Отиди на страница:
Като стане реч за Розенбаумката, винаги удобно се пропуска, че в края на живота си, по ирония на съдбата ("с судьбою шутки плохи"  ), е живяла като суща черпаклийка, противно на всичко, което утвърждава в книгите си и от което "са се учили и се учат" правоверните защитници на "теориите" й. Мноо удобно. И поликоректно отвсякъде.  Дорис, Рекидж  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
| Празните приказки за свободния пазар на капитализма, са празни приказки защото изпускат много други съществени фактори, като например ролята на бухалката в България или как "самоубитите" хора, както и куп други. |
| Всъщност .... и писател не е. Редакцията си е редакция. ......................... Абе аз защо още не съм чул: "Тодев! Хайде към фризера!" Безпокоя се вече - много необичайно е. |
А Манрико ди Луна - тенор-баритон, трубадур-граф, и главное - универсальный технолог дигитальных чемпионов. Вроде как писатели у Сталина были инженерами человеческих душ. Других у него не было.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Айн Ранд си е Айн Ранд. Много противоречиво оценявана, но и досега съвсем, съвсем актуална. Има в България общество Айн Ранд, книгите й се четат. Филми се правят за Айн Ранд, гледат ги, спорят - голямо оживление покрай нея. Такова оживление може да има само около някого, който е много интересен и който е визионер - вижда в бъдещето, предвижда го. В съседната статия на Бойко Ламбовски е цитирана мисъл на Айн Ранд, срещу която и копче не може да се каже, тъй като тя е описала нашата действителност прецизно, сякаш със скалпел: " Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо /администрацията-бюрокрация/; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние /политиците/; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас /лобистите/; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено/България, най-корумпираната държава в ЕС/." Айн Ранд има милиони последователи и почитатели. Вестник "Сега не за първи път публикува статии за нея и много хубаво прави, поздравления, Битката за повече истински, а не мутирал капитализъм, което е дало повод на редакцията да публикува моето и други мнения, избирайки така и заглавието, продължава. Но има и един недостатък, който аз тук не бих могла да преодолея. Трябва да се чете., после да се спори. Иначе ще се повтори историята с партийните другари, които заклеймили Солжениин без да са го чели. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Прекрасният свободен свят на Айн Ранд В него изграждането на свободно общество е акт на мъжество и дръзновение, а хората, които го изграждат, са с воля да отстояват непоколебимо принципите си и да се борят за пълното им реализиране, колкото и далечно да изглежда то В България потенциалните защитници на капитализма са 20% от населението - в частния сектор са заети над милион и половина инициативни и предприемчиви българи. Повечето от тях са се доказали чрез талантите, амбициите, творчеството и труда си, успели са единствено благодарение на това, което са създали и предложили на пазара. И ако целта на живота им наистина е техният собствен и на семействата им просперитет, днес повече от когато и да било са длъжни да защитят капитализма. Длъжни са да го защитят като идея. Битката със социализма е идеологическа и който не разбира това, е обречен да я загуби. В идеологическите битки победителят е само един, а залогът е бъдещето на страната. Бъдещето се определя единствено от победителя. Победителят налага на всички своите идеи и своя морал. Не може да има обща платформа, средно положение, компромис между противоположни идеи. Българските политици са на друго мнение. През 1990 г. на Кръглата маса те замениха марксизма/ленинизма с "национален консенсус" именно за да спрат идеологическите битки. Оттогава и в икономиката, и в политиката всичко е разрешено, всичко се продава или договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства. Да!  http://www.segabg.com/article.php?id=452562 |
Много противоречиво оценявана, но и досега съвсем, съвсем актуална. Има в България общество Айн Ранд, книгите й се четат. Филми се правят за Айн Ранд, гледат ги, спорят - голямо оживление покрай нея. Ron Hubbard отговаря на всички позиции, на които и Айн Ранд: - писател - checked - мислител - checked - философ - философ не, ами направо месия - checked - милиони последователи - checked - абсолютна загуба на време - checked |
Статията на Калин Манолов, публикувана в "Сега" е била осъждана от форумци, които изключително много уважавам, но които се отказаха да пишат тук, вероятно огорчени от усилието непрекъснато да разбиват с глава стени, а резултат все да няма и да няма. Крю, много ми липсваш,  , ела си!Cruella de Vil02 Февруари 2010 10:30 А на мене идеите на Айн Ранд ми харесват, особено след като в младите ни години ни промиваха главата единствено и само с марксизъм-ленинизъм. Всичко останало беше отричано и обявявано империалистическа пропаганда. Затова и попрочетох нещо от нея. Ако нещо ще разруши капитализма то това е бюрокрацията с многобройните регулации, огромното вътрешно преразпределение на националния продукт и издигането на солидарността в култ. В резултат на което на Запад индивиди с нулев принос към общото благо живеят на стандарт по-висок от китайски инженер. Е, ако някой мисли, че това положение може да се задържи дълго време, жестоко се лъже. Светът върви към изравняване на стандарта на живот и който мисли, че с регулации и административни мерки ще спре този процес въобще не е в час. Като разбрах какво набиват в главите на студентите разните му там преподаватели-левичари направо ми настръхнаха косите. Нищо чудно, че младото поколение на Запад трудно се справя в икономическа криза, след като расте със съзнанието, че държавата трябва да го обгрижва. Много младежи предпочитат да живеят на помощи отколкото да се хванат на работа под тяхната квалификация. Това важи най-вече за хуманитарните специалности, които първи изпитаха на гърба си последиците от кризата. Йори, Йори02 Февруари 2010 10:48 Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. ….Задължения да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. Щастлив е този, комуто провидението е дало парче хляб, без да се чувства задължен да благодари за него на когото и да било друг освен на самото провидение. |
Ако ще и Господ Бог да слезе на земята в качеството си на трубадур на съвременния капитализъм, пак ще бъде освиркан. Не заради друго, а заради простия факт, че капитализмът се провали. Провали се в най-важното - не можа да даде смисъл на живота на милиарди, обрича ги на скотско съществуване. Но едва ли Господ Бог е толкова безнравствен. |
Удивително е че след едно десетилетие на "повече капитализъм" се намират недоошушкани идиоти дето да искат още повече саморегулация и по-малко държавна намеса. А какво да кажем за държавите с "повече социализъм" като Гърция, Испания, Португалия и Италия? Да си уточним понятията: черпаклия е здрав и работоспособен човек, който иска от обществото или без да дава или повече, отколкото е дал. Ако си плащал данъци когато си работил имаш пълното право да ползваш държавните фондове когато остарееш. |
А какво да кажем за държавите с "повече социализъм" като Гърция, Испания, Португалия и Италия? Швеция, Норвегия, Холандия. Това са държавите с най-много социализъм. Какво ще кажеш за тях? |
Швеция, Норвегия, Холандия. Това са държавите с най-много социализъм. Какво ще кажеш за тях? Социализмът, вкл. и от скандинавски тип, е възможен само там, където има достатъчно природни богатства, иначе алтернативата е - яки данъци, микро- и макро-кредити и/или бюджетни дефицити. С две думи: социализмът трябва да се финансира отнякъде. Той не пада от небето. |
Швеция, Норвегия, Холандия. Това са държавите с най-много социализъм. Какво ще кажеш за тях? Ми нищо. Държавите с повече социализъм имат и добре работещ капитализъм. Същият, който според думите на Дон, се бил провалил. |
| Не думай? И какви са данъците в Норвегия примерно? Ето ти за Холандия. Данъци високи, няма стачкуващи капиталисти. Минимална заплата баснословна, няма фалиращи работодатели, тук от 240 на 290 лева и половината се тръшкат, че фалират. Да не би да не става дума за природни ресурси, а за работодателски? И спри да въртиш реалността така, както ти изнася. Благоденствието не е въпрос на ресурси, а на гледна точка. Ако искаш обществото, в което живееш, да е добре, е една гледната точка. Ако искаш ти да си добре, е съвсем различна. Иначе богати на природни ресурси страни дал господ, пък благоденствие няма. |
Ми нищо. Е нищо де. Опроверга сам себе си. Повече социализъм не значи бедност и липса на перспектива. Очеизвадно ти е грешна логиката, оправи си я, помисли. |
| Проф. Валери Димитров, шеф на Сметната палата: Валери Димитров: Държавата развращава, ако се държи като Робин Худ Как се появиха тези лоши решения тъкмо в страни с развит капитализъм, макар и не в онзи му чист вид – laissez-faire? Защото на практика това не са държави на свободния капитализъм и пазар. Техните икономики са смесени. Тоест от една страна силно регулиран пазар, силно, образно казано, замърсен от необосновани държавни намеси, прекалено много социални практики - да се подпомогнат бедните, да се спасяват работни места и да се осигурят евтини кредити. Всички тези неща, които превръщат държавите в Дядо Коледа или Робин Худ – дайте да вземем от богатите и да дадем на бедните! В края на краищата се оказва, че тези решения водят до влошаване на сиутацията. Това, което и Айн Ранд казва, която е привърженик на laissez-fair, свободния капитализъм - това означава, че както църквата е отделена от държавата, така и икономиката трябва да е отделена от нея. Тоест колкото по-несмущавано работи свободният пазар, толкова по-добре, защото това, което не искат да приемат левите идеолози на етатистката икономика е, че пазарът се саморегулира. Те смятат, че той е хаос и трябва да дойде добрата, умната държава и да внесе ред в хаоса. Това е абсолютно фалшива и деструктивна аксиома. Зависи какво значи регулиране. На финансовите пазари има достатъчно регулиране. Смисълът на едно добро регулиране е да се позволи на инвеститорите да взимат добри решения , но не те да бъдат замествани в своите решения от някой бюрократ или политик. Аз си мисля, че тези политически намеси увеличават риска да се взимат лоши инвестиционни решения. Да вземем принципа – “Too big to fail” /Твърде голям, за да се провали – б. ред./. Големи компании започват да се управляват много рисково, просто защото ако имаш в главата си идеята, че някой друг ще плати сметката вместо теб, си склонен да поемаш необосновани рискове. Ако знаеш, че пазарът ще те накаже, ще се държиш по друг начин. Тази пазарна дисциплина, която е много сурова, предизвиква това неприемане. Това не се харесва. Може би защото е заложено в човешката природа да си кажем - а не може ли да измамим пазара, не може ли някой друг да плати? Няма кой! И тогава ако се появи държавата, това има развращаващо действие, защото всеки трябва да носи отговорност за собствените си решения. В този случай държавата действа деструктивно, защото разрушава пазарната дисциплина. След като се нагледахме на толкова спасителни планове, май е нужен такъв план за капитализма... Не, просто капитализмът се нуждае от това държавата да се отдръпне и да престане да замества пазара и да въвежда нейната си справедливост. Тя трябва да се свие, да се съкрати до абсолютно нобходимите си размери, за да бъде силна и действена. Защото голямата по размер държава е слаба , тя се проваля в много проекти, защото се нагърбва с несвойствени роли – да бъде кредитор, инвеститор, да създава работни места, с две думи - да замества бизнеса. Цялата статия: http://atlas-bg.eu/valeri-dimitrov-drzhavata-razvrashchava-ako-se-drzhi-kato-robin-khud.html Между другото, проф. Димитров обясни веднъж в едно предаване, в което участваше заедно с Димитър Манолов, надълго и нашироко защо моделът на Дания е абсолютно неприложим у нас. Има го в моята тема "Знание за икономиката....." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |