. Един от тях, масон, положи, зверски усилия да опровергае Веда Словена ... Нищо не направи, писанията му бяха тъпни, скалъпени по обичайните калъпи, но е обявен и изучаван като "изобличител на фалшификата"

А пък Дарий е искал да отмъщава за Кир Велики.
Щото много преди Маратон, мизи-гетите и царица Томирис са го направили с една глава по-нисък...

Историчари от школата на 22 годишния сополанко Иречек положил каноните на българската историчарска школа, издигнала Иречековите догадки в нещо като неотменим култ, неподлежащ на обсъждане, школа, бесуваща срещу всякакво друго инакомислие.

Че Веда Словена е фалшификат е безспорно, независимо дали изобличителяте масон или комунист. А ако някой вярва че е автентична не говори добре за него

Илиадата и одисеята кви са и що се учата задължително в Гърция и по цел свет, ъм.

Обаче има един проблем. След повече от 150 годин разкопки стана ясно, че на този терен с размерите на стадион "Васил Левски" нищо подобно не е имало

бонго-бонго
25 Окт 2014 21:13
Мнения: 16,526
От: Swaziland
Скрий: Име,IP

Има тука едно недоразумение.

Г. Г-нов, който, казват, е приел гръцко образование и, следователно, не е невежествен човек, с доста сръчност е успял до наниже една безконечна върволица песни, горе-долу подведени под размера на нашите народни песни, и ги е прошарил с имена от индийската митология и други чудати и непонятни фрази и думи, чрез което им е предал характер на произведение от дълбочайша древност, примка, в която тъй лесно падна г. Веркович. Възможно е в побужденията на г. Г-нова да е имало и патриотизъм: желание да се прослави и България със своя Илиада, която да не отстъпва на гръцката, поне по множеството на митологическите същества. Между тях – Орфен, сиреч Орфей – което ловкият г. Г-нов оставя на читателя сам да се сети, като си припомни, че гръцката легенда дава на Орфея за отечество Родопите, пославянени вече от автора. Това е всичкото. Колкото за вътрешната стойност на тия произведения, то я няма никаква: от поезия ни сянка не може да се намери, даже и смисъл много малко ще уловиш тук-там, и то при много добра воля. Във всичките тия хиляди стихове не може се набра нито толкова поезия, колкото има в коя да е истинска народна песен, или от чепинските, от които по-напред напечатахме тука. Веда Словена не е друго, ами една безкрайна галиматия, която благодарение на своите митологически имена и думи индийски, можала за една минута да хипнотизира много умове. В това отношение може би г. Г-нов е истински Омир.

"Свети Георги" е записана като текст от Гологанов и е българска. Днес от нея се пеели само последните 4 куплета. "Защо смятат, че е циганска песен? - пита се той. - Свети Георги е български празник. И в тая песен, която, разбира се, е претърпяла много варианти, не се пее за Свети Георги, а за Георги Юнака. Използва се само финалът на песента днес. Иначе цялата песен е към 600 строфи."

Да се проследи историята на тая голяма мистификация значи да се разлисти един интересен роман, изпълнен с истинско драматично напрежение. Шумът около "Веда словена" е отдавна отминал и страстите са успокоени. Но все пак не всичко е още изяснено в тоя изключителен епизод от историята на българската фолклористика. Струва ми се, че подлежи на известна ревизия общоприетото становище, че създадените песни от Гологанов представят само празно и бездарно съчинителство. Работоспособността на скромния селски учител е удивителна - за кратък срок той съчинява няколко десетки хиляди стиха. Внимателният анализ на двата тома "Веда словена" може би - без да открива нов и необикновен поетически талант в българската литература през 60-те и 70-те години на миналия век - би ни показал някои интересни творчески пориви. Това е една задача, която българската наука трябва да извърши без излишно въодушевение, но и без предубеждение.

Случаят с "Веда словена" говори за особената роля, която в епохата на нашето национално възраждане се отреждаше на фолклора. Тая мистификация не бе единствена в историята на славянските народи. Тя се предхождаше от мнимото откритие, което в началото на XIX в. бе направил чешкият патриот, писател и учен Вацлав Ханка, издателят на подправените лирически и епически песни "Краледворски ръкопис" (1819) и "Зеленогорски ръкопис" (1820). За тия творби се води борба цял век и най-сетне бе доказана тяхната неавтентичност, но те също изиграха важна роля в чешкото национално възраждане. От патриотично-романтични съображения се бе ръководил и Ст. Веркович, за да повярва на мистификацията на Гологанов. В неговото дело обаче - както Вазов правилно отбелязва - има достатъчно изпълнени с благороден труд и чисто въодушевение моменти, за да не се помрачат несъмнените му заслуги в историята на българския народ и южните славяни изобщо. Дошъл в нашата страна като агент на една чужда национална пропаганда, Веркович обикна нашия народ, изпълни се с дълбоко уважение към творческия му гений, опита се да проникне в неговата историческа съдба и стана негов горещ приятел и почитател, истински български патриот.