имат право да искат да се спазва конституцията Не, нямат право. Никакви права нямат. Не може да искат да се сбъдва художествената фантастика. Нереално е. И непрактично. Туй, че пише, че имат право, да не се разбира буквално, казано е иносказателно |
Ами имат поне няколко политически възможности. Например, могат да искат преразпределение на собствеността и достъпът до ресурси, равен реален достъп до възможности, като добро образование, здравеопазване и т.н. и т.н., т.е. Равен достъп до възможности да, но ако възможностите не са равни? Един е умен, предприемчив, образован, работлив, находчив - друг е тъп, страхлив, неук, мързелив и банален. Равенството е обида за интелигентността. Фредерик Бастиа На втория вид, дори и да му дадеш достъп до ресурси, той ще ги разпилее, опропасти и унищожи. И пак ще е гладен. И пак ще иска разпределение на собствеността, ще прави революции, защото иначе ще мре като муха. Търтей, който винаги си намира някой да го храни. Държавата се е наела с тая функция, ограбвайки от труда на първия вид под формата на данъци. От тия данъци хем дава на търтеите, които й гласуват / в симбиоза са/, хем по-голямата част от награбеното оставя за себе си, своите си партийно-държавни храненици, които упражняват властта й, чрез насилие. Както е казал великият френски икономист либерал Фредерик Бастиа преди 150 години: Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали И още много други верни неща е казал. Но челите само Маркс не ги знаят. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Сибила |
равен реален достъп до възможности, като добро образование, здравеопазване Това е възможно само при тоталитарен режим. При демокрацията, особено българската, няма никакъв достъп, щото тези неща изчезват по правило. Няма как да имаш достъп до нещо, което не съществува /което не е никаква пречка да плащаш за него, както и за достъпа/. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жана д`арк |
Имам някакво подозрение, че Аристотел вика на демокрацията неправилна форма на управление, при която малцина имат всичко, а останалите нищо. |
жана, вероятно под "достъп" се разбира наличието на врати, стълбища и асансьори в съответните учреждения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
„Демокрация” е разтегливо като локум понятие, но е невъзможна без определен излишък от средства и насилие над тези които са се разпасали. Специално за Brightman трябва да се повтори "въвеждат се демократични правила” ако ни трябва демокрация(какво е демокрация е отделно) или "въвеждат се сталинистки правила” ако ни трябва сталинизъм. Едни мъдри хора бяха казали „не е важно на кой бог се кланяш, а как му служиш”. Естествено е какво се получава когато разбойници служат на демокрацията и няма кой да ги глоби и да ги принуди да спазват това което спазват всички. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Maradona |
на по горното сибила, отговора ще е нещо с "народа". пррр че се разпсувах умствено и писмено (снимка: натиснете тук) и почти писмено | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: intel_inside |
Равен достъп до възможности да, но ако възможностите не са равни? Зависи кои. Например в образованието трябва да имат значение единствено интелектуалните способности, но не и материалните и финансови. Казано простичко, това означава реално безплатно образование от всички степени с достатъчно големи стипендии за бедните. - Сега кво имаме в България - високи (за стандарта) такси, които позволяват само на богати но тъпички дечица да си плащат. И понеже пък частните университети не са заинтересовани да им губят таксите, а пък на държавните субсидията е на бройка и също нямат нужда да я губят, то занижават все повече критериите и на практика продават лист хартия без покритие на този, който може да си го купи. - Интелектуалният потенциал на нацията се губи, било, като умни деца прекъсват образование по финансови причини, било, като отиват да учат в социалните държави от Северна Европа, където образованието не само е безплатно и качествено, но получават и стипендии и социални грижи, които да им позволят за развият потенциалът си. И после, разбира се, че няма да се върнат в страната на пищман бакалските пазарници. |
Държавата се е наела с тая функция, ограбвайки от труда на първия вид под формата на данъци. Колкото и да е парадоксално за някои, когато държвата взема данъци, тя всъщност не взема пари от този от когото взема, а му дава. Защото, чрез данъчно преразпределение уравновесява паричната маса в обращение и от там държи пазара на определено ниво на продажби. Ако държавата не го правеше, то продажгбите биха паднали с много повече, отколкото са разходите за данъците. |
Колкото и да е парадоксално за някои, когато държвата взема данъци, тя всъщност не взема пари от този от когото взема, а му дава. Брайти, обясни ми това, моля, щото на мен държавата само ми взема, обаче нищо не ми дава. Може пък и да не съм забелязала, че ми е дала нещо. Може пък и неблагодарна да съм. Я раздуй. |
не гледаш от позицията "некъпан циганин" взима от теб, дава на монсю синган държавата това е Той. Той само облизва черпака Монсю синган е глас, тоест народ. Иначе както виждаш взима и дава. какво повече има да се обяснява кой не иска държава която всъщност дава като взима и обратното ? все пак гадните, богатите и враговете ще платят | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: intel_inside |
Хенри Дейвид Торо е икона, защото доказва силата на малцинството от един човек. Един-единствен, извън технологията на властта и революцията, на държавата и обществото. Идеите му не са нови, могат да се проследят от Робин Худ и Вилхелм Тел до Бакунин и Кропоткин, а непосредственият им източник е Американската революция. Но Торо е сред неколцината, които не създават политическа организация за осъществяването им, а ги оставят да въздействат с опредметяването им в примера на една личност. Велика сила е правото на малцинството! Представете си, че преди четири години на жълтите павета бе застанал само един човек-сандвич. На гърдите плакат "Ветровата и соларна мафия ще късат от залъка на всяко домакинство по 200 лева на година", а на гърба "Токът от слънце и вятър ще ни лишава ежегодно от 10 000 нови работни места". Нищо повече, но всеки ден. Но не би, нямаше такова малцинство, даже и от един човек. Затова сега е редно не да мразим демокрацията, а да си признаем, че не я познаваме. Тя няма нищо общо нито с плутокрацията, от която отдавна търсим спасение, нито с охлокрацията, която незрелото ни обществено съзнание вижда като единствената й алтернатива. |
все пак гадните, богатите и враговете ще платят ъ, и Той ли /туй последното беше казано с надежда в гласа/? |
Тъкмо щях да попитам за предложения кои първо ще се споменат : циганите, евреите, Кунева, Тройната ламя, Църквата, някой друг. |