А.Л. КОХОЛ
Отиди на страница:
Ей, това за кутиите сельодка ми напомня едно мое ваканционно връщане в Бг, ама имаше и тържествен повод, та довлякох сельодка в кутия, не я отварях, може би щото беше 5 (пет!) килограма. В онези ранни години у нас я нямаше още така масово, както сега, може и изобщо да я е нямало. Та добре че се намери една моя трудолюбива приятелка, в другия живот освен кулинарния - редактор на филми в БТВ, та може би 4 часа двете с нея в кухнята я чистихме тази сельодка - от глави и вътрешности. Та да можем да я разфасоваме вече в буркани със съответния сос марината, за по-продължителна употреба. Българското население беше във възторг от дегустацията, беше коронният номер на всеки прием, но спомена от оня леген с вътрешности и глави, ние двете със запретнати ръкави и вонята в кухнята....  |
карай направо с лъжицата Потвърждавам срещите с трилитровите буркани и голямата лъжица.   Но на Камчатке, като им писнело от осолените таквоз, разбивали пресните със захар на гоголь-моголь. Това не съм го яла и не мога да си го представя. Обаче геолози хора - твърдяха, че ставало.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Симпли, моите нали са телекомуникационни, захар не хабят, щото тя е за клюквена водка! Рибата - пушена, печена, солена, маринована, сушена, всякаква! Да, имало времена, когато си мечтаели за макарони, а не за хайвер, така че онази фрази от "Бялото слънце на пустинята" не е никаква кинематографична измислица.  |
| Едно питане към по-опитните винари. Какво правите с бъчвите ? Миене, опушване ? Или и още нещо ? Вярно ли е това, коеот прочетох в мрежата, че едно буре за вино се ползвало максимум три реколти (три години), след което не ставало повече и можело да се пълни само с ракия (уиски) ? |
И колко жалко, че тази и няколко други хубави теми залиняват под сянката на политизираните джафкания  |
| Кало, За съжаление, не съм спец по технология на винопроизводството, аз си падам по изтънченото потребление. Спомням си обаче, че дядото на мой съученик беше голям винар от стар винарски род, и в подземието на къщата си държеше големи бурета с вино, които не сменяше. Или поне не съм забелязвал да ги ги е сменял докато бяхме ученици-гимназисти (което ще рече 4 години) - всеки път, като ходех на гости на съученика ми и слизахме в "лама" (така му викаха на винения погреб) да наточим по 2-3 кани вино, бъчвите си бяха едни и същи, подредени по един и същ начин. Ето какво показа бързата справка в нета: Натисни тук Натисни тук Виж, за бърбъна (Bourbon Whiskey) се знае, че се налива да отлежава само в нови дъбови бъчви, обгорени отвътре по специален начин. |
| А отваряйки преди малко алкохолната тема, случайно мярнах в самото начало, че Кръщелничето споменава "Масандра", и аз съм подминал този знаменателен факт, сякаш става дума за боза! Начи, Массандра (на руски се пише с две «с»-та). И така, в началото на ноември 1994 г. отидох на тежък НАТО-вски уъркшоп в Гурзуф, Крим, Украйна. Събрахме се първо в Киев – всички участници в уъркшопа, и от там с влак (в специален вагон, охраняван от въоръжени до зъби гавази), заминахме за Ялта. От Ялта ни натовариха на автобуси и ни закараха в Гурзуф. На третия ден от уъркшопа ни заведоха в знаменитата винарна в Масандра (т.н. НПАО Массандра), между Гурзуф и Ялта. Кстати, един любопитен факт - колекцията от вина на въпросната винарна (около 1 милиона бутилки) е НАЙ-ГОЛЯМАТА В СВЕТА и е вписана в Книгата на Гинес: Натисни тук Та там му направихме много яка дегустация на кримски фортифицирани/ликьорни (крепленные) вина. Поднсяха ни ги в мали чашки без столче, с широко дъно, леко стеснени нагоре и наредени в гнезда на специални дървени подноси. Започнахме от светло-сламени, златисто-жълти, минахме през всички разцветки на кехлибареното, и стигнахме до тъмночервени и кафявочерни тежки вина. После отидохме в магазина на винарната и си накупихме кой каквото душа му сАка. И тогава взех за подарък на Даскалицата една бутилка великолепен масандрийски херес. Така че, Кръщелниче, поздравления за чудесния избор! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Кръстниче, имаме с 67-и един мъничък запас от тъмнокехлибарените, с восък отгоре, и редовно го потребяваме, а когато можем - попълваме. Свекър ми, да се умножат дните му, има нюх къде и какво се намира и ни разглезва с разни работки. За масандрата вадим на баба ми чашите от чеиза - гравирани с лозови листа и гроздове - щото трябва да се уважава виното, нали така! Наскоро си купих едни великолепни чашки за порто, ето такива  и сега си уважавам портото като му пропускам мехурчета въздух. Прави много интересно "пльок-пльок"  |
Аз пък познавам една друга масандра, пише се на руски с едно "с" и означава: Микоян Артём Сын Армянского Народа Дарил Радость Авиаторам. Поради простия факт, че спирачната система и бордовия локатор на МиГ25 се охлаждат с чист етанол  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikola_tsanev |
пише се на руски с едно "с" Кога с едно "с", кога с две. ВИЦ Петька подходит к Василию Ивановичу и говорит: - - ВасильВаныч, Фурманов приехал! - Накормить! - Он сыт. - Вот поссыт и накормишь! |
| След като илюстрирах нагледно как с един жест може да се налее на двама, се сетих за един знаменит случай от бурния ми и красив живот - как с едни жест се налива водка на трима. Първото ми бойно кръщене с водка (часть первая) То стана (или, казано на чалга български, "се случи"  в бившия Ленинград. Начи, бях на 18 години. На другия ден, след като пристигнах в Питер да следвам точни науки и се настаних в студентското общежитие, отивам да се разходя по легендарния Невский проспект, за който толкова бях чувал и чел. Надвечер тръгнах да се прибирам, изпълнен с ярки впечатления и възвишени мисли, без да предполагам какъв сюрреалистичен номер ми е погодила Съдбата. Близо до обшчагите имаше универмаг. Това беше една безлика сграда с формата на паралелепипед, типичен екземпляр от паноптикума на късния урбанистичнен хрушчовски дизайн. Можеше с еднакъв успех да бъде и склад, и учреждение, и куп още други скучни неща, само не и универмаг. На всичко отгоре, нечий соц-гений беше проектирал универмага така, че на долния етаж имаше магазини за облекло, обувки и битови стоки, а на горния се намираше магазин за хранителни стоки, сякаш хората си купуват шмотки, швабры и мастика (руската!) всеки ден, а храна и напитки – веднъж в годината. До магазина на втория етаж се стигаше по широка дървена стълба с перила, долепена до външната стена на сградата и завършваща с малка оградена площадка с покривче, наподобяваща вышка в лагер, само дето нямаше зорък автоматчик с тулупчик и ушанка да бди. Та, начи, качвам се аз по стълбата, водеща до магазина, с намерението да си купя нещо за ядене, и междувременно се бъркам в джоба да видя с какви пари разполагам. Вадя една рубла, стискам я в длан, с другата ръка продължавам да тършувам из джобовете на якето и панталона си, и така, държейки рублата на показ, се възнасям до дървената площадка. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Първото ми бойно кръщене с водка (часть вторая) Тогава изобщо не знаех за традициите и ритуалите около пиенето на водка на обществени места, не знаех какво значи «сообразить на троих», не познавах тайната система на сигнализация, когато някой стиска рубла и по този начин зове безмълвно «собутыльников». Стигам, начи, с рублата в ръка до площадката, а на нея стоят ручки в брючках двама брадясали типове с дрезгави погледи и откровен вид на «приблатненные», единият около 35-годишен, а другият – към 50-те. В този миг по-младият ме съзира, хвърля се към мен, с ловък жест на изпечен джебчия ми измъква рублата от ръката и се шмугва в магазина. Аз изтъпях – да ме ограбят така нагло, баш пред магазина! А и много пари бяха тогава една рубла, с нея човек можеше да се храни два дни. Поглеждам към вратата и съзирам табелка, на която пише, че магазинът работи до 20:30, поглеждам си часовника – почти 20:30, без две-три минути, а междувременно по-старият тип ми прави неква успокоителна и добронамерена пантомима, демек, все будет хорошо, ты не переживай, счас все уладится. В този момент отвътре изскача по-младият с грейнало лице и държи над главата си бутилка водка, като спортсмен, който току-що е спечелил златна купа, а зад типа се появява мрачна дебела тетя в бяла престилка и грубо затръшва вратата – край! |
| Първото ми бойно кръщене с водка (конец) Какво се оказва? Тия двамата сиромаси ждали-недожидались третьего, магазин скоро закроют и вдруг – сам Бог послал! – из небытия возникает парень с рублем! Като ангел Божий, носещ в ръка Божията благодат и въжделеното избавление! Междувременно аз вече взех да се ориентирам накъде отива работата. И така, слизаме тримата по стълбата, отиваме зад магазина на некъв хичкоковски пустырь, осеян с буренаци, камънаци и ръждясали консервни кутии, и въобще изглеждащ като лобното място на сетната надежда, и тук ставам свидетел на потресаващ, незабравим номер: младият вади от джобовете на мърлявия си шлифер три граненых стакана, явно откраднати от автомат за газирана вода, и ги обхваща здраво с длани, както железният обръч обхваща буре, старият взема шишето, къса със зъби станиоловата капачка, накланя гърлото и с ЕДИН-ЕДИНСТВЕН жест, с едно отмерено кръгово движение, разлива водката по стаканите с точност до милилитър!!! За секунда се чу само едно уверено «гъл-гъл-гъл» - и толкоз. Е хвръкна ми капата! Вие представяте ли си каква снoровка, какъв дългогодишен опит се иска, за да се постигне такова съвършенство! Като наля водката в чашите, старият се бръкна във вътрешния джоб на сакото, извади парче вестник, разгъна го, а в него, естествено, се оказа вобла (тогава още не знаех и какво е вобла). Разкъса я на три, даде ни «закуската», после тримата изпихме водката и замезихме, както си му е редът. Аз бая се озорих да изпия стакан водки, но се справих удовлетворително със задачата. Зер и пари съм дал, пък и ми беше интересно. От тогава повече не видях някой да умее да налива с един жест и с такава потресаваща точност водка на трима. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Кръстниче, предполагам в следващата част ще си го признаеш, за научния подход към наливането и хипотезата за точните 21 бульк-а в една бутилка. Винаги се дели на три, лабаво нема! А за великото изобретение на капачката "Пий до дъно"! Наздраве за научния подход!  |
От тогава повече не видях някой да умее да налива с един жест и с такава потресаваща точност водка на трима. Има един стар анекдот по този повод (предполагам, за него намеква 67-а) В ситуация, подобна на описаната от теб, тримата не могат да се споразумеят как да разлеят водката по равно. Минава стар алкаш, който предлага да реши проблема им. Взема бутилката и чашите, скрива ги зад гърба си и - гъл-гъл-гъл - едната чаша, после - гъл-гъл-гъл - втората и третата. Идеално разделено, няма възражения. Питат го - как го правиш това, да сипваш по рано без да гледаш ? Много лесно - отговаря той. Във всяка бутилка (поллитра) има по 39 гъл-гъл-гъл. Аз просто сипах във всяка чаша по 13 гъл-гъл-гъл. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кало07 |
| Кръщелниче, Това, което масовият консуматор знае за количествените ефекти и зависимости при водката, бледнее пред математическото величие на това, което ще ви пусна: Московская особая водка и число "пи" Натисни тук |
Каквито и спомени да ми разказвате за "выпивка на троих", никой не може да ме надцака в мизансцена - бутилка бяло вино (понеже все пак в тройката влиза дама-чужденка, за която е осигурена единствената стъклена чаша, другото се дели и изпива на око), партньори - двама снажни юнака в сиви болнични халати, датата - 9 май, годината няма да уточнявам, мястото - първата стълбищна площадка, водеща от партера към мазето, сградата - Москва, ул. Петроверигский переулок, Институт клинической кардиологии им. Мясникова А.Л. Много ме уважаваха момчетата за това партньорство. Щото тази серия празници, дето почваше от 1 май, та свършваше на 10-ти, да я прекараш в болница, независимо от лекия режим... впрочем, като се сетя за лекия режим, на първо място ми изникват в спомена огромните хладилници в коридорите пред болничните стаи, пълни с храна, за допълване на строгата болнична такава - сельодки ли не щеш, хайвери ли всякакви, сьомги и т.н. Само пиенето се криеше, щото, неудобно някакси, все пак - кардиология....  |