
| Не, бе. Садо-мазо, ама извън това: Владимир Ильич Ленин мужчина смешливый был. И смеялся заразительно. Как зальется бывало! Глядишь, Троцкий хихикать начнет, у Дзержинского губы растягиваются, Сталин улыбку в усы прячет. А Ильич еще пуще взыграет. А на пороге светлая жизнь в стране рабочих и крестьян, счастье, и лучи расходятся. Только Свердлов хмурился, потому что в 19-ом году, мм, помер. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| В тъмна нощ в тъмна уличка един пиян застанал с лице към наличната стена и се облекчава. Из зад ъгъла са показва забъзана жена, но като го вижда подскача назад "Ах!!!"... Пияният поклащайки се казва "Спокойно, мадам! Спокойно! Не се бойте! Държа го дзверо, държа го!" |
счастье, и лучи расходятся. Тук запетайката ми дойде в повече - първо граматически и сетне като схванах, че може би - не... Стига за тази вечер! Лека! |
Ленин с Дзержинским Приходит как-то домой пьяный Владимир Ильич и Феликс Эдмундович. Ильич стучится в дверь: - Надежда Константиновна, открывайте! - Не открою, Владимир Ильич, вы пьяны. - Феликс, ломайте. Феликс ломает. Стучится Ленин на кухню: - Надежда Константиновна, жрать давайте. - Не дам, Владимир Ильич, вы пьяны. - Феликс, ломайте. Феликс ломает. Поели они. - Надежда Константиновна, давайте. - Не дам, Владимир Ильич, я еще девочка. - Феликс, ломайте. |
Шутка Сталина Натисни тук |
| Ей този виц ме изкефи. Копнах го от друг форум: Написах си CV-то, прочетох го и ми се доплака. Може ли такъв прекрасен човек да трябва да ходи на работа?! |
| Младоженци от Москва тръгват на сватбено пътешествие с влак. В купето се падат с некъв чичка, който се прибира в провинцията от гости при децата... Подредили се - най-отгоре чичката, по средата младоженека, а най-отдолу булката. И първата нощ младежът докато се намествал в леглото, така си треснал главата в рамката, че цялото купе се разтресло... - Ай, болит...аааа, черт...ой...мамочка,...болит, аах!!! Булката веднага откликнала: - Миленький ты мой, да что случилось, болит очень, да? Ну, давай, я сшас поцелую... И го поцеловала... - Ну, а сейчас как, боль прошла? - Да нету еще, болит, аахх, черт... - А сейчас как? - Кажется, лучше. Ну давай, поцелуй меня еще...Дааа, прошло совсем...даа... И в тоя момент отгоре се чува покашлюване и един глас, издаващ известно неудобство, запитал: - Кхм, кхм..., молодой человек, ъъ...извините..., а вы от геморои не лечите? |
| Сигурно сте го срещали досега, но си е класика и заслужава да се пусне още веднъж: Прв училишен ден во едно средно училиште во САД. Професорката го претставува новиот ученик Такиро Сузуки од Јапонија. Часот започнува професорката прашува: “Сега ке видам колку ја познавате американската историја. Кој рекол: “Слобода или смрт?”. Во училницата штама и само Сузуки крева рака: “Патрик Хенри, Филаделфија, 1775 год.” Многу добро Сузуки.” А кој рекол: “Државата е народ и како таква никогаш не смее да умре”. Сузуки станува: “Абрахам Линколн, Вашингтон, 1863 год”. Професорката строго ги погледнува другите ученици, па рекла: “Засрамете се Сузуки e Јапонец, а ја познава американската историја подобро од вас”. Тих глас од задните клупи: “Ебете се посрани јапонци”! “Кој го кажа тоа?”, викнала професорката. Сузуки крева рака и вика : “Генерал Мaк Артур, Гвадалканал 1942 год и Ли Jакока на собранието на акционерите на Крајслер, Детроит, 1982 год.” Училницата во потполна тишина кога се слуша од позадина: “Пуши го!” Професорката извадена од кoжa: ” Сега е доста. Кoј беше тоа?” Сузуки: “Бил Клинтон на Моника Левински, овална соба во Белата Куќа, Вашингтон, 1997 год.” Некој друг ученик извикува: ” Сузуки е срање!” Сузуки ко од топ: ” Валентинo Роси, мото трка Гранд-Прих на Бразил, Рио де Женеиро 2002год.” Училницата паѓа у хистерија, прoфесорката во несвест а на врата се појавува служителот: ” У пичку матер! Никогаш не сум видел ваков хаос.” Сузуки подготвен: “Македонскиот премиер на министерот за финансии, ребаланс на буџетот, Скопје 2003год |
| Един тъп и гаден, щото новините и коментарите в днешния брой нещо ме нервират малко. Идва един при доктора уплашен: - Докторе, на челото ми расте хуй! - Спокойно бе, дай да видим....дааа, прав си, лоша работа. - Олеле мале, не можеш ли да го ампутираш? - За съжаление хирургичната намеса в случая е опасна за живота. Ше си го носиш със здраве. - Как? Начи всека сутрин като се погледна в огледалото ще виждам уйова глава? - Е, хайде, хайде, не е чак толкова зле, всяко зло за добро: тъшаците и те растат и ще ти покриват очите. |
| От темата "Меглена Кунева: Горкият Петър Стоянов! Всъщност, горките ние..." препоствам един виц "по желание на зрителите". Това с "горкият Стоянов" напомня един стар виц - как бандити спрели колата, в която пътувало семейство мъж и жена, вързали мъжа, изредили се всички на жена му пред очите му и си тръгнали. Жената развързала мъжа си и взела да се тюхка - "Ох, горката аз! Как може да се случи така... И ти, мъжо, горкият ти! Всичко това да се случи пред очите ти и ти да гледаш и нищо да не можеш да направиш". Повторила това няколко пъти, та в един момент на мъжа му писнало и рекъл - "Добре де, горките ние... Горкият аз... Ама горката ти? Те, че ти се изредиха - изредиха ти се, ама докато ти се изреждаха - ти беше тая, дето си въртеше задника и стенеше бая доволно". Та и с горкия Петър Стоянов нещо подобно се получава... те, да речем, са го приклещили, ама той е тоя, който се е съгласил да си върти задника дор' три дни... че може и след това, знаем ли, горките ние... И, след като сме на вълна "по желание на зрителите" - навремето, малко преди СССР да се срути, по съветската телевизия излязла говорителката и казала - "С цел все по-пълното задоволяване непрекъснато нарастващите потребности на нашите трудещи се от днес въвеждаме нова услуга - поръчване на стоки по телевизията. Пишете ни коя стока Ви интересува, и ние ще Ви я покажем по телевизията". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Godot |
И в студ и в мраз ..Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Advokat33 |
| Какво означава невъзможно и какво неверoятно? Невъзможно е еврейн да върви по улицата и да хвърля 100 доларови банкноти по земята,а невероятно е след него да върви грък,да събира банкнотите и да му ги връща! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BGHUN |
| Срещат се двама приятели. Единият пита другият - Нещо ми се струва, че не си добре. Защо ти е така надут вратът? Вторият - Абе маани, пих едно хапче виагра и ми заседна на гърлото. |
| Заљубена девојка праќа СМС со многу љубов на мобилниот телефон на својот сакан: - Љубов моја, Ако спиеш, прати ми го твојот сон, Ако се смееш, прати ми ја твојата насмевка, Ако пак плачеш, прати ми ги твојте солзи. ...…Те Сакам! Дечкото одговара: - Љубов моја. Серам…. Што да ти пратам? |
| Един стар, но златен виц на западнобългарски диалект, но ще си загуби очарованието ако го преведа. Пък и българите сме привилигерована нация, та знаем 2 езика по рождение - български и македонски Девойка го носи момчето дома, одат во спалната и таа му предлаага да пробат 69. - 69? Кой курец е това? – питува момчето. Девойката разбира дека новото момче не е толко изкусно во сексот па му вика: - Ке си ставим моата глава помежду твоите нозе, а ти стави си твоата глава помежду моите, важи? Се още незнаейкии за що точно се работи, малце притеснен, момакот се согласува на това, само да не го разсипе моменто. Таман се наместиле, девойката несакайки изпрднува еден гласен пърдеж. Мочето ке умре од смеенье, па му и смрди, току бега на страна и пробува да разбере що баш се случило. Момичката засрамена му вика на момако да и прости и да пробат още един пат. Така пак се наместиле... Девойката пак, несакайки изпушта един здрав, голем як пърдеж. Момчето целиот изплашен и зачуден, станува од кревато, ги зема халиштата и почнува да се облекува. - Що е? Зашто си одиш? – го питала момичката. - Абе ти си ненормална ако мислиш дека ке останем и за другите 67! |