Отиди на страница:
Те тогава пък какъв вой ще нададе академичната общност... Да вият, бе.... Е, и? За закриването на ВУЗ-ове излишни трябва обосновка от ДЪРЖАВНИЦИ. Вярвам, че ги има. Въпрос на 250-300 години.  Правиш една ливада... Колко му е?  |
| Мама, Бог да я прости! бе учителка по Български Учеше ме просто. Вземаше в едната си ръчица столче... иначе не можеше да ме достигне  а в другата нещо по- тежко |
У нас (България) университетите са пародийна история. Без корени, без традиции, голяма част от тях са маргинализирани Ти за коя "България" говориш? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
как тази професорка е минала през специализиран научен съвет, после ВАК без нито една, повтарям: нито 1, публукация с ИФ нивото, и съответно, изискванията, на комисиите във ВАК по различните специалности беше различно - не вярвам това да е било в комисия по физика, или химия, или математика... може би в случая са някакви технически науки, а може би става дума за чисто приложна дейност, където критериите не са основно публикации в списания с ИФ и цитати да не забравяме, че и мумията има голяма докторска от ВАК... хайде, той си я е 'заслужил" с възможностите си на потенциален доходен НБУ работодател, но едва ли е единственият хуманитар |
| "може би в случая са някакви технически науки," не е точно там, ама е близко. "а може би става дума за чисто приложна дейност, където критериите не са основно публикации в списания с ИФ и цитати" Не е, национален университет е, и трябва да има и ИФ-статии, и цитати. Абе, зарежи го. |
| Системата на висшето образование е едно от най-сбърканите неща в милото ни отечество. В него има 50 университета и само по държавна поръчка се обучават повече от 230 000 студенти. Към тях трябва да се прибавят и около 50 000 в частните ВУЗ. Към тях трябва да се прибавят и около 50 000 студенти в колежите (бившите полувисши институти). Тоест обучават се към 330 000 студенти. Поразително число, като се има предвид, че абитуриентите са по ок. 65 000 годишно и намаляват с всяка година. Излиза, че куцо, кьораво, сакато и глухо е влязло и зубри висшето знание. Това не може да бъде нормално, а е форма на прикриване на младежката безработица. И още нещо: не е ясно колко абитуриенти отиват в чужбина да следват - във всеки случай никак не са малко. От друга страна, чуждестранните студенти са само ок. 10 000, така че не оказват особено влияние на изводите. За мен държавната поръчка не бива да надвишава 100 000 студенти, при това трябва да е ясно по коя специалност колко души са необходими. Няма да говоря за системата на преподаване, хеле пък тази на оценяване, където всеки изпитващ си има свои критерии, сред които основните са: - не бива да си създавам проблеми; - яаааа, туй маце какво е готино; - айде да ги претупам, че да си ходя; - 50 души изпитах, пък май нито един не съм виждал на лекции И т.н. |
| РАН (Руската Академия на Науките) има същите проблеми като БАН: Натисни тук Натисни тук |
| Абсолютният рекорд по безпредел е поставен в далечните 80 години, когато на рапона е било присъдено кандидатско звание по физкултурните науки без положени езикови минимуми по два чужди езика. Рапона сам многократно след това е заявявал публично, че не знае два чужди езика. |
РАН (Руската Академия на Науките) има същите проблеми като БАН: И в Русия усилено ги 'либерализират' и унищожават всичко, което може да създаде конкурентен продукт в която и да е сфера. Е, първо им изкупиха всичкото читав научен персонал, но сега искат да поставят окончателно точка на науката, за да не може да се пръкне нищо по-способно от възпроизводител на западни мантри. |
| профѐсор Значение на думата професор мн. професори, м. Натисни тук |
Manrico 05 Април 2013 22:32 Ако не се лъжа, именно академичната общност настояваше за автономия на университетите, нали? А какво е "академичната общност" ? Видимата и в чужбина университетска българска научна продукция идва (с малки изключения) само от няколко ВУЗ-а, най-вече - СУ , след него МУ (Медиц.) , и няколко технически вуза - които би трябвало да се обединят в една силна Политехника, останалото клони към нула... Повечето хора от БАН и СУ бяха против ЗРАС, организираха и петиция, която събра над 700 подписа, включително и от български учени от чужбина. Но болшинството "настояваше за автономия"... А и така не мога да разбера какъв е проблемът. Говорим за длъжности в автономни организации. Всяка си назначава служителите по свои си правила. Заради ниското ниво, тази автономия лесно се изражда във феодализъм, по-лошото е, че произведените хабилитирани ментета запълват всички административни ниши в държавата, акредитират, разпределят (и "усвояват"  парите за образование и наука,или просто формират едно болшинство, което блокира всичко, налагайки собствената си "домашни" разбирания за наука и образование. Сороското недоразумение си беше баш "техният" министър... - вариант на онова "и аз съм прост и вие сте прости" и т.н. |
| Не мога да говоря общо за цялата БАН, но след приемането на новия закон наистина нарастнаха лавинообразно произведените старши първа и професори. Но дори и в отделно взет институт картината може да е различна за различни звена. В двата института, от които имам преки впечатления, има звена, дето хората почти по годините стаж си получават званията, неудобно някак, човекът минал вече 50-те, а не е професор. Други пък получават звание за заслуги в координацията на проекти - демек, донесли пари на института. За голяма докторска - забравете! Няма го вече туй изискване - ура! Някой по-горе каза, че има звена в БАН, чиито ръководители десетки години не са написали НИЩИЧКО по темата на ръководеното от тях звено - минават с публицистика и други странични занимания. Не е всеобщо явление, но аз все пак познавам отблизко едно такова звено. Това, че в стремежа да се отчете дейност по оптимизация на кадровия състав на БАН чрез обединяване на няколко института в един или няколко звена в едно, тези неща размиват общата картина, не променя нещата. Усещам една горчивина в стари другари, получили тази титла преди години по старите правила, или пък в стари другари, не успяли да я получат, пак по старите правила, за обезценката на "професор - това звучи гордо". Лично признание - това, че не съм професор (ако някой не знае, сега да го узнае) ич, ама ич не ме тревожи. Още в средата на научната си кариера реших за себе си, че ако една жена иска да се брои за такава и все пак да получи признание за научните си усилия(а не да е като синия чорап или морското свинче, за който знае вица), трябва да се задоволи с кандидатската степен (сега просто доктор), съчетана с доцентската или ст.н.с. II длъжност. Катеренето по-нависоко предполага известни лишения и жертви в други области на живота или извънредна енергия и амбиция. На нито едно от двете условия не бях нито съгласна, нито възможна, по други житейски причин. Но това по стария закон. А сега е песен! Например производството на докторите. Няма да трепериш, че ще те избира цял научен съвет от двайсе и намколко си души, където може да има и лични отношения, например, някои от тях да недолюбват ръководителя ти, да са противници на научната школа, по която си творил, та да седиш с молив в ръка пред списъка и отчаяно да мислиш ще събереш ли мнозинството. Сега се формира малко жури, подбрано от ръководителя ти, трима рецензенти, малко слушатели, приятели, се поканват за представлението. Рецензентите са хора с позиция в областта, разбира се, известни имена. Е, ръководителят ти ги е цанил, няма да цани неприятели, я! Иначе си има напрежение, срокове, рецензии, отговори, възражения, но битки, каквито имаше по-рано в големите научни съвети понякога, не може да има. А това, да трепериш дори след успешна защита, да не би да се случи нещо горе във ВАК и да не минеш, и това е отдавна забравено. Така че няма значение тази титла, те авторитетите си се знаят и уважават, имат си призванието, а лесните защити и производства - ми при тези мизерни заплати как да укоряваш хорицата, че там организирали на подчинените си някой и друг лев в повече?!?! Който е без грях - да хвърли пръв камък. |
| "Заради ниското ниво, тази автономия лесно се изражда във феодализъм, по-лошото е, че произведените хабилитирани ментета запълват всички административни ниши в държавата, акредитират, разпределят (и "усвояват" парите за образование и наука" Това може да се коригира частично. Тук правят така: първо, не се дават пряко пари на частните университети. А за държавните университети има финансиране, така че да не умреш от глад (само заплати). Всичко останало се дава на базата на проекти НО, само за университети които са влезли в една система Consorcio de Universidades Mexicanas (CUMex). За да влезеш в тази система, се искат много работи: добро преподаване (което се оценява от отделна организация, даже две), вкл. какво става с твоите студенти след като излязат от твоя Уни. Отделно пропорцията "доктори / недоктори", отделно науката (която се дава с броя на членовете на Sistema Nacional de Invegadores (SNI), и други. Затова в Университетите в МХ вече се назначават само доктори. Та ако един Уни взема да назначава само калинки, много бързо му падат показателите, излиза от CUMEX и става мазало. |
| Темата е далеч от моите възможности,но ми направи впечатление част от едно мнение на Сухар:Имаше квалификации/в СЕГА/ на база на броя постингите: "начинаещ", "напреднал", "златен". А доколко съдържателни бяха постингите, нямаше значение. Мили млади години.Тръпка си беше,когато редакцията благоволи да ме пише напреднал.Май че беше след 100 мнения,или не? |
по-лошото е, че произведените хабилитирани ментета запълват всички административни ниши в държавата, акредитират, разпределят (и "усвояват" парите за образование и наука, Имнно  Много хора не разбират или се правят, че не разбират, че това е именно най-големият проблем. Освен това сега става почти невъзможно да се анулра акредитацията на псевдоуниверситетите. Едно от главните изисквания за брой хабилитирани е безсмислено- те вече си произвеждат даже в излишък... |
| пипонестия, ти не си разбрал. Не става дума за хабилитирани и т.н. смехории дето ги правите в БГ. Тук няма такава глупост "хабилитирани", което се дава веднъж в живота и после не можеш да му го вземеш. В Sistema Nacional de Investigadores (SNI) те атестират на всеки 4-5 години, и то на национално ниво. Там далавери стават, ама доста трудно (110 милионна държава). Та като ти потвърдят нивото в SNI, първо продължават да ти дават парите (от 1000 долара до 2000 долара на месец в зависимост от нивото). Второ, самият Университет е доволен от теб и ти дава още около 500 - 1000 долара на месец. Отделно Университетът няма никакъв интерес да те подтиска, а ти дава улеснения за научна работа (пари за конгреси, малко часове със студентите и т.н.) Идеята е много проста: ако бачкаш непрекъснато наука - има пари за теб, има и по-добри показатели за Университета. Ако за 3 години спреш да бачкаш наука: губиш пари, Университетът губи показатели, и като отмъщение не ти дава пари за нищо, и за капак те товари с часове като магаре. |
| Тук което ти дават до живот е титлата PhD. Всичко друго се оценява периодично: и за теб, и за Университета. Аз бях дал една идея как да се атестират вашите университети - не по броя "хабилитирани" (туй хабилитирането е абсолЮтна тъпотия ), а по броя публикации с ИФ, цитати на глава от преподавателите. Финансирането се спира, ако не се достигнат дадени показатели. Ха да видим тогава Ректорите ще назначават ли калинки. Но при вас това е невъзможно. Както каза ректорът на СУ: "Ама ние сме в Европа", и сме хванали Господ за ... шлифера. |
| Всичко щеше да е много по-смислено и да има единство в системата, ако бяха оставили национална система за защита на докторатите - малки и големи. Защото според закона Игнатиев малкият докторат е решаващ за по-нататъшното израстване. Имате ли наблюдения как в момента се защитава малък докторат? Събират се журито и докторантът и почти никой друг - домашно, спокойно, предизвестено. Изненади може да има само ако научният ръководител е настъпил по мазола ректора, декана или някой по-високо стоящ. При нас всички хранени ректорски хора си израснаха (за един даже рецензиите бяха отрицателни, а други се доцентосаха с по 15-16 статии), след което се приеха промени в правилника, такива, че останалите да не могат. Те това е. Местен феодализъм - в провинцията особено, където от благоволението на местния феодал зависи всичко. Има си механизъм да те спрат - т.нар. комисия по прием на документите, която се състои от хора, неспециалисти в съответната област. Така тя пуска само угодните ректору. Още като приемаха туй недоразумение, им се каза че така ще стане, но Игнатиев бързаше да доразсипе системата, да закрие ВАК и да даде на Цецо етажа му. Впрочем всички бяхме единодушни, че ВАК в оня му формат е излишен и дори вреден, но СНС-тата трябва да се запазят. Едно е 21 души съвет, друго 5-7 "жури", което по-лесно се манипулира, а и съответният ректор плаща. Резултатът беше ясен и предизвестен, а и примерът на Румъния, която тъкмо отменяше званията, докато нашите приемаха закона . Описаните в материала неоправдано се тюхкат - да бяха реагирали овреме (мисля, че проф. Биолчев беше против, не съм сигурна обаче). И сега пак между двата стола - правилник ще пишат. П.П. Що се отнася до младите, със заплата от малко над 400 лв., временен трудов договор и неясна перспектива, трудно някой ще се хване да става асистент. (Ако продаваш гащи или дрехи втора употреба примерно, заплатата ти е по-висока.) Освен това, понеже от ректора зависи, вече втора година се проваля нарочно и със нелигитимни врътки, обявен от катедрата (и много нужен) на два пъти конкурс за "главен асистент" - имаме човек, ваковски доктор, доказал се като хоноруван преподавател, но ректора не харесва носа му, предполагам... Или може би не си е платил... (и това го има, уви, за един апартамент се говори...). Изобщо това, че нещо работи в Швейцария примерно, не означава автоматично, че е добро и за тук, за да се пренаса едно към едно при нашите условия и манталитетни особености. |
Тук няма такава глупост "хабилитирани", Стига си спамил бе, омръзнал си на всички тук. На никой не му пука как е в треторазрядната ти държава... Това, което може да се направи, е да се огледа системата примерно в Германия, Франция, Италия и да се приспособи тук. Веднага ви казвам, че във всички има нещо като ВАК, със съответното локално име разбира се. Но съм песимист- щом с това са се захванали ректори и шефове на БАН работата ми се вижда обречена... |