Отиди на страница:
| Между марксистите и либертарианците има много общи неща, преди всичко в разбирането им за източника на богатството. Марксистите казват, че това е абстрактният общественонеобходим труд - сбор от трудовите усилия на всички. Ясно им е, че това бездруго е предимно живият труд и е, преди всичко, трудът на производителното мнозинство - наемните работници. Това схващане е в основата на Марксовата теория за стойността, а като добавим щипката овеществен труд във вида на капитал и "непропорционалното" според него разпределение на резултатите между титулярите на двата вида труд, получаваме теорията му за принадената стойност. Същото казват и либертарианците. Само дето при тях, иска ли питане, съотношението между труда и капитала е обратно - капиталът е този, който консолидира и организира около себе си живия труд. Ясно е, че и едните, и другите грешат, макар и както отбелязах вече, по различен начин. В случая грешката на марксистите е простима, защото анализът на Маркс е ограничен в рамките на малка част от взаимоотношенията и е просто ненаучен. Научна заблуда. Докато либертарианците просто лъжат. От погрешно разсъждение или поради съзнателна лъжа, но в обосновките им се пропуска главното - източникът на всяко богатство е пазарът. В макроикономически смисъл той е съвкупността от всички участници в процесите на производство и размяна на всички продукти, от всички условия за осъществяването им, от съчетаването на всички фактори на производството /трудът и капиталът са най-важните, но далеч не са единствените/, от организацията, защитата и регулирането на пазара. А тази съвкупност, както отбеляза и Максимус, не е нещо по-малко от създаваната от и за цялото общество част от държавата. Много обичам афоризма на Фредерик Бастиа, че държавата е начинът да се живее за чужда сметка. Вярно е и особено е вярно за либертарианците, които я "отричат" на думи, само за да я ползват тихомълком за живеене на гърба на останалите. Но е вярно също, че засега не е измислен друг начин изобщо да живеем заедно. А щом е така, г-н Каролев, престанете да пишете и говорите глупости за плоския данък. Свръхдоходите се създават от пазара, тоест от цялата държава, и получателите им са длъжни да плащат за удоволствието. Облагане на най-високите доходи с 54%, колкото е в ЕС, със 75% колкото е във Франция, с 90%, както е било дори в САЩ в по-добрите им времена, такива работи. П.С. И "Топлофикация София" няма защо да се приватизира. Дълговете й са заради нежеланието или неспособността на държавата да събира от жилищата в етажните собствености толкова пари, колкото е потреблението им на топлоенергия. Проблемът и тук е в пазара и държавата, а не в собствеността. |
От погрешно разсъждение или поради съзнателна лъжа, но в обосновките им се пропуска главното - източникът на всяко богатство е пазарът. Първата война, причините за която ми обясняваше баща ми в невръстните ми години, бе Троянската. Питах го с подранил скептизицъм възможно ли е да е заради Елена, па колко ще да е била хубава /The face that launched a thousand ships - Кристофър Марлоу, д-р Фаустус"/. Баща ми отговори лаконично: "За пазари"... И обеща, че един ден ще разбера.  |
Започва Каролев, който защитава "австрийската школа" с встъпление, в което обяснява, че школата всъщност е австрийско-френска. Каролев изрежда няколко имена на френски и немски, които не чувам добре, но ми става ясно, че един от тях е разбил на пух и прах Маркс, така че камък върху камък и тухла върху тухла не е останала от икономическите му теории. Всъщност Маркс не бил писал за икономика, защото нищо не разбирал от икономика; писал е всичко друго, но не и икономически анализи. Че Каролев е сбърканяк, няма две думи. Разбира се "австрийската школа" доста правилно критикува сегашния икономически модел. Но терапията и няма да се осъществи, защо:1. австрийската школа както наш Дянков счита, че икономиката трябва да се развива, чрез ограничения в разходите. Пазарната икономика, обаче се подчинява на закона на ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО. За да се развива икономиката, т.е. предлагането, което тика производството, трябва да има търсене. При социализма икономиката се тикаше напред командно, партийните комитети изпълняваха тази цел. При свободния пазар само ТЪРСЕНЕТО, т.е. разходите могат да подгряват ПРЕДЛАГАНЕТО от там производството. Ограничиш ли търсенето и икономиката замира. 2. австрийската школа говори за въвеждане на златния стандарт, като мерило на труда, но това не може да стане поради няколко причини: няма достатъчно злато да покрие парите в целия свят, и още повече, че тогава ще стане ясно, че САЩ не произвеждат достатъчно за да се покрие долара и той ще се срути, защото сравняването на стойноста на златото със стойността на стоката, означава сравняване на труда за изкопаване на златото с труда за производството на стоката. А Каролевчето е гола вода и кал в ушите. |
В макроикономически смисъл той е съвкупността от всички участници в процесите на производство и размяна на всички продукти, от всички условия за осъществяването им, от съчетаването на всички фактори на производството /трудът и капиталът са най-важните, но далеч не са единствените/, от организацията, защитата и регулирането на пазара. А тази съвкупност, както отбеляза и Максимус, не е нещо по-малко от създаваната от и за цялото общество част от държавата. Да социалдемократ, добър анализ, но всеки, който получава пари, отива и купува СТОКА. Разбира се и един билет за театър или за концерт или опера, може да се разглежда, като стока. Обаче основният паричен поток отива за купуване на реални стоки, храна, облекло, леки коли, електроника и т.н. Затова марксизмът разделя дейностите, като БАЗАТА и НАДСТРОЙКАТА. Според Маркс-Енгелс стойността включва количеството труд, което сравнително лесно се отчита, но стоката има един друг компонент - качеството. Разбира се качеството, зависи от квалификацията и таланта на изпълнителите, които пък зависят от труда обучаващите. Тук въпросът се усложнява, защото се намесва и таланта. Трудът на един Никола Тесла е допринесъл много повече за обществото даже и в сравнение с труда на един Алва Едисон. |
Първата война, причините за която ми обясняваше баща ми в невръстните ми години, бе Троянската. Питах го с подранил скептизицъм възможно ли е да е заради Елена, па колко ще да е била хубава /The face that launched a thousand ships - Кристофър Марлоу, д-р Фаустус"/. Баща ми отговори лаконично: "За пазари"... — Когато Менелай се завърнал с герданите, с благовонията и косъма от Минотавъра, решили да му кажат със заобикалки постигналата го голяма беда, за да не припадне. Но още от първите предъвкани думи той подскочил от радост. Тъкмо това и искал. Дотегнала му била тая пачавра! От петнайсет години вече били женени, а не бил чул от устата й една добра дума. Само сръдни, глупости, лъжи, рога! Нито акъл, нито душа! Празна и студена (студена и празна, ама с него!). Седнал да яде и да пие. Никога дотогава не му се бил отворил такъв апетит! Току потривал ръце и сам си се смеел. „Сега хубавичко ще ми платят счупената стомна. Ще поискам от бащата на крадеца двойно и тройно повече, отколкото ми е задигнал синът му. Душевните страдания башка! И ако откаже — война! Но и ако приеме — пак война! Аз няма да си я взема обратно! Нека си я задържи, та да си чеше крастата с нея! Ще направя въпроса за обезщетението въпрос на чест. Винаги така правим. Не само за моята чест, а за честта на Гърция! И не само на царете й, но и на народите й!“  |
Според Маркс-Енгелс стойността включва количеството труд, което сравнително лесно се отчита, но стоката има един друг компонент - качеството. "качество" е съотношение цена/функционалност.Трудовата теория на стойността не е на Маркс/Енгелс,а доста преди това....Но давайте-разпъвайте локума кат' Каролев пред червенокоси девойки(били девойки ,някогаш...) |
The model of pre-Christian man has fulfilled its simian objectives. We have survived, we have created agriculture and cities. Now this version of man must be sacrificed that we can evolve beyond the reaches of the ape. These stories contain great clues to our survival when we release ourselves from literalism and superstition. What are ideologies other than a guide for life? Throughout paganism one finds stories that integrate our species with our environment to the benefit of both. The function and benefits of these belief matrixes have been lost, with good reason. They were socialist, egalitarian and integrated. If like the Celtic people we revered the rivers we would prioritise this sacred knowledge and curtail the attempts of any that sought to pollute the rivers. If like the Nordic people we believed the souls of our ancestors lived in the trees, this connection would make mass deforestation anathema. If like the native people of America we believed God was in the soil what would our intuitive response be to the implementation of fracking? Little wonder then that these myths, these codes for our protection and survival, have been aborted and replaced with nihilistic narratives of individualism, peopled by sequin-covered vacuous heroes. Now we only riot and roar in hot summers or at football scores or when our dead are desecrated by the vile publications that convey this corrosive, corrupting, deceitful narrative. Ръсъл Бранд е голема работа. |
But profit is not a dirty word. I hate big banks and banking and bankers but when they rip us off and do us down with derivatives and foreclosures and bundles, I roll my eyes. However when I see that I’m getting a £3.50 surcharge at a cash machine I want to put their fucking windows through. This is the selfish impulse the right expertly engages but ought to belong to the left. We have to see that all these things are connected. We have succumbed to an ideology that is 100 per cent corrupt and must be overthrown. The maintenance of this system depends on our belief that “there’s nothing we can do” и т.н. Натисни тук |
Рекидж,уж социалист-съселист,пък виж кого цитираш.Кат си почнал -ей ти оригинала Натисни тук анархо-синдикалист такъв  |
корпорациите да имат повече власт и права от държавата? Не е шега, това е програмата на ЕНП в ЕП Не знаех, че са стигнали чак дотам  Но въпросът е интересен. Всъщност става дума за това, как държавата следва да управлява пазара. Какви да са инструментите й и кои са границите на намесата й в работата на пазарните субекти? За съжаление, в пародията, която имаме вместо държава /казвам го с болка/ преобладават примерите за това, какво не трябва да прави преждеспоменатата. Да вземем един пример, който е достатъчно разискван и който, вярвам, вълнува всеки. Тежкото състояние на енергетиката ни се дължи на два пароксизъма - плоският данък и субсидирането, преди всичко на ВЕИ. И наистина е показателно за управлението по манталитет в България вместо според идеология, как две уж идеологически противоположни управления последователно прилагат два механизъма, възприети от две взаимноизключващи се идеологии. Няма нищо по-"либертарианско" от доброволния отказ на държавата да прилага диференцирани данъчни ставки, както и няма нищо по-"марксистко"от държавното субсидиране. Кавичките са, защото в чистия си либерален вид плоското корпоративно облагане не следваше да се компенсира с други данъци, довели общата данъчна тежест у нас до по-високи равнища отколкото в страните без плосък данък, а в чисто марксистката си форма субсидирането следваше да се ограничи само до държавните предприятия, а не до преференции за всеки "ВЕИ-инвеститор" с подходящо куфарче. Как лекува държавата ни прединфарктното състояние, което сама е създала, на все още живите енергийни предприятия? Имам предвид електро- и газоразпределителните, щото НЕК и софийската топлофикация с дълговете си от над 3 милиарда отдавна са в будна кома. Променя облагането така, че да инвестират в пазара, в мрежите и потребителите, щом толкова я дразни фактът, че успяват да формират някакви печалби? В скоби казано, на порядъци по-малки от тези във финансовия сектор, хазарта, частните съдебни дейности, телекомуникациите, рекламата, зърнопроизводството и тути кванти. Отменя преференциите за ВЕИ? Нищо подобно. Изкуствено и напълно противозаконно - това трябва добре да се знае! - спира кислорода на жизненоважните разпределителни енергийни компании. Най-фрапантното е, че ограничава приходите едновременно и на развития електроенергиен подотрасъл и на прохождащия газов, в който изоставаме от ЕС с пъти. |
Маркс плаши. Все още.Затова е тая истерия. Предстои да видим има ли защо?!!! Има защо, и то много. Даже повече, отколкото през 19-я век. . Като социалдемократ, познавам ненаучността на марксизма. Зная, че целта на обществените промени не следва да бъде диктатът на държавата, макар и да е центърът на общественото устройство, а гарантиране примата на гражданското общество като източник на всяка власт. Зная, че държавата се превръща в зла мащеха за хората и обществен враг, когато престане да бъде инструмент на цялото общество, а се изроди в предприятие на политиците, та били те и представители на "най-прогресивната" класа Социалдемократъ, пък аз като човек, който дълги години е изучавал произведения на Маркс и е преподавал марксистка политическа икономия веднага познавам, че ти не познаваш марксизма. Най-очевадно е че не познаваш икономическото му учение. Отплеснал си се за държавата, приписал си му идея за диктат на държавата и въобще не си регистрирал неговата позиция за базата и надстройката, определящата роля на първата по отношение на втората, виждането му за постепенно отмиране на държавата и т.н. и т.н. Чети прятелю, чети Маркс и след това го критикувай. И най-важното, помъчи се да действаш като него - да посочиш конкретна теза на конкретен автор, която след това да критикуваш и да изясняваш научно. Тежко и горко на българските студенти, а от там и на цялата нация. ПП. "Невежеството е демон. Страхувам се, че ще причини още множество нещастия на човечеството". К. Маркс. Невежеството се култивира съзнателно при господството на капитала от "специалисти" тип Каролев и Симов. Между другото наскоро ми попадна публикувано в безплатното вестниче 19" "мисъл" на последния, че тенисистът Григор Филипов би трябвало да зареже путинстката Маша и по този начин да накаже Русия. Такива "конгениални" кретени освиняват екологията на обществените отношения.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mitev |
както и няма нищо по-"марксистко"от държавното субсидиране. Кавичките са, защото в чистия си либерален вид плоското корпоративно облагане не следваше да се компенсира с други данъци, довели общата данъчна тежест у нас до по-високи равнища отколкото в страните без плосък данък, а в чисто марксистката си форма субсидирането следваше да се ограничи само до държавните предприятия, а не до преференции за всеки "ВЕИ-инвеститор" с подходящо куфарче. Социалдемократъ, жив да си ми, очевидно имам пропуски в изучаването на трудовете на Маркс, би ли ми посочил къде Маркс е писал нещо за субсидиране на държавни предприятия? Предварително покорно благодаря и моля за извинение за непосилната за изпълнение молба, която отправям към теб. |
Според Маркс-Енгелс стойността включва количеството труд, което сравнително лесно се отчита, но стоката има един друг компонент - качеството. "качество" е съотношение цена/функционалност.Трудовата теория на стойността не е на Маркс/Енгелс,а доста преди това.. Мъничък 1, Маркс използва понятията стойност и потребителна стойност. Очевидно не си чел/а написано от него, а си чел/а писания за него. Ако беше чел/а Маркс, щеше да знаеш, че между първоначалната идея за труда като източник на стойността и марксовата трудова теория за стойността щеше да разбереш, че съотношението между двете прилича на съотношението между малко дете и пораснал човек.  ПП. Очевидно се налага да вникнеш в понятията прост и сложен труд, конкретен и абстрактен труд и т.н. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mitev |
От погрешно разсъждение или поради съзнателна лъжа, но в обосновките им се пропуска главното - източникът на всяко богатство е пазарът. Първата война, причините за която ми обясняваше баща ми в невръстните ми години, бе Троянската. Питах го с подранил скептизицъм възможно ли е да е заради Елена, па колко ще да е била хубава /The face that launched a thousand ships - Кристофър Марлоу, д-р Фаустус"/. Баща ми отговори лаконично: "За пазари"... Скъпа Дорис, ако разбираш твърдението на баща си като потвърждение на становището, че източникът на всяко богатство е пазарът, т.е. ако приемаш това за истина, то изпадаш в голяма грешка. По принцип на пазаря се разменят еквиваленти. Маркс обяснява как въпреки че се разменят еквиваленти се получава печалба. Нееквивалентната размяна не поражда растеж на богатството като такова, а поражда преразпределение от едни ръце в други ръце. Не води до растеж на размера на богатството като такова. ПП. Моля да ме извиниш, но ако правилно си цитирала баща си, това за мен за пореден път е доказателство, че дори висши ръководители в БКП често не са били наясно с марксистката политикономия. Богатството се създава в сферата на производството, а става видимо, реализира се на пазаря. Другото е теория на меркантилистите. Според тях богатството се създава в търговията. Защото не са били в състояние да надникнат зад видимото и да открият същността. И дори във Франция са задължавали чуждестранните търговци, които са продали във Франция, да купят стока от Франция, за да останат парите пак в нея. Защото са приемали, че парите са единствената форма на богатството. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mitev |
| Баси. Къде бил купона, а на мен никой да не ми каже. Г-н Балев  , ама друг път не ходете на такива места да не ви повредят нещо.Интересно, Дорис, и аз съм имала подобен разговор с баща ми /не е от ЦК/, и ми каза същото! Много интересно. Но все пак ми даде насока, че когато се говори за пазар, трябва да има и определение на понятието "стока", което по онова време хубавата Елена е била, и да си лягам веднага, че да не стана и аз! |
| Битката за пазари съществува защото пазарите не са със свободен достъп. Който владее пазара той определя и режима на достъп до пазара. Класически пример е Българската Енергетика. Достъпа до този пазар за производителите на ел.енергия не е свободен. Така се осъществява високата печалба за допуснатите до този пазар. Това е и причината със законови и регулаторни мерки да се ограничава достъпа на независими производители на ел.енергия до този пазар. Не желаят конкуренция от по евтина ел.енергия която може да ги измести от пазара. От това страдат най вече потребителите . |