Начало на изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас е поставено с Разпореждане № 1340 на Министерския съвет от 17 август 1959 г. строителство на нефтопреработвателния завод с мощност 1 000 000 тона нефт и производство на 10 000 т полиетилен“. Първата копка е направена на 5 ноември 1960 г. . утвърждава идейния проект за 2 инсталации по 1 млн. т. нефт/год., Каталитичен реформинг за 300 хил. т бензин и Хидроочистка за 300 хил. т дизелово гориво. С правителствено решение на 14 септември 1963 Нефтопреработвателният завод край Бургас е преименуван на Нефтохимически комбинет.

Котлоагрегат 1 /КА1/ в ТЕЦ заработва на 21 февруари 1964, КА2 — на 19 април, а Турбогрупа-1 /ТГ1/ — на 30 май. Инсталацията за каталитичен реформинг /КР-1/ е пусната на 16 юни 1964, инсталацията за хидроочистка — в края на ноември 1964 г. През октомври 1964 г. започва производството и бутилирането на втечнен газ от КР-1.
Първо и второ разширение, 1963-1971
Още в първите години след пускането на АД-1 и АД-2 те са интензифицирани до 1,5 млн. т/год. преработван нефт всяка и капацитетът по преработка нараства от 2 на 3 млн. т/год. През 1965 г. от отпадъчния сероводород започва производството на натриев сулфид.
На 20 август 1963 г. започва изграждането на етиленова инсталация за 60 хил. т етилен и 55 хил. т пропилен/годишно. В последните часове на 1965 г. е произведен първият етилен и от началото на 1966 г. инсталацията е в експлоатация. През годините тя е интензифицирана до 80 хил. т/год. етилен и работи до 1979 г, когато е спряна след въвеждането в експлоатация на нова мощност.
В началото на 1964 г. започва изграждането на инсталации за:
полиетилен-ниско налягане /ПЕНН/ с капацитет 20 хт/г;
дихлоретан и етилендиамин /ДХЕ и ЕДА/ с капацитет 10 хт/г ДХЕ и 4 хт/г 90%-ен ЕДА;
фенол и ацетон с капацитет 30 хт/г фенол и 18 хт/г ацетон;
Завод за синтетичен каучук /СК/ с капацитет 20 хт/г. В завода са включени инсталации за:
Етилбензол с капацитет 14,6 хт/г;
Стирол с капацитет 20 хт/г;
Дивинил;
инсталации за колофонов сапун, полимеризация, коагулация, сушене и опаковка.
През 1965 г. са направени първите копки на инсталации за:
бензол с капацитет в зависимост от суровината 22-13 хт/г бензол и 3-20 хт/г толуол;
полиетилен-високо налягане /ПЕВН/ с капацитет 24 хт/г.
През 1966 г. започва строителството на:
Ксилоли с капацитет 12 хт/г параксилол и в зависимост от суровините до 20 хт/г ортоксилол;
Етиленов окис/ЕО/ и етиленгликоли/ЕГ/ с капацитет 10 хт/г ЕО и 8,9 хт/г ЕГ;
Завод за полиакрилнитрилни /ПАН/ влакна с капацитет 9 хт/г ПАН влакна, включващ:
инсталация за акрилонитрил с капацитет 20 хт/г;
инсталации за комономер/натриев винилсилфонат/,полимеризация, филатура, пилотна инсталация;
сградата на Научноизследователския институт по нефтопреработване и нефтохимия /ИНН/.

От първия етилен в началото на януари 1966 г е произведен ДХЕ, а на 1 февруари — ЕДА. В края на септември 1966 г е произведен първия български полиетилен с висока плътност „БУЛЕН“ на инсталация ПЕНН. През септември 1967 г влиза в действие производство „Фенол и ацетон“, а през 1968г — много нови производства. За пръв път са произведени: полиетилен с ниска плътност „РОПОТЕН“ на инсталация ПЕВН — на 6 март, бензол — на 8 март, параксилол — на 11 май, етиленов окис — на 7 юни, моноетиленгликол — на 12 юни, пропилен с висока чистота от цех „Пропилен-бутилен“ — 10 август.

През февруари 1969 г започва изграждане на инсталация за полистирол с капацитет 12 хт/г. В ЗСК през февруари 1969 г произведен етилбензол, а от него през ноември - стирол. В завод "Булана" на 20 септември е произведен акрилнитрил, на 9 и 13 октомври са пуснати І и II линия за производство на ПАН влакна, а впоследствие - III и IV линия. През юли 1970 г заработва цех "Дивинил", а през август са произведени първите количества бутадиенстиролови латекс и каучук.

От 1.01.1968 г Базата за техническо развитие /БТР/ се преобразува във филиал на НИИНН-София, от 1.1972 е филиал на ЦНИРПД към ДСО "НЕФТОХИМ", а от 1.10.1974 г е Институт по нефтопреработване и нефтохимия /ИНН/.

През април 1967 г. започва второто разширение на Нефтопреработвателния завод по проект на „Ленгипрогаз“. То включва инсталация за атмосферна дестилация /АД-3/ с капацитет 2 млнт нефт/г, Каталитичен реформинг /КР-2/ за 300 хт бензин /г, Хидроочистка /ХО-2/ за 500 хт дизелово гориво/г. АД-3 е пусната на 11.04.1969 г, а на 4.06.1970 г влиза в действие и интензификация до 3 млнт/г. КР-2 влиза в действие на 2.09.1970 г, а ХО-2 — на 12.02.1970 г.

На 5.09.1969 тържествено са открити мощностите за етилен, дихлоретан и етилендиамин, фенол и ацетон, полиетилен НН и полиетилен ВН, бензол, ксилоли, етиленов окис и етиленгликоли]], интензификациите на НПЗ и ТЕЦ.
През 1969 г започва изграждане на продуктопровод Бургас — София. Първият му етап Бургас — Карнобат е пуснат на 12.05.1971 г. Последователно влизат в действие петролните бази в Сливен, Ст. Загора, Пловдив, Ихтиман и през юни 1977 г. дизеловото гориво пристига в Илиенци /София/.
Трето разширение, 1971-1975

На 26.04.1968 г за изграждане на нови мощности за преработка на нефт в НХК Плевен.

С Разпореждане № 613 от 23.12.1991 г , от 1.01.1972 г се образува ДСО "Нефтохим" със седалище Бургас. Със същото разпореждане е закрито поделението НХК-Бургас. За периода до 1975 г, когато е поредната реорганизация, като стопански единици в състава на ДСО "Нефтохим" влизат съставните му заводи и поделения на плошадката в Бургас. Към обединението още са НХК-Плевен, НПЗ"Леон Таджер" Русе, "Нефт и газ"-Плевен и Шабла, 12 клона на "Петрол", "Петрол газ"-София, ВТП "Нефтохим"-София./ "Петрол" и "Нефт и газ" излизат от ДСО "Нефтохим" през декември 1973 г/.

На 26.06.1971 г започва изграждането на АД-4 и АД-5, за преработка на 2 х 3 млнт нефт, а на 5.02.1972 г - инсталация за вакуумна дестилация на мазут /ВДМ/.Към 20.02.1972 г е въведена в експлоатация Абсорбционна газофракционираща инсталация /АГФИ/ за преработка на отпадните въглеводородни газове до 60 хт/г пропан бутан. На 20.06.1973 г новата АД-4 дава първия бензин. В края на месец май 1974 г заработва АД-5, а в края на юни и инсталацията за вакуумна дестилация на мазут. Извършват се интензификации на КР-1 и КР-2, на ХО-1 и ХО-2. През 1974 г е пусната и инсталация за газова сяра. Завършен е продуктопроводът Бургас-Пловдив.

През 1975 г НХК Бургас преработва 10,5 млнт нефт.
Нови комплекси, 1976-1985

С Разпореждане на МС № 144/18.12.1975 г ДСО "Нефтохим" се преобразува от 1.01.1976 г в Стопански комбинат /СК/ "Нефтохим". С разпореждане на МС № 18/23.02.1977 г ВТП "Нефтохим" се влива във ВТД"Химимпорт". От 1978 г в състава на СК "Нефтохим" е включен Заводът за преработка на пластмаси /ЗПП/-Грудово /сега Средец/, а от 1980 г - завод "Хемус"-Бургас. През 1981 за кратко време /около година/ към СК "Нефтохим" е и Заводът за взривни вещества в Смядово.

На 25.10.1972 г започва изграждане на инсталация за производство на 250 хт етилен и 155 хт пропилен - "Етилен-250". Строителството е съпроводено с редица трудности - завършено е през 1978 г. Обектът е въведен в експлоатация на 20.08.1979 г. На основата на новата етиленова инсталация се развива втория олефинов комплек:

ПЕВН-2 за 50 хт полиетилен с ниска плътност. Първата копка е направена на 8.07.1976 г. Пускът е осъществен на 31.12.1978 г.
Ацеталдехид с капацитет 90 хт. Началото на строителството е през 1976 г. Първият продукт е произведен на 21.12.1979 г.
Октанол - 20 хт/г и бутанол - 10 хт/г. Начало на строителството - 7.12.1972 г. На 27.07.1980 г е произведен първия бутанол, а на 5.09.1980 г - октанол.
Бензол-140 - за производство на 140 хт/г бензол по процеса "пиротол" от пиробензин и толуол. Строителството започва в началото на юли 1977 г. Първият продукт е произведен на 20.12.1980 г.
EO и ЕГ-2 -с капацитет 80 хт етиленов окис. Строителството започва на 7.01.1977 г. На 5.05.1982 г е произведен етиленгликол с етиленов окис от старата инсталация, а на 24 юни - етиленов окис.
АКЦ-2 - с производителност 13500нм3/час кислород, необходим за производство ЕО и ЕГ-2. Строителството започва през 1978 г. Инсталацията е пусната на 1.08.1981 г.
Полипропилен - с капацитет 80 хт/г. Строителството започва през януари 1978 г. Полипропилен на гранули с търговска марка БУПЛЕН е произведен на 6.09.1981 г.

През този период са построени и пуснати и инсталациите:

Ацетонцианхидрин- с капацитет 8 хт/г от отпадъчния циановодород на производство "Акрилнитрил". Строителството започва през 1976 г, а на 30.05.1978 г е произведен първия ацетонцианхидрин - суровина за производство на метилметакрилат в Стара Загора.
Нормални парафини С10-С13 и С13-С17 по процеса "парекс". Строителството започва през 1975 г. Първата продукция е произведена на 8.08.1978 г. Построена и пусната е и инсталация за олеумна очистка на парафините -фракция С13- С17.

Всички тези мощности са открити тържествено на 7.05.1982 г.
През 1983 г от СК "Нефтохим" се отделят Стопански нефтохимически комбинат-Плевен и НПЗ "Леон Таджер"-Русе. В СК "Нефтохим" е включен Заводът за преработка на пластмаси "Пластхим"-Тервел.

За задълбочаване преработката на нефта в средата на 1970-те години е взето решение да са изградят мощности за каталитичен крекинг на вакуумгазьол и сярнокисело алкилиране на газови фракции, съдържащи изобутан и олефини С3-С4:
Комплекс "Каталитичен крекинг" с мощност 1500хт/г вакуумен дестилат, включващ инсталации за вакуумна дестилация на мазут /ВДМ-2, термичен крекинг /TK/, водородна инсталация /ВИ/, блокове за каталитичен крекинг, фракциониране на продуктите, газоочистка, утилизация на топлината на димните газове и очистването им от катализаторен прах. Строителството започва през 1975 г. Първият крекинг-бензин e произведен на 4.05.1982 г.
Централна газофракционираща инсталация /ЦГФИ/ с капацитет по суровина 300 хт/г. Строителството започва през април 1980 г. На 16.06.1983 г са произведени пропан и бутан, а на 10 август - изобутан.
Газова сяра /ГС-2/ с капацитет 30 хт/г. Строителството започва на 5.03.1980 г. На 14.07.1982 г е произведена първата сяра.
Сярнокисело алкилиране /СКА/ с мощност 215 хт/г по суровина и 168 хт/г авиоалкилат. Строителството започва в началото на 1976 г. Първият алкилбензин /авиоалкилат/ е произведен на 6.11.1983 г. Към СКА е изградена и инсталация за сярна киселина и олеум /ИСКО-1/ с капацитет 26 хт/г сярна киселина монохидрат.
Битумна инсталация /БИ/ с капацитет 250 хт/г пътни и строителни битуми. Строителството започва през 1977 г. Първите битуми са произведени на 9.11.1983 г.
Въглеводородна смола Пиролен от С9-пиролизна фракция от производство "Ксилоли". Строителството е извършено през периода 1980-1983 г. Пускът е осъществен на 24.03.1983 г.

Комплексът от инсталации за дълбочинна преработка на нефта е открит

Нови проекти, 1986-1989

В началото на 1986 г със закриването на Министерството на химическата промишленост и образуването на Стопанско обединение/СО/ "Химическа промишленост/ХП/" на мястото на СК "Нефтохим" е образуван Комбинат "Нефтохим" /Заповед № І-54 от 30.IV.1986 г на СО "ХП"/. В състава му е включен и Химически завод/ХЗ/"Панайот Волов" Шумен.

Това положение продължава по-малко от година. С Разпореждане № 3 от 16.І.1987 г на Бюрото на МС СО "ХП" е закрито и е образувана Асоциация "Биотехнологическа и химическа промишленост/АБХП/". Комбинат "Нефтохим" е преобразуван в СО"Нефтохим", като в състава му се включват още Технологичния нефтохимически комбинат/ТНХК/-Плевен с поделението си - НПЗ"Леон Таджер"-Русе и ТХК "Димитър Димов"-Ямбол с поделението си Завод за технически каучукови изделия/ЗТКИ/.

Започналата през 1983 г. реконструкция и модернизация на производствата на дивинил, етилбензол и стирол завършва. "Етилбензол" заработва от началото на 1985г, а на 25.VII.1986 г. е произведен и стирол от интензифицираната инсталация. На 2.XI.1986 г е пуснат и новия цех "Дивинил-2" по нова технология.

Започналото през 1983 г строителство на инсталация за производство на метилтретичен бутилов етер /МТБЕ/ завършва и на 6.XI.1988 г е произведена първата продукция - още една предпоставка за намаляване на оловното съдържание в автомобилните бензини.

Изградени са профилакториум на Бургаските минерални бани и тренировъчна зала "Нефтохимик".
С разпореждане № 33 от 19.IX.1985 г на Бюрото на МС е поставена задача за изграждане на нова инсталация за 150 хт/г етилен и 50 хт/г полиетилен-висока плътност. Водят се проучвателно проектантски дейности по изграждане на комбинирана инсталация за преработка на 4 млнт/г нефт, удвояване капацитета на производство "Фенол и ацетон" до 70 хт/г. През 1988 г е подписан договор за изграждане на инсталация за 14 хт/г ПАН влакна в една линия. Поради променените икономически условия след 1989 г дейността по инсталациите за преработка на нефт и полиетилен -висока плътност са прекратени, а Е-150 и ПАНВ-2 са реализирани със закъснение.

В началото на 1989 г влиза в сила на Указ № 56 за стопанската дейност /Постановление на МС № 2 от 15.II.1989 г/. С решение № 30 от 24 февруари МС преобразува СО "Нефтохим" във фирма "Нефтохим със същия състав на поделенията. Фирмата е регистрирана под № 1 на 28.II.1989 г в Бургаския окръжен съд. От 1.VII.1989 г в състава на фирмата е включен и Машиностроителен завод - Айтос.

По време на прехода, 1990-1999

Намаляват доставките и преработката на нефт, започва преработка на нефт на "ишлеме", намалява се производството на нефтохимически продукти във връзка с намалената реализация в страната. Забавя се завършването на някои важни обекти на капиталното строителство.
През 1991 г са спрени инсталациите за натриев сулфид, нормални парафини -без ХО-4, етилендиамин, октанол-бутанол, ПЕНН,Олеумна отчиска;
През 1992 г е спряна инсталация АД-1;
През 1998 г е спряна инсталация Ацеталдехид;

Приватизация, 1999

През октомври 1999 г. 58% от акциите на "Нефтохим" АД са продадени на руската Нефтена компания "Лукойл". След този момент Комбинатът е известен под името „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.

КАСКАДА „ИСКЪР“

Каскада „Искър“ е изградена в горното течение на реката и обхваща нейния водосбор от изворите й до град София - общо 1046 км2. С изграждането на каскада „Белмекен – Сестримо“ е създадена възможност за прехвърляне на допълнителни води от водосборите на реките Марица, Места и Струма в поречието на р. Искър.

Каскадата включва хидровъзел „Бели Искър“, хидровъзел „Искър“ и пет ВЕЦ.
Хидровъзел „Бели Искър“ (не се експлоатира от „Язовири и каскади“ е част от общата водоснабдителна система на гр. София и обхваща: язовир „Бели Искър“, деривация и деривационните ВЕЦ „Бели Искър“, „Мала църква“ и „Симеоново“.



ХИДРОВЪЗЕЛ „ИСКЪР“
Хидровъзел „Искър“ е второто стъпало на каскада „Искър“. В схемата му са включени язовирите „Искър“, „Кокаляне“, „Панчарево“ (не се експлоатира от „Язовири и каскади“ и деривационните ВЕЦ „Пасарел“ и „Кокаляне“. Поради измененото предназначение на хидровъзела производството на електроенергия от двете централи е сведено до минимум и същият е превърнат в основен водоизточник на водоснабдителната система за град София.



ЯЗОВИР „ИСКЪР“
ОБЩИ ДАННИ
Местоположение над с. Пасарел
Построен на река Искър
Водосборна област - км2 1046
Година на построяване 1956
Предназначение ел. производство, водоснабдяване
Изравняване на водната маса многогодишно

ВОДОХРАНИЛИЩЕ
Завирен обем - млн. м3 655.30
Полезен обем - млн. м3 601.90
Най-високо водно ниво - м 817.50
Най-високо работно водно ниво - м 816.00
Най-ниско работно водно ниво - м 783.00
Залята площ - км2 29.50



ЯЗОВИРНА СТЕНА
Тип бетоново гравитачна
Височина от основата - м 74.00
Дължина по короната - м 204.00
Кота корона - м 817.65



ЯЗОВИР „КОКАЛЯНЕ“


Язовир „Кокаляне“ изравнява преработените води от ВЕЦ „Пасарел“ и тези от допълнителната приточност на водосбора. Язовирната стена е бетонна гравитачна, с височина 27.0 м, а общият завирен обем на водохранилището е 2.7 млн. м3. Преливникът е челен, съставен от три преливни полета, съоръжени с преливни клапи и провежда 660 м3/сек.

ВЕЦ „Кокаляне“ е с инсталирана мощност 22.4 МВт и проектно годишно производство 73.0 млн. квтч.

Адрес:
с. Пасарел, обл. Софийска, ПК 1765,
факс 992-42-52
Централа 992-42-52
ръководител участък – язовирен район тел. 992-40-14

Може, ама сме малко по Фнимателни от обикновен знахар или тролче, "коуега".