За жертвите на бомбардировките
Отиди на страница:
| В Търново? Не се сещам за друг, освен за Митьо Пищова...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ловкия |
При това положение си мисля, че няма нужда да ходя в ЦДА и да проверявам други източници. В личен меил мисля, че ти го казах  |
| Има такъв форумец. Ник "Бай Дан". Изключително свестен човек от Велико Търново и мисля, че ако му работи пощата (ника му е на предпоследната страница от темата на Керпедена), ще реагира позитивно. (stranica 5480) |
| - Надявам се ръцете на всички да са заети с нещо красиво, вкусно, приятно или всичко това заедно! Честит празник на дамите, а на кавалерите - още малко търпение, почти е свършил! --- По същество. Всички ние работим за хляба и сиренето. Което прави някои от нас по-заети в определен момент и по-айляк в друг. Понеже предполагам, че Сократя е потънал в работа, предлагам да се самоорганизираме по подразделения. Предлагам следния състав на бойните дружинки: - Калки и съкровище - координатори в близост до София. - Летец55, Ловкия, Никола Цанев, Бай Дан - изследователски екип, който ще подготви намерените материали за публикация. Ще се опитам да издиря Бай Дан и ще го помоля да се присъедини към делото. - Денеб, Жана, Йори, Рогатия - организатори на документация за регистриране на иницком и вадене на разрешителни впоследствие. - Яуза, Слънчо, Круела, 67 - агитация и пропаганда зад граница и уговаряне на съграждани за събиране на пари. - Симпли - координатор на групата за селекция на проект, всички желаещи да си кажат и да се присъеднияват. - Ако се навие Руменин - почетен патронаж. Отговорници Яуза и Калки. Желателно е срещата да е по-скоро, та да знаем. - Сократ - почетно председателство, но само ако се включи активно в каузата, иначе е почетен инициатор. - Дорис - връзка с редакцията, движеща сила. Това горното е ПРЕДЛОЖЕНИЕ! Което предложение подлежи на демократично обсъждане, но в кратък срок (да речем до понеделник, 11 март). След което всеки си поема задачите. Горният списък не включва всички, които са изявили желание да работят за осъществяването на идеята. Това не значи, че те са били оставени зад борда. Пишете кой къде би искал да се включи - било поради служебни умения, било поради лични познанства. Имам няколко послания от съмишленици, които искат да помагат, но не желаят да го обявават публично поради различни причини. С тяхно съгласие ще бъдат полезни на дружинката, която си изберат и ще си общуват направо с отговорните в нея. Или могат да продължат да ме използват за пощенска кутия. Приятна вечер!  |
| Аз, като "айляк", съм съгласен, стига разстоянието да не се окаже проблем. Не виждам в списъка по-горе ddantgwyn. Да не се измъква по тъча ! |
| @Калки Не виждам в списъка по-горе ddantgwyn. Да не се измъква по тъча ! Какъв списък? И какъв тъч?! Не може ли направо дузпа? Съжалявам, но все още се възстановявам и не остана желание за социален живот |
67,  Ако се навие Руменин - почетен патронаж. Отговорници Яуза и Калки. Понеже Яуза установи първа контакта, нека тя да го подготви. Аз, Цанев и Калки можем да се отскочим другата събота или неделя до Шишковци и да се срещнем с него. Да поговорим за книгата, за евентуалните откъси за публикуване, за архивните документи (искови данни има, но не знаем техния вид, състояние, "експозиционна стойност", както се казва при публикуване на самия документ ). Яуза може да ми пише на мейла. ПП. А бе каза ми ти, Цанев, обачи нали ръка трябва да пипне и око да види... А и като съм поел ангажимент... |
| Следва преброяване на доброволците. ---- Моля изпратете контакт на pamet.sofia@gmail.com - желателно електронна поща, която се чете относително често, и телефон за връзка. Пощата от понеделник ще премине под управлението на Калки. ---- info@pamet-sofia.com остава отворена за предложения, а също за технически въпроси. Чете се по няколко пъти на ден. Моята лична поща към потребителския ми профил тук работи също, за бързи съобщения, чете се практически постоянно. |
Аз, Цанев и Калки можем да се отскочим другата събота или неделя до Шишковци и да се срещнем с него. Става. |
Аз, Цанев и Калки можем да се отскочим другата събота или неделя до Шишковци и да се срещнем с него. Нямам нищо против. Стига да съм добре. Нямам МПС в движение и някой друг трябва да го осигури, плащам си транспортните разходи. Въпреки че не разбирам целта на упражнението описано от Летеца, за мен би било голямо удоволствие да се запозная с г-н Руменин, след като прочетох части от книгата му за една нощ. Относно pamet.sofia@gmail.com, пощата ми е цитираната в профила, телефонът ми е известен на Калки, Летец55, Ловкия, Die Hexe така че, връзка има. До тук има три смислени неща направени от форумци: 1. Рогатия, който е направил справка с каменоделец и декларира връзка с гл. архитект 2. Яуза - връзка с Руменин 3. Сократ, който след дълго мислене измисли текст, който подкрепям 67AF e е направила вече най-важното! Другото са алабализми, от моя гледна точка  Остава мястото, след като се уточни и съгласува с общината, вид, и средства. Защото на единствената среща на която бях, някои организатори витаеха около петцифрени суми  а аз си мисля, че и две три хиляди лева да съберем, ще е достатъчно. На тази среща умишлено не предложих за място Мадарската градинка, където бе плочата на кап. Венгел и има бол място, защото лятно време е свърталище на клошари, пияници и наркомани, проблем пак на общината. Иначе района е бил здраво бомбардиран през 1944. Имам устни свидетелства от времето, когато бях дете | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikola_tsanev |
а аз си мисля, че и две три хиляди лева да съберем, ще е достатъчно Спомних си една история със Сикорски, след емиграцията му... Започнал да строи самолет по проект, които разработвал още с Туполев, когато били близки... Съвсем малко не му достигали парици и решил да апелира към руската аристократическа емиграция. След като им показал чертежи и модел дори, завършил речта си с една молба за парична помощ. Попитали го колко ще са му необходими да завърши проекта. Около 1000 долара - отговорил - но и петстотин могат да свършат добра работа...(1,000 долара по това време са днешни над 60,000)..Тогава от залата се надигнал Мечников, един от най-богатите руски емигранти, притежавал 17 рудника в Урал и много металургични заводи.- Господа, рекъл, ако ставаше дума за милион щях да си помисля малко, ако беше за 100,000 щеше да ми се стори несериозно предприятие, нo за подобни суми не мога да си хвърлям парите...Та, така... Накрая, Сикорски все пак построил самолета, а по-късно и първите американски хеликоптери. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Въпреки че не разбирам целта на упражнението описано от Летеца Да припомня: Йори забеляза факта, че различни автори посочват различни данни за броя на жертвите от бомбардировките и за щетите от тях. Спомена, че трябва да се видят архивите. Аз се наех да проверя архивите преди да съм видял книгата на Руменин. Предположих, че след като Руменин е работил във военния архив ( а там едва ли ще има автентични документи по въпроса за жертвите и щетите, защото това не е било задача на армията ), е добре да се проверят архивите в Централен държавен архив. На тези ведомства, които са имали компетенции по отношение на жертвите и щетите от бомбардировките. Предложих идеята на сайта да се сложат автентични документи. Това би допринесло за добрата визия на този сайт, респ. за неговата информационна стойност. Междувременно Яуза се е свързала с Руменин и той е изразил готовност да помага със съвети и мнение. След като се сдобих с книгата видях и се убедих, че можем да се доверим на автора по интересуващия ни въпрос, защото във военния архив има официални документи, посочени с искови данни. И че няма нужда, при това положение, да се работи в други архиви след като авторът, самият той дългогодишен архивист, е разполагал с такива документи във военния архив. За хубава и стойностна публикация на сайта по отношение на историята, жертвите и щетите ще са необходими не само откъси от книгата ( редно е да му поискаме съгласие за това ), а и археографска публикация на автентични документи. А това означава да имаме предварителна информация не само за исковите данни, а за вида на документите, авторите, адресатите... За да подберем няколко и само тях да ги потърсим в Търново (ако ги няма в София на микрофилм - това е моя грижа да разбера ) Ето това е втората тема на един евентуален разговор с Руменин. А за транспорта, Цанев, не бери грижа... Ще ви возя... това е моят регион и нисанът върви сам на автопилот... Домакинът съм аз... |
| Сговорна дружина планина повдига, та един паметник! --- Надявам се във вторник да успея да събера в един документ основните предложения за място на паметника. Ще го препратя на Калки за разпространение и обсъждане по точки. Някой има ли връзки в Художествената Академия? Идеята да се питат студентите на мен много ми харесва, въпрос е дали и академичните среди ще се навият да го направят А) изобщо и Б) бързо. --- Може ли да получа окончателната версия на възванието - ще я сложа на страницата веднага! --- На страницата ще настъпят следните промени - информацията за Иницкома се мести на последна страница, под контактите, а освободената страница се използва за публикация на архивни материали. Ако надхвърлим обема, ще видя как може да се "разрастне". |
| На 12-ти март 2013 г. отбелязваме 100 години от рождението на най-успешния защитник на небето на София по онова време. Позволете ми един разказ за него от Рада Банялиева - директор на Музея на авиацията. Той заслужава 5 минути време от единствения ви живот: . Една черно-бяла снимка е запазила за нас момент от 80-те години на миналия век, в който екскурзовод на Рилския манастир оживено представя пред съветски турист и спътницата му историята на обителта. Екскурзоводът е уверен в себе си – руският е между няколкото чужди езика, които владее и познава великолепно нещата, за които говори. Няма как да не ги познава - завършил е Семинария (заедно с бъдещия патриарх Максим) и докато е работил като фондовик (първо място в страната според грамота на Комитета по култура), усърдно е събирал и напечатал (учил е машинопис) над 600 страници с историята на манастира. И въпреки всичко жестикулациите му издават нервност – видно е, че гостът не е случаен и че пронизващият му поглед го оценява. Скоро става ясно защо. Руснакът е поискал да види човека, толкова различен от него по външен вид и жизнен опит, но и толкова приличащ му по умения и постижения в една обща за двамата професия. Родени през 1913-та с 6 дена разлика, и двамата реализират мечтата на живота си да летят. И двамат воюват през Втората световна война като изтребители. Туристът Александър Покришкин е легенда на съветската авиация, доказано е свалил 59 германски самолета и е първият трикратен герой на СССР. Уредникът Стоян Стоянов пък е най-резултатният български ас с 15 въздушни победи по точковата система на българските ВВС. Кавалер на три Кръста за храброст, връчени му както преди, така и след 9-ти септември 44-та.Носител на първият такъв, даден след Ньойския договор както и на единственият офицерски кръст за храброст, даван на български летец. Плюс германския железен кръст. И двамата са издали по една книга за делата си, които съответните власти са цензурирали и които се четат като Библия от любителите на авиационната история. След разговора маршалът от авиацията Покришкин си тръгва – към персоналната си пенсия и дача, към родната си страна, в която той е легенда, символ и желан навсякъде гост. А Стоянов се връща към анонимността си на уредник, към манастирската стаичка и самоналожената изолация, спасяваща го от възможните последствия на набъбващото досие в ДС. Нищо от това не е в състояние да го сломи. Защото нищо в живота си той не е постигнал лесно и от първи път. Роден на 12 март 1913 г., пет месеца след като баща му Илия е убит под звуците на полковата музика като знаменосец на 8-ми приморски полк в битката при село Колиби до Караагач дере, Лозенградско. По-късно мнозина виждат знамение във факта, че баща му загива на 16-ти октомври – денят в който се ражда българската бойна авиация. Но тогава реалността е била друга. Реалността е мизерия, изпратила сестрите му във фабрики, едва завършили основно училище и пастрок каруцар, настояващ момчето да отиде чирак. За щастие, роднинският съвет от чичовци и лели, вижда природните дадености на Стоян, го насочва към пансиона за сираците от войните във Варна. Той завършва прогимназия първи по успех и с едно желание – да стане морски офицер. За реализирането му се изисква да завърши 5-ти гимназиален клас, но сираците от войните немогат да учат в гимназия, а се насочват към професионални училища за обущари, дърводелци, кошничари и др. След много усилия и допълнителни изпити Стоянов влиза в Семинарията – професионално училище, от което е възможно да се кандидатства във Военното училище и където му се отпуска стипендия. Всичко, което му се случва след това, е в състояние да откаже човек, по-малко целеустремен от него. Първо, Семинарията отпада от списъка с училища, от които може да се кандидатства във Военното училище. Стоянов се обезверява, губи интерес и разваля успеха си, след което в последната година статуквото се възстановява, но временни проблеми със зрението не му позволяват на матурите да постигне отличен успех. Допълнителен проблем е, че за разлика от снажния си баща, момчето е с нисък ръст и границата от 165 см за бъдещите офицери е трудно преодолима. Не случайно, при всяко мерене лекото повдигане на едната пета е усвоено до съвършенство и резултатите са 166 – 167 см. Но и това не помага при първото кандидатстване, където изпитната тема “Комунизъм, хитлеризъм и фашизъм. Основни тезиси и възможност за приложението им в България” намира семинариста напълно неподготвен. Следват месеци на отчаяние, унижение и работа като писар – машинописец в Шуменското архирейско наместничество. Там Стоянов вече е с нова мечта и нов план за реализацията и. Мечтата е да стане авиатор, а планът - да влезе в ШЗО и от там да се прехвърли във Военното училище. Следващите месеци и години са като сбъднат сън. През април 1934-та той е приет в кавалерийския отдел на ШЗО, от където след няколко месеца постъпва във въздушния взвод Военното училище. Десет човека преминават медицинския преглед, между които Стоянов и Списаревски. Обучението по летателните дисциплини започва на втората година, опровергавайки максимата, че “денят се познава от сутринта”. Първото му летене като наблюдател (на 13-ти, петък) завършва с принудително кацане поради повреден мотор, а второто (пак наблюдател и пак в петък) – с разбит самолет във височините край Божурище и тежко ранен пилот. За разлика от мнозина негови съкурсници, Стоянов не се отказва и следващите години на упорит труд и усъвършенстване на летателни умения са в основата на бъдещите му успехи. Завършва училището през 1937-ма като подпоручик от авиацията, продължава обучението си в Школата за усъвършенстване на летци – Казанлък и Школата за висш пилотаж в Пловдив, след което е изпратен на едногодишна специализация във Вернойхен, Германия. Там завършва школата за летец изтребител, за инструктор, налага се като пилот изпитател на всички излизащи от ремонт едномоторни, двумоторни и тримоторни самолети, а в свободното си време взема трите изпита за безмоторен летец. След завръщането си е назначен за инструктор във Висшата изтребителна школа – Карлово, където приема и изпробва след сглобяването им различни модификации на немския самолет Месершмит – 109. Тук летателната кариера на Стоянов претърпява временен срив. Войната е далече и уменията, характера и куража му нямат поле за изява. Командващите ВВС не са летци и не могат да го оценят. В мирно време рисковете на професията не се забелязват и посредствеността придобива куража да измества можещите. И се стига до там, че най-опитния и квалифициран български пилот изтребител остава без определена длъжност в Карлово, след което сякаш за подигравка е изпратен във Сарафово като заместник по строевата подготовка. Накрая е назначен за началник на противовъздушен предупредителен пост в родното си село Галата, където работното му място е тавана на селския ресторант, а униформата – цивилни спортни дрехи. За негово щастие, а и не само за негово, последващи кадрови промени през април 1942-ра го изпращат командир на ято Стрела (682) в Балчик. През февруари 1943-та е прехвърлен в Карлово, където участва в облитането на сглобяваните там нови Месершмити 109 – G, а след това и в обучението на пилотите, определени да сформират новия 3/6 орляк. Като командир на ято на 3/6 орляк Стоянов участва в първото въздушното сражение на 1-ви август 1943 г., когато в четворка с Петър Бочев, Христо Кръстев и водения от него Иван Бонев свалят общо 2 летящи “крепости” Либерейтър-В-24. Самият той сваля един Либърейтър и поврежда друг, който пушейки напуска формацията извън българското небе. След 12 август 1943 г. с новопопълненото 682-ро ято поема охраната на София от летище Божурище. Участва в почти всички боеве при нападенията на София, като регистрира 15 въздушни победи. Посреща 9-ти септември като поручик. Новата власт не посяга на човека, превърнал се в символ на българските ВВС. Напротив, прави го командир на 3/6 орляк, спешно му дава старши офицерски чин и му връчва бял командирски орден за храброст. И с финт го изпраща в Карлово "за преподготовка", където е на крачка от това да го арестува, но размисля и го прави командващ изтребително-щурмовата Школа в Долна Митрополия. През март 1945г. е командирован на летище Балчик, където приема новите самолети Як-9М и пръв преминава на тях след което започва да обучава първите 5 летци. От лятото на 1945 г. до края на 1947г. командва 36-ти изтребителен авиополк. Последователно става инспектор на изтребителната авиация в щаба на ВВС, началник на бойната подготовка на ВВС и заместник командващ ПВО. Вече полковник е началник на Главния команден пункт на изтребителната авиация, а през 1953 г. началник на управление Въздушен спорт в новосъздаденото ДОСО. През 1956 година, годината на Унгарските събития, е пенсиониран на 43 годишна възраст с 96 лева пенсия, с над 500 страници досие в Държавна сигурност и без право да заема щатна длъжност. За да плаща наема на квартирата си и да издържа четиричленното си семейство започва работа. Първоначално като общ работник в строителството (когато минавате покрай Спортната палата в София си спомняйте, че в строителството и е участвал и четирикратен носител на кръст за храброст). Пет години зрителите на вечерните представления на театъра на Народната армия са имали възможността да гледат в миманса един дребничък статист, който денем можело да се види също и в представленията на Младежкия театър. Обяснението за късно избуялата любов към театъра е просто – длъжността статист е на хонорар. През 1961г. година Клио измества Мелпомена в хонорарните листи и Стоянов става секретар на новосъздадения Клуб на музейните работници, а през 1963 г. е изпратен в Рилския манастир. Следва най-непубличната и най-дълго продължила дейност в живота на Стоян Стоянов. Ако на авиацията е отдал 21 години, то почти 30 години той работи като регистратор и управител на хотела към манастира, уредник, фондовик и екскурзовод в музея. Повече от 17 години съвместява и длъжноста заместник- директор на музея. Както на всяко друго място, перфекционизма на Стоян Стоянов и тук не му позволява да бъде друг, освен най-добрия. Два пъти е отличник на Комитета по култура, а през 1974г. е определен за най-добър фондовик в системата на комитета. Вече доизживяващ старините си в Карлово, през 1992г. той е произведен генерал. Едно закъсняло признание или по-скоро – една непоискана и нищо не струваща признателност. Която не може да успокои гузната съвест на съвременниците. Не случайно, когато угасва на 13-ти март 1997 година, на гроба му Началника на Генералния щаб генерал лейтенант Михо Михов произнася най емоционалната реч в живота си, в която казва “... Не можахме да спасим генерал Стоянов от немотията, от бездомието, от непризнанието и неприязънта, дано поне спасим авиацията. Осиротя небето на България. Отиде си нейният въздушен ас, може би последният от тази величина в света. Отиде си като съвест и поука за живите, за нас, дето все не ни достигаше време да протегне ръка да сторим брод за човека Стоянов, да отговорим на героизма му с добрина, на себеотрицанието му – с благодарност, на патриотизма му с поклон. Вярваме обаче, че той ще прости тези наши прегрешения. А на България той отдавна бе простил, подарявайки й най-хубавата наша военна документална книга “Ние бранихме тебе, София”. Отиде си един велик българин. Човекът, който беше на върха на най-свещената от всички заповеди във ВВС – заповедта за победите във Втората световна война. Без него тази заповед осиротя. Осиротяхме и ние, неговите колеги и съратници. Осиротя небето на България. Поклон пред паметта му!”. . Днес на надгробната плоча на носителя на четири кръста за храброст Стоян Стоянов в Карловските гробища няма кръст. Има нарисуван самолет. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Йори |
| Йори, Май веднъж някъде го писах - в килията си в Рилския манастир ни показа ( с госпожата ) какво мезе за ракийката е пчелният мед... Тогава видях и снимката им с Покришкин и ни разказа за срещата си с него... Рядко съм срещал толкова ерудиран и в същото време скромен, спокоен и възпитан човек като Стоян Стоянов! Светла му памет! ПП Транспорта - от мен. Твоят, Калки, до София да. За другия ... Все пак - първи по време е първи по право... Чакам инструкции от Яуза... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: letec55 |
Благодаря ти за този разказ, Йори  , успя да ме просълзиш. А точно сега имаме огромна нужда да си припомняме за големите българи, тези, които имаха куража и мъжеството да опазят България и да не считат това за геройство или някаква особена заслуга, а просто за един свой изпълнен дълг.Сега по същество - разбирам, че досега участие в инициативния комитет сме потвърдили 12 души. Нужни са ни поне още 8. Моля колегите, които са решили да участват, но още не са изпратили потвърдителен имейл, да го направят, за да сме сигурни, че началото е поставено успешно и да вървим напред. |