Отиди на страница:
| Ех, Марксе, явно си се засегнал! Аз пиша, че като слизаш към спирката на Метрото на Университета, от към Народното Събрание, по пътеката за майки с детски колички смърди страхотно на урина. Отговорът е "А Вие защо биете негрите!" Не, че във Лондон няма места на които да не смърди на урина. Но пък не съм забелязал в София да мият тротоарите с течен препарат (щях да кажа прах за пране), а пък на други места съм забелязал. Ако не вярваш иди на указаната спирка на Софийското метро и виж (по скоро помириши). Ако имаш техническо образование, ще признаеш, че има допуснати грешки при строежа на метрото. |
Спасе, Спасе истината се постига чрез сравнение! Аз си имам карта за Софийския метрополитен. Пътувам си за работа с него всеки ден. Но го сравнявам не с автобуса който ходи до циганската махала. Сравнявам го с тези с които съм пътувал: Лондон, Мадрид, Вашингтон, Прага, Москва, Монреал, Будапеща, Брюксел, Стокхолм, има и други. СЕГА, от изброените от теб метрополитени не съм видял и ползвал само московския и монреалския. Смело продължавам да твърдя, че софийският е най-чист. Може би защото е най-нов. А че лондончани имат метро от 150 години, ами да, така е. Викторианска Великобритания е световна империя, в която слънцето не е залязвало по това време. Историческа съдба. Която няма отношение към темата. Може и да е на 150 години, ама е мръсно! Не знам защо с теб виждаме едно и също нещо по коренно различен начин. Може би защото все пак виждаме не с очите, а с мозъка си, тоест, виждаме, каквото искаме да видим. Аз виждам нова, спретната и чиста придобивка за софиянци. Не отстъпваща на европейските метрополитени. А кусури винаги могат да се намерят, ние българите това много го можем. Остани със здраве! На мен лично не ми се дъвче повече тая тема. Спор на форуме - как олимпиада среди умственно отсталых - даже если выиграл, всё равно идиот... |
Michael_P Ех, Марксе, явно си се засегнал! Ама верно, наистина го обиди Маркса. Хубаво ти написа къде навсякъде е бил. Тва Ню Йорк, поне 20 пъти с колата, тва Вашингтон, тва Лондон, Виена, Будапеща... Не ти ги е изредил дори всичките, щото не е такъв, да обича, да се хвали. Разбирай, светски човек, не някакъв суек. И ти сега си тръгнал да му пишеш тва онова... |
| Ей, го и Спас и той се разлюти за "спретнатата и чиста придобивка за софиянци". И той като Маркса от форума дето се възмути за хотел Балкан. А уж са антиподи в някакво отношение. Дори и октоподите "виждат не само с очите, а и с мозъка си,". Форума все пак е интересно място. Ето вчера научих тук един анекдот който вероятно отговаря на въпроса на Спас. Става дума за това как Ходжата обяснявал демокрацията на подопечните си: това е ако аз пикая отгоре ви от минарето, а пък вие ми отговаряте отдолу. |
| А за "спретнатата и чиста придобивка за софиянци" ще кажа: Too little too late. Ако бяхме Европейци, на 1 януари 2007 г. метрото трябваше вече да свързва Летището и Централна гара. |
Mrx++ Значи в София за пръв път стъпих през 1956г. Тогава още строяха ЦУМ, Балкан и Партийния дом. Западният парк го направиха някъде през 1958-60г., ако не се лъжа. Южният парк май след построяването на НДК. Забравих да ти благодаря за приятната разходката по софийските паркове. И те ли са от времето на социализма? София стана по-хубава през 80-те отколкото през 50-те години, а сега е по-хубава отколкото през 80-те. Хайде престанете с величанието на миналото и на минали дейци.То миналото винаги изглежда много хубаво, защото не сте в него. Оттогава са построени много сиви сгради, а хубавите се броят на пръсти. И сега има доста дупки, които трябва да се запълнят. Срещу ЦУМ оная дупка остатък оът бомбардировките, зад новата католическа църква, по Тодор Александров, по Опълченска. Като студент кино Сердика (и там нищо не правят сега) и бившия хотел София (сега Радисън) бяха едни стенички, остатъци от бомбардировките. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
Ако бяхме Европейци, на 1 януари 2007 г. метрото трябваше вече да свързва Летището и Централна гара. Летището трябваше да се свърже с гарата още преди много ама много години. Не ми е ясно защо трябва да се обикаля с метро през целия град, като е нужна една пряка ж.п. линия от 1-2 км. Вижте картата. Тази линия почти съществува, |
| Преди половин година смених обитаване на жилище от първия тип култура с втория. Още не съм решила дали съм на печалба (освен разликата в наемите). В определена загуба съм обаче от липсата на заведения в съседните 50 м. от мен. Загубих Петото авеню, бар Чоколейт, Старбъкс, Tea&Eat, Жадната ламя, Тунела, с малко повече ходене и Тино. Спечелих един мижав китайски ресторант, единственото му предимство е, че има добра градина, скромна квартална пицария Слънце, и на по-голямо разстояние единственото заведение с репутация - сладкарница Росита. Е, спечелих и панорамен изглед в три посоки, по-свеж въздух, но с няколко градуса по-студен. Знае ли човек....  Ето малко илюстрации - от тук , и тук ,строено преди 80 години, отидох тук,тукитук, строено преди 20г (снимките са само от изгледа). |
Тя май точно туй имаше предвид. Таквиз грозотии сте построили комунистите, че днес в София сталинския стил минава за шик. Момше,Българската архитектура винаги е вървяла след световната. Аз ти обясних, че когато строиха ЦУМ, Балакан - неокласицизма е бил на мода. Върви в САЩ да видиш, че са пълни с такива сгради. И съвсем не са грозни. След това дойде модата на небоядисания бетон и построиха зала Фестивална. Върви виж летище "Дьо Гол" в Париж. След това дойде модата на черния алуминий и нашите построиха Министерството на транспорта и хотел Москва. Върви виж кулата Парнас в Париж, кулата на гарата в Ница и също такава кула в Нанси - Франция. След това дойде модата на стъклениет сгради и нашите започнаха със строежа на Търговския комплекс срещу хотел Москва. Типично български стил в архитектурата са Министерството на външните работи, Партийния дом в Бургас (сега съдебна палата) и др. такива. Ясно е, че ти и твопта рестипутка имате доста различни (неясни) разбирания за архитектурата. Аз повтарям, че нашите архитекти повтаряха световните тенденции. Лошото, обаче е че модерната архитектура много бързо остарява. Когато кацнах на летище "Дьо Гол" бях толкова разочарован - всичко ми се виждаше овехтяло. А толкова хвалби слушах, когато го строяха през 60-те мисля. Също можеш да видиш сградата на новата опера във Франкфурт от алуминий и стъкло - също много овехтяла, докато старата опера в бароков стил (подобна на Винер щатс опера) изглежда все така красива. Така, че ти и твойта рестипутка май нищо не сте видяли и нямата база за сравнение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| Ех, госпожо, като гледам бащина Ви камина, която сте загубили... Но вероятно сте си взели поне столовете Thonet? |
| По моето скромно мнение, ако се свърже Централната жп гара с летището, таксиджиите ще останат без хляб. |
| Столовете - разбира се. Квартирантът, също мераклия, ме попита дали ще ги оставя, но аз рекох - тц. Но пък тук много не гилат на обстановката, просто си ги имам. Аз пък измолих от хазяйката да ми остави един сравнително запазен стар бюфет, скромен, без излишни орнаменти, просто от истинско дърво, с големи стъклени витрини. Вързаха се в трапезарния кът. |
| Абе и аз като Маркса за пръв път стъпих през 1956г. в София, само, че в смисъл проходих (щото тук съм роден). Много бях горд, че живея на 10 минути пеша от кината: Церковски, Отдих и Култура, Севастопол, Македония, Асен Златаров - бе тогава много се ходеше на кино. На същото разтояние беше и Стария Цирк. И на Цирк много се ходеше. До стария Цирк през 1960 г. дойде китът Кашалот. В смисъл докараха го с едно огромно ремарке. С едно приятелче се промъкнахме под платнището през ноща още преди откриването и го видяхме без пари. Беше огромен и не мърдаше защото беше балсамиран. В една стъкленица беше поставено в разтвор огромното му сърце. Ужас! Имаше и едни братя Соколови които правеха с мотоциклети номера в Кълбото на смъртта! Билетчето на трамвая с което ходех на Алианса на пл. Славейков беше 2 (две стотинки) и едни огромни каки бяха кондукторки! Не можеш да се промъкнеш без билет. Но пък се висеше по вратите на трамвая. Което беше доста опасно начинание. |
Билетчето на трамвая с което ходех на Алианса на пл. Славейков беше 2 (две стотинки) и едни огромни каки бяха кондукторки! Не можеш да се промъкнеш без билет. Но пък се висеше по вратите на трамвая. Което беше доста опасно начинание. Когато бях през 1956г. в София (на 10 години) видях, че много скачат в движение от трамвая и аз реших да опитам и без малко да отида под колелата. С което си спечилих един шамар от баща ми. А инак слизането и качването в движение се практикуваше доста. И можеше да се види как трамвай влачи някой не успял да се качи. Мисля, че един от мъжете на Стоянка Мутафова така си е загубил краката. |
| Тогава нямаше Интернет форуми и хората се редяха на опашка за вестници. Да, на опашка: сутрин Работническо Дело, вечер разбира се Вечерни новини. Спомням си огромната опашка пред будката за вестници на ъгъла на градинката пред Централна Баня. Имаше една шпионска афера по онова време: Иван Асен и любовницата му Роза Аронова. Иван Асен го разтреляха, ама какво стана с Роза Аронова, нищо не се е отпечатало в детското ми съзнание. Но пък четяхме увлечено "Следите остават" от Павел Вежинов. Имаше и такъв филм със Стефан Данаилов. Въобще опасна работа! |
Работническо Дело, вечер разбира се Вечерни новини. Опашката за Дело не беше,щото той не свършваше като Народен Спорт, Народна младеж, Отечествен фронт...  |
| Ей го на общия отпечатък на епохата! И до ден днешен в съзнанието ми трамваите са свръх опасни! Защото ще ти отрежат краката!!! Още звучи в ушите ми гласът на майка ми. Ама опасността не беше само във виртуалното пространство. В махалата около улица Георг Вашингтон имаше два примера за отрязани крака. Пък в Алианса му викаха Джордж Уошингтън - на кого да вярваш. Но факт е, че на 7 (седем) години ходех сам на Алианс с трамвая. Сега това просто е абсурд да пуснеш детето си само. Едва ли моите родители са били по смели или безотговорни. |
| С тъга си спомням изобилието от киносалони в София. В гимназиалните години, с една дружка, с която много ходехме по концерти, театри и кина, бяхме изучили абсолютно всички софийски киносалони, понеже там се повтаряха филмите - премиерите гледахме веднага в Центъра, моите пък бяха Млада Гвардия, Солун, Култура, Славейков, Освобождение, Георги Димитров, а Витоша - по-късно, Изток го нямаше даже. След това, по обявленията във вестника, по едно време сменяха филмите в четвъртък, преглеждахме на кое място да повторим любим филм. Много ми е трудно да си спомня всичките, но си спомням кино Отец Паисий, на Слатинския хълм, киното в Работнически жилища в Красна Поляна, това Княжево, Хаджи Димитър, на всичките крайни квартали посетихме кинотеатрите, понякога бяхме по 5-6 души посетители само в салона, така бяхме опознали всички крайни спирки на трамваите, където имаше кинотеатри, то пък едни трамваи - само 6 .... Кино Изток го нямаше даже. Рекордът за многократно посещение - 5 или 6 пъти, ни беше филм с Жерар Филип,но не мога да си спомня кой. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
филм с Жерар Филип,но не мога да си спомня кой. Ние с братовчедите гледахме във "Влайкова" - и или в кино "Иван Вазов", сега казино, "Фанфан Лалето".  |
| Веднъж на осем или девет години хванах петицата и сам и отидох (без разрешение) до киното в Княжево. Даваха "Клетниците" двусериен, цветен с Жан Габен (Жан Вължан). Не си спомням дали ядох бой заради дългото отсъствие. Но пък сега мога да сравнявам с последната екранизация като мюзикъл. Абе малко силно казано щото спомените се променят. Веднъж, по онова време, едни съседи ме засякоха пред киното на "петте кьошета" и ме издадоха на майка ми. Ама как се казваше това кино ми изхвръкна от главата. |