Отиди на страница:
зер, щеше да пострада самочувствието на челния отряд на световната пролетарска революция Анджък. Сталинската доктрина цели да докаже, че няма по-стар, велик и интелигентен народ от руския в целия соцлагер. |
| До Всички!// Новодошли, Новокръстени и Непросветени! 1/Релацията Г-н Котка vs. Г-н Петрински е както отношението--Кардиналски Конклав vs. Папско Амен  (респективно палче/2/2 палчета --одобрение с приклякане и изхфъргане--но без Оргазъм! 3/3 палчета---Нирвана, Оргазмус и Отваряне на 4-та чакра!! 4/4 палчета --стари форумци са ми разправяли /аз лично за малко го изпуснах/ че тогава настъпват КАТАКЛИЗМИ!!! }  }  Т.Е.-Вулкан в Исландия-  Фалит на Лемън Брадърс  и спиране на тока в една дипл=Квартира у Ню Йорк!  5/5 палчета==АПОКАЛИПСИС!!!  |
Да се знае: кога беше първото южнобалканско влияние, [неизвестна българска дума в мн. ч.] станаха мустаци.... а кога беше първото западноевропейско влияние, гащите станаха панталони... а кога беше първото презокеанско влияние, изпитанието стана предизвикателство, наборът стана сет, местоположението стана локация, юрският период стана джурасик, въглеродният двуокис стана карбонов диоксид, а bulgarskiyat е под въпрос...  |
| Като говорим за българското влияние върху Русия не трябва да се забравя и още един факт, грижливо подминаван от руската история. Само много малка част от сегашната европейска Русия (такива са земите около Смоленск) е била обитавана от славянски племена. Славянските племена достигат сегашната Москва края на 9-ти началото на 10-ти век. Коренното население е от угрофински произход (има сведения и за балтийско племе), като най-многобройни са били мордовците. Най-вероятно и името "Москва" е от мордовски произход. Процесът на русификация тече векове наред докъм 18 век в селата и отдалечените райони. Но руската наука с много малки изключение подминава изследванията за угрофинските влияние в бита на руския мужик. А сведенията, ако все пак ги има се поднасят съвсем пестеливо, даже срамежливо. Старобългарският език, освен религиозното влияние е изиграл и огромна роля като свързващо звено между две достатъчно различни групи племена. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Старобългарският език, освен религиозното влияние е изиграл и огромна роля като свързващо звено между две достатъчно различни групи племена. Както казват грузинците - ех каква колония загубихме . Бу де ъей какво казват братята македонци. Не може покрай Оьридската школа да не се докаже, че македонците всьщност са ограмотили Русия. Такива ми ти работи. Иначе за тезата на Петрински доказателства няма - всички източници са тьлкуване според - "можно предположит". Харчеха се по време на руско бьлгарската дружба, едва ли ще се харчат отсега нататьк. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Не 104 са точно сега ги преброих. С лингвистика история не се прави. Казах само, че за тази теза доказателства няма - няма данни за пренасяне на свещеници, книги, преводи и каквото и да е било. Може да прегледаш линковете на бонго за да се поинформираш и ти по вьпроса. Точно по време на бьлгаро сьветската дружба тези неща се толерираха, За сьжаление историята не е точна наука и много често се случва да се използва за идеологически цели. Сега руснаците не са много засилени да откриват братчета славяни, щото май му ядоха попарата на тоя подход. Сега са по отворени кьм откриване на стара славянска писменост, братството с монголите и т.н. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Стоит в этом контексте привести отрывок из «Буллы папы Иоанна VIII от июня 880 г.: «Письмена, наконец, славянские, изобретенные покойным Константином Философом, чтобы с их помощью раздавались надлежащие хвалы Богу, по праву одобряем и предписываем, чтобы на этом языке возглашалась слава деяний Христа Господа нашего, ибо мы наставлены святым авторитетом, чтобы воздавали хвалу Господу не только на трех, но на всех языках ... И ничто ни в вере, ни в учении не препятствует на том же самом славянском языке ни петь мессы, ни читать святое Евангелие или Божественные чтения из Старого и Нового завета, хорошо переведенные и истолкованные, или петь все остальные обряды, ибо Тот, Кто создал три главных языка, то есть еврейский, греческий и латинский, Тот создал и все остальные к Своей хвале и славе» ****************************************************************************** Великият подвиг на българския народ се състои в това, че разпространява християнското учение и като става и негов духовен, културен и просветителски център. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици са дали на славяните и на бъдеща Русия съвършен превод на Светото Писание и богослужебната литература, което спомага лесно и бързо да се възприеме християнското вероучение, довело до разцвет на българската, а оттам и на всеславянската култура. С безценната помощ на патриарх Фотий, за когото най-важни са били единението на Светата Църква, противодействието на исляма и христианизацията на езическите страни . | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: SPQR |
Светослав гепил Преславската библиотека на Борис II. Макар и, според Вернадски, други неща да са му били по-присърце: Его (на княз Сетослав – бел. Лустри) сердце было в дунайской Болгарии. В 969 г. он объявил своей матери и боярам: "Я бы не хотел оставаться в Киеве, но предпочел бы скорее жить в Переяславце на Дунае, поскольку – это центр моего царства, где собраны все богатства: золото, шелка, вино и различные фрукты из Греции, серебро и лошади из Венгрии и Богемии, меха, воск, мед и рабы из Руси . |
| Моля админа за снизходителност Р. Пикио. Мястото на българската литература в културата на средновековна Европа. - Литературна мисъл, 1981, №8: "(Във Великоморавия) през първите двадесет години на своето съществуване , т.е. преди пристигането на Методиевите ученици в България, славянският език вероятно е фунцкионирал като "апостолски диалект". Като такъв той е получил литургично-проповедническо достойнство и е бил покровителстван от нормите, валидни за латинско-германския свят. ... Езиковото и доктринално наследство, което бегълците от Моравия пренасят в България, не е било просто "трансплантирано" в едно друго общество, а всъщност е било трансформирано в нещо ново и различно. Вероятно и самият преход - от една екзотична графична система (глаголицата) към една писмена форма, моделирана по гръцки образец, е израз на съзнанието , че новата езикова кодификация има много малко общо - що се отнася до практическото предназначение - с онази, използввана от Кирило-Методиевата мисия под контрола на Рим. Намирам за необходимо да наблегна върху парадигматичния характер на тази езикова кодификация, осъщесвена от църковните писатели на средновековна България. Преславската книжовна школа, възникнала под покровителството на Борис и достигнала върховия си разцвет при Симеон, изглежда е била първият истински нормативен център наа един нов литературен език - старобългарския. Наум, Константин Преславски, Йоан Екзарх и техните сътрудници не е трябвало вече да се ограничават - както Кирил и Методий - с разяснение (както е казано в Пространното методиево житие "разумно да разкаже"  на някои апостолски истини пред неграмотното простолюдие. Тяхно официално задължение, санкционирано от върховната власт ..., е било създаването на славянски текстове с високо достойнство, адресирани към богослови и сановници държавата и църквата. Аналогични съображения са в сила и за всички по-значителни автори, преводачи, компилатори и коментатори, които от края на 9ти в. до началото на 11ти в. - по време на Първото българско царство - са правили от старобългарския един официален език., притецаващ пълно достойнство (dignitas) и управляван от граматическа и риторична норма.Сакралната, не само пастирска функция на книжовната дейност, чието начало е поставено в в преславм е ясно подчертано в "Азбучна молитва", чийто автор моли Светата Троица да го осени с онзи тип вдъхновение, който по традиция е запазен за теолозите: "с целомъдрост да почна да описвам чудесата ти предивни премного . На шестокрилите силата приел " Само един теолог, а не обикновен мисионер проповедник, т.е. само за един оторизиран екзегет на най-сакралните тайнства - като започнем от това за Троицата - е било необходимо да присъедини към човешката prudentia (целомъдрост) вдъхновяващата сила на висшите серафими (силата на шестокрилите). Става дума за нова и по-деликатна екзегетическа дейност, чиято същност е подчертана и от неизвестния автор на "Похвала за цар Симеон", запазена в Светославовия изборник от 1073. Според този документ владетелят изисква от своя свещеник да изтълкува в светлината на учението на Василий Велики тайните на Писанието: "да разкрие познанията, скрити в дълбината на тези труднодостъпни книги".. Всяка дискусия върху природата на т.нар. старославянски език и върху неговите връзки със старата българска традиция решително би трябвало да бъде съобразена с разграничението между кирило-методиевската култура (от времето на мисиите сред латинското християнство) и следкирило-методиевската култура (от времето на зараждането на Slavia orthodoxa). ... Преди да да се правят общи изводи, е необходимо да се проучи подробно "въпроса за езика" по цялата територия на православното славянство, в която старобългарският е изпълнявал ролята на образец за религиозен и културен език. " (набляганията с удебеляване и наклонен шрифт са на автора, цитатите от старобългарските текстове авторът е дал на стробългарски, а преводът е мой) | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| бонго-бонго 26 Апр 2012 21:55 Р. Пикио. Мястото на българската литература в културата на средновековна Европа. - Литературна мисъл, 1981, №8 Страхотно попадение С уточнение, че Светославовия е Симеонов сборник, преведен от гръцки оригинал/"Спасителна книга"/. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
Сакралната, не само пастирска функция на книжовната дейност, чието начало е поставено в Преслав е ясно подчертано в "Азбучна молитва", чийто автор моли Светата Троица да го осени с онзи тип вдъхновение ... Благодатта на Светата Троица е била над нас.Дано и сега да е ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
съвършен превод на Светото Писание и богослужебната литература, което спомага лесно и бързо да се възприеме християнското вероучение, довело до разцвет на българската, а оттам и на всеславянската култура. Данни за преводите на Св. Константин-Кирил са: Неделно (изборно) Евангелие, Апостол (изборен), Служебник, Требник, Псалтир (също изборен). Св. Методий - Стария Завет без Макавейските книги, както Номоканон, Патерик (Отечник). Аз лично съм изключително скептичен към ролята на Фотий в начинанието, както и в тезата на Петрински за за новопокръстените славяни от България, които Фотий пратил да кръщават русите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Остави го Петрински! Той се изгубил някъде и още не може да се намери! Изворът на култура и християнство, които вървят ръка за ръка, нещо повече – които са в синтез,в синергия, са Римската империя със столица Константинопол и Константинополския патриарх. Основната роля е на Светата Троица. Но и патриарх Фотий, и Свети Борис-Михаил, и Св. Седмочисленици оказват решаваща роля Христовото учение да се разпространи в Европа на разбираем език и без "изкривявания". Патриарх Фотий има решаваща роля и в борбата срещу настъпващия от изток, Испания и Италия ислям, за решаване проблема с монофизитите, за единението с Рим и християнизирането на езическите народи извън Римската империя. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| Напълно подкрепям Бонго и Боцмана. "Българската империя на духа", чиито граници са очертани от разпространението на кирилицата, затова е "на духа", защото се е създала от книгите. Не от армии, не от свещеничество. Тимбу не може да не е замислял защо латинската азбука е разпространена навсякъде в католическия свят, а гръцката не е разпространена в православния. Днес на кирилица пишат над 200 млн, а на гръцката - 13 млн. Кирилицата е създадена в Преславската школа по инициатива на Симеон. И глаголицата, и кирилицата са съставени по образеца на гръцкото писмо - едната ръкописно, другата заглавно, което се е струвало по-представително на Симеон. Но и латинската азбука е по гръцки образец и вероятно съставена от гърци, и гръцката азбука е по образеца на финикийската преди нея. Книжовната продукция на Преславската школа далече надминава по обем и качество създаденото приживе от самите Кирил и Методий и тъкмо тя е "оръжието" на "българската империя на духа". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Открадват едно евангелие от Преслав на старобългарски, отнасят си го у дома и от него тръгва цялата им църковна книжнина - това е сигурен факт. Другият сигурен факт е, че преписвачите им тук-там, преписвайки, оставят старобългарските форми на думите - "свяща" (с ятова гласна, ама не ми се търси) вм. "свеча" и пр. И до днес едни и същи думи имат различни значения на руски, като старобългарската форма е представителната, високата "глава"напр. вместо руската "голова", "мигновение ока" вм. "глаз". Прав е Правописецът - руският развой на праславянските tolt и tort дала -оло или -ере, а българският -ла, -ря (берег/бряг, глава/голова). Историците могат да въртят и сучат, както им е угодно, но езикът никога не лъже Ама то, освен исторически документи, има и историческа граматика, сравнителна граматика на славянските езици и прочеето черпаклийски (по манерко) уманитарни науки, дето не е зле да се познават, преди да се изоква по даден въпрос. |
| Много руски историци са на мнение, че Киевското княжество приело християнството от България, от Охридския бълг. патриарх в 988 г., по времето на Самуил. Това предполага и български свещеници, богослужение, книги. Това положение остава и при ромейското господство в България до 1037 г., когато умира последният охридски архиепископ българин и реално Киев минава под ромейско върховенство. "Охридският" период на руската Киевска църква бил кратък, около 50 години, но много плодотворен. "Българското" християнство, носител на хуманистичната универсалистка традиция на Кирил и Методий, било много различно от ромейското догматично и аскетично. Цитираната от Бонго статия на Жиганков говори за това. За Цариград Киев, както и България, бил една нова колония. И в царска Русия, и в СССР, и у нас след 1944 г. възгледът за кръщаването от България бил преследван от руските шовинисти. Йордан Табов, "когда крестилась Киевская Русь?": Несмотря на то, что еще до Первой мировой войны в ряде работ исследуются более или менее исчерпывающе проблемы, связанные с участием Болгарии в крещении русских ... впервые Всеволод Николаев посвящает этой теме монографию. После необычайно острой критики А. Ф. Вишняковой в Византийском Временнике V/1952, с. 276-279, выражающей официальную советскую точку зрения по этому вопросу, Николаев был смещен с руководящего поста в Институте истории БАН и вскоре после этого при первой возможности эмигрировал в Бельгию и затем в Америку, а его книга была включена в Список запрещенных в Болгарии книг. Ивану Снегарову было поручено смягчить ярость великорусской казионной науки ... С тех пор тема о болгарском участии в крещении русских становится табу для болгарской историографии. Фактите на българското културно влияние в Русия са явни - писмеността и езика, но как точно е ставало това влияние - "рано е още да се каже"  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| SvSophia 27 Апр 2012 04:58 Открадват едно евангелие от Преслав на старобългарски, отнасят си го у дома и от него тръгва цялата им църковна книжнина - това е сигурен факт. Наистина ли смяташ, че богослужебната литература се състои само от едно Евангелие !!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |