Отиди на страница:
Битката за пазари съществува защото пазарите не са със свободен достъп. Който владее пазара той определя и режима на достъп до пазара. Енгелс, Напротив, нормално е пазарите да са със свободен достъп. Другото е деформация под една или друга форма. Същественото е обаче, че и на пазарите със свободен достъп съществува битка - битка за спечелването на клиента. Това е класиката. |
| По принцип си прав но на практика свободни пазари почти няма. Всички са поне частично под някаква регулация за достъп, която не винаги е видима от пръв поглед. |
Драги Митя, разговорът с баща ми - както на Маргаритка2 с нейния - бе за Троянската война. Кои са причините за нея. Нищо общо с оборване на Маркс. Баща ми го беше щудирал /не само него/ в оригинал, тъй като бил випускник /отличник  / на "Дойче Шуле". Не си спомням да е оборвал Маркс, друже. Нито да го е цитирал или антицитирал. В живота го вълнуваха други велики личности - творческите, художествено-творческите, да уточня; сред германците - Хофман и Томас Ман. И ако беше нечий последовател - донякъде на Толстой. Отричаше частната собственост категорично, но никого от близки и познати не упрекваше, че я притежават. Така и го погребахме - безимотен по принцип, по убеждения и вяра.  |
Драги Митя, разговорът с баща ми - както на Маргаритка2 с нейния - бе за Троянската война. Кои са причините за нея. Нищо общо с оборване на Маркс. Баща ми го беше щудирал /не само него/ в оригинал, тъй като бил випускник /отличник / на "Дойче Шуле". Не си спомням да е оборвал Маркс, друже. Нито да го е цитирал или антицитирал. В живота го вълнуваха други велики личности - творческите, художествено-творческите, да уточня; сред германците - Хофман и Томас Ман. И ако беше нечий последовател - донякъде на Толстой. Отричаше частната собственост категорично, но никого от близки и познати не упрекваше, че я притежават. Така и го погребахме - безимотен по принцип, по убеждения и вяра.   Видя ли си пощата? |
| Митя, мислех, че си заспал с внуците . Не съм видяла оная поща, рядко я поглеждам. Утре. Сега трябва да спя - да спим. За лека нощ, любимо гротескно стихотворение от Николай Заболоцкий /далечно свързано с темата/: Меркнут знаки зодиака Меркнут знаки Зодиака Над просторами полей. Спит животное Собака, Дремлет птица Воробей. Толстозадые русалки Улетают прямо в небо, Руки крепкие, как палки, Груди круглые, как репа. Ведьма, сев на треугольник, Превращается в дымок. С лешачихами покойник Стройно пляшет кекуок. Вслед за ними бледным хором Ловят Муху колдуны, И стоит над косогором Неподвижный лик луны. Меркнут знаки Зодиака Над постройками села, Спит животное Собака, Дремлет рыба Камбала, Колотушка тук-тук-тук, Спит животное Паук, Спит Корова, Муха спит, Над землей луна висит. Над землей большая плошка Опрокинутой воды. Леший вытащил бревешко Из мохнатой бороды. Из-за облака сирена Ножку выставила вниз, Людоед у джентльмена Неприличное отгрыз. Все смешалось в общем танце, И летят во сне концы Гамадрилы и британцы, Ведьмы, блохи, мертвецы. Кандидат былых столетий, Полководец новых лет, Разум мой! Уродцы эти - Только вымысел и бред. Только вымысел, мечтанье, Сонной мысли колыханье, Безутешное страданье,- То, чего на свете нет. Высока земли обитель. Поздно, поздно. Спать пора! Разум, бедный мой воитель, Ты заснул бы до утра. Что сомненья? Что тревоги? День прошел, и мы с тобой - Полузвери, полубоги - Засыпаем на пороге Новой жизни молодой. Колотушка тук-тук-тук, Спит животное Паук, Спит Корова, Муха спит, Над землей луна висит. Над землей большая плошка Опрокинутой воды. Спит растение Картошка. Засыпай скорей и ты! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Социалдемократъ, жив да си ми, очевидно имам пропуски в изучаването на трудовете на Маркс, би ли ми посочил къде Маркс е писал нещо за субсидиране на държавни предприятия? Предварително покорно благодаря и моля за извинение за непосилната за изпълнение молба, която отправям към теб. Драги Митев, Ще изпълня молбата ти с лекота и ще попълня пропуските ти с удоволствие. Да започнем от тук: "Разбира се, това може да стане на първо време само с деспотична намеса /тука пътьом ще отбележа, че не аз "приписвам" диктат на Маркса, както ме упрекваш, а той самият го повтаря на всяка дума - б.м./ в правото на собственост и в буржоазните производствени отношения, т.е. чрез мерки, които икономически изглеждат недостатъчни и несъстоятелни, но които в хода на движението надрастват сами себе си[5] и са неизбежни като средство за преврат в целия начин на производство. Тези мерки, разбира се, ще бъдат различни в различните страни. Все пак в най-напредналите страни ще могат да бъдат почти навсякъде приложени следните мерки: 1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи. 2. Висок прогресивен данък. 3. Премахване правото на наследство. 4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници. 5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол. 6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата. 7. Увеличаване броя на държавните фабрики, средствата за производство, пригодяване за обработване и подобряване на земите по общ план. 8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието. 9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на различието между града и селото[6]. 10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд на децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н." Това е още в "Манифеста" и обърни внимание, че Маркс говори за мерките "на първо време". Той пише за почти тоталното одържавяване на предприятията и 100- процентовото им държавно кредитиране още преди победата на новия строй. Що остава за местата, където го описва в завършения му вид. А ти твърдиш, че никъде не го споменава |
Самият дебат е организиран така, че Каролев да доминира безусловно: либертарианци канят либертарианец, те му избират и противника. Пред "Изворът" "Атлас изправи рамене".  |
| Марксизма е утопия. Тази утопия е изградена върху идеята, че всички хора желаят да се развиват. Да работят и творят заради самото творчество. Да вземат от общество само необходимото за собственото си развитие. Тоест има изискване за абсолютна свобода за всеки индивид. Но поради генетично стадния ни произход това е абсолютна утопия. Ние сме зависими от необходимост да имаме водач на стадото. Да имаме идоли, звезди, тоест от зависимост. Ние не можем една Пряка Демокрация да постигнем, камо ли утопия като марксизма.  |
| Либерастията е другата утопия. Тя е специфична предимно за технологично неграмотните. Само човек с крайно бедни познания в естествените науки може да допусне в главата си утопичната идея, че пазара може да се саморегулира. Ако оставите един пожар той може да достигне стихийно бедствие. Но може да се саморегулира и да угасне сам. Така е и с пазара. |
| Това че Маркс разсъждава върху няколко истини, изобщо не означава че ви казва цялата истина, нито пък че е добронамерен и честен. Аз не бих вярвал на човек, заканващ се да погребе екплоататора и в същото време живее добре от неговите пари, все пак експлоататорът не е такъв глупак, че да храни гробокопача си?! Нали? Най-добрата лъжа е заровена в истини. Пише си Маркс фундаменталните си трудове, а елита и тайните служби спят ли спят. Ако наистина е бил опасен за елита, да са го убили и никой нямаше да е чувал за него, вместо това са му плащали, не само Енгелс... , също както Троцки беше на издръжка на Рокфелер. |
| PS Някак се губят банкерите и банките във фундаменталните трудове на Маркс? Разкриващи ни ни "истините" за класовата борба...  |
| Много е просто Енгелс, човечеството спонтанно е започнало да се самоорганизира в общества и структури от държавен тип, за да се регулират с цел оцеляване. Отказът от регулация би бил отказ от оцеляване. Същите държавни и силови стуктури се използват активно от корпорациите, нещо повече, няма богатство постигнато и опазено без помощта на държавата, в същото време бясно пропагандират отказ от държава и регулация за всички останали. Как би обяснил Каролев например, натиска на някой държавен чиновник на САЩ, да разрешим шистовия газ или ГМО семената на Монсанто. Държавата да протежира едрия капитал и да отказва подкрепа на обикновения човек. Призивът по-малко държава това означава. |
Пише си Маркс фундаменталните си трудове, а елита и тайните служби спят ли спят. Ако наистина е бил опасен за елита, да са го убили и никой нямаше да е чувал за него, вместо това са му плащали, не само Енгелс... , също както Троцки беше на издръжка на Рокфелер. Имено защото са го подгонили тайните служби в Прусия той е емигрирал,първо в Белгия, а след това се е остановил във Великобритания. Прочети му биографията. А затова, че е бил финансиран от Рокъфелър са ваши и на някои драскачи фантазии. В нито една сериозна биография няма такива сведения. Прочети биографията му от Жак Атали. Но сега на книжния пазар може да прочетеш какви ли не глупости. |
Драги Митев, Социалдемократ, тъй като социалдемокрацията е нищо друго освен една дребно-буржоазна идеология, която във всеки случай е поддържала капитализма (и при обявяването на 1-та световна война и при подкрепата на Хитлер, и при политиката на Блеър, заедно с ултрадесния Буш спрямо Ирак и на Оланд спрямо Сирия), явно мещо не си доразбрал идеологията на Маркс-Енгелс. Това, което пишат Маркс и Енгелс в "Комунистическия манифест" е като първа стъпка, но след това теорията на Маркс и Енгелс е за отмиране на държавата и производствените сили да се ръководят от обществото. Това общество е подобно на гражданското общество, но без частна собственост върху средствата на производство. При социализма се осъществяваше само тази първа стъпка, а при комунизма трябваше държавата да отмре. "Комунистическия манифест" е писан с точно определена цел в точно определен исторически момент, това са национално-демократичните революции в Европа през 1845-46г. Тези революции, обаче са били спонтанни, нямали са фокус. Имено с "Комунистическия манифест" Маркс и Енгелс се опитват да дадат такъв фокус. Така, че в него са залегнали само предстоящите задачи. Ще изпълня молбата ти с лекота и ще попълня пропуските ти с удоволствие. Да започнем от тук: Все пак даже при държавна собственост за страни като България се видя, че тя е ,могократно по-успешна от последвалия капитализъм след 1989г., когато производството беше разрушено. Разбира се забогатяването не беше такова, каквото ни се искаше, обаче тогава се слагаха основите на индустрията в една изостанала страна. Ако вие искате да си купите апартамент вие ще пестите средства от други разходи, така беше и с нашата държава, тя пестеше, особено валута по първо направление за да се развие индустриалния капацитет на страната. А инак разликата между социалдемокрацията и дясните партии е само в някои нюанси, нищо радикално. |
Да работят и творят заради самото творчество. Да вземат от общество само необходимото за собственото си развитие. Тоест има изискване за абсолютна свобода за всеки индивид. Няма тоест, щото няма изискване. Изискването е принуда, а свободата изключва принуда. Но поради генетично стадния ни произход това е абсолютна утопия. Ние сме зависими от необходимост да имаме водач на стадото. Да имаме идоли, звезди, тоест от зависимост. Не сме зависими и не сме стадо, а обществен вид. Обществата са динамични конструкции, които постоянно излъчват лидери и постоянно ги отстраняват. |
| Позволявам си да препоръчам на уважаемите форумци да видят тази лекция, някъде от 3-та до 40 та минута. От меркантилистите, Адам Смит, Маркс, съвременния "економикс" и накъде отиват нещата. За тези, които имат търпение да изгледат 40 минути, ползата е несъмнена. http://www.youtube.com/watch?v=9pdDrI9KR9E |
| Трябва да се знаят две важни неща за марксизма. Първо, той не е научна теория, а доктрина за нуждата и възможността за революционна промяна на обществото и държавата. Социалдемократите сме еволюционисти, но няма как да не се съгласим с императивната потребност от преобразуването им. Както и да не споделяме социалната чувствителност и пасионарността на марксизма. Но и няма как да очакваме научни постановки от двама публицисти, каквито са Маркс и Енгелс. Второ, марксизмът не е доктрина за цялостна и систематизирана организация на целокупното общество и институциите му. В него има безброй позовавания и отпратки към най-общите явления и закономерности на историята, философията, икономиката, етиката и социологията, но не и анализ на взаимоотношенията във и между всички обективно съществуващи социални групи. Марксизмът е доктрина за грядущето господство на само една класа. Ето какво са писали Маркс и Енгелс повече от 40 години, в многобройните предговори към безбройните преводи на "Манифеста": "В 1847 г. социализъм означаваше буржоазно движение, а комунизъм — работническо движение. Социализмът, поне на континента, имаше достъп в салоните; с комунизма беше тъкмо обратното. И тъй като ние още тогава много решително бяхме на мнение, че „освобождението на работниците трябва да бъде дело на самата работническа класа“, ние нито за миг не се поколебахме кое от двете имена да изберем. И оттогава никога не ни е минавало през ума да се откажем от него." |
| Doris, вие много добре сте разбрали баща си. Да съдя от това което зная за него от хора които са го познавали близко той е имал интелектуалната чувствителност и аналитичност която е присъща на малкото хора кото разбират света такъв какъвто е - а не такъв какъвто се вижда през призмата на идеологически щампи. Поради някъква странна приумица на съдбата, такива хора умират млади. |
Второ, марксизмът не е доктрина за цялостна и систематизирана организация на целокупното общество и институциите му. В него има безброй позовавания и отпратки към най-общите явления и закономерности на историята, философията, икономиката, етиката и социологията, но не и анализ на взаимоотношенията във и между всички обективно съществуващи социални групи. Второто изречение опровергава твърдението, постановено в първото. А болднатото не е вярно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |