Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Българската следа в налагането на християнството в Древна Рус е сигурна
Отиди на страница:
Добави мнение   Мнения:367 « Предишна Страница 5 от 19 3 4 5 6 7 Следваща »
Contessa32
27 Апр 2012 15:43
Мнения: 449
От: Bulgaria
.
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Contessa32
Firmin
27 Апр 2012 15:45
Мнения: 33,549
От: Bulgaria
Моля те, от мен не очаквай да придирям за такива неща. Важна е идеята. Разбрах те правилно.
Contessa32
27 Апр 2012 15:53
Мнения: 449
От: Bulgaria
.
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Contessa32
Firmin
27 Апр 2012 16:13
Мнения: 33,549
От: Bulgaria
"рахат" не бе ли арабска дума? Не че придирям, де
бонго-бонго
27 Апр 2012 16:21
Мнения: 26,313
От: Swaziland
оест писания 10 века подир базирани на ""можно полагат, можно подумат и т. н"
Доказателства нигде. Т. е.. тези високо образовани бьлгарски монаси обучаващи неуки руси
на четмо и писмо, не са ли оставили някакви документи за делата си??

Доказателствата са, че редица руски произведения следват българските образци, а не гръцки прототипи.
Освен вече споменатата "Похвала за цар Симеон" в Светославовия изборник (да се чуди човек защо византийското духовенство ще предлага Симеон на вниманието на руската аудитория), тук могат да се посочат явните паралели между "Шестоднев" на Йоан Екзарх и "Слово о погибели русской земли"; очевидната връзка на "Шестоднева" с "Поучението" на Владимир Мономах, широкото разпространение на "За буквите" на Черноризец Храбър в руската литература (трудно бихме го обяснили с византийското духовенство).
Друга особеност е, че при Владимир "старославянският" т.е. старобългарският език получава статут на сакрален език както в България в противодействие на руския за дневна употреба. Летописецът Нестор специално споменава , че Владимир организирал "ученья книжного" и привнесеният старобългарски език става език, на койда бъдат обувачани бъдещите свещеници. За обучение на "руски език" никъде не иде реч. Напълно естествено , вече при Ярослав Мъдри виждаме русизми в старобългарския и можем вече да говорим за "църковно-славянски" (езикът остава да бъде различен от руския народен говор). няма логично обяснение защо гръцко духовенство ще внася освен гръцкия, който си има своето място в руската църква чак до 15ти в., още един сакрален език - старобългарския.
Сетне, кирилски текстове навлизат в руските земи още през 10ти в. , т.е. в условията на изострена борба между Византия и България. Това личи от намерените глинени съдове с кирилица от Гнездово, до Смоленск, които са датирани още от първата половина на 10 в.
Няма историк, който да се съмнява, че " С крещением Руси церковнославянский (т.е. старобългарският) язык получает права и функции языка литературного. Принудительный характер обучения церковнославянской грамоте при князе Владимире, как и вообще религиозного просвещения – указывает на сознательное введение и распространение церковнославянского языка в этом качестве. ... При Ярославе Мудром (около 974 – 11.10.1054 г.) начинается активное переписывание книг, главным образом церковнославянских, предназначенных для богослужения. Книги эти поступали из Болгарии. Ярослав Мудрый как бы повторял деятельность болгарского царя Симеона. Как и Симеон, он принял царский титул, также пытался поставить митрополита, независимого от Константинополя". Това обяснява добре популярността на "Похвала на за цар Симеон" в руския княжески двор, не мислиш ли?
И когато в 1054 г. се установява гръцката митрополия в Киев, книжовната дейност ясно се пренасочва към преводи от от гръцки, забелязва се силно руско влияние върху църковно-славянския и редуциране на българизмите (или "южнославянизмите". Започва и едно пишене и бришене на история , така , че всяка всяка следа от предходния период и българското влияние е заличена. В това отношение аналогиите с поведението на гръцките попове към славянските ръкописи през османското владичество се налагат от самосебе си.
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго
timbuktu
27 Апр 2012 16:26
Мнения: 3,986
От: Greece
освен самите книги. На български.

T.e. "Новгородский кодекс" , "Остромирово Евангелие" , и Руско Византийските договори са изконно бьлгарски книжки с касова бележка от Преславската или Охридската книжарница .. Щото за други книги в Русия от 10 век аз не знам.
timbuktu
27 Апр 2012 16:43
Мнения: 3,986
От: Greece
тук могат да се посочат явните паралели между "Шестоднев" на Йоан Екзарх

T.e шестоднева който е

Шестодневът на Йоан Екзарх е компилация от различни автори, но той прави свои оригинални допълнения.
Василий Велики (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.
Йоан Филопон (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света".
Севериан Гавалски (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.
Аристотел (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.


е по сьщество оригинална бьлгарска книга допринесла за славянизацията на руските варвари . Бонго нямам думи.

А пропо кой са тези хиляди слаявнски рькописи унищожени от гадни грьцки попчета, по време на османското присьствие?
И те ли са от тези дето никой не ги е виждал, но щом ги няма е[size=2] логично да се предположи[/size=2] са унищожени от зависливи гьрци
Boatswain Spyder
27 Апр 2012 16:46
Мнения: 6,240
От: Bulgaria
.
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder
бонго-бонго
27 Апр 2012 16:52
Мнения: 26,313
От: Swaziland
Фотиевата доктрина в тази си част е изключително ... политическа и държавническа.


Откъде съдиш за тази "доктрина" за славянския пояс? Както казах, човек трябва да е изключително внимателен , когато се основава върху Кириловото житие (а и Методиевото), които са от доста късни преписи? Не случайно посочих точно какво е преведено от Кирил и Методий.
И най-вече, имай предвид , че за Фотиева Византия нито българите, нито русите са славяни. Едва постепенно в България "славянският език" става "български език". В края на краищата учениците на Кирил и Методий идват в България през Белград, а не през капитан Андреево.
Ако имаме основание да говорим за подобна (но не същата) доктрина, тя не е на Фотий. Много по-успешно бихме могли да я отнесем към Василий I Македонец и то след 880 г., когато България се сдобива със самостоятелна архиепископия, Методий в качеството си на Моравски архиепископ посещава Константинопол и запознава императора с дейността си в Моравия. Едва тогава вече имаме данни, които ни позволяват на какво да стъпим - Василий построява параклис посветен на Климент, папа Римски (чийто мощи са открити от Константин двадесет години по-рано), а след смъртта на Методий византийската държава изкупува учениците му, продадени в робство.
Погледни също разпространението на славянската книжнина в Хрватско - и там влиянието идва от Моравия, не от Византия.
бонго-бонго
27 Апр 2012 16:58
Мнения: 26,313
От: Swaziland
(шестодневът) е по сьщество оригинална бьлгарска книга допринесла за славянизацията на руските варвари . Бонго нямам думи.

Тцъ. опитите ти да извратиш по византийски написаното от мен са смехотворни.
Ще ти помогна с насочващ въпос: Защо "Шестодневът" на Йоан Екзарх е базата за "Слово о погибели русской земли"и "Поучението" на Владимир Мономах, а не гръцките прототипи , използвани от Йоан Екзарх?
А пропо кой са тези хиляди слаявнски рькописи унищожени от гадни грьцки попчета, по време на османското присьствие?

За "хиляди" не съм казвал, както и никога не съм казвал "османско присъствие":

Григорович (1845 г.) ни дава много примери за това варварство. В Зограф немного преди да пристигне той там, бил изгорен цял куп ръкописи. Очевидци му разправяли как в Ксеноф (гърците) хвърлили в морето славянски кодекси. Във Ватопед палили фурните със старославянски пергаментни ръкописи, на които гледали като на ἄχρηστα πράγματα. Същите сцени ставали и в славянските по своя произход Симопетровски и Филотейски манастир. Григорович, търсейки славянски паметници, узнал, че същото това се вършело не само в Атонските гори, но и вътре в страната. В манастира „Св. Наум” предшественикът на тогавашния игумен, анадолски грък на име Дионисий, изгорил всички книги. В Меникейския манастир при Серес показали на нашия пътешественик богатата гръцка библиотека; но когато той запитал има ли в нея славянски ръкописи, отговорили му, че те вече са изгорени.
В 1823 г. софийският митрополит Йоаким се научил, че в с. Церовене при Берковица се намират сборници и икони. Той заповядал на селяните да натрупат тия неща в една кола и да ги изгорят отвън селото или да ги закопаят, в противен случай той няма да стъпи в селото им. Селяните точно изпълнили заповедта и заровили старините; запазени били само три ръкописа, скрити от свещеника. За награда селото получило в дар гръцки църковни книги и икони с гръцки надписи. През време на църковния въпрос епископ Доротей в 1864 г. заповядал да разровят онова място, но намерени били само рамките от иконите и купища изгнили пергаменти.
През четиридесетте години шуменският епископ, когато освещавал новата черква в с. Тича, заповядал да хвърлят ръкописните книги в една яма на гробищата. По същото време един фанариот в Стара Загора заповядал да изгорят или да заровят куп старобългарски църковни книги под предлог, че върху тях се били разлели светите тайни. Около 1853 г. влашкият протопоп в Пещера Христодул изгорил ръкописите на „Св. Петка”.
Най-прочутото фанариотско autodafé е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека. Споменатият митрополит Иларион около 1825 г. заповядал да отворят в митрополитската черква врата от олтара направо закъм двора. Когато почнали да пробиват стената, случайно се натъкнали на една малка със сводове стаичка, цяла пълна с книги — библиотеката на търновските патриарси. Там намерили и мощи на светии; от тях главата на св. Михаил от Потука Иларион продал във Влашко. Неофит, митрополитският протосингел, светогорец, се помъчил или да зазида книгите отново в черковните стени, или да ги зарови под пода на строящата се там наред с черквата конюшня. Иларион обаче прегледал сам книгите и отделил в едно сандъче само няколко гръцки църковни книги; останалите, цяла колà, заповядал да се изгорят. В митрополитската градина, под орешака, гдето по-късно бил погребан един самоубил се епископ, наклали огън и посред бял ден изгорили всички български ръкописи. Споменатите гръцки пергаменти отдавна вече са пръснати. От старата библиотека останала само една желязна решетка. "
История на българите, Константин Иречек
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго
Don
27 Апр 2012 17:11
Мнения: 19,057
От: Bulgaria

Наскоро Флибуста публикува едно невероятно изследване - Очерки по истории Русской церкви, два тома от Антон Владимирович Карташев. Авторът признава изключителната роля на България и автокефалната Охридска архиепископия в покръстването на руснаците.

Аннотация

КАРТАШЕВ Антон Владимирович (1875-1960), рус. правосл. историк, богослов и библеист. Именно он замыкает цепочку церковной академической мысли XIX — середины XX вв., ибо после него пока не создано нового всеохватывающего труда по церковной истории, вышедшего под одним авторским именем.


Натисни тук
SPQR
27 Апр 2012 17:11
Мнения: 8,503
От: Bulgaria
Не противопоставяйте гръцкия и българския език.
ТОГАВА хората не са били като сега.
Били са много по-духовни.
Били са вярващи.
Основата, камъкът, Св. Петър, е било разпространението на Христовото учение, християнизацията на езическите земи, отпорът на нахлуващия ислям и единението на всички християни – било те византийци ромеи или българи или пък някакви други.
За патриарх Фотий е било по-важно езичниците да станат християни, не задължително ромеи.
И тъй като е имал "просветлението" той е избрал България за "мисионер".
Защото е виждал, че тя има и силата, и богатството, и волята, и ума, и чувствата, и Божията подкрепа да стане Просветителски център не само за Балканите, но и за Европа.
То така е и станало. Колкото и да се пинявят някои.

Но главното е било разпространението на Христовото учение.
Езикът е бил средството.
А българският език е бил създаден за Божието Слово.
И Светият дух е бил в нашите книжовници.

Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: SPQR
Firmin
27 Апр 2012 17:12
Мнения: 33,549
От: Bulgaria
...Остромирово Евангелие представляет собой новгородскую копию с парадного оригинала, принадлежавшего царской библиотеке в Преславе.


... и понеже по онуй време скенери и ксерокси, айфони и таблети, прочее, е нямало и човек се е надал на ръката си и на Светия Дух, то помислете какъв труд и в какви условия и за колко време е положен и ... от кого. Едва ли на коляно е преписвано и от някой, дето е научил четмото някъде към миналата сряда. Следователно, имало е връзки и те не са били инцидентни. Преписвачът някъде е бил обучаван, нали? Къде?

Двата въпроса - за протографа и за скриптория, в който е извършен преписа - са свързани. (Протографът е бил наличен/достъпен в скриптория, ще си помисли всякой чел "Името на розата" )

Натисни тук
бонго-бонго
27 Апр 2012 17:21
Мнения: 26,313
От: Swaziland
.. и понеже по онуй време скенери и ксерокси, айфони и таблети, прочее, е нямало и човек се е надал на ръката си и на Светия Дух, то помислете какъв труд и в какви условия и за колко време е положен и ... от кого.


... и тук таме боговдъхновено добавял нещо в преписа. Например, че Константин-Кирил намерил писание с "руски букви" в Херсонес.
В този смисъл има едно друго много интересно място в "Пространното Кирилово Житие" : " И не само това говореха те(триезичниците), но проповядваха още и други безчестия, като казваха, че под земята живеят велеглави човеци..." Това е много интересна препратка към св. Виргилий от Залцбург (опонентите на Кирил и Методий били от тази епархия), когото наклеветили пред папата , че проповядвал "ереста на антиподите", т.е. за хора, които живеели от другата страна на Земята (плоската земя, според тогавашните представи). По ирония, св. Виргилий е първият, който проповядвал сред тамошните славяни на местния диалект.
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго
бонго-бонго
27 Апр 2012 17:25
Мнения: 26,313
От: Swaziland
За патриарх Фотий е било по-важно езичниците да станат християни, не задължително ромеи.
И тъй като е имал "просветлението" той е избрал България за "мисионер".


По-скоро християни по ромейски образ, подобие и подчинение.
И изобщо ми е бедна фантазията, какво ти дава основание да твърдиш, че Фотий избрал "България за мисионер".
SPQR
27 Апр 2012 17:31
Мнения: 8,503
От: Bulgaria

Света София, Премъдрост Божия, всичко е премислила.
бонго-бонго
27 Апр 2012 17:31
Мнения: 26,313
От: Swaziland
Очерки по истории Русской церкви, два тома от Антон Владимирович Карташев


Тъй си е:
"Владимир, из-за вероломства греков, поставил ново основанную им национальную русскую церковь в каноническую зависимость от церкви фактически автокефальной, Болгарской Архидской архиепископии. Как увидим ниже, греки были виноваты в этом резком повороте против них кн. Владимира. Когда, при сыне Владимира, Ярославе, мир с греками, и политический и церковный, наладился, то и все житийные и летописные тексты были тенденциозно переработаны и приспособлены к официальной версии, будто от начала все шло просто и гладко. "
Както казах - пишене и бришене
бонго-бонго
27 Апр 2012 17:36
Мнения: 26,313
От: Swaziland
Света София, Премъдрост Божия, всичко е премислила.

Дълбоко се съмнявам, че Светата премръдрост Божия е говорила през Фотий, когато поискал от българите да си разпуснат косите и да си свалят панталоните
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго
SPQR
27 Апр 2012 17:36
Мнения: 8,503
От: Bulgaria
По-скоро християни по ромейски образ, подобие и подчинение.
Да ми дадеш пример за друг "вид" християнин по онова време?
"Модерните" християни се появяват по-късно.
А другите не са християни. Мохамеданите например.
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR
Firmin
27 Апр 2012 17:48
Мнения: 33,549
От: Bulgaria

В русском пергаменном прологе, переданном из вологодского Спасо-Прилуцкого монастыря в библиотеку СПБ Дух. Академии, под 11 апреля (лист 106) читаем: «преподобнаго отца нашего Мефодия, епископа Моравьска, оучителя руськаго…» «Кирил же умоли брата своего Мефедь итти с собою (в Хазарию) яко умеяше язык словеньск». И далее с проложной краткостью повторяется о Кирилле, что он «извыче словеньскому языку и словеса буковьна сложиста с братом». Переписчик пергаменного пролога начала XV века списал с какого-то древнего оригинала это убеждение древне-русских книжников, что моравский епископ Мефодий был по началу учителем «русским», ибо, по настоянию своего младшего брата, он был привлечен в общее предприятие так наз. хазарской миссии специально для осуществления крещения и наставления в вере русских славян, самих просивших Византию об этом.


Карташов в същия текст (по линка на Don ) на друго място


*** Очень прозрачно, что дело идет о живом народном славянском языке. Таким образом автор Паннонского Жития — мораванин отлично знал этот факт. Но его узкий патриотизм побудил его затуманить ясное сообщение первоисточника (может быть, греческого подлинника дневника Константина). Ламанский пишет: «Славянские Евангелия и Псалтырь он превратил в русьские, а это прилагательное (русьскими письмены) ему было подсказано встреченным им в первоначальном тексте Жития. Словом, рус или русин обратился у него в человека, беседовавшего не славянской беседой, которой были написаны имевшиеся при Константине Философе славянские Евангелие и Псалтырь, а русской беседой. Константину Философу было важно знать, в какой степени славянское наречие хазарских славян был близко к славянской речи славян македонских. Вникая в произношение знавшего по-славянски руса, Константин Ф. скоро уразумел отличительные особенности (гласных и согласных) русско-славянского языка. Таким образом, «русьские письмена» служат уликой и доказательством, что Константин Ф. с Мефодием, отправляясь в Хазарию, ехали по благословению патр. Фотия к той Руси, которая нападала на КПль и затем просила о посылке к ним христианского учителя».
Что переводы были сделаны до Моравской миссии (до 863 г.), об этом свидетельствует самое древнее (почти современное факту) показание Черноризца Храбра о создании славянских письмен Кириллом Философом. Это показание по всем признакам написано в 887 г., т. е. более, чем через год по смерти св. Мефодия. И сообщает нам даже год изобретения славянских письмен: «во времена Михаила царя греческаго и матере его Феодоры, иже правоверную веру утвердиста и поклонение честных икон и первую неделю святого поста православиую взакониста [ПО СЕМ СОБОРЕ (т. е. после собора 843 г. — торжества Православия) M Д (44) ЛЕТА] в лето от создания миру 6363». Тут нескладное нагромождение двух дат. Изображенная крупным шрифтом дата должна быть выделена из текста и поставлена строкой ниже, как дата, относящаяся совсем к другому факту. После слова «взакониста» нужно прямо читать: «в лето от создания миру 6363». За вычетом 5508 лет до Р. X., это равно 855-56 г. Итак этот год (855) и есть по Черноризцу Храбру памятная дата изобретения славянского письма. До Моравской (863 г.) и даже до Хазарской (861 г.) миссий. А уже когда-то после этих событий, самим Черноризцем Храбром или его учеником и переписчиком, приписано это явно нескладное вставочное дополнение, как бы личное размышление летописца, в связи с упоминанием о достопамятной дате торжества православия в 843 г. при царях Михаиле и Феодоре: «вот теперь идет уже 44-е лето от года торжества православия», т. е. 843+44=887-й г.
Но, возражают, что кроме КПльского летоисчисления в 5508 лет до Р. X. есть еще Александрийское в 5500 л. Вычитая эту цифру из 6363, получим 863 г., т. е. как будто славянские письмена (a с ними и все дело перевода библейско-церковных книг на слав. язык) были изобретены в самый год и момент Моравской миссии. Нелепость по существу такого предположения будет ясна из последующего. A в данном месте оно опровергается упоминанием совместо с Михаилом и соправительницы и матери его Феодоры. Между тем Феодора уже в 856 г. была свергнута с престола и заточена в монастырь. Упоминать ее имя в 863 г. для целей летоисчисления неуместно, да и политически недозволительно.
Эта же дата (855 г.), как дата начала славянской литературы, повторяется и другими славянскими летописцами. Например, в Хронографе № 453 Румянц. музея (1493 г.) на листе 439 об. читаем: «при сем царствии (Михаила), в E лето царства его, крещена бысть земля болгарьская и преложиша книги от греческаго языка на словенский язык. Кирилл Философ с Мефодием, а в лето 6363 (т. е. 855 г.) при Борисе Бьлгарстем».
Если мы теперь обратимся к тексту Паннонских Житий о самой миссии Моравской, то и там увидим истину затушеванной, но неудержимо проступающей сквозь язык изложения. Всякий нынешний непредубежденный читатель увидит в нижеприводимом тексте, что святые братья потому и позваны были в Моравию, что в их руках был уже готовый аппарат славянских переводов. Житие повествует: «веселящу же ся о Бозе Философу, паки другая речь приспе и труд немьний прьвыих. Ростислав бо Моравьский князь, Богом устим, сьвет сьтвори с князи своими Моравяны, и посла к царю Михаилу глаголя: людям нашим поганьства ся отврьгшиим, и по христианьски ся закон дрьжажиим, учителя не имамы таковаго, иже ны бы в свой язык истинную веру христианскую сказал, да ся быша и ины страны зряще подобили нам. Да посли ны, владыко, епископа и учителя таковаго. От вас бο на вься страны добр закон исходит.
Собрав же собор царь, и призва Константина Философа и створи и слышати речь и рече: вем тя трудна суща, философе, но потреба еснть тебе тамо ити. Сию бо речь не может ин никтоже исправити, якоже ты. Отвещав же философ: и труден сый и больн телом, с радостию иду тамо» (Аще имають боуквы в язык свой? Глагола же царь к нему… «аще ты хощеши, может сие тебе Бог дати… Шьдь же философ, на молитву ся положи… Вскоре же ему Бог яви, послушая молитвы своих раб. И абие сложи письмена, и начать беседу писати евангельску: испрьва бе слово и слово бе у Бога, и Бог бе слово и прочее….


Тезата на Карташов не е, че при Хазарската мисия са намерени писмена, а че писмената до Хазарската и до Моравската мисия вече са били създадени и Хазарската мисия е ползвана за ... верификация и сравняване спрямо руския говор с южнославянския първоизточник. Разпространяването на писмената паралелно с покръстването на славяните и като средство за това е било по началото си замислено в този мащаб. Е, дали е имало "руска задача" в Хазарската мисия, възложена от Фотий ние, разбера се, няма как да знаем със сигурност. Но и няма данни, които да го изключват априори.
Добави мнение   Мнения:367 « Предишна Страница 5 от 19 3 4 5 6 7 Следваща »