Прежде оубw словене не имехом книгъ, и рахатомъ бехом (езикови бележки)
Отиди на страница:
| Даскале, у́мрем за мъже с външността на Холмс. Сарджът ми подари шотландско одеало за краката, та се чувствам поне като Уотсън. От тв Уотсъните най харесвам руския - Виталий Соломин. https://www.arthur-conan-doyle.com/index.php?title=File:1983-sokrovishcha-agry-livanov-watson.jpg |
Дорис 24 Мар 2018 12:16 Даскале, у́мрем за мъже с външността на Холмс. Дорис, мистър К. наистина много приличаше на Шерлок Холмс и въобще беше голям образ. Понякога сменяше лодена и карирания каскет с бял шлифер и тъмнокафява мека шапка, а яката на шлифера си винаги носеше вдигната, което му придаваше класическия вид на филмов агент-шпионин. Ако информацията е била вярна, за мистър К. тогава се говореше, че бил завършил (или поне следвал) в Оксфорд, Англия, по време на ВСВ. Във всеки случай говореше безупречен Queen's English, с всичките му придихания и фонетични мелизми. Вероятно поради "английското" му минало, властта не гледаше с добро око на мистър К. и не го допускаше до учителска дейност, затова той се препитаваше с частни уроци. Беше женен за швейцарка (и на двамата това им беше втори брак), която имаше от първия си брак един син - едър, весел мъжага, работеше нещо в театъра. Как тия хора се бяха оказали в БГ - не знам. Швейцарката беше много бяла, много луничава и много дебела, с дълга, рижаво-руса коса, разпусната по раменете и́, с начервени устни, вечно усмихната и с трапчинки на бузите. Живееха в стара, порутена къща, в хола им парче от мазилката на стената се беше откъртило и отдолу се виждаха тухли и греди, швейцарката говореше сладък развален български, седеше по пенюар на ниско диванче, пушеше с дълго цигаре, пиеше кафе от филджан, смееше се и гледаше поне двайсе котки. У тях имаше котки навсякъде - по дивани, столове, первази, маси, под маси, даже веднъж в клозета видях една - явно беше влязла през отвореното прозорче. Мистър К. и швейцарката бяха великолепна двойка: той - дълъг, кльощав, с фин, леко гърбав нос и малко мрачноват поглед, тя - едра, пълна, лъчезарна и във висша степен благодушна. А сега голямата изненада. През лятото на 2016 г. , като бях в БГ, отидох в родния си град. Една вечер с Даскалицата се возим в такси и си приказваме с шофьора. По някое време не знам как се завъртя разговорът, и таксиджията току вика: "Вчера, кай, возих един възрастен човек - каза ми, че е на 94-5 години и навремето бил учител по английски език". Аз викам: "О, Небеса! Това може да бъде само мистър К.!" И разказах на шофьора каква невероятна личност е возил. Така разбрах, че поне до по-миналата година мистър К. е бил не само жив, ами и в относително добро здраве, щом е ходил някъде с такси. Спомням си още, че мистър К. не харесваше популярните по онова време учебници на C.E. Eckersley и (вече на по-късен етап) ми даваше да уча по едни оксфордски учебници - три или четири книжки бяха, направо ми излизаше душата от зор. И досега помня първия урок в първата книжка - "Mending a puncture". Та така, благодарение на мистър К. научих английски. Е, и на първата ми частна учителка, разбира се. Тя, милата, винаги казваше, че е завършила Роберт Колеж в ЦАРИГРАД (не Истанбул), наблягайки именно на Цариград.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Откачалката пикае и си мисли за есента мъж загърбил пътя облаче от пара беше казал някакъв приятел ала по тези мокри алени листа капчиците ми напомнят сякаш за формата на празнотата Стихосбирката "Облаци и Гъзове", издадена от близък другар на празноглавия съчинител, надминава многократно пикаещото малоумие на ЕдУйин Су. |
мистър К. наистина много приличаше на Шерлок Холмс и въобще беше голям образ. Чудесно. Пишеш ли си мемоарите о́време? Като дневници? |
Стихосбирката "Облаци и Гъзове" О, да. Ваньо Методиев. Образ невъзможен! Гъз дъно няма. Истина ви казвам! Едно е да не улучиш дупката, защото си пикал накриво, а съвсем друго – защото си се целил в луната!... Помня го... смътно... рядко се виждахме... и каква странна смърт сред природата, в разгара на лятото... Към душата Към душата щом прибавиш лапи и мустаци, тя самичка се превръща в опашато мъркане. Ах, но съвършенството е с половин ухо, бързо намерете липсващото крайче! Невъзможно е! Защо? Защото е заето – още вчера се превърна в кучето, което трябва днес да го отхапе... Завържете го веднага! Вържеш ли го, мигом се превръща на ветрец... Завържете го тогава със верига от врабци! За какво да го завържем? Хей за оня облак. Но с какво да го заключим? С катинар от врана. Сторено е, но сега пък враната избяга... |
Дорис 24 Мар 2018 17:00 Чудесно. Пишеш ли си мемоарите о́време? Като дневници? Не, не пиша. Аз съм зает човек, да и пока что не обуян страстью писать мемуары. Задоволявам се с форума. А пропо, освен суета & нарцисизъм, друга движеща сила, която ме кара да списвам сегиз-тогиз във форума е точно тази - да документирам за себе си разни случки и лакърдии. Иначе няма да се наканя и да седна да ги описвам, а така форумът ме подсеща за много неща. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Германците му викали Standarte, die. Викат му, ама на съвсем другo му викат тъй - на байрака, като онзи, дето се слагаха по колите на Ади и сега слагат на колите посланиците. Освен това означава и опашка на лисица. А на времето означаваше и полк, ама спряхме да го употребяваме 1945 година. Разформироваха всичко в посока Сибир. Думата стандарт на немски си е der Standard, мн. число е die Standards. ---- А Standard-стандарт изобщо не е народна етимология. Типичните примери за народна етимология са: тръндафил (щот идвало от трън) - от триандафилион; сушоар (щот се сушало с него) от сешоар; полюлей (щот се полюлявало) - за полилейон (многосвещник) и т.н. |
полюлей (щот се полюлявало) - за полилейон  Даже е полиелей - πολυέλαιος - от много кандила, чаши за елей/масло. |
| То и аз като тебе, Даскале. Освен това понякога разправям случки по мейла на Ловкия или на Иво Балев. От сорта - на станцията на ЦК ли беше, на МС ли, на плажа имаше квадратни шатри - евин и адамов плаж. Та ми се случи веднъж да видя Цола Драгойчева, светла ѝ памет /и на сина ѝ, добър лекар беше/ да излиза в гол вид изпод шатрата на път към прибоя. Отвътре я навикваха: "Цоле! Цолеее! Хавлията! Костюма, костюма!" Такива простотийки. Е, и по-завързани имаше. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
А пропо, освен суета & нарцисизъм, друга движеща сила, която ме кара да списвам сегиз-тогиз във форума е точно тази - да документирам за себе си разни случки и лакърдии Айни като мене.. Да ме извиняваш , че един - два си казх.. Даскалът си връзва тенекийка върху имиджа, страх го е нещо от ОРГАНИТЕ от Запад.. После си изтрих съдните ми мнения..Щото едно братово момче, колко ядове бра покрай ОРГАНИТЕ им.. Ми те хич не разбирали от шеги.. |
vance 24 Мар 2018 21:03 Даскалът си връзва тенекийка върху имиджа, страх го е нещо от ОРГАНИТЕ от Запад.. Който е надживял страха от ОРГАНИТЕ от Изток, никакви други ОРГАНИ - ни от Запад, ни от Север, ни от Юг, ни от междинните посоки, ни ПОЛОВИ, ни НЕПОЛОВИ, ни ДЖЕНДЪРНИ - не могат го уплаши. |
А Standard-стандарт изобщо не е народна етимология. Не съм твърдяла това. Да го наречем народно цецеронство. Я как успя да входира глагола "входирам" в кратуните на населението, особено на административното! Значиии, Folk Tsetsoesque lingo.  |
| Да ме извиняваш, че съм гледал от баирчето си, откъм магарето и седемте овци.. Кусур бакма. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: vance |
Който е надживял страха от ОРГАНИТЕ от Изток Много странно. Дълги години се мотах с по-младата тогава писателска братия, не помня особен страх, а вицове, песни и смех до зори... Компанията беше цели 30 души, понякога и повече, понякога по-малко - зависеше от джобовете. Джагаров, Светла му памет, често ни осигуряваше нощен бар - на "Руски" до ТАБСО /може би вече "Балкан" или Паркхотел "Москва". Само Николай Кънчев ни беше трепетликата. Не знам защо, публикуваха го, той и превеждаше много, пък и як левент... От Кольо: Всичко в този бар е пито и платено. И цената на успеха пада толкоз ниско, че изобщо не си струва да се плаща наем на небето за живота долу на земята. Този, който спира слънцето по пладне, движи сам земята, без привидно да се раздвоява, и така излиза, че животът продължава. Втората природа на човека се разлисти и осите, кръвопийците на плодовете, пият соковете им с пронизващо жужене. Заплодените жени в овощните градини са усетили, че пъпът на света прекъсва безвъзвратно връзката със своята утроба. Чаша плодов сок! Не! Нека ме отмине тази чаша! Поклон, Кольо. ...А критикът Светльо Игов многократно имаше видения, че го арестуват. Не знаеше защо, също и как са го пуснали. Истината е, че често го извозваха до изтрезвителя. Абе пиехме като... Айде, лека нощ! Дето пее Тони Стораро - "Не се пропивай, сине мой!" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Tsetsoesque Tzvetzvesque. Като на монограмите там по ризи, копчета за ръкавели или квото и ще да беше. *** Вансе, ма ти голем мишок бе, как мое те е толко страх от ОРГАНИТЕ. Кажи им, че си прост и че не разбираш кви ги пишеш. *** Битанем, ние с теб сме герои на капиталистическия труд, аз о.з. *** А сега голямата изненада. Тая история гаранция ше земе Оскар за оригинален сценарий догодина. Учител по английски доживява до 95. Нечувано. За частните учителки от Робърт Колеж и, хм, Оскфърд (щото основно там е учила българската младеж през Втората световна) на Цеко в следаприлските времена разбрахме. Са искаме нови лакърдии за дантелени пелени, семейно сребро, госпожици Андахт, дебели Берти, златни медали от гимназии, напускане на ППО и т.н. *** Тони Стораро...бащата на Издислав, бля  Сещам се за "Аз съм волна пеперуда" навремето, Надежда Захариева как е могла да го напише тва, наистина не знам... *** Поздрав на цялата банда с много любима класика - Заклинание | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
Дорис, и вий сте права.. откъмто себе си! Вярвам ви. И откъмто мнооого народ, в това число комшиите в кооперацията ни. Дърта имотна буржоазия срещу 1 комунистически министър, 1 еврейски съветник на бай Тошо и 1 най-стар комунист на планетата /за известно време/ - Йордан Милев. А, и един български разведчик в Далечния изток, в Китай - българин. Работил и със Зорге дистанционно - Христо Боев Петашев. С дъщеря му си дружим по котешка , е, и комуняшка линия. Баланс! Бяхме много дружни, не заключвахме вратите... Гледахме си на кафе... Преките ми съседи, доктор и пианистка, баш "буржоа", всяко лято безрепятствено обикаляха Европа с "Лада"! Сега не е така. Защо? Защо при свободата сме по-накокошинени и мрачни? С дъщерята на разведчика, доста по- ммм... по-голяма от мен си дружим по котешка , е, и комуняшка линия. Моите буржоазни приятели от апартамета под моя се пръснаха - един почина, друг живее в Брюксел, трета остави апартамента на сина си и се премести в друг, неква реституция... Абе тури му пепел, сипи му вода! Лека |