Нужна ни е демокрация изградена върху електронна портална платформа и дистанционно електронно гласуване. Нужни са ни мажоритарни избори със стъпаловидно отсяване, кратки мандати и невъзможност за преизбиране. - Да поясня второто. Страната се разделя приблизително по-равно, като брой население на 10 области, те на по 10 окръга, те пък на по 10 околии, които на по 10 общини. По този начин една община ще е със средно население 735 човека, една околия със 7350, окръгът с 73 500, а областта със 735 000. По тази начин за страната имаме 10 области, 100 окръга, 1000 околии и 10 000 общини. - Мандатът на всички длъжности да е една, най-много 2 години, без право на преизбиране. Така в общината, в която всичките 735 човека се познават си избират от своята среда един представител в околията. След изтичане на мантата, из между представителите на 10-те общини в състава на околията, чийто мандат е непосредствено изтекъл, населението на околията избира един за представител на околията на окръжно ниво. По същият начин се процедира и за областно и национално ниво, като избраният на национално ниво е президентът на държавата, който е и глава на изпълнителната власт. - Прилага се пълно разделение на властите, като законодателната власт принадлежи пряко на народа. Всеки гражданин има законодателна инициатива, която се осъществява посредством последователно отсяване с референдуми на общинско, околийско, окръжно, областно и национално ниво. Съответните органи са само "работници" и посредници в законодателният процес, но всички закони се приемат единствено с референдум. Избраните органи от всички нива изпълняват и контролни функции върху изпълнителната власт, могат да гласуват недоверие и да свалят нейни представители от съответното ниво, но самата изпълнителна власт е единна, пирамидална, професионална и се изгражда от горе надолу. Естествено, че всяко нейно решение, което има нормативен характер или предвижда разпореждане със средство, трябва да бъде одобрено с референдум. Може да стане и анблок с одобрението на закона за държавният бюджет, може и конкретно. - Съдебната власт трябва да се формира и контролира от долу на горе, но да се структурира от горе надолу. Формирането и е по подобие на законодателната власт, а структурирането й по подобие на изпълнителната. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
Радвам се че г-н Божидаров е счел за нужно да ни осведоми че критикува Рапона Това го е казал за да може Бокоборците да се опитат да помислят по текста, а не да почнат първосигнално да отделят слюнки, ако в текста няма критики към Б.Б. |
Следващите откъси са от изданието "Уолдън. Гражданско неподчинение. Хенри Дейвид Торо", издателство "Народна култура", 1993г., превод Албена Бакрачева |
"От сърце поддържам идеята, че най-добро е това правителство, което управлява най-малко, та бих желал да я видя по-скоро и последователно осъществена на практика. В най-добрия случай правителството е само една целесъобразност, но обикновено повечето правителства са нецелесъобразни." (...) За хората правителството представлява нещо като дървен топ, но ако наистина решат да го използват като такъв и го насочат едни срещу други, той ще се разпадне; ето че и за подобна цел той е напълно ненужен, понеже на хората им е достатъчна каква да е сложна машинария, чийто грохот да чуват, та да оправдават собствената си представа за правителство. Така правителствата показват колко успешно хората могат да бъдат заблуждавани и дори да се самозаблуждават, уж все за собствено благо. Блестящо, трябва да се признае."(...) По замисъл правителството е целесъобразност, посредством която людете биха могли да си осигурят независимост един от друг, и, както е казано, колкото по-целесъобразно е едно правителство, толкова по-независими са управляваните. (...) Но говоря ли по същество и като гражданин, аз - за разлика от наричащите себе си неправителствени люде - се обявявам не за незабавно премахване на правителството, а за незабавно подобряване на правителството. Нека човек оповести що за правителство би спечелило уважението му - това вече ще е стъпка към усъвършенстването на държавното управление. (...)" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
"Първо да сме хора, а после - поданици Нима е нужно гражданинът за миг дори, дори в нищожна степен да подчинява съвестта си на законодателя? Защо тогава всеки човек има собствена съвест? Мисля, че първо трябва да сме хора и подир това - поданици. Не е толкова важно да питаем уважение към закона, колкото към правдата. Едничкото задължение, което имам право да поема, е по всяко време да върша онова, което смятам за правилно. Съвсем вярно е твърдението, че общността няма съвест; но общност от съвестни люде е вече общност СЪС съвест. (...) Преобладаващата част от хората служат на държавата по тоя начин - не преди всичко като хора, а като машини, с телата си. Най-често са напълно неспособни на каквито и да било свободни проявления на разсъдливост и нравственост... И въпреки това обикновено тъкмо те минават за добри граждани. Други, като повечето законодатели, политици, адвокати, министри, чиновници, служат на държавата предимно с главите си и тъй като твърде рядко се позовават на морала, еднакво вероятно е без умисъл да служат и на Дявола, тъй както и на Бога. И само някои, като героите, патриотите, мъчениците, реформаторите в големия смисъл на думата, ЧОВЕЦИТЕ, служат също тъй и със съвестта си на държавата, поради което най-често се опълчват срещу нея и биват обявявани за врагове. (...) Всички признават, че човек има правото на революция, сиреч правото да откаже покорство и да се опълчи срещу държавата, когато нейната тирания или безпомощност стане извънмерна и непоносима. Почти всички обаче смятат, че случаят днес не е такъв. Във всяка машина има триене и навярно ползата покрай него, е достатъчна, за да уравновесява вредата. Във всеки случай е много зловредно от това да се прави проблем. Когато обаче триенето вземе да преобладава в машината, сиреч когато тиранията и грабителството тръгнат ръка за ръка, то според мен е дошло времето да се отървем от тая машина.(...)" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
Това го е казал за да може Бокоборците да се опитат да помислят по текста, а не да почнат първосигнално да отделят слюнки, ако в текста няма критики към Б.Б. аха, начи той всъщност не критикува Рапона, а го използва за мюре един вид. Тц-тц-тц, мноо коварен капан даебиш. Лекомисленият читател очаква разкостен Рапон, приближава очи до текста и ЩРАК! попада в безмилостните челюсти на напълно безобидните г-н Божидарови умопостроения. Между другото, текстът не поражда никакви мисли. Докато го четях, главата ми изтръпна напълно, но в момента в който спрях да чета, се оправих. |
Глупости, нужна ни е демокрация без популисти и без ошашавени изкривени мозъци, на които като им кажеш "народ", реагират бетер кучето на павлов. от там нататък до нормналната държава е една стъпка. Кофти тръпка че алчните паразити популисти и изкривените непригодни са в симбиоза и тероризират всички останали - едните крадат, другите ги легализират. От там нататък са думите на поета - прост народ, слаба държава. премахнете кретените, ограничете непригодните, обществото само ще се справи. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: intel_inside |
"Носи ли недоволството удовлетворение Всяко гласоподаване е вид хазарт, подобно на дамата и таблата, но с лек привкус на морал; една игра с доброто и злото, с въпросите на морала, съпътствана, разбира се, от обзалагания. Репутацията на гласоподавателите не е заложена на карта. Давам аз гласа си според както, да кажем, съм преценил за правилно, но животът ми не зависи от това дали правилното според мен ще надделее. Склонен съм да се съглася с мнозинството. Неговите задължения следователно се изчерпват с целесъобразността. Дори и гласуването в полза на правдата е равносилно на бездействие. То означава ни повече, ни по-малко да изразиш пред хората желанието си тя да възтържествува. (...) Как е възможно човек да бъде удовлетворен просто от това, че има мнение? Къде е удовлетворението, ако той е на мнение, че е недоволен? Ако съседът ти те измами с един-едничък долар, нали не оставаш със скръстени ръце, удовлетворен, че знаеш за измамата, че говориш за нея или дори че го молиш да ти плати дълга, ами незабавно вземаш решителни мерки, за да си получиш цялата сума и никога повече да не бъдеш мамен. (...) Несправедливи закони съществуват: ще приемем ли да им се подчиняваме, или ще се опитаме да ги подобрим и само додето успеем, ще ги спазваме, или пък незабавно ще се заловим да ги нарушаваме? При правителство като понастоящем нашето хората обикновено решават да изчакат, додето убедят мнозинството да промени законите. Повечето смятат, че проявят ли непокорство, вредата ще е по-голяма от ползата. Виновно за това е самото правителство. ТО Е, което действително прави вредата по-голяма от ползата. Защо не е по-разумно, та да предугажда и провежда необходимите реформи? Защо не тачи своето мъдро малцинство? Защо крещи и се съпротивлява, още преди да е наранено? Защо не поощрява своите граждани винаги да следят и го уведомяват за грешките му и тъй да му помагат да се справя с тях по-добре? (...)" |
"Престъпи закона, когато несправедливостта те превръща в свой проводник Ако несправедливостта е част от неизбежното триене в машината на държавното управление, значи няма що: може машината да се износва бавно, но накрая все ще се износи. Ако несправедливостта единствена поддържа някоя пружина, скрипец, въже или лост, тогава би могло да се поразмисли дали при една намеса вредата няма да се окаже по-голяма от ползата. Но ако несправедливостта е от такова естество, че те превръща в свой проводник, тогава моят съвет е: престъпи закона. Нека животът ти стане прът в колелата на машината. При всички случаи гледай да се убедиш, че не си станал оръдие на злото, което осъждаш. Колкото до възможността да си послужиш със средствата, осигурени от държавата за разправа със злото, то на мен подобни средства не са ми известни. Или поне отнемат твърде много време и човек може да си отиде, преди да е успял да ги приложи. А мен ме занимават съвсем други въпроси. Дошъл съм на тоя свят не с цел да го пригодя за живеене, а за да живея в него, бил той добър или лош. Човек не бива да се занимава с всичко, а с НЕЩО; и след като не може да се занимава с ВСИЧКО, няма причина да става маша в ръцете на злото. Да се допитвам до министър-председателя и законодателните органи е точно толкова мое задължение, колкото е тяхно задължение да се допитват до мен. Ами ако не ме чуят - какво да правя тогава? Ето случай, за който държавата не е предвидила разрешение: самата й конституция отразява злото. (...) Подайте всецяло гласа си - не просто късчето хартия, а всичкото си влияние. Малцинството е безсилно, докато се води по мнозинството - тогава всъщност не е и никакво малцинство; противодейства ли обаче всячески, става непобедима сила." |
SPQR, запази проповедите за църквата. Ето ти нещо реално как стават нещата - The Revolution Business Натисни тук |
Може ли някой да ми обясни защо на шебеците беше необходим закон, за да накарат Цеко Минев да пусне лифта? |
Между другото, текстът не поражда никакви мисли. Докато го четях, главата ми изтръпна напълно, но в момента в който спрях да чета, се оправих. Това е ясен признак на ариманично замърсяване на етрното ти тяло, което замъглява и пречи на разсъдъка ти. Опитай с пост и молитви. |
Демокрацията е процедура, която установява волята на мнозинството. Те това е най-голямата демагогия. В крайна сметка демокрацията налага политиката на скрити малцинства, които имат особено презрение и непоносимост към мнозинството. Така се ражда первертокрацията и нейната тотална власт! |
премахнете кретените, ограничете непригодните, обществото само ще се справи. Нито ще те премахваме, нито ограничаваме. Ние сме демократи и популисти, т.е. преведено на български народовластници и народници, а не борсови спекуланти. |
Затова винаги е мъдър, затова и никога не греши. Народът греши. Много често и в повечето случаи греши, когато критичното число от разумни, почтени и независими / по материално състояние и по свободата на духа/ от държавата хора стане малцинство. Тогава лумпениадата решава, а за малцинството остава да реши кой е подходящият момент да се изнесе от Родината, колкото и да я обича, колкото и да я жали, защото иначе са заплашени я животът му, я всичко, което е спечелило с честен труд. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |
Brightman 25 Юни 2012 21:24 SPQR, запази проповедите за църквата. Brightman, това е прочутото есе на американеца Хенри Дейвид Торо "Съпротива срещу гражданското правителство", по-известно под заглавието "Гражданско неподчинение". То е написано в далечната 1849 г., но е по-свежарско от някои постинги тук. |
Обожавам форума, когато в него пишат пийнали мъже! Гениални мисли, гениални прозрения, гениални изречения и свързани такива в текст. Хахахаха... Чакам да падне космически прах. Хахахаха... |
нужна ни е демокрация без популисти и без ошашавени изкривени мозъци Вече си мисля, че това е невъзможно. Точно т.нар. "демокрация" е изключително благодатна почва за процъфтяване на цитираните явления. Аз не съм на път, аз вече намразих демокрацията. Не е нужно да обяснявам защо. Тези, които са на път да я намразят, ще ме разберат, останалите са неспасяеми |