Отиди на страница:
| Ех, Марксе няма да споря с теб за Либуше, Таборитите и битката при Била Хора. Мен Чешки ми е втори език. Макар и технократ имам интерес към езици и история. Това, че Брюксел е това което е, се дължи в по голяма степен на "Белгийско Конго". Виж това което са Брюж, Гент, Льовен са друго. Също както и Флоренция в Италия (пък тя Италия се обединява по времето на Гарибалди - 15 години преди Априлското въстание) Схващаш ли? Не мога да разбера защо се дразниш за Сталинската архитектура. Тя първо не е Сталинска, както знаеш. Но това което е построено в Центъра на София през петдесетте, е израз на същото което е искал да демонстрира Мусолини - не ми пука какво е било преди мен но бъдещето ми принадлежи завинаги! (Времето е наше! дето викаха по площадите не толкова отдавна). |
| Аз не съм пътувал много, дай боже един ден да попътуваме с жената и синчето, ама искам да кажа, че Брюксел ми харесва. Нещо ме дърпа навътре като отида там и понеже имам слабост към католическите храмове, не мога да се откъсна от тях. Те са нещо грамадно, грандиозно, мрачно, високо, изострено, изшилено, нямам думи просто. А центъра му, "Гроте Маркт" (така ми звучи някак си по истински, по близо до миналото; "Гран Плас" ми е прекалено съвременно)? Колкото пъти съм ходил, все там стъпвам, стоя, гледам и слушам. И не ми се тръгва. Въпрос на вкус, всеки си има предпочитания. Спирам, че се отплеснах, а темата е друга. |
| "По-горе писах, че сгради в нео-класически стил в Северна Америка, който е заемстван от архитекта на Сталин (забравих му името започваше с Л)" Аз не се заяждам. Пази Боже! През осемдесетте, когато специализирах в АН (в Москва), руските колеги ("евреи разбира се" щото на тях им вървят точните науки), на ухо ми подшушваха, че и Лаврентий Берия имал архитектурни амбиции (мисля, че ставаще дума за пл. Гагарина). Така, че ако се заяждах, щях да те попитам дали Л. не идва от Лаврентий. |
Пример: Софийското Метро. "Мръсотия до шия." Ама то не не е "щото не пазим". Сигурно минават от там по един милион всеки ден. Методите за почистване вероятно са същите каквито използваме в къщи. Това е индустрия, не е като да чистиш с кофата и парцала. Има си машини, има си почистващи препарати. Моля?!?!? Майкъл, ти въобще виждал ли си го софийското метро, или така шляпаш по клавиатурата наизуст. Всъщност метрото е едно от най-чистите места в София. Може би защото там цигани почти няма, трябва да си купиш билет преди да влезеш, не е като в икарусите на градския, кондукторите да ги заобикалят срамежливо. Както и да е, софийското метро е в пъти по-чисто и по-приятно от лондонското например, нали ти бил любимият град. Лондон всъщност е хубав град наистина, и на мен ми харесва. |
| Michael_P 04 Юни 2013 10:56 - Точно! За съжаление много от "активните" българи не могат да вдянат, че България е сред най-младите държави в Европа. Измислят си хилядолетни глупотевини и славно минало, само и само, за да не градят бъдещето. За съжаление за по-малко от 150 г. от жизнена страна с бъдеще България се превърна в грохнала апатична старица. --- А това, че София била кално село до 1878 г., ще ме извинявате, но не е вярно. София е била столица на българските земи през почти целия период на османска власт. Достатъчно е да прочетеш какво пишат разните пътници, които преминават през нашите земи. Това, че обликът на града е ориенталски и населението е предимно от мюсюлмани и евреи е друга бира. |
| Въпросът е дали България счита, че има общо историческо и културно наследство със съвременните Европейските държави. Това наследство не се наследява автоматично. Античната култура - Културата на Елада и Рим - не са наши по някакво право, не са създадени от нашите предци. Няма как да не признаем, че колкото и да е древна нашата държава, не сме дошли на празно място. И славяните и българите са били варвари, номади, както и предците на всички съвременни Европейски народи. А пък не сме и първите. Така например през 485 г. остготския крал Теодорих разбива по нареждане на византийския император навлезлите по Долен Дунав българи. Античният град е около минералните извори, съвсем не е толкова голям по площ. Следвало е да бъде съхранен. Уникална историческа възможност е бил периода 1948-1955г. Но уви! |
| Michael_P 04, наблюденията ми са, че с всяка изминала година България става една все по-ориенталска страна. Това върви заедно с нарастването на жалката и ненужна омраза към турците. За мен няма съмнение, че единствено принудителната и в голяма степен привидна "културизация" на обществото по време на соц-а е причината къмпричината към 1989 г. ценностите на българите да са в голяма степен сходни с тези на европейците. След това, оставени на себе си българите се връщат в естественото си ориенталско състояние. Да не забравяме, че векове наред под Ориент се разбира и Балканския полуостров. Един вид "Островът на доктор Моро". |
| Спасе, Спасе истината се постига чрез сравнение! Аз си имам карта за Софийския метрополитен. Пътувам си за работа с него всеки ден. Но го сравнявам не с автобуса който ходи до циганската махала. Сравнявам го с тези с които съм пътувал: Лондон, Мадрид, Вашингтон, Прага, Москва, Монреал, Будапеща, Брюксел, Стокхолм, има и други. Хайде за първото и последното: 1. Лондон. Както казах град на контрасти. Да, ама имат метро от преди 150 години. Десет години преди Априлското въстание и вече се возят. Мръсни империалисти. 2. Стокхолм. Има места където може да проникнеш и без билет в метрото. Ама пак несравнимо по чисто от Софийското бе, мама му стара. Хайде и за Мадрид: Три пъти по евтино излиза билета и осем пъти по голямо като дължина на линиите. Чистенето в София (включително и в метрото) е на занаятчийско ниво! Абе нали мотрисите трябва да се мият с химически препарати на всеки 24 часа. Нали трябва да се дезинфекцират! Минават ежедневно стотици-хиляди, това е възможност за пренасяне на зарази! И сега в момента съм готов да прескоча до станция Сердика! Нечистени петна по плочките на пода, боклуци, мотрисите не са мити през нощта. Ами асансьорите - зацапани дръжки и стени. Спасе, то по миризмата се усеща кога е мито и кога мирише на урина (щото в подстъпите на станцията на Софийски Университет мирише на това) |
target=_blank id=url>Натисни тук| Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му — полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война. Иван Иванов е учил в Стара Загора, след това във Военното училище в София, а през 1915 г. завършва хидроинженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен, Германия. Именно там среща и се влюбва в бъдещата си съпруга — германката Матилда, от която има три дъщери. През Първата световна война е бил в Македония, където ръководел строеж на жп линия. През 1920 г. Иванов е назначен за заместник-началник на водоснабдяването на София, а през 1934 г. става кмет на града. Управлява десет години, три месеца и петнадесет дни и това го прави най-дълго управлявалия кмет. Идеята столичани да пият от водите на Рила се е родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода. Вододайната зона е 196 кв. км. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което позволява на столицата да пие най-евтината вода на света. Първият етап от водопровода София-Бистрица е бил готов през лятото на 1926 г. Вторият - Бистрица-Рила, е бил започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. Така е бил открит рилският водопровод. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие. Година по-късно Иван Иванов, който докарал водата в София, става кмет и първата задача, която си поставя, е да се пребори с корупцията и бюрокрацията. Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика“. Иванов има навика да обикаля по улиците и кварталите на София всеки ден. Само за няколко години в безразборната дотогава архитектура на града е сложен ред. През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София“, която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална единица — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Всички улици в центъра биват павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. е пуснат и първият тролей към Горна баня. По същото време започва масово озеленяване на София. Така се появяват кестените по централните булеварди. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този период е открита и къпалнята „Мария Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът. Междувременно Иван Иванов вече подготвя и строителството на язовир „Бели Искър“. Съоръжението е с обем 15,3 млн. кубични метра и е пуснато през 1949 г. Веднага след 9 септември обаче талантът и човещината на кмета бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор. Обвинителите му са затруднени какво да измислят, за да го затворят, защото той е почтен мъж, не е присвоил нито стотинка и е работил денонощно за благото на софиянци. Фатално за Иванов се оказва едно негово стихотворение, публикувано в „Зора“. В него се казва: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби“. Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче идва отговор, че България си има световен хидроинженер — Иван Иванов. Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. Две години по-късно, през 1946 г., е помилван. Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие.[1] Пуснах горната автобиографична справка за най-добрия кмет на града (според много хора и създател на модерна София) , само да обърна внимание на уважаемите форумци, кой, кога , къде и защо е направил нещо по въпроса за добрия вкус и т.н. |
| Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му — полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война. Иван Иванов е учил в Стара Загора, след това във Военното училище в София, а през 1915 г. завършва хидроинженерно строителство в Техническия университет в Мюнхен, Германия. Именно там среща и се влюбва в бъдещата си съпруга — германката Матилда, от която има три дъщери. През Първата световна война е бил в Македония, където ръководел строеж на жп линия. През 1920 г. Иванов е назначен за заместник-началник на водоснабдяването на София, а през 1934 г. става кмет на града. Управлява десет години, три месеца и петнадесет дни и това го прави най-дълго управлявалия кмет. Идеята столичани да пият от водите на Рила се е родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода. Вододайната зона е 196 кв. км. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което позволява на столицата да пие най-евтината вода на света. Първият етап от водопровода София-Бистрица е бил готов през лятото на 1926 г. Вторият - Бистрица-Рила, е бил започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. Така е бил открит рилският водопровод. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие. Година по-късно Иван Иванов, който докарал водата в София, става кмет и първата задача, която си поставя, е да се пребори с корупцията и бюрокрацията. Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика“. Иванов има навика да обикаля по улиците и кварталите на София всеки ден. Само за няколко години в безразборната дотогава архитектура на града е сложен ред. През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София“, която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална единица — Столичната голяма община, чрез присъединяването към София на околните села. Всички улици в центъра биват павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. е пуснат и първият тролей към Горна баня. По същото време започва масово озеленяване на София. Така се появяват кестените по централните булеварди. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този период е открита и къпалнята „Мария Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът. Междувременно Иван Иванов вече подготвя и строителството на язовир „Бели Искър“. Съоръжението е с обем 15,3 млн. кубични метра и е пуснато през 1949 г. Веднага след 9 септември обаче талантът и човещината на кмета бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор. Обвинителите му са затруднени какво да измислят, за да го затворят, защото той е почтен мъж, не е присвоил нито стотинка и е работил денонощно за благото на софиянци. Фатално за Иванов се оказва едно негово стихотворение, публикувано в „Зора“. В него се казва: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби“. Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче идва отговор, че България си има световен хидроинженер — Иван Иванов. Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. Две години по-късно, през 1946 г., е помилван. Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие.[1] |
Semirko  Не напразно споменах И.Иванов като епоха в развитието на този град. Без него градът сега щеше да е още по-гаден. |
| В българската история след 1878 г. до 1944 г. има 4-5 наистина качествени технократи и политици - Константин Стоилов, Андрей Ляпчев, Симеон Радев, Иван Иванов, Георги Кьосеиванов (за мен най-качествения политик), Теодор Теодоров. Имам предвид хора, които не са създавали омраза и конфликтност, а са се стремели към конкретни действия. |
| Реститутката още, вика, те комунистите, разбира се, ще отворят големи усти в защита на това, което са направили. Ама, я вика, ги питай, ако дойде турист в София, има ли нещо в града построено от режима им, за показване с гордост. За човек, вика, с поне малко естетическо чувство, таквоз нещо в София няма. Ама баш, нищичко. Само, вика, музей на соц. изкуство може да покаже човек, за да се види, що за стока дерибействаше по наще земи. |
atlantis В противен случай щеше да знае, че София е бомбандиран град и доста от "прелестите" и са били разрушени. Напълно е съгласна с теб, че част от прелестите (без кавички) на София са били разрушени. Ама, вика, и два пъти повече да бяха разрушили, нямаше да е толкова страшно за града, колкото стана след като червената чума ни заля (Имам едно чувство, че много не ви долюбва вас, комунистите). |
Ама, я вика, ги питай, ако дойде турист в София, има ли нещо в града построено от режима им, за показване с гордост. За човек, вика, с поне малко естетическо чувство, таквоз нещо в София няма. Ама баш, нищичко. Има много неща, аз съм водил доста колеги-чужденци из София. Един от тях се възхищаваше от хотел Балкан. Не сучайно го водят за един от най-луксозните хотели на на Шерътън. Ама твойта рестипутка разбира от архитектура колкото свиня от кладенчева вода. Аман от кукундрели и суеци дето нищо не са видели по света, ама им много знаят устата. София има много приятна атмосфера със своите паркове, като тръгнете от Парка на свободата (сега Борисоивата градина), след това парка пред паметника на съветската армия, след това градината пред Военния клуб, след това Градската градина и зад нея парка зад двореца. По-горе Докторската градина, зад нея парка Заимов. По-на запад е парка при Опълченска, още по-на запад парка Света Троица, след него Западния парк. При гарата малкия парк на Христо Ботев. На Юг пространството пред нацвиомналния дворец и след това Южния парк. На север Северния парк и т.н. и т.н. |
В българската история след 1878 г. до 1944 г. има 4-5 наистина качествени технократи и политици - те долу-горе и хубавите сгради в София преди 1944г. са били толкова. Тук някои пишат за неща дето не са ги виждали. Поне аз помня какво представляваше околноостта на София- Връбница, Надежда (Юч бунар), Александър Стамболийски след сегашния мол София, къшлята по Черни връх. Помня и района около старата гар. Вървете на Коснтантин Величков зад Химпроект и Рудметал и вижте циганията, ей това представляваха тези райони.Пък тук разни суеци дето нищо не знаят умират да хвалят София от преди 1944г. |
Спасе, Спасе истината се постига чрез сравнение! Аз си имам карта за Софийския метрополитен. Пътувам си за работа с него всеки ден. Но го сравнявам не с автобуса който ходи до циганската махала. Сравнявам го с тези с които съм пътувал: Лондон, Мадрид, Вашингтон, Прага, Москва, Монреал, Будапеща, Е па Вашингтомнското да не е много хубаво. Ами защо не го сравняваш с Ню Йоркското - то си е една клоака. В Ню Йорк съм бил поне 20 пъти, на 3 часа с колата от Филаделфия. Пък Будапещенското да не е по-хубаво от нашето. Аз съм работил в Будапеща 1 година и го знам много добре. Като сравняваш сравнявай коректно, а не да разчиташ, че хората не познават нещата.Нашето метро си е много красиво. Само някои нови линии на Виенското могат да се сравняват с него. |
Mrx++ Има много неща, аз съм водил доста колеги-чужденци из София. Един от тях се възхищаваше от хотел Балкан. Тя май точно туй имаше предвид. Таквиз грозотии сте построили комунистите, че днес в София сталинския стил минава за шик. Аз много ти завиждам, че си обиколил света и си се запознал със световните знаменитости. Сигурно затуй имаш такъв изискан вкус. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Мужик |