Горното не е историчеко изследване, а чиста проба журналистика. Трудно, изключително трудно, може да се открие такъв шедьовър дори в "най-силните" години на "Правда" и "Работническо дело". В който всяко изречение, от първото до последното, е компресирано до пръскане с: откровени лъжи; тотални манипулации; пълно непознаване на темата; маниакално самочувствие; върховна претенциозност... и още, и още. В който дори блед намек за някаква истина и/или обективност абсолютно отсъства. Повтарям, не са смеели да си го позволят дори цитираните издания в "най-силните" си години. За да се коментира статията, изречение по изречение трябва да бъде опровергавано от историци, теолози, психолози, а и психоаналитици. Труд неблагодарен, чието място не е и в този форум. |
Защото църквата и по своята природа, и в историческия си път е създадена от държавата, за да й служи. Повтарям, за да е кристално ясно - църквата като организация е създадена и съществува само и единствено за да служи на държавата и на никой друг, и никаква вяра тук няма никакво значение. Така е било и така ще бъде. Петрински- |
"Накратко, християнството по българските земи, след като те стават български, се масовизира чак в последната четвърт на IX в. и нито ден по-рано. Единичните случаи на приемане на християнството преди това са само модна приумица на отегчени български аристократи." *** Последната четвърт на IX век и нито ден по-рано ...при "историци" кат Петрински ъкъта-мъкъта нема. Kotka, |
Създаването на християнска организация по българските земи е еднолично дело на княз Борис-Михаил и на българската държава Това е почти точна мисъл и прави от историята наука.Този път сме със Петрински и сваляме капа. Следващата стъпка е Борис да си стане пак цар... |
Надявам се на интелигентно участие във форума и не съм привърженик на анонимните простотии! Държа на едно уточнение, свързано с тази тема "Българската православна църква винаги е под крилото на светската власт": НЯМА Осми вселенски събор (само СЕДЕМ са) - има Архиерейски Поместен Събор в Константинопол (5 октомври 869 г. - 28 февруари 870 г.) и от там се прави връзката с автокефалността на БПЦ и въведеното правило (ОЩЕ ОТ ТОГАВА !!), че "българският архиепископ ще бъде ръкополаган от патриарх, но само след като е получил одобрение от българския владетел", което всъщност ИСТОРИЧЕСКИ ДОКАЗВА БЕЗСПОРНО тезата на автора "за крилото на светската власт" - един вид, че българската властта се придържа всъщност към ... църковния канон (което може да е учудващо за мнозина, но е факт - дори решението на ЦК на БКП от 1971 год. по "кандидаттурата на Максим). Неприятната констатация от последните дни е, че няма коментари в този смисъл относно новата "кандидатура" за Патриарх, а общи приказки - бол! |
От политическа гледна точка приемането на православието е абсолютна грешка. С това започва залеза на военната и политическа мощ на България. Но пък за спасението на душата може би е шанс даден на българите. Не че го използват де , ма кой ти знае пътищата и планове господни... |
Интересното в исторически план е, дали мотив за християнизацията на България при Борис І не е присъединяването, при Пресиян, на Македония към България, където е имало многобройно славянско население, което, както посочва и автора Петрински, е било християнизирано, и за разлика от автора Петрински - може би доста повече отколкото той смята! Тоест, дали действията на Борис І не са имали като мотив значително нарасналата тежест на християните, като брой, в държавата му? |
От политическа гледна точка приемането на православието е абсолютна грешка. С това започва залеза на военната и политическа мощ на България. Хабер си нямаш от военна и политическа мощ, да ти река, драги |
И не би могло да е другояче, приказките за духовното в църквата, за някаква нейна самостойност и духовна мисия са за заблудените, или в най-лекия случай - за мечтателите. Класово-Партийният подход в историческата нАука в чист вид! Браво, Петрински! |
1. Дори да приемем, че българи и славяни не заварват никакво местно християнско население, освен това по градовете (където имаме археологически данни за континуитет през 7ми и 8ми в), остава въпроса за населението от областта Загора (присъединена при Тервел), както и за това от Софийско (присъединено от Крум). 2. По всичко изглежда, че поне част от завареното и включеното през 8ми и първата половина на 9ти в. славянско население ще да е било поне отчасти християнизирано. За това подсказва както договорът на Омуртаг с Византия, който предвижда славяните да останат под властта на императора, така и опитът на няколко славянски племена да преминат към империята на Франките. Ако тези племена бяха езически, съмнително е дали франкския император нямаше освен чисто административни и военни мерки, да предприеме и действия за тяхното покръстване, както е била практиката на франките при присъединяването на езически племена. 3. При Крум и Омуртаг имаме данни за покоряване и изселване на компактни маси ромейско население от Тракия. Това население е било заселено по североизточната граница на България. Впоследствие част от това население е откарано обратно в ромейската империя при император Теофил. Очевидно то се е радвало на относителна самостоятелност, защото при спасителната мисия на ромеите, българите молят съседните маджари да попречат на качаването преселените на византийските кораби - т.е. не е имало местни български войски, които да противодействат на спасителната операция. За това население ние нямаме никакви данни да е било принуждавано да се откаже от вярата си. 4. Нямаме данни за изискване от отказ от християнството за множеството византийски емигранти в България по времето на Крум и Омуртаг, напр. за зета на Крум Константин Пацик, който заема видно място в българската военна йерархия. Самият разказ за Кинам и Енравота(ЖИТИЕТО НА 15-ТЕ ТИВЕРИУПОЛСКИ МЪЧЕНИЦИ), говори, че в самия български двор е имало християни, дори са се водели богословски спорове за предимствата на християнството и българските култове. Теофилакт Охридски е категоричен, че Кинам бил пратен в затвора, едва когато ромеят се противопоставил енергично на извършваните в българския двор езически обреди. Т.е. християнството е търпяно, стига да не влизало в директна конфронтация с езическия култ на аристокрацията. . Към това подсказва и използването на ромейски и християнски формули в надписите на Обуртаг и наследниците му. 5. ЗИПът несъмнено е прав, че Християнската църква не възниква като държавна институция, а като религиозна структура, създадена да съхрани религията в условията на упорити преследвания от страна на държавата. 6. Приемането на Християнството и изграждането на Българската църква по друг освен ромейски образец е било невъзможно. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
От политическа гледна точка приемането на православието е абсолютна грешка. С това започва залеза на военната и политическа мощ на България. Хабер си нямаш от военна и политическа мощ, да ти река, драги Абе за политическа мощ - не знам, ама относно залеза на военната има известен резон. Основната ударна мощ на прабългарите е била тежката конница - едри коне, ездачи в люспесто-кожени брони и със стремена. Тоест класически степни катафрактарии, колкото и да робуваме на представите за тагадъкащо-дюдюкащи парцаливи номади с малки кожени шапки на дребни кончета. Всъщност кожените шапки си ги е имало, ама с желязна арматура отдолу. Съюзните племена са осигурявали лека конница (куманите) - също изключително ефективна и пехота (славяните), чиято ефективност е спорна. Така или иначе, до покръстването и малко след него, прабългарите са решавали битките си с тактика и въоръжение, доста сходни с тези на Уилям Завоевателя (гоблена от Байо), няколко века по-късно - пехотата поема напора на противника, но именно тежката конница от втора линия разбива строя му. Особеност при нашите е била универсалността на конницата - стандартното въоръжение включва и двойно-рефлексен лък, за сметка на по-късото копие. Подразбира се, че тази конница е била елит, ако не и аристокрация в младата българска държава. С приемането на християнството и етническата хомогенизация на българската държава, ролята на конницата постепенно започва да запада и се оформя една класическа армия за този регион - лека конница (от вездесъщите кумани) и тежка пехота, изградена по модела на византийците. Не знам, доколоко има причинно-следствена връзка, между тези събития, но поне корелацията е очевидна. Странното е, че точно в Западна Европа върви обратният процес, докато се стигне до рицарската конница от края на 15 век, обкована с доспехи "максимилианов" модел, където рицарят се качва на коня с помощта на макара и трима-четирима крепостни, ама пък барабар с коня тежи повече от един трабант и добре засилен сгазва половин пазар пехотинци, преди да се надене на некоя пика. |
Абе за политическа мощ - не знам, ама относно залеза на военната има известен резон. Основната ударна мощ на прабългарите е била тежката конница И как точно приемането на Християнството влияе негативно на конницата? Православна Византия няма проблеми с привнасянето на елементи към армията си както от езичниците - (полу)номади (напр. катафрактите, които имали и лъкове), така и от Западна Европа, че и от мамелюци и селджуки (т.нар. туркопули - християнизирани турци, които запазват характера на въоръжението си, както и тактиката си в битка). Православното Московско княжество също няма никакви проблеми с татарските адаптации на конницата си, нито пък католицизмът попречил на поляци и литовци да усвоят леката стрелкова конница на маджари и татари (която се оказва много удачна при Грюнвалд). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Българската православна църква винаги е под крилото на светската власт От прочетения текст на статията се разбира, че има незначителна грешка в заглавието където думата "светската" трябва да се чете СЪВЕТСКАТА, за да си дойди всичко логично и безпроблемно на мястото. |
Маузер, . Християнството особено в источното праославие може и да прави добри хора ( например като Джихарханян) , но със сигурност не създава добри войни и държавници. Тертер vs Шишман Абе с две думи исихасти и богомили - днешните либирасти и социалисти тип станишки излизат (нема да се абиш Фирми). |
Християнството особено в источното праославие може и да прави добри хора ( например като Джихарханян) , но със сигурност не създава добри войни и държавници. 1. Арменската църква не е "иСточно православна". 2. Православна Византия успява да устои удачно на комбиниран натиск на два фронта в продължение на 1000 години. 3. Ако не се лъжа,най-голямото сси разширение България получава при Симеон I, който е подготвян за свещеник. |
Дребните грешки на великите са мехлем за душата на посредствените... Бонго спокойно бе момче. Историята около арменската ц е любопитна- формално си прав. За останалото имаш нужда от много . |