Отиди на страница:
| Вариации на тема "маса": Масата като символ на журналистическата свобода Натисни тук , Масата като убежище и защита Натисни тук and on the table Натисни тук   |
| По време на "голямата екскурзия" бяхме на бригада в Кайнарджа на гроздобер, защото "туристите" бяха тръгнали към майката-родинаи нямаше кой да бере гроздето. Изкарахме цял месец и като се върнахме, групата ни се събра в "Бумбара". Това беше на 10 ноември 1989 г. вечерта около 17-18 часа. Течеше пленума на БКП и полупияният сервитьор ходеше с едно транзисторче на рамо. А ние си пием и си мезим и в един момент сервитьорът изфъфли "Бай Тошо падна". Ние подскочихме - ама как, какво и т.н. Грабнахме транзистора на сервитьора, увеличихме звука и като започнаха едни коментари на нашата маса... А най-интересното беше, че останалите пияници в кръчмата въобще не реагираха, не се чу и думичка, никакъв интерес... Та така, в "Бумбара" само ние посрещнахме "демокрацията" |
| На тази стара маса , във тази стара кръчма седяхме ние двама с тебе , чак до сутринта Ти ми галеше косите и целуваше очите чак до сутринта . ......................... Натисни тук |
Преди години като видяхме в надписите на един френски филм името на Ален Делон в черно каре си помислихме, че е умрял... Оказа се, че така е прието да се обозначава звездата, която участва във филма. "За кожата на едно ченге" е филма. И аз се бях объркал. Имаше лаф за алкохолиците от "Шанхай". Сутрин, още в 5.00 отивали да чакат да отвори кръчмата. От там ги прибирала линейка и ги карала право в майчин дом. До 7.00 им давали да преспиват бебетата, щото им треперили ръцете. После ги връщали пред "Шанхай". |
| Видимо Димитри - ,,Стефан" е много засегнат от темата. Гузен негонен бяга......През едно -две свои писания в ,,Сега" отново пише срещу хората, осмелили се да му кажат че няма право да е морален съдник, заради зависимостите си....на ДС доносник...Сам си е виновен връщайки се многократно към темата... |
| Барометъра показва покачване. Причината за лошото време с гръмотевици от предната седмица, заради област с ниско налягане, отминава бавно. За другата седмица се очаква слънчево и топло време. Авторовата маса в Biergarten "СЕГА" е доста пълна - но въпреки това има места и няма въргалящи се под нея на пода. Отгоре е все още чиста. Среднощни Волпертинги*) също не се появяват... Гледам днес - нйе и нйе. Има ги как' Сийке всякакви от тях, пак са тук. Нещо се разтревожих снощи заради липсата им, но от друга страна, малко ли са хората готови на какво ли не, само и само да попаднат на обзоримо място - викам им "позорища". Та в същност и биргартена не е наш и масата тоже, да не говорим, за бодигарда из сенките. Някак ми е чудно когато тези факти се замитат под черджето и някой вземе да тропа по отгоре и да крещи: - "Келнер, я слушай сега к'во искам от теб!". Още повече пък, когато след препиване или по натурата своя, някой се качи и разрита посудата, па вземе и се изтропа на воля там. - Айде - викам си аз - бактън от простофилство! А когато като следствие на първопричината се поднесе миризлива гозба с особен привкус, вече е сложно - хем е добра, хем не. От една страна е справедливо, но от друга - с нищо не съм я заслужил тая подправка вътре! Дилемата се решава ако от гозбата си отделя ядимото и после, да изчакам малко. Може би волпертингите ще са се налапали на воля и са отишли да си себеизпущат по принуда от изяденото, там, където това се прави обикновено. Но при лош късмет, което е най-често, се стига до рецидив и масата бива отново и отново оплесквана и ... не след дълго започва да се опразва. А от това всички губим. ------------------------------- *) Волпертинги -->Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
| Понеже сме на маса, един грузински тост: Един ден собственикът на ферма донесъл млад петел, и го пуснал го в курника с думите: - Хайде, моето момче, действай, че кокошките спряха да снасят. Твоят предшественик вече остаря, скоро ще стане на супа. Тръгнал младия петел наперено да огледа харема си. Към него се приближил ветеранът и го помолил: - Слушай, че ще ме колят - ще ме колят, ама хайде преди това да се надбягваме. Да направя един последен тур пред младите кокошки. - Изключено, старче. Ще те надбягам още на първото кръгче! - надул се младият петел. - Ама аз точно затова те моля - дай ми едно кръгче преднина. Пък после да става каквото ще - отговорил досегашният лидер на курника. Разбрали се те, строили се кокошките да гледат, а стария петел хукнал напред. След първото кръгче зад него яко се набрал младият. И точно преди да стигне финала, се чул изстрел. - Мама му стара! - изпсувал стопанинът - Трети петел купувам, и той педераст излезе... Да пием за стария петел, който знае как да елиминира младата конкуренция. |
| Благодаря. Но не мога без 1-2 уточнения: И на мен ми липса уханието на рози и трендафили. Сегашните са също като днешните домати – пластмасови и на вид и на вкус. Предполагам, че става дума за прекрасните Скандали на George White Натисни тук където Гершуин участва (за 3-4 години) с някои ранни творби. Тоест, става дума за множество скетчове, филми и др. за период от 20 години на доста изпълнителни и автори. Коя мелодия има предвид ДИ? Може би Синия понеделник? Натисни тук Или всъщност ДИ е бил постоянно омагьосан (аз бих бил), защото няма как да не е чувал постоянно някоя „скандална“ мелодия по това време. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: zaharnopetle |
През едно -две свои писания в ,,Сега" отново пише срещу хората, осмелили се да му кажат че няма право да е морален съдник, заради зависимостите си....на ДС доносник...Сам си е виновен връщайки се многократно към темата... Абе дали е бил ДС дондосник е много съмнително. Много хора са в тези списъци без да се донасяли. Всеки, който излизаше на Запад (мен ми беше забранено по това време) беше длъжен да напише какво е видял там и съответно да се подпише. Така на много хора цъфнаха обвинения, че са доносници, без въобще да са били такива, а те даже не подозираха, че ще ги обвинят. Това се отнася в голяма сила за творческата (журналисти, писатели, музиканти ) и техническата (инженери, научни работници) интелигенция. В една правова държава за да се съди за някого трябва да се докаже, в този случай, че е донасял. Тук за убийци се търсят какви ли не доказателства и не могат да ги осъдят, а се сипят обвинения без каквито и да е било доказателства, само на основа на един подпис. |
После потърпевшият (който го нямаше на местопрестъплението) разправял в кръчмата, че оня трябвало да пусне още малко, та освен пипера и бостана, да натори и доматето, пък той щял да го почерпи със салата от тях. Така поне разказваше дядо ми, лека му пръст. Аз бях малък и в кръчмата не ме пускаха. Виж да гледам как изсипват говна на някой в двора - няма проблеми. Маузер, щом пишеш ДОМАТЕТО сигурно си от Северо-източна България. Там така говорят. |
Хубаво, по димитриевски.  Ама пък чак най-добрия къс разказ не е. Връща думи, физиономии, миризми. Такъв ми харесваш Авторе. Напомня за любим виц от поредица радио "Ереван" - "... по-добре вече беше..." Въпреки че според мен просто с годините не виждаме цветовете толкова ярко, нито усещаме миризмите така отчетливо. Уморени сме от физиономиите и думите. По-уютно е в спомена. Любимото детство. И сега има много млади хора, които работят катр сезон, каквото и да е. За да учат и живеят по-добре. Има и такива, които предпочитат на гърба на мама и тати. И до 50 дори - на пенсиите им.Хора всякакви.Свят шарен А улици мият у нас. В Бургас мият улици. Млади момчета вървят пред машината и мият с маркуча и тротоарите. Късно вечер след 23 ч. И мирише на лято, море и току що измити птичи цвъчки /по автора лайна/ |
| "Аз казах идете проверете дали са от мен или за мен доносите, те - Джимо да си признае, че е агент "Стефан", и да се покае. Да се покая пред лайна?" Ей това е много подходящо за случая: "- Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскаай! - гърми Данко Харсъзина, като че командува някое артилерийско сражение..." А "Шанхай" (на ъгъла на ул. "Ангиста" и бул. "Васил Левски" си беше кръчма един път, аз живея на две крачки от нея. Вътре съм виждал такива живописни физиономии, че сигурно и киното не може да ги докара такива, ако ще и тонове грим да сложи. Много вкусни кебапчета правеха и шкембе чорбата си я биваше и карантийките си ги биваше. Забелязъл съм нещо интересно: В такъв тип "кръчмета", с гръмки имена, неугледни, с недотам чисти покривки, с трохи по масите и със съмнително чисти вилици и лъжици, готвят най - вкусно. То, вярно е, че човек влиза там, когато е най-гладен и не подбира, ама сигурно има някакъв баланс - вкусна храна за сметка на лъскането на пода и масите. А може и персонал да не е достигал, но това няма значение. Важното на тумбака да му е кеф. |
| Авторът многократно ви каза, че не той е писал доноси, а срещу него са писани доноси. Начинът, по който се "отваряха" досиетата у нас е престъпен и неморален. Не се държеше и продължава да не се държи сметка кой какво точно е правил. Затова - или на всички ще гледате като на маскари, или всички ще бъдат еднакво опростени. Човекът сам по себе си е безсилен срещу колективната мерзост и идиотщините на държавата! Едно е сигурно - не са вербовани хора, които и бездруго не са ставали за нищо. |
| Тъй като темата за агент "Стефан" е засегната в статията, коментирането и би трябвало да се разглежда като коментиране на статията. Като информация имаме само решение 54/26.11.2008 на Комисията по досиетата: Три имена Димитри Константинов Иванов Дата на раждане 01.01.1932 г. Място на раждане Гр. Асеновград Вербувал го служител Майор Павел Енчев Маринов на 26.02.1960 г., регистриран на 17.03.1964 г. Ръководил го служител Майор Павел Енчев Маринов; о. р. Кирил Борисов Евгениев; о. р. Дойчо Вл. Деливлаев; о. р. Цветан Бузовски; о. р. Георги Стоименов; ст. лейт. Борис Тодоров Ангелов; лейт. Георги Димитров Сотиров Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление Второ, отдел първи, отделение английско; управление II-VIII; управление VI-I-II; управление VI-I-I Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент Псевдоними Стефан Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-27254; работно дело IР-12655. Снемане от действащия оперативен отчет 1984 г. Публична длъжност или публична дейност Програмен директор на II ТВ-програма от 15.03.1991 г. до 11.05.1992 г. |
Имаше лаф за алкохолиците от "Шанхай". Сутрин, още в 5.00 отивали да чакат да отвори кръчмата. От там ги прибирала линейка и ги карала право в майчин дом. До 7.00 им давали да преспиват бебетата, щото им треперили ръцете. После ги връщали пред "Шанхай". Ооооооо, е това ме утрепа, жестоко е! A.paladio, да живейш! |
| Внимателният, Аз също харесвам много посочените от Вас автори. Радвам се, че е така, независимо от различните мнения по някои въпроси. |
| От публикуваното от Манрико се вижда ,че ДИ не е бил доносник , информатор , а АГЕНТ ,което е нещо съвсем друго и човекът е правел каквото са му възлагали , но доноси не е писал Доноси пишеха проститутките и кварталните клюкарки за да наклепат този-онзи.Доносниците не се вербуват,те сами се натискат щото са черни души , лузъри и искат да навредят на хората. С една дума ДС вербуваше предимно хора с качества и влияние в обществото защото си имаше свои цели и няма нищо чудно ,че човек като ДИ е вербуван . Не случайно почти всички владици са агенти , агенти , а не доносници.Мигар някой ще рече , че митрополитите са прости хора . Но това е двърде далеч от върлуващите из форума псевдо демократи и чистофайници. За тях и щатните служители на ДС са доносници...толкова разбират , ама отворили усти като хипопотами... С една дума : престанете да наричате ДИ доносник.Просто не е вярно! |
| Без да имам куража да прочета последните мнения, ще цитирам само два прецедента на употребени от автора образи и метафори. Единият е ноторната фраза на Благовест Сендов, когато го упрекваха през деветдесетте години, че се е качил на политическата платформа на БСП, която го издигна за депутат. Та изразът беше - може да е мръсен влакът, но вози. Та така и с Джимовите миризми - може и лошо да мирише, ама носи трафик. Апропо, по въпроса за миенето на улици. Още преди ноемврийската революция един от най-сладките разкази на горецитирания автор в редовните му сбирки на почитатели всеки вторник в механата на България бе разказът му за няколко месечния му стаж като мияч на улици, част от богатата му биография. Та разказът бе увлекателен и подчертано алгоритмичен - описваше се последователността на действията за пълното измиване на улицата с описание на видовете струи. За масата и кръчмата - отдавна възприет образ в подчертието, от праисторически форумни времена. Свърши ми филтърът пак, извинете, че ви напускам. |
Маузер, щом пишеш ДОМАТЕТО сигурно си от Северо-източна България. Там така говорят. Баш от Юго-източна България съм Марксе (Бургас, с корени в един малък град наблизо - Камено), а "доматето" го написах, понеже ми харесва как звучи, ако ще да е диалект. Като се замисля не мога да се сетя за характерно за местният ни диалект название на доматите, освен характерното за региона по-меко говорене - нещо като "думатьити". Но пък, думата почти не се употребява само по себе си, а предимно в словосъчетания-скороговорки от рода на: "аздъибатъзбелокрилкаоплюскамидуматьити". Въпреки, че по нашият край стават най-хубавите домати - все пак сеем на една от най-плодородните почви в региона, ако не и в света - добре улегнала тиня от дъното на бивше сладководно езеро. |