Отиди на страница:
| Чичо Фичо 27 Апр 2012 06:55 ...Това предполага и български свещеници, богослужение, книги. Това положение остава и при ромейското господство в България ... ... различно от ромейското ...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SPQR |
... замислял защо латинската азбука е разпространена навсякъде в католическия свят, а гръцката не е разпространена в православния ... В основата е христианизацията.Нашият език е само "проводникът, по който "тече" ортодоксалното християнство, православието. Латинският – католицизмът и другите "течения", различни от Константинопол. Благодарение на Св. равноапостолен цар Борис-Михаил и Св. Седмочисленици България става и "генератор" на православие, носещо освен Христовото учение и култура и знание със себе си за останалите славянски народи.  | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: SPQR |
Да допълня Правописеца - напоследък от куп реклами ме заливат с "инновация" (почти изместила не по-малко любимата ми "креативност" , та ми иде да инновирам завършека на храносмилателната система на някои и друг креативен рекламен "гуру" ! |
и гръцката азбука е по образеца на финикийската преди нея. Фичка изброй ми 5 финикийски книги или писатели, щото колкото и да се замисля не се сещам.. no comment. Т..е не се сещаш ли Ето ти историята на руската цьрква. Намери ми бьлгарското влияние там.. То византийското е повече от сьмнително, какво да говорим за моравското и бьлгарското. Оставям настрана смехотворните теорий че сме им дали езика и азбуката.. Натисни тук |
| бонго-бонго по-горе постави под съмнение гениалността на замисъла на св.Фотий. И правилно! Защото само в дискусия бихме могли да го разкрием в дълбочината му. Ще си позволя да посоча следното. Ако в библейския старозаветен смисъл евреите са Божия народ, избраните, то в замисъла на Фотий и най-вече в последващата реализация, избраният народ комай сме ... ние. Избрани сме сред славянството Православието да се разпространява с нашия език. За да разберем значението на това, да започнем от ... вътрешните предимства. По-горе в дадения от мен линк има текст, който от определена гледна точка говори за вредата , която причинява диглосията върху интелектуалното развитие на народа, върху самосъзнанието му. А нам е спестено! Богослужебният, административният, научният език в Средновековна България е ... народният език. При всичките ни говори и диалекти, ние сме далеч от това, което се съдържа в диглосията като проблем. Диглосия е имало и на други места. Интересен е въпросът, например, как Източната Римска империя преминава от латински към гръцки и защо става така. Във външните ни отношения предимството идва от това, че за осъществяване на богослужебните или държавотворните дейности са били призовани да участват представители на българския духовен и ... държавен елит. Държавотворните замисли на св.Фотий можем да проследим по безспорните извори - съветите му към княз Борис І Михаил и Исагогата, която е негово дело или пък Номоканона. Дали и как тези идеи са претворявани в държавността на православните народи нататък е тема твърде обширна. Тук говорим за тласъка, за идейния импулс с източник гения на св.Фотий. Разбира се, замисълът на св.Фотий не е единственият идеен контекст, в който като в рамка можем да поставим последвалите във вековете връзки на българи и руси. Аз твърдя само, че той не може да бъде изключен и дори е полезно за анализа да се използва. |
| СПКР, не си ме разбрал - от 9 век насетне в България има няколко книжовни школи и много книжнина. Просто руснаците отмъкват от Преслав едно евангелие и Симеоновия сборник, превеждат ги (с показателните грешки, за които съм писала по-горе) и кръщават Симеоновия сборник "Светославов". Така си му викат и под това име си го издават и до днес. Та именно в този "Светославов" сборник е прочутото описание на Преслав. |
| Firmin самия Фотий 3 пьти говори за Рус - 2 пьти за обсадата а 3 тия пьт за това че са приели християнството доброволно.. Така че предполагам че бонго се сьмнява че е имало някакьв стратигически замисьл от Фотий........ |
| Firmin самия Фотий 3 пьти говори за Рус - 2 пьти за обсадата а 3 тия пьт за това че са приели християнството доброволно.. Така че предполагам че бонго се сьмнява че е имало някакьв стратигически замисьл от Фотий........ |
бонго-бонго по-горе постави под съмнение гениалността на замисъла на св.Фотий. Бонго поставя под съмнение, че Фотий изобщо е замислял кръщението на славяните чрез създаването на нов свещен език, който сетне еволюира в старобългарски и оттам в църковно-славянски. Аз нямам никакво колебание, обаче, що се отнася до мисионерския му плам и разпространението на византинизма. Въпросът е за какво мисионерство и какъв византинизъм иде реч. Фотий има цяло "досие" с писания, които твърдят, че гръцкият език е единствен способен и достоен да предаде християнството в цялата му сложност, пълнота и ортдоксия. Писма в този дух той писал и на арменския патриарх, и на латинския патриарх в Аквилея, и на западния император Людовик II. За Фотий и император Михаил III, кръстник на Борис, дори латинският бил "скитски и варварски език", както свидетелства едно писмо до папа Николай. По времето на Фотий - и несъмнено под негово влияние, дори византийските закони биват очистени от латинските правни идиоми и заменени с техни гръцки преводи. Появата на старобългарския като един сакрален и държавен език (което е акцентът на цитираната по-горе студия на Рикардо Пикио) е в пълно противоречие на всичко, което знаем за Фотиевата доктрина. Тази докрина би могла да бъде определена като "езиков и културен империализъм" и то напълно в духа на стария елинизъм , към който патриархът имал почертан интерес (виждаме го от неговата "Библиотека" . За жалост, славистиката (особено от православните страни) пренебрегва това и се опитва да го заобиколи, като се основава на и чете превратно Кириловото житие, което е запазено в доста по-късни ръкописи. Но дори според самото житие моравците поискали от Константинопол: "такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни." И пак според житието реакцията на Кирил била:""Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език." А царят му рече: "И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?" Философът рече: "Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?"" А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха: "Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат." Опасенията на Кирил, че нова абука би му спечелила име на еретик, са напълно валидни и имат смисъл само в контектста на интелектуалния климат в Константинопол, установен от Фотий. Многозначителното отсъствие на патриарха от самата процедура на възлагането на мислията е също показателно. Освен това, противно на отправената молба (както е записана в късния текст на житието), нито Кирил, нито Методий са изпратени като епископи в Моравия. Що се отнася до проповядването и мисионерската дейност на славянски, тук въпросът е коренно различен. Проповед и мисионерство на славянски, както и превод на съпътстващите тази дейност христиански текстове, не би причинила скандал нито в Константинопол (който има засвидетелствана вековна практика), нито в Рим, нито в самата Франкска църква (обвинявана повсеместно в житията в "триезична ерес" . Един век преди Методий, Залцбург си имал епископ, който проповядвал на славянски - св. Виргилий. Съборът от Тур (813 г.) постановява духовниците от Франкската църква да се опитват да превеждат хомилиите на "селски романски и немски (in rusticam romanam linguam aut thitiscam)", тъй че всички да могат по-лесно да разберат какво им говорят (quo facilius cuncti possint intelligere quae dicuntur). Споровете в Моравия са били преди всичко до юрисдикцията, а несъмнено е бил повдигнат и въпросът за доктринални различния като "Filioque". Но надали проблемът за езика е бил толкова централен - той липсва напълно от обвиненията срещу Методий (вече епископ, но назначен не от от Фотий в Константинопол, а от неговия враг Адриан II в Рим) на трибунала в Регенсбург: "След това старият враг, завистник на доброто и противник на истината, повдигна против Методия сърцето на моравския неприятел, краля, заедно с всички епископи, които казваха: "Ти учиш в наша област." А той отговори: "Ако знаех, че е ваша, бих се отстранил; но тя е на свети Петър. И наистина, ако вие от стръвност и от алчност прекрачвате, въпреки каноните, старите граници и забранявате божието учение [в тези области], пазете се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязна планина, да си пръснете мозъка." Отбележи си също, че Методий изобщо не свърза мисията си с Константинопол. Той почертава, че областта е на Св. Петър, т.е. на Рим. Сетне, за разлика от България, полемика за юрисдикция над Моравия между Константинопол и Рим липсва напълно. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
Ето ти историята на руската цьрква. Намери ми бьлгарското влияние там.. Натисни тук Тесные отношения Болгарской церкви с Русью в IX—X вв. были настолько очевидны, что даже желающие доказать исключительно византийский фактор в распространении христианства на Руси вынуждены косвенным образом признавать их значимость. Митрополит Минский и Белорусский Филарет пишет: «Нельзя не обратить внимание, какое серьезное значение для просвещения нашего Отечества имела письменность соседней Болгарии… Именно оттуда… на Русь поступали богослужебные книги и богатая духовная литература»[86]. Болгарское влияние на древнерусскую Церковь было весьма заметным. Это выразилось и в развитии древнерусской книжности, южнославянские истоки которой несомненны. А. А. Шахматов практически отождествляет древнерусский литературный язык с древнеболгарским[87]. Этому же исследователю принадлежит гипотеза о болгарском происхождении летописного Сказания о крещении Владимира (в частности, Речи философа). М. Д. Присeлков, отталкиваясь от предположений Шахматова, указывал на Западную Болгарию (Охридское архиепископство) как на главный источник древнерусского христианства[88]. М. А. Буданов в своей статье «К вопросу о влиянии еретических воззрений на христианство Древней Руси»[89] также считает болгарско-корсунскую версию принятия христианства как единственную объясняющую особенности ранне-русского христианства. М. Д. Приселков, говоря о принятии Русью христианства из Болгарии, упоминает в частности о рассказе из Иоакимовской летописи о крещении Владимира и «всей земли Русской», которое связывается с походом киевского князя на болгар. Та же Иоакимовская летопись называет легендарного киевского митрополита Михаила Болгарином[90]. Стоит отметить и сказание, гласящее, что первые шесть епископов на Руси были из Болгарии[91]. А. Леонид, к примеру, называл Охридскую церковь центром подготовки кадров для Руси[92]. Тот факт, что Владимир был женат на крещеной болгарке, родившей Бориса и Глеба, М. Д. Приселков расценивает как доказательство особенного влияния Болгарии на христианизацию Руси. По его мнению, Владимир крестился от Охридской церкви, и на Руси до 1039 г. не было отдельной иерархии, поскольку ее функции выполняла Охридская церковь[93]. Другие ученные, в числе которых и М. В. Левченко, считают, что Русская церковь не зависела от Охридской, но роли ее в христианизации Руси он не умаляет[94]. |
Ето ти историята на руската цьрква. Намери ми бьлгарското влияние там. и още: Натисни тук "Можно думать, что на первом этапе самой большой проблемой, с которой столкнулся Равноапостольный Креститель Руси, была нехватка подготовленного для миссионерской деятельности духовенства. Уже для крещения одних только киевлян требовалось огромное количество священнослужителей. По-видимому, первых священников Владимир привез из Херсонеса. Это, вероятно, были славяне по происхождению или знающие славянский язык корсунские греки, активно общавшиеся с славянским миром. Но таких было не слишком много. Киев же, а следом и другие города Руси, требовали значительного числа священников. При этом мало было только крестить людей, их нужно было воцерковить, изъяснить основы вероучения, смысл таинств, научить молиться, хотя бы в самой элементарной форме, и объяснить, как должен жить христианин. Все это удалось реализовать на практике далеко не в полном объеме и не сразу. И, вероятно, именно с этим в домонгольский период связано наличие в нашей Церкви весьма серьезных искажений в церковной жизни. Народ был крещен, но не везде на местах после крещения произошло его полноценное воцерковление. Этот процесс растянулся кое-где на столетия. Как же удалось преодолеть проблему недостатка подготовленных клириков? Можно полагать, вслед за Приселковым и Карташевым, что святой Владимир решил опереться в своем апостольском начинании на опыт Болгарии, принявшей христианство более, чем на столетие, раньше Руси. За целый век, прошедший после крещения Болгарии при том же святителе Фотии, здесь уже сформировалась полноценная славянская христианская культура. Создали ее ученики святых равноапостольных Кирилла и Мефодия, Учителей Словенских. Из Болгарии Русь могла черпать уже готовые переводы богослужебных книг и святоотеческих творений. Здесь же можно было найти и священнослужителей-славян, во-первых, говоривших на том же славянском языке, который прекрасно понимали на Руси, а во-вторых, далеких от эллинского пренебрежения к "варварам" и более пригодных к миссионерской деятельности. Кроме того, можно думать, что знакомство с болгарским Православием натолкнуло Владимира на мысль избавиться от любых попыток трактовать крещение Руси от греков как ее подчинение Империи Ромееев, унизительное для сознания русских, только что создавших свое могущественное государство. Приселков и Карташев полагали, что Владимир вскоре после крещения Руси вывел Русскую Церковь из юрисдикции Константинополя и переподчинил ее автокефальной Болгарской Охридской архиепископии. Возможно, что Охридский архиерей лишь формально числился Предстоятелем Русской Церкви, которая при святом Владимире была по сути ни от кого не зависимой. Русские и византийские источники, впрочем, умалчивают об этом. Поразительно, но греческие авторы вообще не упоминают даже о таком эпохальном событии, как крещение Руси при св. Владимире. Впрочем, у греков был к тому повод: епархия "Россия" формально была открыта столетием раньше. Однако, если принять гипотезу о "Болгарской юрисдикции", то можно думать, что истинная причина подобного умолчания скорее всего объясняется обидой греков на русских за их отказ подчиняться Константинопольскому Патриархату. Предполагают, что уже в те годы, когда юрисдикция Константинополя над Русской Церковью была восстановлена при Ярославе Мудром, имело место вымарывание и из наших летописей сведений об этом неприятном для ромеев периоде. Причем, в ходе этого "редактирования" получилась довольно странная картина: обойти молчанием личность и деятельность св. Владимира на Руси было нельзя, но при всех похвалах святому князю в "Начальной Летописи" крайне мало фактического материала о Русской Церкви его времени." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| timbuktu 27 Апр 2012 12:46 Firmin самия Фотий 3 пьти говори за Рус - 2 пьти за обсадата а 3 тия пьт за това че са приели християнството доброволно.. Нерде покръстването на Русия, нерде Константинополския патриарх Фотий. |
Нерде покръстването на Русия, нерде Константинополския патриарх Фотий. Тук тимбукту е прав. Фотий "рапортува" покръстване на русите. Доколко ефективно е то , се вижда от историята с княгиня Олга, с Борис и Глеб и кръщението на Владимир. |
| Бонго чети ми постингите и не поствай по 5 пьти линковете си .. Прочетох ти внимателно доказателствата ти но те са напьлно в стила на Петрински.. Можно полагать, вслед за Приселковым и Карташевым, что святой Владимир решил опереться в своем апостольском начинании на опыт Болгарии, принявшей христианство более, чем на столетие, раньше Руси. Тоест писания 10 века подир базирани на ""можно полагат, можно подумат и т. н" Доказателства нигде. Т. е.. тези високо образовани бьлгарски монаси обучаващи неуки руси на четмо и писмо, не са ли оставили някакви документи за делата си?? |
| SvSophia, Доколкото си спомням центровете са седем, като Св. Борис-Михаил ги "снабдява"  както с пълния набор от богослужебна и научна литература за ползване и "копиране" , така и с можещи и знаещи книжници, които да"копират" старите и да творят нови произведения за новопокръстените народи.Бая агнета са били изколени за да се напише всичко и доста младежи са били изучени, които да знаят и да разпространяват Христовото учение, а с него и европейската култура по новохристианизираните земи. България е била основния мисионер по славянските земи. И не само там. Това не може да стане без дейното участие на люлката на европейската цивилизация - Римската империя и най-вече на Константинополския патриарх Фотий. Както и без мощната държавна подкрепа на Свети равноапостолен цар Борис-Михаил. И най-вече – с благодатта на Светата Троица ! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: SPQR |
Ако в библейския старозаветен смисъл евреите са Божия народ, избраните, то в замисъла на Фотий и най-вече в последващата реализация, избраният народ комай сме ... ние. По-скоро се касае да станем част от богоизбрания ромейски народ като помисъл, вид, действие и код на поведение. Ти на едно място се позоваваш на писмото на Фотий до Борис. Прочети го много внимателно. То си е наставление как едно варварче да се държи като византийски сановник - включително облекло, прическа, смях. Сравни с Отговорите на Николай , особено в онези части "казвате, че гърците ви съветват, че ..." и сравни - какво общо имат гащите и препаските за косата с христовата вяра? СЕГА, и в двете писма проблемът за езика не е третиран директно, но ги съотноси към Кирило-Методиевата мисия и си направи заключенията. Ако Християнството опира до прическа и забрана за мъжете да носят превръзка за коса в бита (а не в черквата), то какво остава за свещения език. |
| Firmin ... то в замисъла на Фотий и най-вече в последващата реализация, избраният народ комай сме ... ние ... Избран е от Фотий много по рано от"официалното" покръстване на българския народ. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SPQR |
Но дори според самото житие моравците поискали от Константинопол: "такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни." И пак според житието реакцията на Кирил била:""Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език." А царят му рече: "И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?" Философът рече: "Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?"" А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха: "Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат. бонго-бонго, този диалог дори да не опровергава твоята теза, то не я и подкрепя. Тезата за това, че мисията със славянския език е в противоречие с фотиевата доктрина. Фотиевата доктрина в тази си част е изключително ... политическа и държавническа. Горният диалог от житието, ако е автентично предаден, следва да се чете "по византийски". Думите умело крият истинския смисъл, но оставят за прозорливия следа. Цитатът ти започва с прошението на моравците, което си е пар екселанс славословие за константинополския престол ("... защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни" и индикация за чия политика иде реч. Заложен е и ефекта на мултиплициране, свързан с обсъжданото от нас ("... та и други страни, като видят това, да направят като нас". Реакцията на Кирил е еднозначна, с едно условие ("... с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език". На въпроса на императора по силите ли му е задачата, който Кирил тълкува като несигурност, той се застрахова с въпроса си ("Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?". Всъщност Кирил пита няма ли участието в тази политическа мисия да го направи уязвим или дори да го прокуди от Константинопол, ако височайшата воля се промени. Отговорът ("Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат" е, че той се ползва с доверието на властта и властта е твърда в решимостта си да следва избрания от нея политически курс. Прочее, Кирил да е спокоен (свободен от съмнение) за делото си и ... завръщането си, защото ще бъде приет ("... Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат".Ако мултиплицирането не е бил ключовият сред търсените ефекти, то защо в Моравия да се изпраща мисия, която разполага с писанието, преведено спроти ... южнославянските говори. Че то ако помислим, може да се окаже, че в пределите на империята по това време има повече славяни, готови да разберат евангелието така прочетено, нежели извън нея. Щото, вече го обсъдихме и се съгласихме, там далеч в славянските предели, под Полярния кръг, образно казано, написаното на старобългарски евангелие води до ... диглосия. Византийската доктрина, навярно и Фотиевата, предвижда създаване на православен славянски пояс между нея и Запада, от една страна, и между нея и Вратата на народите, от друга страна. Стратегически зряла, далновидна и реалистична концепция. Концепция, която не робува на брутален "империализъм", а се грижи за стратегическия контекст и обкръжение, в което Византия съществува и се развива. Заедно с това, очевидно е че се разчита и на това, че културните и религиозните връзки и влияние над южните славяни ще се запазят силни и могат да се използват и занапред. |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Contessa32 |