Отиди на страница:
А ако говориш за онези 45 години преди 1989г. не забравяй, че там социализмът беше в една изключително неразвита страна, каквато беше България и тя беше успешно индустриализирана. И доходите на хората бяха в съгласие с това, което се произвеждаше и с техните основни нужди - жилище, отопление, осветление, здравеопазване, образование, култура. От там нагоре трябваше да се тръгне, а не да се срива всичко, а след това нищо да не се съгради. През 1990 г. успешно индустриализираната страна с доходи, образование, култура и т.н. беше фалирала, раждаемостта падаше прогресивно, имаше режим на ток и вода, а над 150 хиляди души се изнесоха веднага щом паднаха изходните визи. Образованата през социализма класа на тази успешна страна не можа да излъчи читава политическа класа, нито да изгради демократична държава, нито работеща пазарна икономика. |
България като самостоятелна държава е несъстоятелна, това е видно от цялата ни "дълга" история. Действително за нас е най-добре да сме пак под руснаците, защото практиката показва че това е било най-добро за нас. На второ място е Турция, пак ни е имало 500г под турско робство, и е кюрдите още са под турско робство и добре се размножават. А, ние под европейско/американско иго, просто измираме... Мисля, че има текстове в наказателния кодекс, които преследват подобна агитация. |
Мисля, че има текстове в наказателния кодекс, които преследват подобна агитация. Напълно е възможно. С добро желане, една констатация може да се нарече и агитация. Пък и има неща които са опасни за целоста на държавата и затова е неприемливо да се казват даже и при сегашната свобода на словото. Но се боя че състоянието в което се намираме е крайно опасно и не е зле да си кажем истината /защото и без това положението е опасно/. |
| внимателният,днешното положение на България е резултат на 45г. комунистическото руско робство и 23 г.полукомунизъм.Само наивници могат да вярват на обратното. |
внимателният, днешното положение на България е резултат на 45г. комунистическото руско робство и 23 г. полукомунизъм. Само наивници могат да вярват на обратното. Не е вярно. Съжалявам, че в първите си мнения отклоних темата във външнополитически план. Тезата ми е, че не използваме достатъчно геополитиката и това е така, но не е най- важното за разбирането на причините, довели до невъзникването на демокрация у нас. Не съм съгласен и с това, че демокрацията у нас е стигнала средна възраст. Мъртвороденият няма възраст. Коренът на злото е в запазването на олигархичното управление. Спомнете си кой беше централният политически лозунг на перестройката - плурализмът. Още в замисъла й бе заложено да се осъществи само един от трите компонента на демократичното управление. Само ще напомня, че управление = координиране, ръководене и контролиране. Плурализъмът, създаването от комунистите на няколко партии- клонинги, сблъсъкът на идеи / главно в медиите / и другите маскировъчни мероприятия не надхвърлят рамките на координирането. Ръководенето и контролът останаха в партийните шайки, както и преди. Можем да създадем нещо поне донякъде приличащо на демокрация у нас, ако извършим три промени : 1/ Пряко избиране на минпреда и заместниците му. Откъде накъде една друга институция прави най- важния избор вместо народа? 2/ Единна и непартийна листа на кандидатите за НС. Това значи и предварителни избори, както и намаляване броя на депутатите. Разбира се, най- знаковата промяна е тази на член първи, алинея първа, но това може да се направи и от обикновено НС. Нямаме никаква нужда от две години писане на нова Конституция. Сегашната е достатъчно добра в подробностите, въпреки че е абсолютно негодна в главното; 3/ Обществена оценка на законите. Публично обсъждане на всеки закон и допитване по него, включително и чрез референдуми. Що за народ сме щом правим референдум за чисти глупости като АЕЦ "Белене", а приемаме безропотно и най- противообществената и откровено лобистка нормативна уредба? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: внимателният |
Коренът на злото е в запазването на олигархичното управление. Спомнете си кой беше централният политически лозунг на перестройката - плурализмът. Още в замисъла й бе заложено да се осъществи само един от трите компонента на демократичното управление. Само ще напомня, че управление = координиране, ръководене и контролиране. Плурализъмът, създаването от комунистите на няколко партии- клонинги, сблъсъкът на идеи / главно в медиите / и другите маскировъчни мероприятия не надхвърлят рамките на координирането. Ръководенето и контролът останаха в партийните шайки, както и преди. Можем да създадем нещо поне донякъде приличащо на демокрация у нас, ако извършим три промени : 1/ Пряко избиране на минпреда и заместниците му. Откъде накъде една друга институция прави най- важния избор вместо народа? 2/ Единна и непартийна листа на кандидатите за НС. Това значи и предварителни избори, както и намаляване броя на депутатите. Типичен пример как една правилна мисля може да бъде удавена в глупости. Всъщност елементът на перестройката, който се наложи след промените не е плурализмът , а гласността. Но гласността беше удавена в масивен медиен поток както чаша питейна вода бива удавена в блато. Плурализмът в България така и не се осъществи. Напротив, беше ни предоставена една имитация на плурализъм. Механизмът на имитацията е твърде сходен с фиктивните търгове и конкурси за обществени поръчки: един реален играч и подставени лица, които се менят за всяко ново разиграване. |
| внимателният, цялата работа е в липсата на политическа култура, т.е. на разбирането що е то политика, как се прави и за какво служи. Дължи се, както на дългата липса на собствена държавност, така и на подареността й, а в последствие през почти цялото време възприемането й, като функция на чуждестранни сили. - Погледни всички "въстания" през турско време. До едно са организирани и финансирани от външни сили и са помощни за войните, които водят. Хайдутите са си повече разбойници, ако не и единствено. Погледни и последните 2 наистина автентични опита за въстания - Старозагорското и Априлското. При първото никой не въстава, а подготовката на второто е базирана на лъжата, че турците се готвят да изколят българите. - Дори поставянето на въпроса за освобождение не е обоснован от ясна политическа идеология, а и по-скоро антикриминална реакция на разбойничеството на черкезите преселени от Русия след 1856 г.. - След освобождението, с опити за отгласи и до днес, нямаме собствено групиране по идеи за политика (с изключение на земеделците, комунистите и звенарите), а по любов и омраза към външни сили. Просто липсва политическото. Тази празнина се запълва и до днес от родови, землячески, приятелски и бизнес мотивации. --- Накратко - как можеш да имаш политически (т.е. граждански) отношения в едно дополитическо (догражданско, добуржоазно) общество ? Нормално е то да няма ориентир за собствените си интереси и да бъде много лесна жертва на елементарни технологии за манипулация и да не се усеща. - Например искането за намаляване на броя на депутатите и за отзоваване е точно само и единствено в полза на олигарсите и във вреда на масите. Защо ли ? Ами защото намаляване на броя на депутатите означава уголемяване на избирателните райони, а следователно и поскъпване на кампанията. Означава нуждата от покупката на по-малко депутати, а следователно ще им излиза по-евтино гласуването на лобистките закони. Отзоваването означава олигарсите да могат да държат на къса каишка избранниците си. Щото, само наивник може да си мисли, че човек без пари, при това много пари може да стартира и осъществи процедура по отзоваване. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
| И да припомня азбуката, че белким повече хора я научат : Думата „политика“ идва от „полис“, което значи „град“, който при възникването на демокрацията е бил и държава (полития). „Политика“ означава какво и как да се прави в полиса (града, държавата), за държавата, от държавата, т.е. във, от, за обществото на всички нейни граждани и от нейните граждани и техните институции. Политическо и гражданско е едно и също. Понеже в условията на демокрация гражданите решават, какво да се прави, а гражданите са различни (с различно социално, професионално, имотно положение, интереси, с различен ум, образование, биография, опит, възраст, здраве и т.н. ), то и техните виждания (представи, идеи) за това, какво и как за се прави във, за и от обществото (полиса) са различни. Тези виждания (представи, идеи) винаги са частични, защото не се споделят от абсолютно всички граждани. Те винаги са частични, т.е. партийни (парт = част). Ако нещо се прави във, за, от обществото, то винаги е политика. Ако една идея не е споделена от абсолютно всички, то тя е партийна (частична), но дори и да е споделена от абсолютно всички, то щом се отнася за обществото тя е политическа. Хората, които споделят еднакви възгледи по някакъв въпрос отнасящ се до обществото, са една партия в собственият политически смисъл на тази дума. И формалната им организираност няма никакво отношение към принадлежност или не към определена партия. |
| Бонго, Уточни ако обичаш кое считаш за правилна "мисля" и кое за глупости. Наистина не става ясно критиката ти към какво е насочена. Считаш анализа ми за правилен и предложенията за глупости или че правилното / макар и ограничено като замисъл и по значение / посочване на нуждата от плурализъм бе удавено в поток от нищоговорене? И какво значи "не плурализмът, а гласността" след като гласността е само едно от многото условия за плурализъм? Извеждането й като главно условие и дори цел на промените бе абсолютно неразбираемо за хората на Запад, израсли с медийния поток. Аз лично им я обяснявах като идиом и непреводима игра на думи  |
| "Гластността" преведено на съвременен език означаваше ни повече ни по-малко прозрачност на дейността на властта, нейните решения, публично изговаряне на проблемите, които са поставени пред нея и нейната реакция за решаването им. - Плурализмът е множествеността. Политическият плурализам означава равна възможност за изява на всички идеи от политическият спектър. Например вечер по телевизора да слушаме мненията на анархисти, комунисти, социалисти, социаллиберали, либерали, консерватори, неоконсерватори (неолиберали) и т.н.. Има ли го това ? Не ! Слушаме само неоконсерваторите (неолибералите) и техните тези и обяснения на събития и явления. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
| Брайтман- е, Цялата ти политическа "култура" се свежда до внушението, че партията е тъждествена на обществена група. Не. Не са тъждествени и политиката не е партийна игра, както ни убеждавате партизаните. Ясно е, че като партиен водач няма как да преглътнеш лозунга "Мир на обществените групи, война на партиите!", но това е положението. |
Например вечер по телевизора да слушаме мненията на анархисти, комунисти, социалисти, социаллиберали, либерали, консерватори, неоконсерватори (неолиберали) и т.н. А защо трябва да слушаме глупостите на изброените, след като : 1/ За мнозинството хора им е през бабината какво казват партийците 2/ Мнозинството хора прекрасно знаят, че каквото и да говорят, искат само власт и облаги за себе си 3/ Дори номиналните интереси на "анархисти, комунисти, социалисти, социаллиберали, либерали, консерватори, неоконсерватори (неолиберали) и т.н." противоречат на интересите на мнозинството хора |
| внимателният, Обществените групи по какъв признак са ? Различен. Могат да бъдат по професионален, сексуален, музикален, спортен и т.н.. Когато, обаче една обществена група не иска просто да се напие или да слуша определена музика, а иска да се направи нещо във и за обществото, с обществото, обществото и неговите институции да направят нещо, то тя иска нещо политическо, целите й са политически и следователно е политическа обществена група. А на политическите обществени групи им казваме партии. Поне в България. В Сърбия им викат странки, в Гърция комати (чувал си за комат хляб нали), демек парчета и т.н.. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Brightman |
А защо трябва да слушаме глупостите на изброените Ами ти казваш, че не искаш политически плурализъм. Може, ама тогава партията, която ще запуши устата на другите може и да не е твоята и ти да нямаш свободата да изразяваш идеите си. А можеш да си сигурен, че щом управлението ще провежда политика (то друго и не може да прави) то тя ще е от определен тип, няма да се споделя от всички и следователно ще е партийна. Дори да се кълнат, че са извънпартийни. - А иначе илюстрираш проблема, който казвам - ниската политическа култура и липса на знание за това що е политика, как се прави и за какво служи. |
Например вечер по телевизора да слушаме мненията на анархисти, комунисти, социалисти, социаллиберали, либерали, консерватори, неоконсерватори (неолиберали) и т.н.. Има ли го това ? Не ! Слушаме само неоконсерваторите (неолибералите) и техните тези и обяснения на събития и явления. Имаме го повече или по-малко - СКАТ в никакъв случай не предава неоконсерваривната гледна точка. А и телевизията не е единственият, а дори не и доминиращият начин за формиране на мнение: освен пресата от 90те и интернет от последните 10 години, има и редица неформални , но ефективни начини за въздействие, които се свеждат до принципа ЕЖК. |
Например вечер по телевизора да слушаме мненията на анархисти, комунисти, социалисти, социаллиберали, либерали, консерватори, неоконсерватори (неолиберали) и т.н.. Слава Богу, че кабеларките и сателитите имат по много канали. Нямам намерение да слушам политическите фантазии на някого, който няма никакви познания или пък опит, но има "вътрешното усещане", че може да управлява държава. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Cruella de Vil |
И какво значи "не плурализмът, а гласността" след като гласността е само едно от многото условия за плурализъм? Българското издание на перестройката предполагаше ограничена гласност и никакъв плурализъм. Плурализмът изисква възможността за реално състезание на различни политически (а то значи и идеологически) визии за развитието на обществото. Такова състезание в България не се състоя. Просто през 1996 г. се видя, че визията за перестройката е неосъществима. Съответно СДС беше допуснато до властта, за да извърши болезнените промени в собствеността и да насочи политически страната към Европа. След този първоначален тласък, старата олигархия беше реабилитирана първо от НДСВ, а после открито предяви претенциите си за властта. |
| Брайтман- е, "Партийната" теория, която упорито представяш за връх на политическата "култура" е отдавна и безнадеждно остаряла. Постоянните и йерархични структури, които ти наричаш "политически обществени групи" са били обществено полезни / донякъде, разбира се. Основната им цел винаги е била и е удовлетворяването на лични интереси / във времената на масова неграмотност и неразвити комуникации. В тъмните векове, когато събранието или вестникарската статия са били единственият източник за поставянето на обществени въпроси, а партията - единственият им организатор или издател. Приблизително от половин век насам в управлението изобщо и в социалното управление в частност навлязоха нови технологии. Постоянните и йерархични структури се заместват с проектни и свободни, наричани също и подвижни социални групи. Отделният човек в такава група може да подкрепя дадена партийна платформа по някакъв въпрос и да я отхвърля по всички останали. Това е бъдещето. Най- приятелски ще те посъветвам също да не изтъкваш повече "политическата култура". На мен самият ми е все едно, защото познавам отлично сочените от тебе елементарни обяснения. Но за някой по- неизкушен човек натякванията за нуждата от професионално политиканство биха прозвучали като призив само проститутките да правят секс и деца, защото са професионалистки. Нищо лично и нищо против тебе, просто метафора |
| Партиите са, за да прокарват, реализират и защитават политическите Интереси на своите учредители, членове, фенове и гласоподаватели, чрез упражняване на Властта в държавата! -Политическите интереси на хората са следствие на социално- икономическите(КЛАСОВИТЕ!) им интереси! -Социално-икономическите Интереси на човек са определени от мястото и функциите му в Процеса на производство на стоки и услуги за Пазара! -Мястото и функциите на човек в Процеса на производство на стоки и услуги за Пазара се определя от мястото му в Производствените отношения! -Производствените отношения са отношенията между Работодател и Наемен работник, при и по повод Производството на строки и услуги за Пазара! -Работодател е собственикът(капиталисттът) на Средства за производство, който купува на Пазара на труда Работна сила за работа със Средствата му за производство! -Наемен работник е човек, който продава на Работодател Работната си сила(Труда си)! Ерго, партиите са(трябва да са!): 1. партия на Наемните работници(най-многобройна!), 2. партия на Работодателите(капиталистите) и 3. партия на тези, които са си сами на себе си и "наемни работници" и "работодатели"(тези хора са т.-нар. "самоосигуряващи се"  ! Множеството партии НЕ означава и множество различни социално-икономически интереси, а означава, евентуално, множество на визии за реализирането и защита на тези Интереси! Сиреч, многото партии с еднакви цели, но с различни визии за постигането им, могат успешно да бъдат заменени с малко партии, но с фракции в тях(колкото визии, толкова и фракции)! Но, пък, много партии означава и много вождове, нали! Означава и "Разделяй и владей!"! От многобройността на партиите губи най-много най-многобройната част от хората- хората на Наемния труд! Обратно, от многобройността на партиите печели най-много най-малобройната част от хората- Работадателите-капиталисти! Извод: Хора на Наемния труд, направете си една партия и се обединете ВСИЧКИ в нея! Така, със силата на Многобройността ви ще се преборите със силата на Парите при Демокрацията! Защото, Демокрацията е така замислена, че "демократичните Избори" да ги печелят партиите на Богатите! Защото, при Демокрацията, Избори се печелят с пари- с много пари(пари за медии, за материални носители на пропаганда и агитация, за платени социолози и политолози, за купуване на Гласове, за бира и кебапчета и прочие)! Сега, при Демокрацията вече няма комунистическа пропаганда(няма откъде да има пари за такава)! Но няма и работническа, "пролетарска" пропаганда(пак защото няма пари за такава)! Има, в някаква степен, "социалистическа" пропаганда- но тя е Лицемерна, като самите социалисти и социалдемократи, довчерашни "комунисти", а днес много от тях капиталисти! Но, пък, има в изобилие- поради изобилие на пари!- капиталистическа(работодателска) пропаганда, която цели да манупилара, разединява и обезкуражава Пролетариата! И засега успява! УВИ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: paragraph39 |