А мне повезло! Миронов был у меня в гостях! Актер Климент Денчев его привез. Они играли скетчи на абитур

Засилената употреба на шанс вероятно е в резултат на буквалните преводи от английски и на американизирането на българския език. Нещо подобно на случвам се.

— Добре — захвана докторът; — потерята наближаваше отдире ми, аз бях дошъл къде края. Тогава едно отчаяно решение ми дойде — да се опитам да мина помежду куршумите на стражата и да уловя широкия кър, та и само тоя шанс ми остаяше за спасение, между двата огъня... Кога дойдох на трийсетина разкрача от Велчовия двор, дето стражата вардеше пусия, при един стобор, една вратня се поотвори... Аз чух скърцането и се спрях... Погледнах пред себе си: тогава познах, че се намирам пред вратнята на Милка Тодоричкина. На прага стоеше самата девойка. Аз приближих и й казах: "Милке, гони ме потеря, можеш ли ме укри?" "Влезте, господин докторе" — отговори тя и аз влязох. Една минута след това потерята тиришката мина край вратнята и отиде нататък.
— И тя те спаси? — извика Огнянов.
— Да, Бойчо, Милка, една блудница!... Провидението тоя път прие образа на Милка Тодоричкина, на пропадналата, на отхвърлената, на позорната Милка Тодоричкина... Бедната! Та тя и няма за какво да се бои, какво да губи, какво да жали...

Огнянов видя близката гибел. С усвоеното присъствие на духа, което опасността отнима у повечето хора, той съобрази тозчас шансовете. Оттатък дола имаше едно малко възвишение, което щеше да го потули една-две минути от очите на потерята, когато тя се спусне в падината, находяща се зад това възвишение. В тоя кратък срок той би успял да влезе в букака, но това нямаше да помогне: него щяха да го стигнат. С тичане да избегне куршумите и хрътките беше невъзможно. В дола при реката имаше нисък храсталак, между двата изронени бряга. Нито тоя гъстак не би могъл да го укрие, защото, ако той заблудеше гонителите, то псетата щяха да го намерят. И там, и навсякъде гибел! Но Бойчо нема време за колебание; едно какво да е решение трябваше да вземе.Той инстинктивно предпочете дола и като стрела се спусна по стръмнината. Наклонността на мястото облекчи бега му. След минута той нагази в храсталака в дъното на дола, чиито брегове бяха каменливи. В основанието на скалата зееха длъгнести дупки, като че тя бе подкопана. Огнянов се намъкна в едно от тия легловища на диви зверове. Там чака скъпо да продаде живота си.

От няколко минути Кандов постоянно нарастваше пред очите на Соколова. Той оста още по-силно покъртен, когато видя готовността му да убива Стефчова, противника на светото дело, и се наимаше на такъв кървав подвиг и страшен риск, за да засвидетелствува предаността си на идеята, която и той прегръщаше сега. Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна; но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му и по нервозния трепет, който играеше по вдъхновеното му сега лице.

Най-после и той хвана да губи надежда и с ужас предвидя катастрофата на Клисура, както и на революцията. Тогава се реши на едно смело до безумство предприятие: да се промъкне до Бяла черква през развълнуваните турски населения и да я повдигне. Той се излагаше на страшен риск и премеждия.

А бе мен тоя глагол "гоня" по адрес на дипломати леко ме притеснява и ми звучи малко грубичко. Все пак става дума за дипломати, а не за някакви гащници. Едно време твърдо се казваше "експулсирам" дипломат.

Ако кажеш на някой "напусни", не го ли гониш?

Ако кажеш на някой "напусни", не го ли гониш?

Ако кажеш на някой "напусни", не го ли гониш?

На някого.

MichaelL
Точка след заглавие не се пише.