Отиди на страница:
Истината е, че както и да гласуваме на избори, не можем да накажем политическата класа. Протестният вот не може да се реализира никога. И да гласуваш, и да не гласуваш, твоето въздържание или твоята активност всъщност крепи статуквото. Парадоксът произтича от слабостта на демокрацията, която отчита бюлетините на активното малцинство, а не на пасивното мнозинство. За съжаление, абсолютно същото се отнася и за площадните "избори". По- скоро, решенията следва да се търсят в усъвършенстването на вота. Например, както предлага и авторката "Друг начин да се даде волеизявление на протеста е с въвеждане на минимален долен праг за участие. Да се признава за невалиден вотът, ако не са участвали над 50% от имащите право на глас." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
| И тогава наистина ще стане интересно. Защото българите няма да пожелаят да легитимират политиканите. А само платените цигани не стигат... Ако пък се въведе мандатност...И ценз...И психопреглед... Оппа, пак съм се отвил! ----------------------------------- Блогът на Генек |
| Вярно е, че на снимката авторката изглежда като младо и невинно момиче, но като професионален политически коментатор не би трябвало да пише наивно като фрустриран форумен лумпенинтелктуалец. Как да сме накажели "политическата класа"? Е как да я накажем? Все трябва някой да управлява. И по сегашната конституция, докато се избере ново правителство, си управлява старото, щото без правителство все пак не може. Ако се пък се чака години за валидни избори, та да има нов парламент, ще трябва и старият да работи, че и без парламент дълго време не може. Та какво ще е наказанието за "политическата класа"? Че едни ще управляват по-дълго и ще е по-трудно да бъдат сменени? Да имало гласуване "против всички". И какво? Пак ще са същите резултатите, пак някой ще спечели, но ще сме натрили носовете на "политическата класа"? Много ли ще и пука, ако един милион са гласували "против всички", след като крайните резултати са същите? Или в краен случай гласовете "против всички" да намаляват броя на депутатите? Добре, ще има 100 депутати по-малко, 100 политици няма да получават депутатски заплати и благинки, ще спестим 5-10 милиона годишно от бюджета. Това ли ще е натриването на носа? На всеки с поне малко здрав разум трябва да е ясно, че държавата трябва да се управлява. И по някакъв начин трябва да избираме кой да я управлява. И все ще сме избрали кой да управлява. И тези управляващи все ще са "политическа класа". Дори вместо на избори, да си избираме управляващите с жребий измежду кухарките и журналистките, пак ще се превръщат в "политическа класа". Така че мокрите сънища за елиминирането или натриването на носа на "политическата класа" ще си останат именно мокри сънища, дори и някой да се удовлетворява от тях. Да се обсъжда как народът да се научи да избира по-разумно, да знае какво е управление, да очаква и да иска от политиците си конкретни реалистични управленски резултати, а не да "вдигнат заплатите и пенсиите и намалят цените", е друго нещо. |
Изборите са инструмент за въпроизвеждане на партиите на статуквото, но с референдум можем да приемем и правила, които отговарят на интересите на мнозинството граждани! Какво пречи заедно с референдума за ядрената енергетика за да обсъджат още много други въпроси, които са насъщни за гражданите на България - като въвеждането в избирателния кодекс на изборените в статията варианти, които овластяват хората, да бият шута на политическата класа?!  |
Затова е донякъде наивно да се чакат избори, за да започне промяната. Площадната демокрация си остава единствената засега възможност за изява на протестния вот. Всичко останало е капан. Та как, казваш, Галка, площадната демокрация създава промяната? А, сетих се! Чрез ... дефенестрация!  |
| Целта трябва да е подобряване на следизборния контрол. Всеки може да те излъже за един ден и после четири години да ти се хили и когато почнеш да ръмжиш да се крие зад завеската "аз съм законно избран". Непрекъснато се наблюдава изкривяване на народния вот без никаква възможност за реакция на суверена. Парламентарни групи се разцепват и депутатите се "лепят" към други парламентарни групи. На всичкото отгоре с тях вървят и субсидиите им произлизащи от същия този суверен, който на практика нито може да контролира "своя избранник" нито да контролира парите, които му дава. Стига се до парадокси една парламентарна група да се разцепи и част от нея да отиде при управляващите, а част при опозицията. В края на краищата с какви възгледи и платформи тази партия е убедила избирателите и какво всъщност става на практика. А какво става с нормалната практика по избори да се обещава едно, а после да става друго? Трябва ли народът след като вижда, че още първата година всичко отива в канала, да чака още три.... защото видите ли така трябвало. Не знам какво е решението, но предложените в статията варианти не могат да решат посочените проблеми (а именно за следизборен контрол). |
Да се обсъжда как народът да се научи да избира по-разумно, да знае какво е управление, да очаква и да иска от политиците си конкретни реалистични управленски резултати, а не да "вдигнат заплатите и пенсиите и намалят цените", е друго нещо. Е, да, ама за това "друго нещо" са необходими десетилетия култивиране, а ние искаме наказанието тук и сега! И наказанието да бъде по японския феодален закон, само по него! Катаната и разсичане на четири, нищо друго и нищо по- малко... Демокрацията, само по форма е сбор от процедури. По същината си, е диалог. И точно там е другата страна на проблема ни, ако едната е липсата на "чуваемост" у избираемите. По- големият проблем у нас е липсата на "казваемост", на членоразделен изказ. А щом липсва той, и най- съвършената система за разпознаване на народните желания е напълно безполезна. Общественето мнение у нас, с много малки изключения, страда от неизслушване и стремеж към надвикване. Резултатът е нещо като във "Викът“ на Мунк - цялото мироздание крещи в горно "си", а горкият суверен бяга към езерото с променено лице  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
да пише наивно като фрустриран форумен лумпенинтелктуалец. Ха-ха, само кой е написал това, но не се учудвам, обикновено така се случва. |
Та как, казваш, Галка, площадната демокрация създава промяната? А, сетих се! Чрез ... дефенестрация! Дефенестрацията определено е прогрес, сравнена с "кужи кири“ |
OLDMAD18 Ноември 2012 20:23 Има и още един вариант, но се заобикаля "внимателно" - от 240, депутатите да бъдат намалени на 120! По-евтино е да купиш по-малко депутати. |
| Само за протокола. Белгия се управлява без правителство. Партиите, партизаните и политиканите са чуждо тяло за България. Белите държави се управляват от образован елит (администрация). Без значение, коя партия на фасадната демокрация идва на власт. Тъй щото, е важен действеният граждански контрол върху държавната, съдебната и общинската администрация. Тогава, когато администрацията е под наш граждански контрол, няма значение коя партия и коалиция ще бъде на власт. |
 Промяна можеше да предизвика дори Обществената ни реакция по казуса ВМарковска . Проблемът е , че няма кой да я яхне . Извод: Откъм аспекта на Политическата ни демокрация , Българският Преход няма и хабер дори , да свършва ... |
Дефенестрацията определено е прогрес, сравнена с "кужи кири“ Ако това твоето "кужи кири" е онова куджи кири, за което аз се сещам, то ... намирам пряка връзка. "Пред крепостта в редици бойни за битка построени всички се явихме"  |
"Както и да гласуваме, не можем да накажем политическата класа. Площадната демокрация си остава единствената възможност за протестен вот. Всичко останало е капан".  С това всичко е казано ! |
Белите държави се управляват от образован елит (администрация). Без значение, коя партия на фасадната демокрация идва на власт. Тъй щото, е важен действеният граждански контрол върху държавната, съдебната и общинската администрация. Белите държави наистина се управляват от професионална администрация. Но и в тях, администрацията се ръководи от избирани политици. Именно те следва да осъществяват гражданския контрол, защото "чистата" бюрокрация също не е цвете за мирисане. Конкуренцията е единственото, което може да усъвършенства управлението |
| Пак ще обърна внимание на огромното предимство на писаното слово, дори под формата на "донос", което разтърси цялата държавна машина, пред така наречената "площадна или улична демокрация". Просто писаното остава. Няма нужда от хабене в улични демонстрации и ексцесии. Не случайно, още през 19в., нашите прадеди са писали петиции. Представете си, че такава петиция се подпише от гражданска организация и се внесе в Общински съвет, НС или до ЕС? При това с необходимата последователност и упоритост при нейното разглеждане. |
| /:/ "Изборите са технология за опитомяване на протеста ............................................................................ Въххххххххххххх...?! Ама, нали, изборите( и многопартийността) бяха "същността", "квинтесенцията", "глас Народен-глас Божи"...на Демокрацията- според "демократите" и според демократичните медии след 1989 г.?! А сега, пък, би`ли били` "технология за опитомяване на протеста"?! |
| Я оставете утопиите - компетентен и честен елит, граждански контрол и пр глупости. А кой ще определя кои са "добрите"? Как ще се проявява контролът на гражданите без граждански сдружения? А гражданските сдружения за влияние върху управлението се наричат партии!!!! |