Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Вървиш покрай оградата. Скоростта с която коловете те подминават е c (не е скоростта на светлината), а честотата (колко кола те подминават за единица време) е f=c/d, където d е разстоянието между коловете. Почваш да тичаш. Скоростта с която коловете те подминават се увеличава - става c'=c+v. Съответно честотата става f'=(c+v)/d. Разгледайте това видео: Натисни тук Аналогията с оградата е пълна. Светлинният източник регулярно праща импулси разстоянието между които е, да кажем, d. Те “удрят“ неподвижния наблюдател с честота f=c/d. Подвижният наблюдател се движи към източника със скорост v, и съответно импулсите го “удрят“ по-често - честотата се променя от f=c/d на f'=(c+v)/d. Тази последната формула е вярна - и релативистите и антирелативистите я признават. От видеото се вижда че честотата се променя от f=c/d на f'=(c+v)/d просто защото скоростта на импулсите спрямо наблюдателя се увеличава - от c става c'=c+v. Това обаче е фатално за Айнщайн - за да оцелее теорията, трябва скоростта на импулсите спрямо подвижния наблюдател да е колкото спрямо неподвижния - c. Иначе казано, като тръгне наблюдателят към източника и в резултат импулсите започнат да го “удрят“ по-често, тази увеличена честота трябва да не се дължи на увеличената скорост на импулсите спрямо него - тази скорост някак трябва да остане същата - а на нещо друго. Ако няма такова “нещо друго“ - лошо за Айнщайн. А то че няма няма - очевидно е. Още веднъж: честотата се променя от f=c/d на f'=(c+v)/d (дотук пълно съгласие) и това очевидно се дължи на факта че скоростта на импулсите спрямо наблюдателя се увеличава - от c става c'=c+v. Тази нютонова формула обаче, c'=c+v, е фатална за Айнщайн. |
| Когато се обсъжда скоростта на светлината интерпретирана в теорията на Айнщайн, не трябва да се забравя че винаги става въпрос за скорост по отношение на наблюдател. Грубо казано, светлината минава покрай наблюдателя или се “удря“ в него, и теорията казва какво ще се получи ако наблюдателят можеше да измери нейната скорост, както би измерил скоростта на всяко друго нещо което минава покрай него или се “удря“ в него. (Теорията не се интересува от това че чисто практически скоростта на светлината се мери по-трудно от скоростта на другите “неща“.) Наблюдателят е неподвижен и мери скоростта на минаващата покрай него светлина. Получава стойност c. После тръгва към източника на светлина, със скорост v , и пак мери. Получава... c или c'=c+v? В първия пост се опитах да покажа че единственият разумен отговор е c'=c+v докато теорията на Айнщайн изисква да се получи c. Но това изискване не е точно постулатът за постоянството на скоростта на светлината, така както е въведен от Айнщайн през 1905 г., а по-скоро следствие от него. Затова нека поразчоплим малко самия постулат: Возиш се на влак и хвърляш камък по посока движението на влака. Ясно е че скоростта на влака се добавя към скоростта на камъка - колкото по-бързо се движи влакът, толкова по-бързо лети камъкът (от гледна точка на наблюдател на земята). Сега вместо камък пускаш светлинен лъч по посока движението на влака. Въпросът е: скоростта на влака добавя ли се към скоростта на лъча, както е при камъка, или не? Нютон казва да, Айнщайн казва не, и това вече наистина е постулатът от 1905 г: Втори постулат на Айнщайн от 1905 г: Скоростта на светлината (по отношение на наблюдателя) НЕ ЗАВИСИ от скоростта на източника на светлина. Има един ключов експеримент, на Микелсон-Морли, за който се твърди че е потвърдил тази “независимост“ - категорично е опровергал Нютон и е подкрепил Айнщайн. Професорите свирепо преподават това, студентите го учат наизуст, после и те го преподават като станат професори, и така вече сто години. Ситуацията е оруелово-гьобелсова - през 1887 г. експериментът доказва точно обратното но после ad hoc манипулации и един век лъжи преобръщат нещата. Днес умни релативисти се забавляват и стряскат по-глупавите си събратя като им казват истината. Съвсем безопасно е - лъжа повтаряна цял век става не просто истина а АБСОЛЮТНА истина: John Norton: "These efforts were long misled by an exaggeration of the importance of one experiment, the Michelson-Morley experiment, even though Einstein later had trouble recalling if he even knew of the experiment prior to his 1905 paper. This one experiment, in isolation, has little force. Its null result happened to be fully compatible with Newton's own emission theory of light. Located in the context of late 19th century electrodynamics when ether-based, wave theories of light predominated, however, it presented a serious problem that exercised the greatest theoretician of the day." Натисни тук John Norton: "In addition to his work as editor of the Einstein papers in finding source material, Stachel assembled the many small clues that reveal Einstein's serious consideration of an emission theory of light; and he gave us the crucial insight that Einstein regarded the Michelson-Morley experiment as evidence for the principle of relativity, whereas later writers almost universally use it as support for the light postulate of special relativity. Even today, this point needs emphasis. The Michelson-Morley experiment is fully compatible with an emission theory of light that CONTRADICTS THE LIGHT POSTULATE." Натисни тук "Relativity and Its Roots", Banesh Hoffmann, p.92: "Moreover, if light consists of particles, as Einstein had suggested in his paper submitted just thirteen weeks before this one, the second principle seems absurd: A stone thrown from a speeding train can do far more damage than one thrown from a train at rest; the speed of the particle is not independent of the motion of the object emitting it. And if we take light to consist of particles and assume that these particles obey Newton's laws, they will conform to Newtonian relativity and thus automatically account for the null result of the Michelson-Morley experiment without recourse to contracting lengths, local time, or Lorentz transformations. Yet, as we have seen, Einstein resisted the temptation to account for the null result in terms of particles of light and simple, familiar Newtonian ideas, and introduced as his second postulate something that was more or less obvious when thought of in terms of waves in an ether." Натисни тук James H. Smith, "Introduction à la relativité", édition française dirigée par Jean-Marc Lévy-Leblond, pp. 39-41: "Si la lumière était un flot de particules mécaniques obéissant aux lois de la mécanique, il n'y aurait aucune difficulté à comprendre les résultats de l'expérience de Michelson-Morley.... Supposons, par exemple, qu'une fusée se déplace avec une vitesse (1/2)c par rapport à un observateur et qu'un rayon de lumière parte de son nez. Si la vitesse de la lumière signifiait vitesse des "particules" de la lumière par rapport à leur source, alors ces "particules" de lumière se déplaceraient à la vitesse c/2+c=(3/2)c par rapport à l'observateur. Mais ce comportement ne ressemble pas du tout à celui d'une onde, car les ondes se propagent à une certaine vitesse par rapport au milieu dans lequel elles se développent et non pas à une certaine vitesse par rapport à leur source. (...) Il nous faut insister sur le fait suivant: QUAND EINSTEIN PROPOSA QUE LA VITESSE DE LA LUMIÈRE SOIT INDÉPENDANTE DE CELLE DE LA SOURCE, IL N'EN EXISTAIT AUCUNE PREUVE EXPÉRIMENTALE." Натисни тук |
| Всички видни релативисти знаят че постулатът на Айнщайн от 1905 г. изискващ постоянство на скоростта на светлината е погрешен. Само много умните обаче (а те са съвсем малко) са наясно колко опасно е да се рови на това място, и си мълчат по въпроса. Глупавите периодично правят революции, заклеймяват постулата, пишат бестселъри и даже напредват в кариерата и печелят пари на тази основа. Ето една Велика Революция от преди десетина години: Paul Davies: "Was Einstein wrong? The idea of a variable speed of light, championed by an angry young scientist, could one day topple Einstein's theory of relativity. Einstein's famous equation E=mc2 is the only scientific formula known to just about everyone. The "c" here stands for the speed of light. It is one of the most fundamental of the basic constants of physics. Or is it? In recent years a few maverick scientists have claimed that the speed of light might not be constant at all. Shock, horror! Does this mean the next Great Revolution in Science is just around the corner?" Натисни тук John Barrow: "EINSTEIN RESTORED FAITH IN THE UNINTELLIGIBILITY OF SCIENCE. Everyone knew that Einstein had done something important in 1905 (and again in 1915) but almost nobody could tell you exactly what it was. When Einstein was interviewed for a Dutch newspaper in 1921, he attributed his mass appeal to the mystery of his work for the ordinary person: "Does it make a silly impression on me, here and yonder, about my theories of which they cannot understand a word? I think it is funny and also interesting to observe. I am sure that it is the mystery of non-understanding that appeals to themit impresses them, it has the colour and the appeal of the mysterious." Натисни тук Joao Magueijo, Faster Than the Speed of Light, p. 250: "Lee [Smolin] and I discussed these paradoxes at great length for many months, starting in January 2001. We would meet in cafés in South Kensington or Holland Park to mull over the problem. THE ROOT OF ALL THE EVIL WAS CLEARLY SPECIAL RELATIVITY. All these paradoxes resulted from well known effects such as length contraction, time dilation, or E=mc^2, all basic predictions of special relativity. And all denied the possibility of establishing a well-defined border, common to all observers, capable of containing new quantum gravitational effects." Натисни тук "As propounded by Einstein as an audaciously confident young patent clerk in 1905, relativity declares that the laws of physics, and in particular the speed of light -- 186,000 miles per second -- are the same no matter where you are or how fast you are moving. Generations of students and philosophers have struggled with the paradoxical consequences of Einstein's deceptively simple notion, which underlies all of modern physics and technology, wrestling with clocks that speed up and slow down, yardsticks that contract and expand and bad jokes using the word "relative." (...) "Perhaps relativity is too restrictive for what we need in quantum gravity," Dr. Magueijo said. "We need to drop a postulate, perhaps the constancy of the speed of light." Натисни тук Lee Smolin, The Trouble With Physics, p. 226: "Einstein's special theory of relativity is based on two postulates: One is the relativity of motion, and the second is the constancy and universality of the speed of light. Could the first postulate be true and the other false? If that was not possible, Einstein would not have had to make two postulates. But I don't think many people realized until recently that you could have a consistent theory in which you changed only the second postulate." Натисни тук Einstein's Theory Of Relativity Must Be Rewritten: "A group of astronomers and cosmologists has warned that the laws thought to govern the universe, including Albert Einstein's theory of relativity, must be rewritten. The group, which includes Professor Stephen Hawking and Sir Martin Rees, the astronomer royal, say such laws may only work for our universe but not in others that are now also thought to exist. "It is becoming increasingly likely that the rules we had thought were fundamental through time and space are actually just bylaws for our bit of it," said Rees, whose new book, Our Cosmic Habitat, is published next month. "Creation is emerging as even stranger than we thought." Among the ideas facing revision is Einstein's belief that the speed of light must always be the same - 186,000 miles a second in a vacuum." Натисни тук Какво ли е останало от Великата Революция от преди десет години? Къде е сега Joao Magueijo, същият който твърди че специалната теория на относителността е “коренът на всяко зло“? Joao Magueijo е Велик Професор в Imperial College London и преподава... теория на относителността  . |
| Ми разбира се, че не е прав Айнщайн. Нали му казах тогава на закуска: "Ще прощавате, професоре, но сте измислили нещо много нескопосно. То може и да е умно, но е страшно объркано. Ще ви се смеят. Ама той вироглав чиляк излезна и не ме послуша. Хак му е сега. Нека брОи колци по оградата, че да му дойде акъла. ПП: Не знаех, че в Imperial College London са въвели академична длъжност "Велик Професор". По мое време там имаше само обикновени професоря. ППП: Пак биволско-калдъръмни номера, май? |
| Аз нали съм по-мъничко, не съм закусвала с Албертчо, ама съм любопитна за девет котки едновременно. Затова много моля, метнете още матриял, при мен е -31С, ходенето на разходка е рисковано занятие, та мога да се завия в одеалото и да си чета разни работки. Не зная дали от бивол на калдаръма, щото калдаръмът не се вижда под снега! Подайте бедному, нищему, а то неизвестно що сделаю!  |
Ми разбира се, че не е прав Айнщайн. Нали му казах тогава на закуска: "Ще прощавате, професоре, но сте измислили нещо много нескопосно. То може и да е умно, но е страшно объркано. Ще ви се смеят. Правилно си му казал. Те по едно време много са започнали да го критикуват и аха-аха да го гътнат но за беда са използвали и антисемитски “аргументи“ и това ги е компрометирало в крайна сметка. В научен план обаче са били прави. Има една страшно интересна статия по този въпрос, от един политолог, но достъпът до списанието е труден затова тук ще дам един дълъг цитат: Натисни тук Peter Hayes "The Ideology of Relativity: The Case of the Clock Paradox" : Social Epistemology, Volume 23, Issue 1 January 2009, pages 57-78 "In the interwar period there was a significant school of thought that repudiated Einstein's theory of relativity on the grounds that it contained elementary inconsistencies. Some of these critics held extreme right-wing and anti-Semitic views, and this has tended to discredit their technical objections to relativity as being scientifically shallow. This paper investigates an alternative possibility: that the critics were right and that the success of Einstein's theory in overcoming them was due to its strengths as an ideology rather than as a science. The clock paradox illustrates how relativity theory does indeed contain inconsistencies that make it scientifically problematic. These same inconsistencies, however, make the theory ideologically powerful. The implications of this argument are examined with respect to Thomas Kuhn and Karl Popper's accounts of the philosophy of science. (...) The prediction that clocks will move at different rates is particularly well known, and the problem of explaining how this can be so without violating the principle of relativity is particularly obvious. The clock paradox, however, is only one of a number of simple objections that have been raised to different aspects of Einstein's theory of relativity. (Much of this criticism is quite apart from and often predates the apparent contradiction between relativity theory and quantum mechanics.) It is rare to find any attempt at a detailed rebuttal of these criticisms by professional physicists. However, physicists do sometimes give a general response to criticisms that relativity theory is syncretic by asserting that Einstein is logically consistent, but that to explain why is so difficult that critics lack the capacity to understand the argument. In this way, the handy claim that there are unspecified, highly complex resolutions of simple apparent inconsistencies in the theory can be linked to the charge that antirelativists have only a shallow understanding of the matter, probably gleaned from misleading popular accounts of the theory. (...) The argument for complexity reverses the scientific preference for simplicity. Faced with obvious inconsistencies, the simple response is to conclude that Einstein's claims for the explanatory scope of the special and general theory are overstated. To conclude instead that that relativity theory is right for reasons that are highly complex is to replace Occam's razor with a potato masher. (...) The defence of complexity implies that the novice wishing to enter the profession of theoretical physics must accept relativity on faith. It implicitly concedes that, without an understanding of relativity theory's higher complexities, it appears illogical, which means that popular "explanations" of relativity are necessarily misleading. But given Einstein's fame, physicists do not approach the theory for the first time once they have developed their expertise. Rather, they are exposed to and probably examined on popular explanations of relativity in their early training. How are youngsters new to the discipline meant to respond to these accounts? Are they misled by false explanations and only later inculcated with true ones? What happens to those who are not misled? Are they supposed to accept relativity merely on the grounds of authority? The argument of complexity suggests that to pass the first steps necessary to join the physics profession, students must either be willing to suspend disbelief and go along with a theory that appears illogical; or fail to notice the apparent inconsistencies in the theory; or notice the inconsistencies and maintain a guilty silence in the belief that this merely shows that they are unable to understand the theory. The gatekeepers of professional physics in the universities and research institutes are disinclined to support or employ anyone who raises problems over the elementary inconsistencies of relativity. A winnowing out process has made it very difficult for critics of Einstein to achieve or maintain professional status. Relativists are then able to use the argument of authority to discredit these critics. Were relativists to admit that Einstein may have made a series of elementary logical errors, they would be faced with the embarrassing question of why this had not been noticed earlier. Under these circumstances the marginalisation of antirelativists, unjustified on scientific grounds, is eminently justifiable on grounds of realpolitik. Supporters of relativity theory have protected both the theory and their own reputations by shutting their opponents out of professional discourse. (...) The argument that Einstein fomented an ideological rather than a scientific revolution helps to explain of one of the features of this revolution that puzzled Kuhn: despite the apparent scope of the general theory, very little has come out of it. Viewing relativity theory as an ideology also helps to account for Poppers doubts over whether special theory can be retained, given experimental results in quantum mechanics and Einsteins questionable approach to defining simultaneity. Both Kuhn and Popper have looked to the other branch of the theory - Popper to the general and Kuhn to the special - to try and retain their view of Einstein as a revolutionary scientist. According to the view proposed here, this only indicates how special and general theories function together as an ideology, as when one side of the theory is called into question, the other can be called upon to rescue it. The triumph of relativity theory represents the triumph of ideology not only in the profession of physics bur also in the philosophy of science. These conclusions are of considerable interest to both theoretical physics and to social epistemology. It would, however, be naïve to think that theoretical physicists will take the slightest notice of them." |
To conclude instead that that relativity theory is right for reasons that are highly complex is to replace Occam's razor with a potato masher. ...Хайде намесиха и колегата с бръснача. |
Те по едно време много са започнали да го критикуват и аха-аха да го гътнат но за беда са използвали и антисемитски “аргументи“ и това ги е компрометирало в крайна сметка. Малко известен исторически факт. Първият критикар на Айнщайн, използвал антисемитски "аргументи", бил известният по онова време руски пивовар Иван Таранов. Веднъж Иван Таранов (И) взел каса бира "ПИТ" собствено производство и отишъл на гости на Айнщайн (А) в Берлин. Между тях се завързал следният разговор: (А) - А, Ифан, куда пиво ставить будете? (И) - Ну, давайте справа. (А) - А относительно кого? Если справа от меня, то слева от вас, а если слева от меня... (И) - Знаете что, господин Эйнштейн, задолбали эти ваши еврейские штучки!  |
Затова много моля, метнете още матриял, при мен е -31С, ходенето на разходка е рисковано занятие, та мога да се завия в одеалото и да си чета разни работки. Подайте бедному, нищему, а то неизвестно що сделаю! Ето нещо точно като за теб, отиваш на сайта и теглиш. Натисни тук Препоръчвам следните: А вот - популярные обзоры, без формул и с претензиями на юморочек: Бирюльки и фитюльки всемирного тяготения.-[Она же - WinWord,zip] Фиговые листики теории относительности.-[Она же - WinWord,zip] Фокусы-покусы квантовой теории.-[Она же - WinWord,zip] Догонялки с теплотой.-[Она же - WinWord,zip] Жмурки с электричеством.-[Она же - WinWord,zip] И ещё: Стратегическая ошибка современной физики- [Она же - WinWord,zip] - [Она же - PDF За малко да пропусна: История физики, изложенная курам на смех. Натисни тук Или като FB2 формат: Натисни тук Приятно четене! |
| Мойсей бил казал, че всичко е в ума. Христос бил казал, че всичко е в сърцето. Маркс бил казал, че всичко е в битието. Фройд бил казал, че всичко е в секса. Айнщайн бил казал, че всичко е относително. |
| Много е просто. Светлинните вълни са отделни явления сами по себе си - те не са свързани като вагоните на един влак, примерно. Движението на всяка една от тях не е следствие и не е свързано с движението на съседната - предишна или следваща - вълна и не зависи от него по никакъв начин. Те не се теглят една друга. Следователно, така не може да се мери скоростта им. Всяка една вълна не зависи от другата и всяка е сама по себе си. Такава е природата им и такива са описателните им формули. В тях е цялата работа. Всяка от тези вълни се описва отделно като процес и всеки процес се развива сам по себе си. Е, и Айнщайн казва, че никоя от тези вълни, никога не може да се движи по-бързо от светлината. Напълно възможно и логически непротиворечиво твърдение - няма вътрешен проблем в тази хипотеза. Моите почитания. И специални поздрави на колегата, който цитира Дюренмат - много хубава пиеса - бях я забравил и благодаря много, че ми я припомнят. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ламбен |
| Скоростта на светлината зависи от средата. Пробвала съм го. Начи, заставаш до вратата, а ламбата е в средата на стаята. Аз - цък и ламбата светва дори със закъснение. Щом зависи от средата и ламбата е в средата на стаята обикновено има закъснение. Така може да се окаже, че звука е по-бърз, ама от друга страна ключа ми съвсем до ухото, но ще премеря и пресметна. Това с оградата не съм го пробвала, но си заслужава сигурно. Веднаж един комшия си влезе вкъщи през оградата, ама беше карал напреко, щото тук се пие много бира. Мога да го питам дали може да кара бързо покрай оградата и да брои, но пък оградата им много къса. Оаче има в града дълга ограда на на едно училище и лесно се брои, защото не са колци, а железни ковани пръчки. Може да ги брои по 24 на панел и е по-лесно така. Не знам що Айнщайн не се е сетил за тези трикове с оградата. Толкова е просто и разбираемо. От друга страна четох, че те някак били измерили скоростта и не е баш 300000 в секунда, а била по-малко. Това дето светлината си била така па така и всеки сноп така па така, не го приемам. Ако за една секунда се пусне един сноп и му се засече началото, след 3000000 километра трябва да му се в иди края, нали така. Аз пак с ламбата съм пробвала - светвам със затворени очи и точно когато цък - угас и отварям очи и виждамк края на лъча, щото още малко свети.. Пак прост експеримент, но но може да не съм толкова точна докато казвам "едно" дали е точно една секунда. Какво ако си отворя очите след десет секунди и видя, че още свети, значи скоростта е по-малка и края на лъча се е задържал. Мисля си - има място за много експерименти. Тия в Церн що не пускат един лъч да обикаля и да му гледат и началото и края не знам. Тунела им толкова дълъг и могат да му видят началото и края да хващат и с фотоапарат също, вместо да чакат по две години нещо да им се настроело. Само трябва да си направят лъч за по-късо време, та да му виждат началото и края едновременно как се движи из тунела. То ще е нещо като светящ маркуч. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: idproxima |
Колкото и странно да е, единственото нещо, което мина през ума на вазата с петунии, докато падаше, е „О, не, пак ли?“ |
Не знам що Айнщайн не се е сетил за тези трикове с оградата. Толкова е просто и разбираемо. Сетил се е, и това е бил най-големият му проблем. Тогава почти всички са били етеристи и са били напълно съгласни че скоростта на светлината (спрямо наблюдателя) не зависи от скоростта на източника. Но никой не е бил съгласен че тя не зависи от скоростта на наблюдателя. И според нютоновата емисионна теория, и според теорията на Максуел, скоростта на светлината ЗАВИСИ от скоростта на наблюдателя, както го показва и аналогията с оградата. Самият Айнщайн дълго се е гърчил но накрая все пак се е решил да излъже - друг начин да стане “гений“ не е имало: Натисни тук John Stachel: "But here he ran into the most blatant-seeming contradiction, which I mentioned earlier when first discussing the two principles. As noted then, the Maxwell-Lorentz equations imply that there exists (at least) one inertial frame in which the speed of light is a constant regardless of the motion of the light source. Einstein's version of the relativity principle (minus the ether) requires that, if this is true for one inertial frame, it must be true for all inertial frames. But this seems to be nonsense. How can it happen that the speed of light relative to an observer cannot be increased or decreased if that observer moves towards or away from a light beam? Einstein states that he wrestled with this problem over a lengthy period of time, to the point of despair." |
| Има един Ли Смолин който си е релативист но си изкарва хляба (и прави кариера) и като революционер, а приятелите му твърдят че е “новият Айнщайн“. Та този Ли Смолин напоследък е потресен до дъното на душата си от абсурдността на релативисткото време въведено от специалната теория на относителността: Натисни тук "Einstein's theory of special relativity not only destroyed any notion of absolute time but made time equivalent to a dimension in space: the future is already out there waiting for us; we just can't see it until we get there. This view is a logical and metaphysical dead end, says Smolin." Натисни тук "Many physicists argue that time is an illusion. Lee Smolin begs to differ. (...) Smolin wishes to hold on to the reality of time. But to do so, he must overcome a major hurdle: General and special relativity seem to imply the opposite. In the classical Newtonian view, physics operated according to the ticking of an invisible universal clock. But Einstein threw out that master clock when, in his theory of special relativity, he argued that no two events are truly simultaneous unless they are causally related. If simultaneity - the notion of "now" - is relative, the universal clock must be a fiction, and time itself a proxy for the movement and change of objects in the universe. Time is literally written out of the equation. Although he has spent much of his career exploring the facets of a "timeless" universe, Smolin has become convinced that this is "deeply wrong," he says. He now believes that time is more than just a useful approximation, that it is as real as our guts tell us it is - more real, in fact, than space itself. The notion of a "real and global time" is the starting hypothesis for Smolin's new work, which he will undertake this year with two graduate students supported by a $47,500 grant from FQXi." Натисни тук "Was Einstein wrong? At least in his understanding of time, Smolin argues, the great theorist of relativity was dead wrong. What is worse, by firmly enshrining his error in scientific orthodoxy, Einstein trapped his successors in insoluble dilemmas..." Ясно е че релативисткото време въведено от специалната теория на относителността е следствие от двата постулата на теорията. И щом следствието е “dead wrong“, някой от постулатите ще да е погрешен - логиката забранява комбинацията “верни постулати, погрешно следствие“. Смолин обаче е революционер и в логиката и твърди че постулатите са верни: Натисни тук QUESTION: Setting aside any other debates about relativity theory for the moment, why would the speed of light be absolute? No other speeds are absolute, that is, all other speeds do indeed change in relation to the speed of the observer, so it's always seemed a rather strange notion to me. LEE SMOLIN: Special relativity works extremely well and the postulate of the invariance or universality of the speed of light is extremely well-tested. It might be wrong in the end but it is an extremely good approximation to reality. QUESTION: So let me pick a bit more on Einstein and ask you this: You write (p. 56) that Einstein showed that simultaneity is relative. But the conclusion of the relativity of simultaneity flows necessarily from Einstein's postulates (that the speed of light is absolute and that the laws of nature are relative). So he didn't really show that simultaneity was relative - he assumed it. What do I have wrong here? LEE SMOLIN: The relativity of simultaneity is a consequence of the two postulates that Einstein proposed and so it is deduced from the postulates. The postulates and their consequences are then checked experimentally and, so far, they hold remarkably well. Джордж Оруел нарича душевното състояние на Смолин “doublethink“: Натисни тук Натисни тук "Doublethink means the power of holding two contradictory beliefs in one's mind simultaneously, and accepting both of them. The Party intellectual knows in which direction his memories must be altered; he therefore knows that he is playing tricks with reality; but by the exercise of doublethink he also satisfies himself that reality is not violated. The process has to be conscious, or it would not be carried out with sufficient precision, but it also has to be unconscious, or it would bring with it a feeling of falsity and hence of guilt. Doublethink lies at the very heart of Ingsoc, since the essential act of the Party is to use conscious deception while retaining the firmness of purpose that goes with complete honesty. To tell deliberate lies while genuinely believing in them, to forget any fact that has become inconvenient, and then, when it becomes necessary again, to draw it back from oblivion for just so long as it is needed, to deny the existence of objective reality and all the while to take account of the reality which one denies - all this is indispensably necessary. Even in using the word doublethink it is necessary to exercise doublethink. For by using the word one admits that one is tampering with reality; by a fresh act of doublethink one erases this knowledge ; and so on indefinitely, WITH THE LIE ALWAYS ONE LEAP AHEAD OF THE TRUTH." |
| Ето едно “безспорно“ експериментално доказателство за съществуването на забавяне на времето: Натисни тук “Лоренцовите трансформации показват, че могат да се случват много странни неща. Едно от тези неща е забавяне на времето. Представете си два космически кораба - А и Б. Корабите се движат един спрямо друг със скорост, близка до с. Във всеки космически кораб има часовник. И двата часовника са точни, а хората в корабите могат да ги виждат. Странно, но хората в двата кораба ще ги четат грешно. Хората от космически кораб А ще виждат, че часовникът в космически кораб Б се върти по-бавно. Хората в космически кораб Б ще виждат, че часовникът в кораб А се върти по-бавно. Всъщност, забавянето съществува при всички относителни скорости. Но при ежедневните скорости, дори и най-чувствителната техника не може да го установи. За това хората не знаят за забавянията, когато извършват нормалните си дейности. Забавянето на времето е важно за изучаването на космическите лъчи - високоенергийни части, които пътуват през Вселената. Някой частици от открития космос се сблъскват с атоми от горните слоеве на атмосферата. Сблъсъците създават разнообразни частици, включително и мюони. Мюоните пътуват със скорост, близка до тази на светлината. Освен това, те са радиоактивни - те се разпадат, когато се движат. Всеки мюон може да бъде разглеждан като собствена инерционна рамка. Учените са измерили колко бързо се разпадат мюоните спрямо времето в тяхната собствена инерционна рамка. Те се разпадат толкова бързо, че човек може да си помисли, че е невъзможно достигането им до земната повърхност. Обаче, поради забавянията на времето, мюоните стигат до земната повърхност доста по-бавно спрямо земната инерционна рамка.“ Обърнете внимание на това: “Учените са измерили колко бързо се разпадат мюоните спрямо времето в тяхната собствена инерционна рамка. Те се разпадат толкова бързо...“ Как ли са го измерили? Релативистите не знаят. Една малка част знаят но не им се говори по този въпрос. Всички обаче пеят, свирепо понякога, “Divine Einstein“ и “Yes we all believe in relativity, relativity, relativity“: Натисни тук Divine Einstein! No-one's as dee-vine as Albert Einstein not Maxwell, Curie, or Bohr! His fame went glo-bell, he won the Nobel - He should have been given four! No-one's as dee-vine as Albert Einstein, Professor with brains galore! No-one could outshine Professor Einstein! He gave us special relativity, That's always made him a hero to me! No-one's as dee-vine as Albert Einstein, Professor in overdrive! Натисни тук We all believe in relativity, relativity, relativity. Yes we all believe in relativity, relativity, relativity. Everything is relative, even simultaneity, and soon Einstein's become a de facto physics deity. 'cos we all believe in relativity, relativity, relativity. We all believe in relativity, relativity, relativity. Yes we all believe in relativity, relativity, relativity. |
| Виж какво сега, АйДиКентавър, представи си, че светиш с едно фенерче към една стена и започваш да въртиш фенерчето. Каква ще е линейната скорост на светлинното петно върху стената? Право пропорционална разстоянието до нея. Добре, ама така - при достатъчно големи разстояния - ти можеш да постигнеш теоретически огромни линейни скорости. Включително и много по-големи от скоростта на светлината. Нали така? Да, ама не. Защото, можеш ли да вземеш да използуваш този фокус за нещо полезно? Примерно, за междузвездни пътешествия със свръхсветлинни скорости? Не можеш и знаеш ли защо? Защото всяко следващо петно на стената, когато ти въртиш лъча, не е следствие от предишното петно. Това са два различни обекта и връзката им е към фенерчето, а не помежду им. Тоест, ако искаш да пренасяш яйца с тези петна, яйцата в първото петно няма да са яйцата в следващото. Яйцата в следващото петно ще са други и ще дойдат пак от фенерчето, а не от съседното петно. Защото връзката между двете петна не е пряка и непосредствена, а минава винаги през фенерчето. И сега, ако започнем да смятаме скоростите на яйцата в отделните петна, те няма да са свръхсветлинни, разбира се. Същият е и примерът с коловете на оградата, които са оприличени на светлинни импулси, срещу които се движи измервателят на скоростите на тези импулси. Всеки импулс, който вижда той, е сам по себе си и идва от източника. Тоест, той няма нищо общо с предишния импулс - връзката между тях е опосредствена чак през източника - помежду си те пряка връзка нямат никаква. И сега, ако туриш във всеки импулс да се пренасят яйца, ти нямаш право да твърдиш, че те се пренасят със скорост, която зависи от скоростта на твоето движение срещу тях. Защото във всеки импулс ще има различни яйца и тяхната скорост ще бъде скоростта на импулса, която ти не можеш да подобриш, ако се движиш срещу него. Така само ще скъсиш разстоянието и ще подобриш времето за пристигане на самия импулс до теб, но няма да увеличиш скоростта на самия импулс. тоест, скоростта на импулса ще си остане същата, но времето за пристигане на яйцата до тебе ще се съкрати, защото ти си съкратил разстоянието. В крайна сметка обяснението е, че - когато измервателната система се движи и съкращава разстоянието до източника - тя не увеличава по този начин скоростта на измервания движещ се обект спрямо неговия източник. А само тази скорост е важната, защото само тя може да свърши някаква работа - да пренася яйца примерно. Другото са само фокуси с карти за мошеници. Които яйца не могат никога именно защото са фокуси. Разбираш ли? Прости са тези работи. Но не са за всеки, разбира се. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ламбен |