Реквием за неолибералната идея
Отиди на страница:
Циклите в икономиката се наблюдават поне от 150 години и въртележката не е спирала да се върти Което има начало, то има и край. Какво са 150 години пред вечността? А пред 2000? 4000? Цивилизацията е съществула хилядолетия без тия цикли, бъди сигурен, че ще съществува и хилядолетия напред без тях. Явно не си способен да изскочиш от въртележката и да видиш от друга перспектива. Няма да те питам повече. |
Цивилизацията е съществула хилядолетия без тия цикли, бъди сигурен, че ще съществува и хилядолетия напред без тях. Преди 1000 години не е имало наднационални банки - те са започнали да се появяват преди около 200 години и оттогава влияят на всички по-значими събития в световен мащаб. Пак ще кажа, че не се забелязва мощна и организирана сила, която да преодолее този модел. Просто констатирам. |
| Ракита, просто казвам, че в един момент ще дойде краят на тоя цикър, всичко има край, дори Слънцето ще угасне, какво остава за някакви си банки. |
Ракита, просто казвам, че в един момент ще дойде краят на тоя цикър, всичко има край, дори Слънцето ще угасне, какво остава за някакви си банки Настоящият цикъл е един от поредицата модерни цикли от последните 150-200 години. "Модерни", защото са изкуствено предизвикани и направлявани, а не са природно явление, на каквото ти се опитваш да ги приравниш. И този цикъл ще мине и ще отмине, защото няма какво да го спре. Поне засега. |
Ракита, просто казвам, че в един момент ще дойде краят на тоя цикър, всичко има край, дори Слънцето ще угасне, какво остава за някакви си банки. Кис-кис-кис, сега ще си взема генно-модифицираните пуканки и ще седна да гледам екранизацията на следната сценка: В кабинета си, седнал върху чувал със злато, Ротшилд младши си скубе косите, но внимателно, защото трансплантацията е скъпо удоволствие. Картината е допълнително по-мрачна от червеникавия здрач наоколо. Влиза личният му робот и носи чаша трихилядолетен коняк с лъжичка и чашка с валерианови капки. - Не-бъдете-нервен-запетая-господарю-възклицателен-знак. - Как да не бъде нервен човек, ще се наложи да закрием Банката! Роботът ЛАУ(Личен-Асистент-Усъвършенстван) оставя подноса и театрално се тръшка на пода. -О-запетая-не-възклицателен-знак-Главна-буква-Не-може-да-бъде-възклицателен-знак-Главна-буква-Това-е-краят-на-света-възклицателен-знак. - Не е, ЛАУ, не е! Е, вярно, Слънцето е на път да угасне, но това не е пречка. Ракетата е готова, аз отлитам днес към нови светове, които да завладея и да поробя с монетарната си политика. Започваме нов цикъл, а си скубя косата само театрално, да видят робите, че и аз страдам! Вселенската банка ме зове, ЛАУ! Задачата тук е изпълнена, но има и други светове! Ето, зелените еуглени на Мю-Лира са петимни за нови лъжекрачка, под триста процента ще е добро начало, получават едно краче, връщат шест! - За-какво-му-са-на-господаря-шест-крачета-от-зелена-еуглена-въпросителен-знак. - Нямате въображение, това роботите, с вашия стокхолмски синдром! Отворете си зрителните рецептори! Зеленото е на мода! Сбогом, Слънцето ще избухне след четири часа, а борсата ще затвори след пет, точно преди да долетят първите обломки! Ротшилд младши нарамва чувала със златото и търти към вратата. Зарята от излитащата ракета озарява ЛАУ, пиещ от коняка на шефа с пълната увереност, че вече нищо няма да е същото. |
| Какова роль государства в развитом индустриальном обществе? Чтобы ответить на этот вопрос, для начала, я думаю, следует обозначить в качестве рамок обсуждения четыре теоретические позиции. Назовем эти позиции: первая — классический либерализм, вторая — либертарианский социализм, третья — государственный социализм, четвертая — государственный капитализм. Рассмотрим каждую по очереди. Но сначала я хочу прояснить мою собственную точку зрения, чтобы вам было проще судить о том, что я говорю. Я полагаю, что концепции либертарианского социализма (а под этим термином я понимаю самый широкий спектр воззрений: от левого крыла марксизма до анархизма) в целом корректны и являются правильным и естественным продолжением классического либерализма в современную эпоху развитого индустриального общества. И напротив, я считаю, что идеология государственного социализма, пришедшая из большевизма, и государственный капитализм — современное государство всеобщего благоденствия — воплощают регрессивные и совершенно неадекватные социальные теории. И немалое количество наших действительно фундаментальных проблем возникает из-за того, что эти доминирующие социальные формы не удовлетворяют требованиям современного индустриального общества и несовместимы с ним. Ну вот, а теперь рассмотрим эти четыре позиции более подробно, и начнем мы с точки зрения классического либерализма. Содержание Классический либерализм 4 Либертарианский социализм 9 Контраргументы 14 Государственный социализм и государственный капитализм 17 Примечания 25 |
| Преди два дена мислех да го пиша, когато Круела поясни, че всички пари се инвестират обратно в икономиката. Че в инвестициите задължително влиза и инвестирането в човешки капитал, в хората, защото хората са също част от производствения цикъл. И че ако липсват инвестиции в човеците, значи инвестиции по правило не се правят. Индексът на човешкото развитие на ООН оценява нивото на бедност, грамотност, образование, очаквана продължителност на живота и др. Той е стандартизирано средство за оценяване на благосъстоянието и най-вече на детското благополучие в държавите. Индексът е разработен през 1990 г. от пакистанския икономист Махбуб ул Хак и се използва от 1993 г. в годишния доклад на Програмата на ООН за развитие. Ще го обясня отново за петдесети път сигурно. Човекът се явява задължително и присъщо необходимо условие на входа и на изхода на всяко икономическо мероприятие. На входа той се нарича човешки капитал, средство за производство заедно с машините, сградите и всичко останало. На изхода се явява платежоспособно търсене и следователно пазар. Т.е. човекът се явява едновременно необходим капитал и пазар. Ще препостна нещо, което съм писала преди два месеца... Според мен основната причина за невървеж и срив в обществото се дължи на напълно погрешния първичен постулат, заложен в съзнанието ни, а именно, че всичко се мери с мерната единица „печалба”. Това е напълно сгрешена основа на цялата ни ценностна система. Основното мерило на всички неща е човекът, не съм го измислила аз, принципът идва от Древна Елада. В крайна сметка без наличието на човека и човешкото общество печалбата е само гола дума. Т.е. в основата на всяко решение трябва да стои човекът, обществото. Това е далновидността на визионера. Защото – когато всички реки бъдат отровени, когато всички гори бъдат изсечени и когато цялата планета бъде замърсена, не трябва чак тогава човекът да установи, че печалбата не може да се яде. Когато визионерът мисли глобално, той знае, че от една дейност може и да не произлезе печалба, но тази дейност е неразривно свързана с друга дейност, а втората дейност вече ще донесе приход и печалба. Например, ако тунелите в метрото се закрият поради несвързани пряко с печалбата,то изведнъж, странно и чудодейно, ще се окаже, че вместо да увеличим печалбата от цялото метро, ние сме я ликвидирали. Икономическият и общественият живот са неразривно свързани в една система и всеки един орган на този организъм е необходим за цялостното му функциониране. И ако разпарчетосаме този организъм на отделни части, и всяка част изследваме поотделно, а после несвързаните пряко с печалбата ликвидираме, целият организъм престава да съществува. Това е по-скоро в областта на синтеза, защото в анализа всички сме силни, но после се оказва, че колкото повече го режем, толкова по-късо става. Чела съм, че в САЩ преди няколко години е имало програми за обучаване на млади момичета в колеж. Защо? Защото тези момичета след това ще се омъжат и ще възпитават деца. А децата, възпитавани от образовани майки, след това стават по-добри работници. Т.е. държавата отделя пари сега с очакването те да започнат да се изплащат след 30 години. Това се нарича далновидност. Докато ние режем образованието от останалия организъм, след това го разпарчетосваме на отделни институти и училища, след това изискваме от всяка част поотделно да ни носи печалба, ако ли не – закриваме. Закриваме тунелите в метрото и след това се маем защо то функционира все по-зле и все по-малко ни върши работа. Анализатори много, визионерите са малко...Подобно е положението и в здравеопазването. Здравеопазването не трябва да носи печалба, то трябва да поддържа хората здрави, за да могат те да носят печалба. Когато решим, че болниците без печалба трябва да се закрият, хората стават болни, а болните хора не са добри работници, това съсипва цялата икономика – заради това, че решихме да подковем и жабата, изгубихме коня. За четвърт век намаляхме с 1/3. Част починаха, по-голяма част избягаха в чужбина. Тенденцията се превръща в необратима. Основната причина е липсата на справедливост. Подпричина – липсата на справедливо заплащане. Европейските държави след по-малко от година ще отворят всички граници и това ще даде възможност на още повече хора да потърсят другаде справедливо заплащане и добра социална държава, каквито в Европа има немалко. Младите заради високи доходи, по-възрастните заради достойна пенсия – и пред двете възрастови групи перспективата навън е по-добра. Защото – човекът е мерило на всички неща. Конкретно в областта на икономиката – човекът е в началото на икономическия процес и в неговия край. В началото на процеса като производствена сила. За да се произвежда, трябва да има сграда, машини и хора. Кадри. Сградата иска поддръжка, машините искат поддръжка, ако не сипете бензин в колата си, тя няма да върви. Ако сипете лош евтин бензин, тя няма да върви. Само хората имат устойчивостта да работят повече и да получават по-малко. Затова никой няма да си позволи да опитва да кара колата си без бензин, но са многобройни и успешни опитите да се принуждават хората да работят без пари или при минимално заплащане. Т.е. предприемачът трябва да се държи към всичките си производствени сили по един и същи начин – както се грижи за покрива на сградата и му прави периодично ремонт, защото в противен случай той ще протече и ще му съсипе продукцията и машините, така трябва да се отнася и към човешкия фактор – да го обгрижва и да се стреми работниците да бъдат на разположение с пълния си капацитет – нахранени, облечени, здрави и непрекъснато образовани. От друга страна същият този човек се явява ... пазар. Защото пазарът това е платежоспособното търсене. И ако няма платежоспособно търсене, то няма реализация на продукцията. Вариантът с банановата държава става все по-неприложим. Т.е. тук да се изтискват работещите за жълти стотинки, а пазар да се търси другаде. Но не това е целта на обществото, нали? Тогава, втората причина да има добро заплащане на населението е, че това население формира така нужния на всеки предприемач пазар. В последните десетилетия капитализмът показа един основен дефект – оставен сам на себе си и на конкуренцията, капиталът има способността да се държи по следния убийствен за всички страни начин – средната риба изяжда малката, по-голямата риба изяжда средната, голямата риба изяжда по-малко голямата и така, докато парите се съсредоточат в един малък кръг от хора, а масово всички останали обеднеят. Следователно пазарът се затваря. От голямото разслоение следват не само революции, следва освен това и „задръстване на системата”, повече не може да се произвежда, защото няма кой да купува, цикълът се върти все по-бавно. Аз не знам има ли мирен изход от това състояние в световен мащаб. Затова, според мен, е нужна силна държава. Неслучайно в последните години на вилнееща криза от скандинавските държави почти никаква информация не изтича. Според мен те просто издържат на тази криза и са почти непоклатими. Защото при тях преразпределението е по-голямо и – именно поради това има пазар. Нали основното изискване за пазарна икономика е наличието на пазар. Свободният капитализъм унищожава самия себе си, ако няма държава, която да го озапти. Подозирам, че именно това са разбрали световните магнати, за да решат да дарят половината от богатството си. Т.е. да върнат обратно парите на пазара. Социалното поведение на богатите облагодетелства не само бедните, но и самите богати. Директно. Защото връщането на парите обратно надолу позволява на колелото да продължава да се върти. Нашите възрожденци построиха читалища, училища, Софийския университет, и знаеха, че богатството на една нация се мери с благоденствието на цялото общество |
Аз не знам има ли мирен изход от това състояние в световен мащаб. Един възможен изход е зверско спазване на антимонополното законодателство. И не е измислен от вчера. Вчера в панорама за мое голямо учудване новият премиер каза нещо разумно - къде спи нашата антомонополна комисия, при положение, че държавата се пука о шевовете от монополи, картели, олигополи и всякакви други разновидности??? И пак опираме до два фактора: 1. Зрялост на обществото 2. Законност Или казано по друг начин имаме вопиюща нужда да спазваме някакви ценности. Иначе ще се самоунищожим. Без тези два фактора ще много трудно икономиката да се нормализира. Кайли, поздравления за предходния пост.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Aranita |
Или казано по друг начин имаме вопиюща нужда да спазваме някакви ценности А, ние ги спазваме, ценността на парите и печалбата. Всички "видни" икономисти отчитат само един фактор - печалбата. Трябва ценностите да се върнат в там, където трябва да бъдат - човекът е основна ценност, обществото, не печалбата. Защото ние сега спазваме ценности - greed is good и е докъде го докарахме. Т.е. трябва превъзпитание, а кой ще го прави? Ония 5% истински елит, които бяха изместени от парите и банкерите. |
| “Ню Йорк таймс” пише за него, че “може би е най-важният жив интелектуалец с политически трудове, достъпни за всеки грамотен човек, но често вбесяващо простосърдечни”. Проф. Ноам Чомски (84) е американски лингвист, философ, когнитивен изследовател и политически активист. Освен че е признат за един от бащите на съвременната лингвистика, той е бележита фигура в аналитичната философия. След 60-те години на миналия век става по-известен и като политически дисидент и анархист. Роден е на 7 декември 1928 г. във Филаделфия, Пенсилвания, син на украински евреин и еврейка от Беларус. Доктор от Пенсилванския и Харвардския университет. Д-р Чомски бе любезен да отговори на въпросите на “24 часа” от офиса си в Масачузетския технологичен институт, където е почетен професор. - Проф. Чомски, преди 2-3 г. Америка и светът бяха засегнати от тежката икономическа криза, а преди няколко седмици новината за т. нар. финансова скала в САЩ отново стресна всички. Прогнозирахте ли такава степен на криза преди 44 г. - през 1969-а, когато публикувахте книгата си “Американската власт и новите мандарини”? - Не. Тази книга е публикувана преди радикалния редизайн на икономиката към финансиализация* през 1970 г. - процес, който ескалира рязко при Рейгън, както и преди разрушаването на регулациите на т.нар. “Ню дийл” (“Новият договор” - пакет от мерки на правителството на САЩ след Голямата депресия през 1929 г., който включва увеличаване на разходите и бюджетния дефицит, като се разкриват нови работни места - б. р.), които предотвратяваха финансови кризи. Но както можеше да се очаква, тези кризи започнаха през годините на Рейгън и оттогава непрекъснато се влошават. - Вашите критици много често ви обвиняват, че сте предубеден към политиката на САЩ и принудително я представяте в неблагоприятна светлина. Какво мислите за текущата икономическа ситуация в САЩ и по света? - Критика, ограничена само до обвинения, е безполезна и не се нуждае от коментар. Но нека отговоря на въпроса ви - сегашната ситуация е комплексна и няколко изречения не могат да бъдат достатъчни, за да я опишат. Накратко със спукването на огромния жилищен балон в САЩ и тежкото въздействие от рязкото намаляване на данъците на богатите от страна на Буш САЩ влязоха в последната и най-лоша серия от финансови кризи, които бързо се разпространиха в голяма част по света. В Европа т.нар. Тройка наложи най-лошата от възможните политики - строги икономии заради рецесията, което сериозно увеличи кризата. Американската политика бе малко по-разумна - въпреки че там има огромна загуба на работни места, има някакъв растеж. Директорът на Централната банка на Англия точно описва сегашната система като “мъртва хватка”: правителствените политики увеличават поемането на риск чрез предоставяне на огромна застрахователна полица, водени от разбирането, че големите трудно фалират. Когато предсказуемата катастрофа дойде, големите банки са спасявани, докато населението страда. И се тръгва към следващата криза. Това все пак не е в целия свят. Преди около 10 г. Латинска Америка премина в значителна степен към независимост, включително отхвърляйки неолибералните модели, които са доста вредни почти навсякъде, където са наложени. И се справя сравнително добре. Същото е и с Източна Азия, където частично се съпротивляват на икономическите политики, наложени в голяма част от света, от това, което икономистите понякога наричат комплекса МВФ - Световна банка - Министерство на финансите в САЩ. Казаното, разбира се, едва докосва повърхността на ситуацията, в която се намираме. - Какво мислите за вътрешната и международната политика на Обама? Кои са най-видимите предизвикателства, които трябва да преодолее? - Едно голямо предизвикателство е собственият му курс на поведение, който като цяло е доста вреден за американското общество и света. В този кратък разговор не мога да разгледам въпроса в пълнота, но може да прочетете книгите и статиите, които съм написал по време на управлението на Обама, както и да се запознаете с чудесните анализи по темата, направени от страна на други. - Смятате ли, че най-лошото от американската и световната криза отмина, или най-драматичните времена все още предстоят? Вашата книга “Провалените държави” оставя читателя с впечатлението, че повечето страни по света са се провалили... - Ако имате предвид финансовата криза, САЩ биха могли да се изправят от нея, ако Републиканската партия, която вече не е традиционна парламентарна партия, а обслужва богатството и корпоративната власт, позволи да се вземат дори леки мерки, които да отговорят на кризата, и ако демократите се откажат от своето послушание към финансовите институции, от вглъбеността си към малкия проблем на дефицита и се обърнат към големия проблем на загубата на работни места и спада на търсенето. За Европа е нужно повече. Освен това има и много по-опасни кризи от финансовата, пред които сме изправени - също толкова тежки като нея. - Чие положение е по-тежко - на САЩ или на Европа? - Европа е приела много по-лоши политики и страда повече. - Следите ли ситуацията на Балканите и в частност в България? Доколкото си спомням, през 2008 г. вие критикувахте България за присъединяването към НАТО? - Не си спомням какво имате предвид, но да, критикувах разширяването на НАТО на Изток (което стана в нарушение на обещанията на Горбачов), въпреки че то имаше и предимството да измете много от пропагандата на студената война. Но не знам достатъчно за Балканите, за да коментирам задълбочено. - В своето есе “Отговорността на интелектуалците”, публикувано през 1967 г., критикувате войната във Виетнам. 40 г. по-късно войната в Ирак удари света, а сега и конфликт с Иран наднича зад ъгъла. Излиза, че интелектуалците и политиците в световен мащаб избягват да бъдат “отговорни”. Как да насочим вниманието и отговорността им към световния дневен ред? - Интелектуалците са тези, които пишат историята. Така че тяхната досегашна работа често изглежда доста добра. Реалността обаче е съвсем различна. От най-ранните исторически свидетелства уважавани интелектуалци са били изумителни привърженици на държавната власт и насилието, въпреки че всяко общество има и дисидентски издънки, обикновено третирани доста остро. Отговорност на гражданите е да предприемат действия за противодействие на престъпленията на тези, които доминират в тяхното общество. Ако някои интелектуалци участват в тези усилия, е добре, но не трябва да се очаква твърде много от тях. - Проблемът с тероризма става все по-сериозен в световен мащаб. В книгата си “11.9” вие изразихте мнение, че САЩ са най-сериозната терористична сила. Все още ли мислите така? - Не само изразих становище, но и направих преглед на основните причини за това, което е далеч по-широко обсъждано в мои и чужди публикации в печата. Оттогава директният тероризъм в САЩ е намалял, макар че има много шокиращи престъпления. Но памфлетът, който споменавате, е написан преди нахлуването на САЩ и Великобритания в Ирак и това е само един случай. - Има ли шанс да бъде спечелена войната срещу тероризма? Какви стъпки трябва да бъдат предприети? - Има някои прости начина за намаляване на тероризма. Един от тях е да се спре участието в него. Друг е въздържането от насилствени действия, които се предприемат с напълно потвърденото очакване, че ще увеличат тероризма. Инвазията в Ирак е добре известен пример, като се имат предвид обширните доказателства от официални източници какво ще се случи. Друг пример е настоящата глобална кампания на Обама. Ако противодействието на тероризма е с висок приоритет - а то явно не е - има много стъпки, които могат да бъдат предприети. - Вие сте сред най-тежките критици на американската вътрешна и международна политика. Смятате ли, че САЩ вече са изгубили водещата си роля в света, макар че успяха да спечелят студената война преди 20 г.? Каква роля всъщност трябва да изберат САЩ в следващите години? - Когато СССР се разпадна, администрацията на Джордж Буш пусна нова стратегия за национална сигурност. Тя казваше основно, че всичко ще продължи, както преди, но с нови претексти и че руската заплаха вече не е сериозна. Това до голяма степен се случи. Световното господство на САЩ продължава да съществува, макар и намаляващо Това, което САЩ трябва да направят, е да спазват принципите, които проповядват, и да се въздържат от терор, агресия и подкрепа за брутални режими, както и да продължават другите стандартни политики на проява на мощ. - Търсят ли американските и международните политици и икономисти вашето експертно мнение и съвети, когато трябва да решават тежки практически проблеми на деня? - Нищо подобно. Те дори не обръщат внимание на лауреатите на Нобеловата награда в областта на икономиката, ако мненията на тези лауреати не съвпадат с нуждите на “господарите на човечеството”, както Адам Смит нарече концентрациите на икономическа сила, която до голяма степен контролира политическата система. - Кои са най-сериозните политически и икономически конкуренти на САЩ в сегашния момент и кои ще бъдат през следващите години? - Световната сила се разнообразява и световното господство на САЩ намалява, както е било всъщност, след като американската мощ достига своя връх в края на Втората световна война. Но не виждам конкурент на хоризонта. - Кои са 3-те най-сериозни предизвикателства, с които трябва да се справи светът през следващото десетилетие? - Екологичната катастрофа, ядрената война, огромното и продължаващо престъпление от ненужно човешко страдание и не на последно място онези един милиард души на ръба на глад и стотиците хиляди деца, които умират от леснолечими болести и недохранване. И още много други. - Вие имате дългогодишен опит като учен, философ и политически активист. Някои от вашите възгледи са били подкрепяни, други - критикувани. Има ли ваши концепции, които са се променили през годините в резултат на външни критики или в резултат на израстването на собствените ви възгледи? - В професионалната ми кариера, в лингвистиката и свързаните с нея области има непрекъснати промени, както винаги в областта на науката. Те се случват отчасти заради вътрешна критика и анализ, отчасти - в резултат на работата на студенти, колеги и др. В друг аспект на живота, който се отнася до общите човешките дела, аз уча през цялото време, разбира се, което води до нови идеи и перспективи, и обстоятелствата винаги се променят. Но честно казано, не мога да се сетя за много критики отвън, които да ми се струват с особени заслуги, освен от време на време от страна на активисти и други интелектуалци дисиденти, които твърдят, понякога правилно, че не съм отишъл достатъчно далеч в критиките на държавните престъпления. - Според Джеймс Пек вие сте сред най-изявените американски дисиденти. Все още ли се чувствате дисидент - не се ли уморихте толкова много години? - Не. Има важни неща, които трябва да бъдат направени. Да спомена само едно от тях - за първи път в човешката история ние сме изправени пред перспективата човешките действия да могат да унищожат среда, която може да поддържа достойно съществуване. И това може да се случи в несъвсем далечно бъдеще. Дори само това е мощна причина да се продължава - поне от страна на тези, които имат известна загриженост за съдбата на внуците си. - Ако трябва да изберете 3 неща, с които да бъде запомнена вашата бележита кариера, кои биха били те? - Нека другите кажат това. - Благодаря ви, проф. Чомски, за това интервю. * Финансиализация е термин, който означава непрекъснато пукащи се спекулативни балони - резултат от деиндустриализация, съчетана с непрекъснато търсене на нови бързи и краткосрочни печалби. В резултат на това икономическите кризи непрекъснато се изтласкват към нови географски райони. |
Нищо подобно. Те дори не обръщат внимание на лауреатите на Нобеловата награда в областта на икономиката, ако мненията на тези лауреати не съвпадат с нуждите на “господарите на човечеството”, както Адам Смит нарече концентрациите на икономическа сила, която до голяма степен контролира политическата система. Я гледай ти, видни световни интелектуалци съвсем открито говорят за господари на човечеството, а у нас дори намек за такива води до обвинения в склонност към конспиративни теории. |
| К несчастью, вы не сможете отозвать этих негодяев, поскольку вы их и не избирали. Руководители корпораций, корпоративные юристы и т. п., составляющие подавляющее большинство в исполнительной власти, которая обслуживается преимущественно классом чинуш с университетским образованием, остаются у власти независимо от вашего голосования. Интересно, что эта правящая элита довольно ясно осознает свою социальную роль. Проф. Ноам Чомски |
| 10-те най-използвани начина за манипулиране с помощта на медиите според Ноам Чомски (TOP 10 MEDIA MANIPULATION STRATEGIES) 1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“  .2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги. 3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция. 4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. 5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко. 6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение. … 7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. 8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб. … 9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие. 10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират. |
| Неолиберализм представляет собой определяющую политэкономическую парадигму нашего времени. Неолиберализм это политика, посредством которой относительно небольшая группа лиц, руководствуясь своими частными интересами, оказывается в состоянии поставить под свой контроль большую часть социальной жизни, причем она использует этот контроль с целью увеличения своей личной выгоды. Поначалу ассоциировавшийся с Рейганом и Тэтчер, в последние два десятилетия неолиберализм выступал в роли политико-экономической тенденции, господствовавшей в мире и принятой политическими партиями центра, а также многими представителями как традиционно левых, так и правых сил. Эти партии и осуществляемая ими политика представляют непосредственные интересы чрезвычайно богатых инвесторов и менее тысячи крупных корпораций. За пределами части академической среды и делового сообщества термин «неолиберализм» почти неизвестен и не употребляется широкой публикой, особенно в США. Напротив того, в Соединенных Штатах неолиберальные инициативы обычно преподносятся как политика свободного рынка, поощряющая частное предпринимательство и свободу потребительского выбора, вознаграждающая личную ответственность и предпринимательскую ини циативу и подрывающая бесплодную деятельность некомпетентного, бюрократического и паразитического правительства, которое не может сделать ничего хорошего даже при благих намерениях. Последние же встречаются у правительств достаточно редко. Благодаря усилиям финансируемых корпорациями PR-специалистов эти взгляды стали считаться едва ли не священными. В результате притязания, выдвигаемые корпорациями, редко нуждаются в защите и используются для рационализации чего угодно от снижения налогов для богатых и отказа от предписаний, направленных на охрану окружающей среды, до сворачивания программ по народному образованию и социальному обеспечению. Фактически любая деятельность, которая может помешать господству корпораций над обществом, автоматически попадает под подозрение, так как она может воспрепятствовать функционированию свободного рынка, объявленного в наши дни единственным рациональным, справедливым и демократичным механизмом распределения товаров и услуг. Сторонники неолиберализма блистают красноречием, доказывая, что осуществляя политику от имени горстки богачей, они будто бы оказывают неоценимую услугу беднякам, окружающей среде и всем остальным. |
| “Корумпирането на Разума – България и нейните противоречия” – лекция на Ноам Чомски изнесена в СУ “Св. Климент Охридски” Уважаеми колеги, Реших на тази лекция да се занимая с един основен проблем в съвременното общество, който аз наричам “корумпирането на Разума” и който има особено отношение точно към младата част на обществото, тъй като проявлението му именно сред тази група го прави опасен от гледна точка на бъдещето както на самата младеж, така и на нацията, към която тази младеж принадлежи, а оттам – и на бъдещето на света като цяло. Нека първо да разясня какво имам предвид. Под „корумпиране на Разума” аз визирам противоречията, които възникват в нас, когато собствената ни преценка и оценка за действителността, която ни заобикаля, се сблъска с тази налагана ни чрез медийното пространство и/или под натиска на чужди интереси, и когато в крайна сметка Разумът приема външната преценка за меродавна, прекратявайки процеса на собствен анализ в опита си да се ориентира. Искам да наблегна, че този процес се проявява не само в България, но и в целия съвременен свят. Когато нашето мислене се сблъска с готови, смлени и на пръв поглед логично подредени заключения по дадена тема, ние много лесно се отказваме да оценяваме и анализираме дадената тема въз основа на собственото си светоусещане. Тука отново искам да наблегна, че става въпрос за заключения, прокарващи вижданията на чужди интереси, и в този смисъл, когато ги приемаме наготово, безкритично, ние се отказваме да действаме и мислим в собствен интерес, заемайки чуждата позиция като своя, и то поради това, че е по-лесно да приемем това, което ни се предлага наготово, отколкото да упражним собствено мисловно усилие. Именно това е “корумпирането на Разума” Ние се отказваме да ползваме собствения си мозък. Ползваме го по-скоро като склад за данни, отколкото като машина за анализиране на данни. На всички би трябвало да ви е ясно, че зад готово смлените заключения и оценки на дадена ситуация, които масмедиите ни предлагат, стоят огромни финансови средства и специализирани групи, които ги изготвят, така че да са лесно разбираеми и най-вече привлекателни за обществото, и то без съпротива да ги припознае като свои собствени. Тези специализирани групи, за които говоря, са най-често различни ПР отдели, икономически институти, отдели за връзки с обществеността, бизнес-групировки и т.н. И ето, че те, след внимателен анализ на своите интереси, ви поднасят информацията грижливо оформена, опакована с примамливи заключения, и вие я приемате, корумпирайки разума си. Дори информацията и заключенията, които ви се поднасят, да са негативни за вас, с негативни спрямо вас последици, вие ги приемате именно понеже това ви освобождава от усилията, необходими да мислите и анализирате самостоятелно. Много често хората дори не съзнават, че голяма част от възгледа им за живота, за случващото се около тях, е възприет отвън, а не изграден на база собствения опит. Те не могат да направят разлика между собствено и наложено мнение, а това е много опасно. Тези хора, чийто разум е изцяло корумпиран, те не живеят свой живот, дори не би могло да ги квалифицираме като хора, а по-скоро бихме ги определили като зомбита. В съвременния свят да успееш да се предпазиш от тотално промиване на мозъка и заглушаване на собствения разум е много трудно, а за някои и дори невъзможно. Всекидневно, ежечасно и ежеминутно ние се подлагаме доброволно на въздействието на всевъзможни източници на готово смляна информация, именно с цел да се информираме, но тази информация много рядко е поднесена обективно, а и почти винаги върви с готов анализ и логично оформени заключения. Тоест, ние нямаме източник на чиста от странични намеси информация, която да смелим самостоятелно, чрез усилията на собствения си Разум. Голяма част от информацията ни се поднася в комплект с готови критерии за оценка, които трябва да придадат тежест на заключенията и да ни помогнат да ги приемем като свои. Такива критерии са „демократично”, „толерантно”, „обществен интерес”, „законно” и др. Няма да се спирам подробно върху тях, за да не усложнявам допълнително темата. Но трябва да спомена, че голяма част от тези критерии са изопачени като понятия, техният смисъл е подменен в зависимост от интереса, който се защитава. За наше щастие, обаче, всеки от нас притежава едно нравствено чувство за добро и зло, едни неписани принципи и закони, от които се ръководи в действията си, и които би трябвало да му помогнат в изграждането на самостоятелна преценка за събитията, в които той е както страничен наблюдател, така и участник. Надали има някой, който познава цялата законова база на държавата, в която живее, но въпреки това той има свое вътрешно усещане дали дадена постъпка е законна или не, без да познава дори бегло писаните закони на страната. Много често писаните закони на дадена държава се променят под натиска на обществото, така че да не влизат в противоречие с неписаните закони, с вътрешното чувство за справедливост, трупано и предавано през поколенията. Мога уверено да твърдя, че голяма част от обществото не познава и не се ръководи в оценката си за събитията от друго, освен от десетте божи заповеди. Но ето, че съвременните средства за масова информация, съвременните пропагандни модели се опитват и са на път да пречупят тази тънка и изграждана в течение на хилядолетия базисна основа за оценка на околния свят, именно чрез отнемането на необходимостта да мислим и анализираме самостоятелно, свеждайки процеса на мислене до приемане или отхвърляне на готово поднесената ни информация и избор на спуснати ни отвън различни гледни точки. Ние ставаме личности без лично мнение, без собствени ценности, без твърда позиция, от която да възприемаме света. Особено опасно е това по отношение на младото поколение. Това поколение, което все още не е попаднало във водовъртежа на рутинния живот, на семейните задължения, в мелницата на борбата за хляб. През всички епохи именно от средите на това поколение са се излъчвали великите мислители и революционери, значимите учени и въобще хората, оказващи промяна върху движението, върху посоката, в която се развива светът. Именно това е поколението, което разполага с най-много свободно време, което може да използва и което в предните поколения е използвало за изучаване, наблюдаване, анализиране и осмисляне на заобикалящия го свят, и ако това, което е видяло, това до което е достигнало като извод не му харесва, се е опитвало да го промени и често е успявало. Днес, обаче, това поколение е подложено на небивали атаки, които да ангажират свободното му време, да го контролират, да му дадат насока, така че да не остане време за занимания като гореописаните. Целта, разбира се, е контролът върху развитието на събитията в световен мащаб да не се изплъзва от ръцете на заинтересованите. За целта е нужно да се контролира младежта, да се управлява нейното свободно време, да се контролират ценностите и желанията на подрастващото поколение. В България този процес е особено очеваден. При вас участието на младежите в промяната на света, която се случва по цялата земя, е доста вяло и апатично. Дори близостта на случващото се в Гърция не успява да събуди у вас плам и желание за решителни действия срещу съвременната система на управление и разпределение на благата. А Гърция е едва ли не гордиевият възел на съвременния свят. И тук аз виждам корумпирането на разума на българската младеж. Всички младежи обичат силните чувства и изживявания, търсят ги, стремят се към тях, но тук търсенето на изживявания е съсредоточено в стремежа към удовлетворяване на първичните инстинкти. Този стремеж активно се пропагандира от масмедиите чрез различните шоута, филми и фаворизирани обекти за подражание. От екраните се сипят чалга, секс и кървища като източници на силни емоции и усещания и в крайна сметка именно в подобни преживявания младото поколение търси да изпита, да усети сладостта от живота, търси да се слее със самия живот. Разумът на младежта е подкупен от първичното, от инстинктивното, от скотското и отдалечен на светлинни години от човешкото. От удоволствието на мисленето, от изживяването на откритието, от емоцията и бурните чувства на борбата за справедливост, от пълнотата на живота на революционера. Нека всеки от вас направи малка справка и да види на колко години са били съратниците на Васил Левски, изграждали вътрешната революционна организация и БРЦК. Съвременната българска младеж не би могла да усети чувствата, които бушуват в гърдите на революционера, на човека, който е готов да умре за дадена кауза, който всеки ден се бори и излага на риск живота си в името на нейното осъществяване, извън писаните от нечии други интереси закони, но в рамките на собственото си чувство за справедливост. Съвременната българска младеж няма кауза, за която е готова да умре. Тя се е отдала изцяло на задоволяване на сетивата, на чувствеността, на първичната сладост от живота, но не познава истинската същност на усещането да живееш като човек, а именно да мислиш самостоятелно, да се бориш за справедливостта такава, каквато я чувстваш. Съвременната младеж няма смелостта да прекрачи закона, ако сметне, че той е в противоречие със справедливостта, защото законът може да й отнеме възможността да се наслаждава на удовлетворяването на първичните си инстинкти. Тоест, човешкото става заложник на скотското. За съжаление в това положение се намира почти цялото българско общество. Страхът, че ще изгуби и малките възможности за задоволяване на първичните си нужди, е превърнал българина в безропотна машина, възприемаща наготово всичко, което й се спуска като поглед върху действителността. Българинът не би посмял да се защити, дори когато чувства, че е обект на несправедливо отношение, на безобразна експлоатация, на нагло и перверзно отношение към човешката му същност. И цялото това потъпкване на човешкото в себе си е в резултат на страха – страхът, че не ще може да се наяде, облече, че ще остане без подслон, че ще пострада семейството му. Това е порочен кръг. Кръг, от който може да излезе само истинският човек, този който знае, че за да се наречеш човек, не е достатъчно да си нахранен, облечен и сексуално задоволен, но и да можеш да мислиш самостоятелно, да се бориш за това, в което вярваш, и най-вече да можеш да се жертваш в името на даден идеал. Само човек може да се жертва в името на осъществяването на дадена идея, на определен идеал, и само този, който реално е участвал в борбата за промяна на света към по-добро, съгласно собствените си разбирания и вътрешна убеденост, само той може да каже, че е изпитал дълбочината на чувствата, който е способен да изпита човек, само той може да каже, че е живял, независимо от възрастта си. И сега, ще разгледам едно противоречие, особено характерно за мисленето на модерния капитализъм в лицето на неолиберализма, а именно издигането в култ на егоизма и опита да бъдем убедени, че само когато работим в условията на конкуренция един с друг, само тогава можем да се реализираме и да очакваме адекватно заплащане за труда си и съответно печалби. Този светоглед упорито се насажда и се използва масово от работодателите, особено в България. Ниското заплащане на труда според тях е необходимо условие, за да бъдете вие конкурентоспособен, което пълна глупост, понеже противоречи с личния ви интерес да бъдете адекватно заплатен за усилията, които полагате. Как ще спечелите пари, ако сте длъжни да работите за без пари, кога? Колко време трябва да работите за жълти стотинки – докато измрат всички китайци ли? Ако погледнете печалбите на вашите работодатели и стандарта им на живот, ще видите, че те коренно се различават от вашия: ако вие имате африкански стандарт на живот, те имат европейски. Защо те не намалят печалбите си, за да бъдат конкурентоспособни. Тук трябва да уточня какво е печалба. Печалба е това, което ви остава на разположение като парична сума, която можете да ползвате така, както намерите за добре, това е напълно свободен паричен ресурс. Вие като работник не притежавате такъв ресурс. Заплатата, която получавате в името на конкурентоспособността си, отива изцяло за покриване на насъщните ви нужди, че дори и не достига, и не остава и петаче за лични удоволствия или спестяване. В този смисъл вие не печелите от труда си – цялата печалба от вашия труд отива за вашия работодател, защото той е единственият, който успява да използва една част от придобитите финансови средства напълно свободно, изцяло по своя воля и за задоволяване на личните си прищевки. Тоест, да се съгласявате да работите на ниско заплащане, толкова ниско, че да не ви остават пари извън необходимите да поддържате жизнените си функции, означава сами да се обричате на мизерия. А да се съгласявате с наложеното от медиите и работодателите твърдение, че ниските заплати са необходимо условие, за да се развива икономиката и да се привличат чуждестранни инвестиции, че само така ще сте истински конурентоспособни, е типичен пример за корумпиране на разума. Това е една огромна лъжа. Не е нужно да работите за жълти стотинки, за да просперирате, това е невъзможно, това е противоречие. По-скоро някой иска да ви продаде като роби. Ако работодателят ви иска да е конкурентоспособен, той трябва да реинвестира печалбата си в нови технологии и в обучение на персонала, а не в хотели, палати, коли и любовници. Ако държавниците искат да развиват икономиката, трябва да инвестират в образование, образование и пак образование, в развитието на модерни технологии. Искам да разгледам и още една област, където корумпирането на Разума е особено силно. Това са така наречените мироопазващи военни мисии, мисии за подпомагане установяването на демокрацията в различни части на света. Тези мисии са особено популярни сред българските военнослужещи и тези, успели да се доберат до участие в такава мисия, често са обект на завист. За какво всъщност става въпрос. Тези мисии де факто нямат нищо общо с реалното установяване на демократични промени където и да е. Те се провеждат изцяло в услуга на различни икономически интереси, най-вече за да се “демократизира” достъпът до полезните ресурси на “демократизираната” държава, така че заинтересованата страна да може да ползва съответната държава като суровинна база. Най-често сделката е суровини срещу демокрация. Затова не е чудно, че една част от населението на въпросните държави, да не кажем по-голямата, приема демократичните сили като колонизатори и завоеватели и води упорита борба срещу тях. В състава на мироопазващите и демократизиращи сили няма да намерите и един военнослужещ, който да е отишъл там воден от идеали, а това веднага подкопава идеята, че наистина става въпрос за установяване на демокрация. Докато в средите на противниците на тези сили ще видите редица доброволци, водени изключително и само от идеали. Голяма част от българските военнослужещи са станали такива именно поради идването на демокрацията във вашата държава, съпроводено с масово обедняване на населението, разоряване и разпродаване на производствените мощности, закриването на редица предприятия и банкрутирането на цели отрасли в икономиката. Единственото, което им е предложено като алтернатива, е да станат военни и да ходят да налагат демокрацията в следващата държава, която ще бъде подложена на разграбване. Българите, постъпили в редиците на армията след промените, са постъпили водени от бедност, а не от идеали. Те имат да изплащат кредити и в името на тези кредити, в името на оцеляването на собственото си семейство, отиват да “демократизират”, а ако се наложи и да избиват талибаните в Афганистан. Тука няма вътрешна убеденост в правотата на действията на войника, няма вяра в кауза, няма непоколебимост на духа, характерна за истинския войник. Как мислите, дали войните сражавали се за вашето освобождение от турско робство, са воювали водени от идеята да спечелят пари от освободителната си мисия? Разликата е огромна. Ето къде е следващият очебиен пример за корумпирането на Разума. На вас ви внушават чрез медиите, че участието ви във военните мисии е с възвишената цел на установяването на демокрацията, докато всъщност вие знаете, че това не е така, но въпреки всичко приемате като удобно прикритие за болезнената истина предложеното ви наготово виждане за смисъла на въпросните мисии. Имате ли въпроси? |
| Noah Chomsky е един изключителен лингвист и философ, но до сега не съм прочела нещо от значение в политическо или икономическо отношение което да има практическа стойност и да не е ругатни срещу USA. USA - както всички държави - се нуждае от конструктивна критика. Имам чувството че Чомски се вижда самият той в ролята на ясновидката от Делфи и страда от някаква фиксация която се материализира в омразата му към собствената му родина. Аз поне до сега не съм чувала някой да го взема на сериозно - освен г-н Ганев по горе. |
Аааа Салман, и бай Димитри върло го аресва.