Отиди на страница:
Ама как се казваше това кино ми изхвръкна от главата. Кино "Иван Вазов"  Едва ли някой си спомня къде беше кино "Кирил и Методий" както и периферните кина, в които по късно можеше да се гледа пропуснат филм от централните.: "Аура" "Урвич","Аврора", "Стилян Пешев" "Г.Раковски" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dude3075 |
| Да, киното на петте кьошета май беше Иван Вазов. Ходих да гледам един филм който е и моят рекорд - 17 пъти до 9 годишна възраст. Филмът е двусериен и е екранизация по роман на Хенрих Сенкевич: Кръстоносци. Още потръпвам от сцената когато ослепиха Юранд от Спихов. На второ място с 10 гледания е Троянската война със Стив Рийс в ролята на Еней! Може да бъркам името на изпълнителя, но по това време снимките му можеха да се намерят във всяко стрелбище. Друга характерна черта на епохата - стрелбата с въздушна пушка! |
| Аааа не, Лъвът се готви за скок е Еротика! Там участваше един боксьор, мисля че беше Ласло Пап. Абе и Работническо дело свършваше, щото алтернативата беше Народна Армия. Ама това е съвсем друга история. |
| Леле, във всичките тези кина съм ходила, ама сега да ме убиеш, не мога да си спомня къде бяха. Работнически жилища май не бяха в Красна поляна, но с четворката се ходеше, това помня. а от изброените от други не мога да си спомня "Аура" "Урвич","Аврора", "Стилян Пешев" "Г.Раковски" - не може да не съм ходила там, но местоположението ми се губи. Аврора беше след една река, по Стамболийски, вече към циганската махала, ако не се лъжа. А за многократно повторените филми, освен западните, които току що се бяха появили, си спомням многократното гледане на съветския филм Стършел, заради пустия Олег Стриженов! |
| "Аура" едноименно читалище на бул.Стамболийски и "Димитър Петков".Предимно циганска публика. "Аврора" Зах.фабрика в блоковете на гръцките емигранти. "Кирил и Методий" едноименно читалище в Красна поляна до 28-мо училище "Г.С.Раковски" едноименно читалище Зах.фабрика. "Ст.Пешев" - Надежда. "Урвич" ул."Урвич" близо до ВМА | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dude3075 |
Аз пък в кино "Иван Вазов" понеже ми беше квартално На братовчедите ми беше квартално, всяка събота и неделя живеех при тях, на "Лайош Кошут" 51. Дворче. Къщурка. Барака. Череша, джанка, малка круша, съседски орех с клонак над двете дворчета. Бозаджийница почти отсреща, по към Руски паметник. Кино "Иван Вазов" наблизо. Земен рай. |
Mrx++ Значи в София за пръв път стъпих през 1956г. Браво, дет се вика, кореняк софиянец. Разправят, че след освобождението от фашистко робство, много от тези дошли в София, от освободителите, прескачали релсите, да не ги удари ток. |
| Всички вие, уважаеми дами и господа, сте много начетени и образовани хора, защото сте ходили в училища с библиотеки - и това се вижда ясно по тоновете информация, които изсипахте под статията. Но малко сте пропуснали аналитичната част на четенето, а в тази статия една от поантите е следната: Не помня думите на нашата учителка, но прекрасно помня какво страхопочитание изпитахме всички ние, стреснати и ококорени дребосъци. Не смеехме да шукнем и макар и за половин час ужасно ни се дощя да сме страшно умни и да сме прочели де що има книга на земята. До един се записахме в библиотеката и победоносно излязохме с поне два трофея. Днес старите дървета в двора са отрязани до дънер като опасни. На тяхно място няма да бъдат засадени нови, защото в дворовете на българските училища вече не може да има дървета. За "по-чистичко" вероятно ще метнат една две кофи асфалт - хем дворът щял да се разшири. Прекрасните дялани камъни в основата на училището са боядисани в ярко розова блажна боя. Честна дума! А библиотеката... библиотека просто вече няма. На нейно място има лавка |
За авторката- ЕВАЛА!  Щурчо, малката Виена е наричано Русе, защото центъра на града навремето е проектиран от виенски архитекти. Софийският е проектиран от италианци. |
| Статията на Фани Давидова представлява прекрасна публицистика. Трогателна, при това. Разочароват обаче колегите, които използуват дружелюбния Форум на СЕГА да публикуват дребнотемие и трупат точки / бройки, досадниците, без да имат какво да кажат. Въздържание! ...(е което ни липЦва на Балканите, уви) |
| Съхраняването на идентичността на София има нужда от повече виждания като този материал. Браво на автора! |
| Интересно как никой не се е сетил да отбележи краха на градската ни култура, настъпил с възцаряването на рапона от с. Банки. Толкова по-зле за столица София, че два пъти преди това го избира и за свой градски кмет. Преди години Х. Александров описа рапона като "архетипичния селяк, пощурен от сложността на модерната цивилизация и прикриващ объркването си под маската на селския бабаит" (по памет). Друг момент, пропуснат в статията и в коментарите, е чалгата - градската субкултура на изтръгнатите от корена си и лумпенизирани селяни. Тя е извънредно сходна с рапонизма. Авторката не се е занимавала задълбочено с разглежданите въпроси. Преди всичко опазването на старините е сравнително скорошна мода дори в най-развитите страни и забележителни градове. В Ню Йорк в 1963 г. беше разрушена Пен стейшън (снимка: натиснете тук) - главната гара и монументален паметник на културата, и на нейно място беше издигнат баналният покрит спортен стадион Медисън скуеър гардън (който дотогава е бил до едноименния площад, на съвсем друго място). Стадионът също предстои да бъде съборен (до 15 години) и гарата - възстановена, но главно под сегашната централна поща, западно от 8 авеню. Няколко пъти са разрушавани и изграждани на друго място нови забежителни и важни сгради като Метрополитън опера или хотел Уолдорф, който бил социален център. В момента тече оживена дискусия за една забележителна и съвсем нова модерна сграда на 53 ул., в която беше музеят на американските художествени занаяти, но сега е купена от съседната МоМА и искат да я съборят за разширение, а МоМА беше и без това напълно реновирана разширена само преди няколко години. Опитът на Манхатън показва, че почти навсякъде, дето старото е унищожено, както по времето на Робърт Мозес (вж. Булгуров по-горе), сега е станало по-лошо, а дето е запазено, често случайно, поради нечий користен интерес или пък поради съпротивата на местните хора, сега е разцъфтяло. Пловдивски зет съм, историк и любител краевед, но до съвсем скоро не бях чувал, че почти всички стари къщи в стария Пловдив са били построени (по стари снимки и по разкопки на основите) в началото на 70-те години. Запознах се в Ню Йорк с арх. Петър Дикиджиев, автор на проектите например на т. нар. "Балабанова" къща (всъщност хаджи Лампша), "Ламартинова" къща, къщите на Х. Г. Данов, Георгиади, Хиндлиян и десетки други. София има много проблеми. Тя беше изкуствено наложена за столица по уж стратегически, но всъщност оказали се конюнктурни причини (средищност спрямо трите български области и сдържане на сръбските териториални претенции). София с положението си и с настанилата се в нея бежанска маса от Македония предопредели грешната геополитическа насока на външната ни политика и през войните, и след тях и дори досега. Мястото е географски неподходящо за толкова голям град - затворено котловинно поле без голям воден басейн и без други "градообразуващи" земни форми, ако не се смятат минералните извори. София е сред третоешелонните бълг. градове в 1878 г. - отстъпва много не само на най големите, с население по около 25-26 хил., като Русе, Пловдив, Варна, Шумен, Свищов, Скопие, Битоля... но и на ред по-малки градове. София има 11 хил. София никога не се възстанови напълно естетически и след бомбардировките във ВСВ, мкар че при соца се построиха и много добри неща. Цялата североизточна половина на града и досега е в ужасно състояние, но много от стария център в другата половина също. София (изсмукващата й сила) е и непосредствената причина за обезлюдяването на упадъка на северозапада, и то под ръководството на цял сонм лидери родом от северозапада, от Т. Живков, П. Младенов и Ал. Лилов до рапона, потника и фидоошу (Софийско е в диалектно и етнографско отношение неделима част от северозапада.) София е построена с лице към Цариград и с гръб към останалата България, особено северозапада и североизтока, както личи и по входно-изходните й "магистрали" и "порти". Отчасти поради изкуствения характер на налагането й за столица, отчасти поради свръхцентрализацията, особено при соца, и високомерното отношение на "столичаните" към "провинциалистите" не е често срещано в развития свят, но може би е внос от Франция и Русия. Софиоцентризмът достигна уродливата си кулминация при рапонския режим. Не случайно приветствах двамата варненски министри в новия кабинет плюс тримата други възпитаници на варненските университети. При тройната имаше също петима министри "варненци". Варна стана център на антирапонската съпротива още от първия миг, но особено през зимните гладни бунтове т.г., и това беше логично - тя пострада най-много от него. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Авторката е струпала един куп претенциозни ала-бализми и парвенющини, без всякаква връзка с реалността. Павета трябвало да пренареждат, а тревички между тях няма ли да посадят? Щото едно време така било. Това е град, той се променя, живее. София изглежда днес по-добре отвсякога. И е единственият град от европески вид и мащаб у нас. за Маркса++ по тази тема. |
| Впечатляющ принос, чичо Фичовият, не отстъпва на столичния патриот Semirko, а и на г-ца Булгурова = хвала! Цели 5 пет денове 9 юни (тук, все още) след публикацията на 4 юни толкова многобройни коментари (и то без особено кудкудякане, да отбележим!) показва колко важна тема засяга авторката. Нека не се стряска от критиките, в интернета си има Постоянно Присъствие на скучаещи трезви попадии, да са ни живи и здр. и др. Фичо чичовото, нека те поправя, какво че Хаджи Лампша ( ЛампсИ’ ) е единичен случай на възстановка по разкопки на старите темели; останалите къщи в Стария Пловдив са си реставрации lege artis, а не реконструкции. Само вторият етаж на Хаджи Драган Калофереца (ул. П. Р. Славейков 32, - знам, че знаеш) -бил останал недовършен в оригинала- и беше майсторски интерпретиран и доизграден без подражателство от покойния арх. Иван Мандаджиев, вечна му памет. Утре във връзка с Madison Square Garden ще ти потърся клип на Химна, изпят там преди малко от Детенце, АМА КАК... Даже и Нели буля Фичов'ца може да се поинтересува (поклон!) както и от това Детенце Цигане (НЯКЪДЕ ТЕ поне умеят да пеят ...) Pilar Bogado: here https://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&NR=1&v=Ts-XhvvKHkE and here https://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=Ff3H9O9slTk or here https://www.youtube.com/watch?v=kTTGT6odgr8 or: https://www.youtube.com/watch?v=dLXhEhSWZKw Cheers! Fiat Lux; Fiat Pax; Fiat Panis! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Fiat |