и как намаляването на минималната заплата ще намали реалната заплата на квалифицирания персонал и неговата производителност на труд? Намалянето става сумарно за цялата държава! По горе съм го обяснил! Такава държава привлича бизнес с ниска добавена стойност и аутсорсинг също с ниска добавена стойност. Това сваля общата квалификация на населението. А това дърпа цялата държава надолу. Затова няма развита държава която да намаля минималната работна заплата. Никой не иска да деквалифицира населението си! А от там и да загуби производителността на труда. Да не говорим за другите проблеми които създава ниската минимална заплата! Виж по горе Ник Ханауер! |
демек има опасност и неграмотната, неквалифицирана "работна" ръка да бъде наета да бачка, вместо да седи на социалка и така да влоши хубавата статистика на територията. |
демек има опасност и неграмотната, неквалифицирана "работна" ръка да бъде наета да бачка, вместо да седи на социалка и така да влоши хубавата статистика на територията По добре да е на социал или ББД, отколкото заради нея да съборим квалификацията на целокупното население. Точно така ликвидирахме и прекъснахме приемствеността в ИТ технологиите след 1989 година. А сега търсим програмисти под дърво и камък. Виж практиката на успелите държави като Сингапур, Южна Корея и Япония. Всички те са прилагали мерки за ограничаване на ниско производителния бизнес и насърчаване на този с висока добавена стойност. Класически пример е LG: Так, например, когда в 1960-х годах LG хотел выйти на рынок текстиля, директора LG делали правильный выбор с точки зрения своей компании, но, побуждая их заняться производством электрических кабелей, что в дальнейшем позволило LG стать производителем электроники, корейское правительство больше поддерживало национальные интересы Кореи — и, в конечном итоге, интересы LG. Ако прочетеш нещо и от икономист от Южна Корея ще разбереш защо някои държави прогресират, а други Не! http://coollib.com/b/317695/read#t78 |
и как намаляването на минималната заплата ще намали реалната заплата на квалифицирания персонал и неговата производителност на труд? и как ще живее квалифицирания труд със семейството си, като нема да има кой да му изхвърли кофите за боклук през нощта и да му ремонтира пътя за колата му от къщи до работа и обратно? Ти даваш ли си сметка, че без неквалифицирания труд квалифицираният ще затъне до уши в лайна? |
По добре да е на социал или ББД, отколкото заради нея да съборим квалификацията на целокупното население. ми убу - пращайте ги в гетото и ги оградете с бодлива тел да не загрозяват пейзажа. Точно така ликвидирахме и прекъснахме приемствеността в ИТ технологиите след 1989 година. |
Акцентът не е върху Сиатъл, пак ли не разбра... Акцентът е върху икономическия постулат, че повишаването на заплатите е лошо за икономиката срещу икономическия постулат, че повишаването на заплатите е добро и развива икономиката. Ти май не разбираш, че това е вариант на гола кукичка за ловене на шаранчета. Защо се дава пример със Сиатъл, който е един от трите най-добри града за живеене в света, в района живеят и харчат доста от хората на компании носещи имена като Амазон, Майкрософт, Гугъл, Боинг... не е лошо да видиш колко е средната заплата в такива компании и колко са извоювали профсъюзните (има е непрофсъюзни за които не важи) работни места с 15 долара на час. Именно Детройт е адекватното сравнение, там се вдигаха заплати без оглед на това какво е произведено и продадено. Имаха и добри години, но накрая се стигна до къщи с двор дето се продават за 1 (един) долар. Сиатъл се сравнява с Лихтенщайн, Люксембург, ситито на Лондон, Ню Йорк и то Манхатън преди Харлем, Лос Анджелис и то не след хълмовете, Ориндж каунти не с Монтана, Враца и Белоградчик (нищо против тези градове)...Има едно общо нещо на тези места, парите са изкарани и след това се разпределят, не обратното. |
Ти май не разбираш, че това е вариант на гола кукичка за ловене на шаранчета. По гола кукичка за ловене на шаранчета от неолибералната няма! Само че шараните стават все по малко! |
ми убу - пращайте ги в гетото и ги оградете с бодлива тел да не загрозяват пейзажа. Напротив! Точно след като деквалифицирахме мнозинството от населението пратихме пенсионерите в гетото. Няма как 2-3 милиона работещи с минимална производителност на труда да издържат 2 милиона пенсионери! |
Пазарите очакват ниските инфлация и реални лихви да се задържат още дълги години, пише бившят финансов министър на САЩ С подходящите уговорки относно сложността за извличане на изводи от облигационните пазари е разумно да се каже, че се очаква инфлацията за целия индустриализиран свят да бъде близка до 1% за още едно десетилетие и че реалните лихвени проценти да бъдат около нулата за това време. С други думи – след близо седем години на възстановяване в САЩ пазарите не очакват „нормалните“ условия да се завърнат скоро. Ключът за разбиране на тази ситуация лежи на концепцията за трайна стагнация (т.нар. secular stagnation), изложена за пръв път от икономиста Алвин Хансен през 30-те години на ХХ век. Според него икономиките от индустриализирания свят страдат от дисбаланс, произлизащ от растящата склонност за спестяване и намаляващата склонност за инвестиране. Резултатът е, че прекомерните спестявания завличат търсенето, намаляват растежа и инфлацията, а дисбалансът между спестяванията и инвестициите понижават реалните лихвени проценти. Когато бъде постигнат значителен растеж – както в САЩ между 2003 и 2007 г. - той идва от опасни нива на кредитиране, които превръщат прекомерните спестявания в неустойчиви нива на инвестиции (които в случая доведоха до издуването на балон в сектора на имотите). Трайна стагнация възниква, когато неутралните реални лихвени проценти са много ниски, че не могат да бъдат постигнати чрез конвенционална парична политика на централните банки. В този смисъл желаните нива на спестявания надхвърлят желаните нива на инвестициите, което води до недостатъчно търсене и притъпен растеж. Тази картинка се вписва в тази, която наблюдаваме през последните години. Реалните лихвени проценти са много ниски, търсенето е слабо, а инфлацията е ниска – точно както някой би очаквал при наличието на прекомерни спестявания. Заради липсата на много добри инвестиционни възможности спестяванията се насочиха към съществуващи активи, причинявайки инфлация на цените на тези активи (т.нар. asset price inflation). Прекомерните спестявания бяха стимулирани от ръстовете на неравенството и от дела на дохода, падащ се на богатите, увеличаването на несигурността относно времето до пенсиониране и възможността за получаване на облаги, понижената способност за заемане, както и натрупването на големи активи от чуждестранните централни банки и държавни инвестиционни фондове. Намалените инвестиции бяха стимулирани от по-бавен растеж на работната сила, достъпността на евтини капиталови стоки и по-стриктен достъп до кредит (след като кредитирането е по-регулирано от преди). Може би най-важното – новата икономика създава тенденция за запазване на капитала. Основният проблем с трайната стагнация е, че неутралните реални лихви са твърдени ниски. Те обаче не могат да бъдат увеличени чрез паричната политика. Наистина, до степента, в която лесните пари работят чрез увеличаване на инвестициите и намаляване на бъдещето търсене, това всъщност ще понижи неутралните реални лихви по-късно. Ето защо основната отговорност за разрешаването на трайната стагнация трябва да почива на фискалната политика. Една експанзионистична фискална политика може да намали националните спестявания, да увеличи неутралните реални лихви и да стимулира растежа. Вярно е, че една експанзионистична фискална политика ще увеличи дефицитите, а мнозина се притесняват, че поддържането на големи дефицити ще постави допълнителен товар върху бъдещите поколения, които ще се изправят пред предизвикателството на застаряващото общество. Но тези бъдещи поколения ще бъдат по-добре, ако да дължат много пари под формата на дългосрочни облигации при ниски лихви във валута, която могат да напечатат, отколкото, ако наследят огромната отговорност за разсрочване на задълженията. Основното ограничение пред индустриализираните световни икономики днес е от страна на търсенето вместо от страната на предлагането. Това означава, че мерките, които увеличават потенциалното предлагане чрез стимулиране на гъвкавостта са по-маловажни, отколкото мерките, които предлагат потенциално увеличаване на търсенето, като например регулаторна реформа и реформа на данъците за бизнеса. Други структурни политики, които ще стимулират търсенето, включват стъпки за увеличаване на инвестициите във възобновяеми технологии, които могат да заменят изкопаемите горива, и мерки за увеличаване на дела на общия доход, който отива към тези с висока склонност към потребление, като подкрепа за профсъюзите и покачване на минималните заплати. Така, Джон Мейнард Кейнс, който пише в подобна ситуация в края на 30-те години на ХХ век, правилно подчерта нуждата от политически насоки, които да стимулират доверието сред бизнеса – най-евтината форма на стимулите – и да увеличат възнагражденията на работниците. |
Няма как 2-3 милиона работещи с минимална производителност на труда да издържат 2 милиона пенсионери! Туй ние го знаем и затова всеки трябва да си помисли за допълнителни доходи след пенсия. Между другото и на западноевропейците им препоръчват да си внасят повече за лична пенсия, да спестяват или да намерят начин да получават ренти и дивиденти. Въвеждането на ББД за всеки би увеличило разходите за пенсионерите. А ако се изключат пенсионерите то тогава не може да се говори за ББД, защото няма да е безусловен. |
Американски учени откриха, че хората с финансови проблеми изпитват много повече физическа болка в сравнение с добре осигурените хора. Освен това проблемите с парите влияят негативно и на прага на болката и карат хората по-често да взимат обезболяващи. Изследването е публикувано в списанието „Psychological Science“. Учените стигнали до тези заключения след като анализирали резултатите от шест независими изследвания. В едно от тях, проведено през 2008 г., се изяснява зависимостта между загубата на работа и употребата на обезболяващи. В друго от проучванията се разглежда колко често хората ходят на лекар по време на финансово стабилни времена и криза. Статистиките сочат, че при финансова нестабилност хората по-често изпитват болка, страдат от заболявания и се консултират с лекари. Учените са открили, че чувството за икономическа незащитеност задейства механизми, свързани с чувствата за тревожност, страх и стрес. Те са сходни с процесите, които карат хората да изпитват болка. Защо пиша това тук, защото неолибералните глАви не разбират, че икономиката, обществото и всичко останало са една холистична система, в която всяко едно нещо влияе на всичко останало. И повишаването на профилактиката на заболяванията води до намаляване на самите заболявания, а колкото по-здрави хора, толкова по-добра икономика. Това специално за горните глАви. На останалите е ясно, че човек трябва да живее достойно и нямат нужда да дъвчат неолиберални мантри, за да се закрепят за реалността в момента, което положение неолибералните си въобразяват за много стабилно. |
Вместо да теоретизираш ми отговори на простичкия въпрос: смятате ли да включвате пенсионерите и децата в системата за ББД? |
Вместо да теоретизираш ми отговори на простичкия въпрос: смятате ли да включвате пенсионерите и децата в системата за ББД? За децата вече ти казаха, че според побългареният вариант на идеята ББД няма да има (тоест пак се появява условие - възраст). За пенсионерите не съм сигурен, но имаше някакви подмятания, че в българския вариант и за тях май ББД нъц. Вероятно и за служителите в бюджетната и публичната сфера ще започнат уточнения, но да не нахалстваме с такива нагли и некомпетентни въпроси. |
За пенсионерите не съм сигурен, но имаше някакви подмятания, че в българския вариант и за тях май ББД нъц. Така и аз го разбрах. Първо се твърдеше, че ще го получават всички пълнолетни независимо от другите доходи. Патагончо, 200 лв на всеки пълнолетен ще реши болния ти проблем с циганите И изречението продължава: , а всички пенсионери над милион май с минимална пенсия ще получат някой лев отгоре. Та с един куршум ще изпотрепем всички зайци. http://www.segabg.com/replies.php?id=234424&p=12 Така, че вече не говорим за ББД щом ще има изключения. |
Накрая ще се окаже, че за да получаваш ББД трябва да си с поне три очи и групата съвсем ще се стесни. |
Накрая ще се окаже, че за да получаваш ББД трябва да си с поне три очи и групата съвсем ще се стесни. ами време е изостаналите да станат слуги на напредналите, то така винаги е било досега, но критериите за изостанал са били малко по-различни .. така че се готви, нямаш отворени чакри - на къра, иначе за къф чеп си в новото общество такъв безполезен.. |
Базов доход за Онтарио? Провинцията планира пилотен проект като част от бюджета Правителството на канадската провинция Онтарио планира да започне пилотен проект за тестване на гарантиран базов доход. В документите за бюджета либералното правителство на премиера Катлин Уин се казва, че през 2016 г. ще работи с общините, с изследователи и пр. за да реши как по най-добрия начин да се оформи и приложи пилотен проект за Базов доход. Цялата статия на английски от 26.2.2016: http://www.huffingtonpost.ca/2016/02/26/ontario-basic-income_n_9328264.html |
Преди време имаше някакъв триок мошеник на име Кеше или нещо подобно, дето щеше да раздава безплатна енергия на корем. Какво стана, започна ли? |
kaily, От статията оставам с впечатлението, че става въпрос за десния прочит на безусловния базов доход - основна цел е намаляване на бюрокрацията и административните разходи по социалните плащания. От друга страна, четейки Вашите постинги, то Вие сте лява, доста далеч от центъра. Струва ми се, че има някаква непоследователност във Вашата позиция - левият прочит на ББД е доста различен от десния. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Zenon_o_Eleates |