Пак ще обърна внимание на огромното предимство на писаното слово, дори под формата на "донос", което разтърси цялата държавна машина, пред така наречената "площадна или улична демокрация". Просто писаното остава. Няма нужда от хабене в улични демонстрации и ексцесии. За "писаното слово" - категорично "ДА" То е онзи членоразделен изказ, за който говоря. Уличните ексцеси са крайното средство за чуването му. Наистина крайно, защото психологията на тълпата е такава, че по правило налага най- лошите решения. В тази връзка, писаното слово е и начин тълпата да остане под контрол. Иначе, много скоро се стига до викове "Аман от борчески традиции" и "Луи- Филип е най- добрата република" |
Manrico, в тази част от предложението си гениален "Дори вместо на избори, да си избираме управляващите с жребий измежду.... " А по добре посредством пряк двубой с бойни секири между желаещите. Защото ако е както при тебе "с жребий", то трябва да се добави ....след приключването на мандата, последните се принасят в жертва на Върховното Божество. |
"Кучето е заровено" в АБСУРДНИЯ чл. 67 от Конституцията, който, с НЕпрости думи казва, че избраният ( и избаран) депутат НЕ представлява само Избирателите, които са го избрали, а целия Народ- това се отнася за всеки един от 240- те депутати!!! Т.е., НЕподконтролен е на своите Избиратели! А и представлява, дори, и Избиратели с противоположни на неговите Избиратели интереси! Например, избран от Избиратели-антикомунисти депутат представлява в Парламента и интересите на Избиратели- комунисти!!! Или избран от вегетарианци депутат представлява интересите и на месоядните! Или адвокат представлява в Съда интересите и на двете страни по делото! АБСУРД, но удобен за т.нар. "Политическа Класа"-. демократична, при това, а НЕ к`ва да е! Ерго..."Член 67 трябва да бъде разрушен!"(отменен)... Другото е алабалистики и тинтири-минтири- ДЕМОКРАТИЧНИ, де! "Демокрацията е опиум за Народа! А медиите са спринцовката! /§39/ КАЗАХ! |
Все трябва някой да управлява. Пазарът бе, Манерка! Подпомогнат от софтуеър написан от такива като теб. В най-лошия случай някой доказан инженерин, но не като инж. Борисов. Щото сега ни пробутват съмнителни политикономисти, фалирали царе-комарджии, историци на съветските униформи и БКП, физкултурници и тути кванти паплач. Има вариант и губернатор от Европа, Америка, или Китай. |
А по добре посредством пряк двубой с бойни секири между желаещите... Така е било в медно-каменната епоха. Сега има конкурси. Но не и опорочени избори! |
Правейки уточнението, че след официалното въвеждане на имущественият ценз за пасивното избирателно право през 2005 г., политическата система в България не е демокрация, а олигархия (според признаците за политическа система), то ще кажа, че философията на статията е сбъркана. - Държавата съществува (независимо коя и кога). Тя се нуждае от управление за да може да изпълнява функциите си (различни в различните исторически моменти и концепции за държавност). Управлението винаги включва вземането на решения от и относно държавата. Начинът за вземане на решения, обхвата на вземащите ги, начинът по който се определя този обхват, наличието или отсъствието на разделение на властта и т.н. и т.н. определят характерът на държавата, нейната политичска система. - В условията на демокрацията начинът на вземане на решения е чрез вишегласие. Решенията, обаче винаги имат същностна пълнота и смисъл, т.е. едно конкретно нещо да се направи или да не се направи то, а да се направи друго, да не се направи по този начин и тогава, а по друг начин и в друг момент и т.н.. - Вижданията за това какво конкретно да се направи или да не се направи, как и кога да се направи се споделят от определен кръг от хора. Обикновено тези хора са и със сходно социално положение в обществото, от което зависи, кои виждания ще им импонират и на кои ще се противопоставят. Това са политическите партии в собственият политически смисъл на думата партия, т.е. част. - Следователно - няма как да има демокрация, която да допуска гласуване "срещу всичко и всички", защото смисълът на демокрацията е вземане на решение какво да се прави в държавата и с държавата, а това решение винаги е позитивно. Няма как да има демокрация, която да блокира вземането на решение по демократичен начин, като допуска тези без позитивни идеи да могат да я отричат едно решение без едновременно с това да предлагат алтернативно. |
Един пример за значението на системата за гласуване върху резултатите от изборите: При изборите на 17 август 1919 г. комунистите събират 119 395 гласа, при пропорционална система по окръзи и незадължително гласуване, получават 48 депутатски места в Народното събрание. При изборите на 28 март 1920 г. същите събират 184 616 гласа, при пропорционална система по окръзи и задължително гласуване, получават 42 депутатски места. При изборите на 22 април 1923 г.комунистите събират 203 972 гласа, при пропорционална система по околии и задължително гласоподаване, получават 16 депутатски места. |
Нещата се променят, обаче, когато отсъства демокрация и изявата на тези и идеи е ограничена. Такъв е случаят в днешна България, където политическата система на олигархия е свела обхвата на допустимите до изява и участие в избори политически партии и идеологии само до една - неоконсервативната (неолибералната). - Формалната съдебна регистрация на множество "партии", не променя факта, че допуснатите до изява и участие в избори партии са всъщност една партия в собственият политически смисъл на тази дума. Затова и множеството алтернативни идеи и виждания остават непредставени и лишени от възможност да бъдат избрани. Това създава в много хора усещането, че няма за кого да гласуват и са против всички. Не, те не са против всички, а просто всички допуснати от системата на олигархия до участие в избори са от идеологическият спектър против когото е избирателят. - Така, че проблемът не е в това, че няма гласуване "против всички", а че политическата система е олигархия, а не демокрация и всички партии от всички идеологии не се допускат до участие в избори. По този начин изборите са без избор, а това, че всички допуснати участници са само от една партия с една идеология се компенсира с подмяната на въпроса "какво и как" с въпроса "кой да прави същото, като преди". |
щурчо 18 Ноември 2012 21:18 Няма нужда от хабене в улични демонстрации и ексцесии. Не случайно, още през 19в., нашите прадеди са писали петиции. Представете си, че такава петиция се подпише от гражданска организация и се внесе в Общински съвет, НС или до ЕС? Наивно твърдение. Каква промяна са постигнали петициите, без подкрепата на "уличния натиск"? Някакъв пример от историята за петиция променила закони без да е подкрепена поне от масови демонстрации? Промяна на едно устойчиво политически статукво може да има или заради уличен натиск - мирен или насилствен, или външен натиск - чрез дипломация или чрез директна военна намеса, както в Либия, Ирак и т.н. В случаят с Марковска, всичко си вървеше както обикновено за последните години, т.е. случаят се покри почти напълно благодарение на Фидосова и Цветанов, естествено с благословията Бойкова. Но за тяхна беда се намеси ЕС - ето го външният натиск. И Бочко, уплашен за помощите на ЕС в годината на изборите, даде заден ход. Защото единствените "успехи" на правителството за цял мандат са свързани с изхарчването на помощите идващи от Европа. Понеже не може да разчитаме, че все някой от вън ще ни върши работата, затова се нуждаем и от такъв обществен натиск - видим и ясен за всички, защото петициите и оплакванията имат свойството да се забавят, забравят и загубват между купища други документи, без обществото да разбере дори, че е имало протест по някакъв проблем. Докато демонстрациите, ексцесиите ако щеш, са видими, явни за обществото. Те показват, че на значителен брой хора им е прекипяло от даден проблем до степен да не се страхуват да се опълчат на системата. Дори и техните прояви да не увлекат още подържници, поне ще се покаже ясно тяхната позиция, тя ще получи наистина публичност и поне ще окаже влияние на изборните резултати. Без подкрепата на такъв "уличен натиск", съдбата на петицията е или в архива или в пункта за вторични суровини. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: doomchant |
Следователно - няма как да има демокрация, която да допуска гласуване "срещу всичко и всички", защото смисълът на демокрацията е вземане на решение какво да се прави в държавата и с държавата, а това решение винаги е позитивно. Няма как да има демокрация, която да блокира вземането на решение по демократичен начин, като допуска тези без позитивни идеи да могат да я отричат едно решение без едновременно с това да предлагат алтернативно. Де, да беше така. |
BRIGHTMAN, /:/ "Правейки уточнението, че след официалното въвеждане на имущественият ценз за пасивното избирателно право през 2005 г." ............................................................................ "Имуществен ценз" за гласуване на Избори в България НЯМА(засега, поне)! НЕ бъркай(или НЕ манипулирай!) депозит ОТ ПАРТИЯ за участие в Избори, с "имуществен ценз" за участие на индивидуален Избирател в Избори!!! |
Статията би била смешно-наивна, ако не беше толкова жалко-манипулативна. "По търлици" тя предлага всъщност вариации на теориите на Янев: консолидация на големите играчи, зад които стоят големи пари и силни групировки. Горанова защитава партийния интерес. Аз бих предложил точно обатното: сваляне на минималната граница за влизане в НС до 1%, премахване на финансовите пречки за участие в изборите, но намаляване на броя народни представители , както и редица от техните привилегии, а и заплащане. С други думи, да се даде възможността на хора като наш Ламби и неговата партийка реално да участват в състезанието и да покажат колко могат. Другото е, да се даде право на избирателите от един избирателен район да отзовават народния представител, който са избрали. === ПП. И да. Изцяло мажиротарни избори! Примерно 150 избирателни района, равностойни като население да изберат 150 мажоритарни депутати. При това условие дори и минималната граница за влизане в НС може да отпадне. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Параграфе, изискването за депозит е имуществен ценз, защото поставя участието или неучастието в избори в зависимост от това дали имаш или нямаш пари. По същият начин невъзможността да споделиш с обществото политически идеи без да заплатиш за това по 1600 лв. на минута поставя изявите на политически тези и идеи в зависимост от това дали имаш или нямаш пари. - Точно поставянето на упражняването на политическите права в зависимост от наличието или не на пари характеризира днешната българска политическа система, не като демокрация, а като олигархия. |
Правейки уточнението, че след официалното въвеждане на имущественият ценз за пасивното избирателно право през 2005 г., политическата система в България не е демокрация, а олигархия (според признаците за политическа система), то ще кажа, че философията на статията е сбъркана. "Имущественият ценз" от 10 хиляди лева депозит за изборите не е никакъв ценз, защото може да отсее само най-големите смотаняци. Една партия ако не може да събере от минимум петте си хиляди члена (както е по закон) по два лева за депозит, къде е тръгнала държава да управлява? Трябва да е поне 10 пъти по-висок депозитът, за да се отсеят повече от шеметите. Всъщност би било добре да има ценз - имуществен, образователен, данъчен - и за активното право, но за съжаление това не е реално. |
Една партия ако не може да събере от минимум петте си хиляди члена (както е по закон) по два лева за депозит, къде е тръгнала държава да управлява? Ето ти в момента свеждаш нещата до неоконсервативната (неолибералната) идеология и предпоставяш, че партиите са длъжни да събират членски внос, а и членовете им да са задължително платежоспособни. С това много добре илюстрираш проблема - защо политическата система в днешна България не е демокрация, а олигархия. |
Всъщност би било добре да има ценз - имуществен, образователен, данъчен - и за активното право, но за съжаление това не е реално. Именно защото е нереално, трябва да се даде максимален шанс на всички да участват. Имущественият ценз, който защищаваш , не отсява шемети, а пресява клиентелизъм. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Азбучна истина от времената на класическата древност е, че Демокрацията дава резултат само при доброжелателно и системно изградена възможност за "информиран избор" на гражданите в едно общество. Това би трябвало да е добре известно на тези, които защищаваха примерно правото на банките да пишат заробващи текстове с дребен шрифт и на нечитаемо място в договорите с нещастните си заемополучатели. Впрочем, говори се, че услугата "изработване на комплексни условия за лишаване от право на избор" на граждани, клиенти и други всякакви лумпени се търси много на родния политически битпазар и се заплаща щедро с дълбокия черпак. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dedovec |