ги е обръщал във вярата. Синоптичните текстове просто разказват история. Ако бяха избрали гностичните текстове, християнството никога нямаше да има тази масовост и едва ли щеше да оцелее. То става учение за масата, не за елита. - гоненията над християните. Ако има смисъл да се умира, да те ядат лъвовете на арената, да те жигосват, обезглавяват, разпъват, за кеф на тълпите - то нека да е за нещо, сведено от трийсет на четири, и превърнато в стройна система, очертаваща ясно параметрите на святата вяра. - темата за страданието, за ненужността от силна църква* - нали вярата е в самите нас, тя няма нужда от храмове, според гностиците. - образът на Юда. Един от апостолите, но човек. Той не е Избрания, а предателя, според синоптичните Евангелия - така виновни не са християните, а евреите. Как може блага вест и Юда да са едно? Предателството да стане акт на спасение. Гностиците твърдели, помните, че тялото е затвор за Божествения дух. За тях смъртта на Исус е добра вест, а Юда е героят, помогнал да се освободи духа на Христос.През 66 г.в Юдея избухва Великият бунт на евреите. Въстаниците успели да отблъснат от Юдея римската армия, но през следващата година римляните, начело с Веспасиан Флавий, отново нахлули в Юдея и започнали да преследват въстаниците към Ерусалим. През пролетта на 70 г. от н. е., след завършването на гражданската война в Италия римската армия под командването на Тит Флавий обсадили Ерусалим и след няколкомесечна обсада го превзела. Легионите газели в кръв до колене, Ерусалим бил опожарен и Вторият храм - разрушен напълно. Днес от него е останала само Западната стена, където еверите още оплакват разрушението. Разрушението на Храма и кървавите гонения още повече изострили проблемите между евреите нехристияни, евреите християни, и неевреите, вярващи в християнството. За преследваните, гонени и убивани евреи оставала дилемата - коя е тяхната религия, при условие че вече го няма Свещения храм, където да се помолиш? Това със сигурност означавало несъгласие с приемането на Христос за Месия. Освен това християните приемали и неевреи, и вярата вече не била сплотяваща етническа категория. Второто въстание на юдеите на Симон Бар Кохба през 132-135 от н.е, въпреки чудесата от храброст, отново свършва с газене на кръв до колене, емиграция, разселване и преименуване на Палестина в Сирия. Построява се храм на Юпитер. А останките на Ерусалим стават Еолия Капитолина. Правата на евреите са силно суспендирани. Християнството се опитвало да разграничи Исус от катастрофалните войни и въстания на евреите-зилоти срещу Рим, твърдейки, че не само Исус е невинен по обвиненията - измяна на Рим, но и последователите му са невинни по обвиненията в сътрудничество с Рим, за което били всекидневно екзекутирани. Факт е, че е бил разпънат на римски кръст от римляни, но в историята са били обвинени за това евреите. Въпросът е какво би станало, ако гностицизмът бе победил и християнството през вековете беше доведено до близки за мнозина съвременници схващания, битуващи в страни, където нихилизмът, атеизмът и масовата простотия са оставили дълбоки отпечатъци в душите на хората |
За никое от каноническите Евангелия няма доказателства да е писано от очевидец. Даже напротив - противоречат си едно с друго, което ще рече, че са свободни съчинения на тема. Противоречат си? Касае се за различия на детайли и разместване на събития в описанието. Смущаващото щеше да е ако, ако бяха дословно същите - това щеше да е ясен признак, че са произлезли от един човек или, че са редактирани от един и същи човек. |
„Ако Христос не е възкръсвал, то напразна е вашата вяра” Значи, ако нямаш вяра в сърцето си, що пишеш на такава верска тематика за нашата вяра??? Въртиш, сучеш все една и съща тема седмици наред! За да нараниш сърцата на вярващите ли, или да манипулираш колебаещите се? А ако си безверник, що не напишеш за истинската история и на всички други религии??? Християнството не е единствената религия в света, та седмица преди и седмица след Великден, само за нея да четем "истински истории"?! |
| НАУМ-е, ти като ги цитираш тези псевдодоказателственни писания, вярваш ли че са истински? С извинение.. |
OLDMAD, сигурно си вЕрва.....той утре и среща с възкръсналия може да ти уреди - ако ти не вЕрваш.......по средновековен християнски обичай, разбира се!!!  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ТихОмир |
Mrx++19 Април 2012 13:04 Авторът дава факти и исторически данни, ако имате вие данни опровергаващи го дайте ги, ако нямате си трайте. Опровергавайте фактите с факти, а не с лозунги Тъй, да кажем на Петрински на баба му да вземе да си прочете още веднъж нАучните книги. В науката съществуват правила (постулати), които се приемат за верни без за това да се искат някакви доказателства. Тези правила са известни като аксиоми Аксиома или постулат в класическата логика е твърдение, което не е доказано или демонстрирано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като неизбежно произволно приемане. Твърдението се приема за вярно и служи като основа за извеждането на други дедуктивни истини. ......................... Във второто значение понятието „аксиома“ е заменимо с „постулат“ или „приемане“. Нелогическите аксиоми не са самоподразбиращи се истини, а формални логически изрази, използвани за дедуцирането на определена теория. За да се аксиоматизира дадена система от знание, трябва да се покаже, че нейните твърдения могат да бъдат изведени от малко и ясно определено множество съждения - аксиоми Както математиката на Евклид, която масово ползваме в момента се основана на аксиоми (надьвям се, че поне това го дная е бабата на Петрински), така и християнската религия се базира на такива. Една от тях е Вярата във въскресението на Иисус Христос. А що рипаш срещу Класово-Партийния- подход в нАуката? Това си е метод за анализ в изледователската работа, който господстваше по нашите земи повече от половин век! Има една народна поговорка "Стар вол си държи браздата". Та така и някои учЕни.  Така са научени, така си я карат. |
| аксиоми, постулати, математиката на Евклид... сичко убу оти тези постулати ти се набиват у очите/ръцете/ушите и т.н. по естествен път оти они са естеството на заобикалящият ни свят... и се самодоказват на всички без изключение... докато верата си е вера... она се самодоказва само на верващия...  |
Когато се започне цитиране на дати, събития и пр. и пр., все се сещам за книгите на Фоменко и екипа му. Разбира се, че те са яростно опровергавани, но има и достатъчно други източници съмняващи се в цялата библейска митология. Дори само да се спомене, че няма никакви истински доказателства за различни супер-герои като цар Соломон, цар Давид (всъщност египетски фараони), за самият Моисей... Цялата историческа хронология е компилация направена в краят на 15-ти век. Единствените доказателства за реални исторически събития се появяват и са налични от 10-ти до 14 век и насам - но с уговорката за вълната фалшификации в 16-ти и 17-ти векове. Персони, събития, дати и места са изтръгнати от този 400 годишен период и са разхвърляни (под други имена, по места и с измислена "фактология" назад във времето...Ступидо скицира по-горе тезите на Зекария Сичин. Те са поместени в една поредица книги. За историята на Анунаките и на създадените от тях роби за работа из златните мини. Действително, тези мини са открити и са далеч зад официалната черта, приета за начало на хомо-сапиен-сапиенс... И думата "елохим" не е означение на всеобхващащата съзидателна сила в мирозданието, а е другото име на анунаките - т.е. Елохимите. Тези неща се знаят добре от всякакви тайни и заговорнически кръгове, но както винаги до плебса се пущат разнопосочни "истини", така, че тълпата да бъде максимално объркана... В крайна сметка борбата е за душите на хората. Но ако я има Вечната душа - Божествената искра в съзиданието простиращо се (дори и най-вече) извън времево - пространствения континиум, то тогава изниква въпроса за естеството на живеца в робите създадени от Анунаките - е ли тяхното душа или е еднократна субстанция за оживяване на тлеността? И ако човечеството, всички уж, са потомци на робите, то кои са Другите изградили цивилизация преди идването на Анунаките. Защото освен междуособните борби между Енлил и Енки с "появата" на остъклената пустиня Негев, елохимите са воювали и с друг противник - не по-малко мощен и развит технологически враг - цивилизацията на Хиперборея...  |
| Ми да си верват бе Stupido! Кой им пречи - аз и останалите атеисти ли? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: OLDMAD |
А Истината има толкова общо с Историята и историците, колкото Войната с офицерите и войниците. Професионалните лъжци могат да се наредят в следната поредица - Политик, журналист, историк, родинина/милиционер.  |
НАУМ-е, ти като ги цитираш тези псевдодоказателственни писания, вярваш ли че са истински? Кои по-точно имаш предвид? |
Впрочем, нищо изненадващо - фанатиците, както обикновено, вярват в нещо, за което не знаят нищо. Фанатиците вярват, че Исус не е възкръсвал, да, фанатиците верват, че нещо, за което не знаят нищо, изобщо го нема. |
| Наум, обичаш да те четат, видно е! Но явно мразиш да четеш мненията на останалите! Затова ще се завторя, пък ти ако искаш ме чети: Един казал едно, друг казал друго.. докато се намерил писар да им запише думите! И така се пръкнало "Първото писание", пардон, Евангелие. Те така. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: OLDMAD |