Защо Айнщайн не е прав
Отиди на страница:
| Натисни тук Stephen Hawking: 'There are no black holes' На маймуни ни направихте, маскари с маскари! |
The first rule of science journalism: the headline must be sensationalist and misleading. The second rule of science journalism: the subject of the article must be tied somehow to a cure for cancer. I don't see any mentions of a cure for cancer in this article. Please correct this oversight. Един от коментарите под статията. |
Hateras 25 Яну 2014 22:58 The first rule of science journalism: the headline must be sensationalist and misleading. The second rule of science journalism: the subject of the article must be tied somehow to a cure for cancer. I don't see any mentions of a cure for cancer in this article. Please correct this oversight. Един от коментарите под статията. Много точен коментар. Нищо не става ако заглавието не е “sensationalist and misleading“. Дори релативистите, ако искат да им се обърне внимание и да изкарат някой лев (пардон, долар), трябва да сложат в заглавието нещо от рода на “Einstein is wrong“. Ето един типичен пример: Натисни тук “Is Einstein's Greatest Work All Wrong - Because He Didn't Go Far Enough?“ Този Barbour, героят на статията, е толкова затресен релативист че няма накъде повече. Ама и той човекът сложил “Einstein's Greatest Work All Wrong“ в заглавието - чувства че само с дитирамби не става. Това че заглавието е почти оксиморон няма никакво значение. Никой няма да забележи. А и да забележи някой - ще си мълчи. Ако ли пък не си мълчи, просто никой няма да го чуе. Това е Минке положението. |
Аз мисля, че светлината и тъмнината имат еднакви скорости, щото като загасиш фенерчето и след края на лъча идва тъмнината. - точно така Звездолина, ноооо.......кое е първичното? |
| Ако от върха на висока кула насочиш светлинен лъч към земята, как ще пада този лъч? Ще се ускорява ли както се ускорява, да кажем, камък хвърлен надолу, или ще е някакво друго ускорението, или пък изобщо няма да има ускорение и скоростта на лъча ще си остане постоянна? Нютон разбира се казва че ускорението ще е като това на камъка. Айнщайн някъде до 1912-13 г. поддържа същата теза но после, в окончателния вариант на общата теория, решава да надскочи Нютон, напъва се и произвежда твърдението че ускорението на лъча е два пъти по-голямо от това на камъка. Грубо казано, в гравитационно поле, скоростта на светлината е два пъти по-променлива от скоростта на обикновените падащи тела. Този резултат на общата теория на Айнщайн е ужасно глупав, уязвим отвсякъде и съответно недолюбван в средите на релативистите. Повечето от тях се правят че го няма и без страх (защото никой не го е еня) си преподават Нютон: Натисни тук Dr. Cristian Bahrim: "If we accept the principle of equivalence, we must also accept that light falls in a gravitational field with the same acceleration as material bodies." Натисни тук Robert W. Brehme: "Light falls in a gravitational field just as do material objects." Натисни тук Albert Einstein Institute: "One of the three classical tests for general relativity is the gravitational redshift of light or other forms of electromagnetic radiation. However, in contrast to the other two tests - the gravitational deflection of light and the relativistic perihelion shift -, you do not need general relativity to derive the correct prediction for the gravitational redshift. A combination of Newtonian gravity, a particle theory of light, and the weak equivalence principle (gravitating mass equals inertial mass) suffices. (...) The gravitational redshift was first measured on earth in 1960-65 by Pound, Rebka, and Snider at Harvard University..." Натисни тук "The light is perceived to be falling in a gravitational field just like a mechanical object would." |
| Има неочаквана връзка между Алберт Айнщайн и Игнатий Лойола. На видеото се вижда светлинен източник който регулярно излъчва импулси. Спрямо неподвижния (в началото) наблюдател тези импулси се движат с обичайната скорост на светлината, c, а честотата съответно е f=c/d, където d е разстоянието между импулсите. В един момент наблюдателят започва да се отдалечава от източника, и както скоростта на импулсите спрямо него така и честотата ОЧЕВИДНО намаляват. Лекторът обаче вижда само намаляването на честотата, докато за скоростта на импулсите спрямо наблюдателя казва че тя си остава същата: Натисни тук Dr Ricardo Eusebi: "Light frequency is relative to the observer. The velocity is not though. The velocity is the same in all the reference frames." Защо лекторът не вижда очевидното намаляване на скоростта на импулсите спрямо наблюдателя? Защото в света на Божествения Алберт е в сила принципът на Игнатий Лойола: Ignatius of Loyola: "That we may be altogether of the same mind and in conformity with the Church herself, if she shall have defined anything to be black which appears to our eyes to be white, we ought in like manner to pronounce it to be black." |
| >>><<< Хубав принцип! Аз не се наемам директно да критикувам Айнщайн, щото човека цял живот с това се занимавал, да си представя камъни и лъчи как се ускоряват по нанадолнището и кой кого ще прецака. Изчетох ви внимателно писанията на философи и поети на разни езици и се солидаризирам с концепцията на звездичката за скоростта на материалната верига от омлети. Щом примерът e, че дадения обект на изследване не e слънчево зайче от наподредени фотони, а с корпускули - яйца, то следствието извлечено от нея е логически вярно, т.е материалният обект, разположен нормално на "лъч" доставящ по едно омлетче на единица площ, може да нараства със свръхсветлина скорост. Вярно както че ще съмне! Освен това, да се живее във свят на ограничения е скучно и тъжно. Представете си Бог някъде накъм средата на вселената. Вие си се молите тук на земята и той чува вашите молби след към 3 милиарда години (в добрия случай), ами скучно си е! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Представете си Бог някъде накъм средата на вселената. Вие си се молите тук на земята и той чува вашите молби след към 3 милиарда години (в добрия случай), ами скучно си е! Ако Ми се молите чрез форума, молбите ви могат да стигнат по-бързо до Мен.  |
Темичката май скоро ще заприлича на регистър на скучаещите изтрещелници. Но пък сме щастливи: Натисни тук |
| Образованието по физика от стотина години насам: Натисни тук Същото нещо в по-метафорична интерпретация: Натисни тук |
| Има само едно място в света където хора с положение в обществото се осмеляват, макар и рядко, да надигат глас срещу Айнщайн. Това място е Англия (не знам защо само там стават тези неща). Ето три примера: Натисни тук Dr Louis Essen, D.Sc., F.R.S. “RELATIVITY - Joke or Swindle?“ Натисни тук G. BURNISTON BROWN “What is wrong with relativity?“ Натисни тук HERBERT DINGLE “SCIENCE At the Crossroads“ Разбира се и в Англия не прощават на предателите. Най-ужасна е съдбата на Herbert Dingle който от President of the Royal Astronomical Society и Founder of the British Society for the Philosophy of Science се превръща в презрян маргинал. |
По повод на темата (от цикъла "Асоциации" Когато си чеша гърба със чесало, си мисля за нашето общо Начало - за Биг Бенг и Хокинг, за Айнщайн и Мах, и всичко, що Бог е създал със замах. А щом се замисля как Бог със замах създал е и Биг Бенг, и Айнщайн, и Мах, създал е и нашето общо Начало - настръхвам и чеша гърба си с чесало. ____ ънпърсън, не ти ли се чини малко неуместно да се бистрят подобни тънки материи в неспециализиран "пенкилер" форум, какъвто е настоящият такъв? Само подпитвам деликатно, де, пари не искам... |
ънпърсън, не ти ли се чини малко неуместно да се бистрят подобни тънки материи в неспециализиран "пенкилер" форум, какъвто е настоящият такъв? Само подпитвам деликатно, де, пари не искам... Ми като е пенкилер значи и тънки и дебели материи... или не? Само дебели? Аз щото видях че по-рано много вихрено се е обсъждала теорията на Айнщайн и си казах хайде и аз... А то какво излезе? Едни могат а други... Унизен се чувствам, да знаеш, Даскале! П.П. Стихотворението ти е добро. Връзва се някак с ника ти. |
| Натисни тук У. Л. Фаднър, Катедра по физика, Университет на Северно Колорадо: “Вместо да изхожда от обикновените електромагнитни възгледи, Айнщайн постулира в своята работа върху относителността от 1905 г., че 1) скоростта на светлината е универсална константа и 2) законите на физиката са еднакви във всички инерциални системи. От тях той получава уравненията на Лоренц-Фитцджералд, уравненията за нарастване на масата и някои други резултати.“ Тези два постулата са следствия от уравненията на Лоренц така че дотук най-банално плагиатство - гледаш уравненията, виждаш им следствията, правиш от следствията постулати и от постулатите извеждаш... уравненията (с помощта на Милева, заради математиката и логиката). Все пак Айнщайн има огромен “принос“ който изобщо не е плагиатство. По това време Пуанкаре, автор на уравненията заедно с Лоренц, е силно притеснен от две неща: Първо, уравненията предсказват че времето в движеща се инерциална система тече по-бавно. Пуанкаре не приема това но и не му се иска да отхвърли уравненията. Нарича забавеното време “локално време“, гърчи се в обясненията и общо взето счита че това “локално време“ е някаква илюзия - в крайна сметка всички часовници вървят с еднаква скорост и показват едно и също време. Второ, уравненията предсказват че скоростта на светлината, спрямо наблюдателя, не зависи от скоростта на наблюдателя. Стои си наблюдателят и гребените на светлинните вълни го “удрят“ с някаква скорост и честота. После наблюдателят тръгва към източника, гребените започват да го “удрят“ по-често, но скоростта им спрямо него някак остава същата. Това е абсурд който никой нормален човек, и тогава и сега, не би приел. И все пак уравненията го предсказват. Пуанкаре е във фрустрация но... има един който не е. Айнщайн разбира се не е ненормален но е амбициозен, нечестен и посредствен. Тази комбинация от качества му позволява лесно да прескочи стената в която си блъска главата Пуанкаре. “Локалното“ време става истинско забавено време и скоростта на светлината спрямо наблюдателя спира да зависи от скоростта на наблюдателя, напук на природата. След това става тя каквато става... |
| В света на Божествения Алберт най-еретичното възможно твърдение е че експериментът на Микелсон-Морли е потвърдил променливата скорост на светлината предсказана от емисионната теория на Нютон (и следователно е опровергал допускането че скоростта на светлината не зависи от скоростта на светлинния източник). Разбира се след 100 години brainwashing всички са убедени в противното и твърдението от “най-еретично“ е станало напълно безобидно - можеш да го изказваш колкото и където си искаш. Проблемът е че стогодишната митология е изкривила съзнанието и на най-интелигентните и никой дори не подозира че експериментът на Микелсон-Морли не е това което изглежда. Само двама-трима жреци на Айнщайниана стряскат събратята си като разкриват истината от време на време, и много рядко и някой анонимен прави прозрение в интернет. Ето един такъв българин (не съм аз - щях да пиша подлога с пълен член): Натисни тук "Скоростта на светлината не е константа. Да започнем с История на "откритието" че е константа. В края на 19 век, Майкелсън и Морли провели екстеримент, целящ да открие с каква скорост се движи Земята през пространството. Предполагало се е, че планетата ни е потопена в нещо, наречено Етер. То запълвало пространството. Смятало се, че светлината се движи по този етер, подобно на звуковите вълни. Затова решили, че както звука си има скорост на придвижване, така и светлината си има такава, при това скоростта й би била еднаква във всички посоки, само ако Земята е неподвижна спрямо етера. Ако тя се движи, то скоростта на светлината в една посока ще е различна от тази в друга, като по разликата и посоките, ще може да се определи посоката и скоростта на движението на Земята спрямо Етера, който запълва Вселената. Провеждането на експеримента довело до неочакван резултат. Скоростта на светлината в различни посоки се оказала абсолютно еднаква. Все едно че земята стои неподвижно в Етера. Това се оказало много неочакван резултат, обяснение за който не бил даден в продължение на около двайсет години. Възможното елементарно обяснение, че светлината всъщност се състои от частици материя, тогава не хрумнало на никого. Иначе сега Физиката щеше да е съвсем друга ... Защото частиците материя имат тази особеност, че при изстрелване от едно тяло, върху тях действат галилеевите трансформации за събиране на скорости. С други думи, резултата от експеримента е съвсем естествен, ако светлината се възприема като вид материя, изстрелвана от източника си. Съвсем естествено е в този случай, скоростта на светлината да е еднаква, независимо в каква посока я изстрелваме. Също като куршум. За съжаление, по онова време се смятало че електромагнетизма няма нищо общо с материята, и затова не е направена връзка между светлината и материята. Днес всички знаем, че светлината има двойнствен характер. От една страна се държи като поток от материялни частици, от друга страна проявява електромагнитен характер. Де Бройл, дори отиде по-далеч, като доказа, че всяка елементарна частица проявява този двоинствен характер. С други думи, материята притежава двойствен характер, и по това прилича на светлинните кванти. В тази връзка става съвсем очевидно, че в опита на Майкелсън-Морли е допусната груба грешка, с допускането че светлината не може да се разглежда като поток от материални частици. Съответно не е било допуснато предположението, че наблюдаваният ефект е резултат от естествено наслагване на скоростите на светлинния лъч и източника му, при което е естествено да не се открие разлика в скоростта на светлината в различни посоки. Така или иначе, на сцената излиза идеята на Айнщайн, който вместо да търси обяснение на експеримента, предпочита да измисли нова физика, с твърдението си, че пространството се разтегля по посока на движението, времето се забавя, а масата нараства. Всичко в името на мисълта, че скоростта на светлината е константа, защото експеримента го "потвърждава". Ако сте чели внимателно, вече сте наясно какво показва експеримента. И то не е това, което си е мислел Айнщайн тогава." |
| Наскоро казах че предстои официалното отхвърляне не теорията на относителността на Айнщайн. “Предстои“ е малко силно казано - вероятно няма да е толкова скоро - но сигнали за това идват отвсякъде. Преди няколко дни във Wikipedia излезе “Variable speed of light“ Натисни тук. Енигматично и трудно за дешифриране послание (така се пише в света на Божествения Алберт) но все пак човек остава с впечатлението че темата за променливата скорост на светлината не само не е забранена а дори става актуална. Само преди 2-3 години такава “актуализация“ би била немислима. |
| Да се поупражнявам и аз в тази тема. „Представете си Бог някъде накъм средата на вселената. Вие си се молите тук на земята и той чува вашите молби след към 3 милиарда години (в добрия случай), ами скучно си е!” Направо е гадно,и нечестно.Явно „постоянната” скорост на светлината е причината Бог да забавя!  Светлината може и да може да се ускорява,но ще го разберем доказателствено тогава,когато Бог започне по-бързо да реагира при случваща се някъде на Земята несправедливост.  Това обаче ще е вярно,ако приемем,че Бог носи винаги справедливост,което доказано не е така.Просто Бог много неща не е предвидил,като е създавал Човека.Например съществуването на Дявола или наивно го е подценил, а с него шега не бива  -„точно така Звездолина, ноооо.......кое е първичното?” Как кое е първичното? Тъмнината,разбира се. А според кабалистите тъмнината е пълна със светлина,но....трябва да я видиш,светлината де.Просто и ясно. Тъмна материя,черни дупки - да се чудиш.А един човек,който не е физик открил случайно в яда си важна връзка при дупките. Като се качвал в препълнения трамвай извикал „Айде сгъстетете се вътре,пълно е с празно място”. В тази материя може само да се гъбаркаме.Общата теория на относителността е база с която се съчинява някакъв модел на постоянно разширяваща се Вселена.Движението в краищата ù било ускорително,а наричаме „раждането” на Вселената, Големият взрив ? Така ли е при взрив  Всеки си представя Вселената както му падне. Според едни пространствения модел на Вселената има форма подобна на някаква хоризонтално разположена стъклена ваза – https://encrypted-tbn2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcR2wtuM-29OYMuPPbVZUwO4yt3sPKgMk7Izf_bFfyYdjK5xqfct Не можем да си да обясним разширението на Вселената,а сега имало нов мисловен напън по въпроса - разширението можело да е резултат от съществуващи зони в пространство-времето, които отвътре са по-големи, отколкото изглеждат отвън – някой разбира ли нещо? Може да им е паднала захарта,когато са го измислили. Японци пък доказали, че „Всички ефекти и частици материя, които наблюдаваме във Вселената, може да се окажат само проекция в една своеобразна холограма. Едновременно с нашата, съществуват и други Вселени с повече или по-малко измерения, а това, което не се връзва във физичните теории, може да бъде приписано на хипотезата, че Вселената е холограма.Космосът с черни дупки съществувал в десет измерения, осем от които образуват сфера.” Ето модел на това научно въображение. Натисни тук Ето и един научен извод във връзка с идеята,че е пълно с вселени „Въпреки всички съмнения, на пръв поглед толкова различните вселени, чиято проекция е нашето звездно небе, в математическите модели се оказват на практика идентични. Това означава, че всички гравитационни ефекти, наблюдавани днес в Космоса и в обикновения живот, могат да бъдат обяснени с квантовата теория за паралелна плоска и бегравитационна Вселена.” Това,което знаем със сигурност за Вселената е ,че извън нея е сингулярността.Какво е това ли? Това е неопределеността.Най-интересна е гравитационната сингулярност - точка с нулев обем и с безкрайна плътност.Ухааа Нещо като манджа с грозде.Това всъщност е Големият взрив.Чудя се дали възможностите на човешкия мозък са достатъчни за да разберем Вселената.Един Господ знае,може би.Но опитите на Земята продължават.  | |
Редактирано: 11 пъти. Последна промяна от: В.Каменов |
| >>><<< Както и да го гледаш, все пак не го виждаш...(трето правило на слънчо за през нощта) Вселената има форма на малко крив небелен картоф. Знам го от лични наблюдения. Когато Бог е създал констаните, мбого се е мъчил и накрая не е успял напълно. Преди доста много години си говорихме съ Стефан Робев. Просто бях при него да си взема автограф към негова книга и се разприказвахме за РАЗНИ НЕЩА, както пред дюгеня на Керпи. Разказа ми няколко истории, от които една е много сладка и някак си, поучителна. Имал си той приятел - математик. Каз ми и името, но сега не помня, а и да помня не ровя.. Баш по това време, Робев се занимаваше със синтез на лекарствени средства и беше изръшкал биологията не по-зле от водещите в тази насока. Заговорили за основни неща в биологията Стефан се подсмихвал и нищо не казвал. По едно време попитал приятеля дали е свършил. Тогава решил да сподели с него една негова си, на Робев голяма тайна, която била и научно откритие: - Ходил ли си - попитал той в музея в Пловдив? - Бил съм там - рекъл оня. Защо? - Ами да ти си видял там онази тракийска колесница? - Видях я възстановката - пекъл оня. - Да ти е направило впечатление, че колелата не са баш кръгли, малко по-така... - Как по така? - Ами така, аз взех че ги измервах и хванах, че по негово време числото ПИ е било по-малко от 22/7 както по-после го изразявали. - Ами то си е по-малко. Да, ама аз намерих, че то расте... и всеки ден с разни машини го изчисляват и все продължава да расте и аз съм изчислил, че когато удари накъм 5, светът ще свърши и ще се затвори в сингулярната точка. - Стефане, ти си луд! - рекъл оня с пресъхнало гърло. - Да бе, луд съм. Аз казах ли ти колко си луд, като ми разтягаше масали из биологията. Експерименти обаче, трябва да се правят. АКо те са против нещо в теорията, да му мислят експериментите. |
Да, ама аз намерих, че то расте... и всеки ден с разни машини го изчисляват и все продължава да расте и аз съм изчислил, че когато удари накъм 5, светът ще свърши и ще се затвори в сингулярната точка. Слънчо, къде беше с тази история преди година и нещо! Трябваше да я знам преди да почнат да тормозят детенцето за приблизителна оценка на числа в нашето селско училище. Скъсаха ми нервичките докато схвана великата им логика защо 390 се приравнява на 360 например, а не на 400. После се наложи да отучавам чадото от наученото, ама нейсе, сега ще съм по-спокойна като ми кажат, че пи е примерно 4 и малко.  |