Реквием за неолибералната идея
Отиди на страница:
Не разбирам защо си решил, че в социалистическата държава няма да може да се отпуска края, да не би да говориш за военна диктатура? Защо не разбираш - то е просто, няма от къде да се вземе, та да се отпусне края. Без военна диктатура, просто няма произведено за да бъде изядено! |
И в социалистическата държава ако им отпуснеш края, ще е същото. Не разбирам защо си решил, че в социалистическата държава няма да може да се отпуска края, да не би да говориш за военна диктатура? Социализмът никога не е имал за цел да осигурява луксозно съществуване за гражданите си, затова. При размвитите капиталистически страни това е факт, но някъде от 1980-те години насам това ставаше изключително за сметка на нарастващите кредити. |
Защо не разбираш - то е просто, няма от къде да се вземе, та да се отпусне края. Нима? Какво разбираш от долната картинка?  Защо не се вземе от въоръжаването, при което за 8 дена се харчат толкова средства, колкото биха стигнали за цялото население на земята да се храни 1 година? Социализмът никога не е имал за цел да осигурява луксозно съществуване за гражданите си, затова. А как стои въпросът в скандинавските страни? |
| Manrico, изключително наивни работи си написал. Това може би е работело донякъде преди много години, но в съвременния свят нещата стоят доста по-различно. Примерно, ти работиш нещо си, което по твоите съждения струва да кажем 5 тона жито месечно. Да де, но защо оня дето живее срещу теб и работи абсолютно същото като теб, работата му струва не 5 тона жито, а 100 килограма жито? А защо някой си работещ далеч от България абсолютно същата работа, тя струва не 5 тона жито, а 50 тона жито? Разбира се говорим за пари, като средство за обмяна на труда. Но ако ти взимаш примерно 5000 лева месечно за нещо си, защо другия до теб взима 500 лева за същото, а третия далеч от теб взима 50 хиляди лева месечно? Нещата даже не се обясняват и с търсенето и предлагането. В България специално има силно изкривени обществени отношения, подчинени на идеята за незабавно и максимално обогатяване на едни, а това може да стане само за сметка на голямо обедняване на други, а в дългосрочен план води до срив на икономиката и в крайна сметка по-малка печалба за бързо и максимално обогатените. Тук две са основните неща - стимули за инвестиции на малкото на брой по-богати и възможност за потребление на мнозинството. Няма ли ги, става както стана в България. Така, че карай си по-простичко - питай си пак: Падна ли тирана? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Abaddon89 |
| Това е също една утопия, макар и в по-приятна форма от чистата философска мисъл. Но не е по-малко вярна. Всички прилики са за сметка на братята Стругацки! Пояснявам за пресата. Моделът на универсален консуматор, затворен в този котел, или, казано по нашему, автозатвор, иска неограничено. Всички ние, другари, въпреки цялото ни уважение към себе си сме най-обикновени нули в сравнение с него. И той няма да чака милост от природата. Ще си вземе от природата всичко, което му е потребно за пълното щастие, тоест за удовлетворението. Материално магическите сили сами ще вземат от околната природа всичко, което им е необходимо. Щастието на дадения модел ще бъде неописуемо. Той няма да познава нито глад, нито жажда, нито зъбобол, нито лични неприятности. Всичките му потребности ще се удовлетворяват мигновено, веднага щом се появят. - Извинявайте - учтиво каза Едик - и всичките му потребности ли ще бъдат материални? - Ами, разбира се! - възкликна Вибегало. - Духовните потребности ще се развият съответно! Аз вече отбелязах, че колкото повече са материалните потребности, толкова по-разнообразни ще бъдат духовните потребности. Той ще бъде исполин на духа и корифей. ... - Аз, Роман Петровнч, отдавна ви наблюдавам и не мога да разбера как можете да употребявате такива изрази за човека-идеал. Я го вижте, идеалният човек бил опасен за него. Тогава Роман, вероятно поради младостта си, изгуби търпение. - Не Идеалният човек! - викна той. - А вашият гений консуматор! Настъпи зловещо мълчание. |
А как стои въпросът в скандинавските страни? Там частните и държавните дългове също са доста големи, но аз не говоря за скандинавския социализъм, тъй като той няма почти нищо общо с източния социализъм. |
Защо не се вземе от въоръжаването, при което за 8 дена се харчат толкова средства, колкото биха стигнали за цялото население на земята да се храни 1 година? С болтове от танковете? Къде ще денеш безработната армия? Къде ще денеш работниците от заводите за оръжие и военната машина? Пак безработица, олееее! Добре, от мен стига толкова. Желая ти приятно прекарване във въздушния замък и спорна просветителска дейност.  |
| Ето още утопии...представете си, втората световна война е минала току що, първата световна също, Германия и Франция са били противници от памтивека, утопия е било да се очаква някак да се обединят. Конрад Аденауер: прагматичен демократ и неуморен обединител Първият канцлер на Федерална република Германия, който е начело на новосъздадената държава от 1949 до 1963 г., променя облика на следвоенна Германия и историята на Европа повече от който и да било друг. Крайъгълен камък на външната политика на Аденауер е помирението с Франция. Заедно с президента на Франция Шарл дьо Гол е достигната повратна точка – през 1963 г. някогашните непримирими врагове Германия и Франция подписват договор за дружба Жан Моне: обединяващата сила зад раждането на Европейския съюз Френският политически и икономически съветник Жан Моне се посвещава на каузата на европейската интеграция. Той е вдъхновител на плана „Шуман“, който предвижда сливането на европейската тежка промишленост. Робер Шуман: архитектът на проекта за европейска интеграция Държавникът Робер Шуман, адвокат и министър на външните работи на Франция между 1948 и 1952 г., е смятан за един от бащите основатели на европейското единство. В сътрудничество с Жан Моне той съставя плана „Шуман“, придобил широка известност, който е оповестен на 9 май 1950 г. – датата, която днес се смята за рожден ден на Европейския съюз. Йозеф Бех: как една малка страна може да играе решаваща роля в европейската интеграция Йохан Вилем Байен: план за общ пазар Уинстън Чърчил: призив за Съединени европейски щати Алчиде де Гаспери: вдъхновен посредник за демокрация и свобода в Европа Валтер Халщайн: дипломатическата сила, движеща европейската интеграция Пол-Анри Спаак: европейски мечтател с талант да убеждава Европейски държавник – дългата политическа кариера на белгиеца Пол-Анри Спаак напълно оправдава това определение. Спаак играе водеща роля при определянето на съдържанието на Договора от Рим. На конференцията в Месина през 1955 г. шестте участващи правителства го определят за председател на работния комитет, подготвил Договора |
А как стои въпросът в скандинавските страни? Там частните и държавните дългове също са доста големи, но аз не говоря за скандинавския социализъм, тъй като той няма почти нищо общо с източния социализъм. Абе Ракита, що се ививаш непрекъснато, въпросът не беше какви са дълговете тук и там, въпросът тръгна от това, че според теб само социалистическата държава може да сложи похлупак на човешката алчност и въпросът ми към теб беше а в скандинавските страни турен ли е такъв похлупак или не? |
С болтове от танковете? Къде ще денеш безработната армия? Къде ще денеш работниците от заводите за оръжие и военната машина? Пак безработица, олееее! Ами на полето при доматите, що трябва да произвеждат болтове за танкове, като могат да отглеждат домати, които да хранят бедните. Що за липса на въображение у теб? ...забелязах, че пак не пожела да разтълкуваш картинката, а непрекъснато питаш откъде ще се вземат средства, що така се пазиш като дявол от тамян от горната картинка и всяко подканяне да я тълкуваш те кара да се изнасяш от темата? Трудно ти е да я разтълкуваш ли, искаш ли да ти помогна? А току що попаднах на една по-лесна картинка, представи си, че вие с Круела сте двете най-вляво и непрекъснато зяпате и сочите с пръст ония най-вдясно и все те са ви виновни. Можш ли да си вдигнеш погледа нагоре и да обхванеш по-голямата картинка?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
Ами на полето при доматите, що трябва да произвеждат болтове за танкове, като могат да отглеждат домати, които да хранят бедните. От самото начало ти го казвам, трябва копане на домати, а ти ми развиваш теории, въртиш, сучеш, и пак идваш до моето копане без въображение, само пътят е по-дълъг!  Пък аз моето въобръжение си го ползвам за лични нужди, пея на доматите революционни песни!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
От самото начало ти го казвам, трябва копане на домати Допълних горния текст с един въпрос подканяне към теб. А за копането на домати от самото начало пък аз не съм ти казвала, че не трябва, но ти обяснявам, че за да се превърне работата в работни места, трябва организация, друга организация, не неолиберална. Има ли нещо, което продължаваш да не разбираш? Примерно що не фанат мотичката и да фанат стоп и някъде наслед полето да спрат и да почнат да копат хората? |
Трудно ти е да я разтълкуваш ли, искаш ли да ти помогна? Тълкувание: картинката опростенчески се опитва да представи неравенството в имуществата на разните хора в САЩ. Картинката пропагандистки пропуска ролята на държавата, за която хората от червената точка силно мечтаят. Картинката не отразява домати, затова не мисля, че е правилна Картинката силно намязва на картинките от часовете по история на комунизма, но без критиката в последните часове. А аз мислех, че никой не иска вече да строи комунизъм... Каква заблуда, докато съм копала домати, се е родило поколение, което не помни... |
трябва организация, друга организация, не неолиберална. Ама къде я има тази неолибералната организация? Щото по нашите краища я няма, та ... САЩ бавно и уверено се превръщат в социалистическа държава. |
 Айде сега на поправителен изпит и да видиме кой не е внимавал при предаването на урока. Натисни тук Преговорете си материала, че утре ще изпитвам. |
| Т.е. картинката е невярна ли? А какво тогава ще кажеш за изследването на Кредит Суис, което също пуснах по-горе в тая тема?  Има ли откъде някъде оттук да се вземат средства, които ти твърдиш, че липсват? докато съм копала домати, се е родило поколение, което не помни... Не помни миналото, ама му е дошло до гуша настоящето. Радвам се, че забеляза току що, че днес не е като вчера, щото улисана в доматето така си си мислела... |
А какво тогава ще кажеш за изследването на Кредит Суис, което също пуснах по-горе в тая тема? Пак няма домати... А който не помни уроците на миналото, му се налага да ги научи на своя глава. |
| Е да, ама е редно да си отворим очите първо за уроците на настоящето, щото докато си пазим задника от миналото, настоящето ще ни извади очите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
| Кайли, Пачките на богатите се връщат като инвестиции в производството, малка част от тях се "изяжда" от богатите. Покрай богатите преживява цяла армия от обслужващ персонал. Казвам го без капка завист, такъв живот и показност не ме блазни. |
| Кайле, ще се опитам да обясня простичко. Разказах вече за африканският проект. На държавата в която живея, проектът струва милиони, на мен лично като самолети, хотели, храна и неплатена заплата хиляди. Можехме ли да ги раздадем на местните като джоб пара - можехме. И какъв щеше да е резултатът в дългосрочен план - изядени и искане за още. Сега могат да си лекуват децата за безпари, тези които имат нужда от това. Могат и няколко човека от обучените да си намерят там работа, да си печелят паричките и да си ги харчат в местната икономика. Но това изисква концентрация на парички в определени места, онези 5% които ти цитираш. Щот ако се разпредели по равно, никой от тез на които е разпределено няма да може да купи скенер, автобус, самолет и се връщаме в едно време в което ако можеш да се нахраниш и размножиш .... берекет версин, пък ако те хване рак, ами по пътя си. Давам ти право в това, че който има властта има и отговорност. Наистина не е нормално всеки четвърти младеж в Европа, добре мотивиран и искащ работа да не може да си намери. И аз не искам да има изгубено поколение като това след 39 г. в щатите или като чаветата на Татчър, но това не е разпределение на калпак, това е по-скоро солидарност в определени граници, при положение, че корупцията също е в определени граници. |