Manrico 19 Яну 2015 19:39 Много спекулативно е да се разсъждава "какво би било". Единственото що-годе приемливо сравнение между системи е да се сравнят две близки държави, тръгващи от близки позиции и развиващи се в различни системи. Най-добрите примери са с разделена на две държава - източна/западна Германия, северна/южна Корея. Би могло да се сравнява България с Гърция. Връщам се към тази реплика на тенора, защото утрешните избори в Гърция ме провокираха да потърся програмата на предполагаемия победител - СИРИЗА, където чета "Първо: Опрощаване на по-голямата част от номиналната стойност на дълга" Това ми поражда куп въпроси. Една част, свързани с недоумението дали наистина една 'истинска лява' партия и политика може да вирее само ако не си плаща сметките. Няма да задълбавам, не му е тук мястото. Другата част са аспектите на сравнението - дали при една различна политическа система на нас биха ни опростили няколко стотин милиарда евро дълг ? Или причината е другаде ? Помня, в началото на прехода така и не получихме разумно обяснение защо на поляци и чехи им опростиха половината външни дългове, пък на нас - трънки. И друго се питам - дали на нас въобще биха ни позволили да задлъжнеем толкова ? С една дума - дали разликите се дължат тъкмо на различната политическа система или има нещо по-различно ? Как мислиш, Ди Луна ? |
Забравили сте да споменете и още неща изградени по времето на соца. Дали са възможност само на определени хора да се възползват от тях... С това не се ли гордеете? Защо не са упоменати в този поменик тук? Натисни тук Натисни тук Премълчаното... http://www.faktor.bg/images/politika/belene4.jpg . Имало Кремиковци... Отровили са плодородна земя! Извадили са хората от селата, насила са ги направили „граждани”, за да развиват тежка промишленост в страна без наличие на ресурси. Затова пък са внасяли такива. Много умно... Нямаше елементарни неща за бита. Имаше опашки, стоки под щанда и рушвети. А, тук ще ми пишат клишета... Хора... Не консуматори, не потребители... . Всичко , което все още произвежда нещо , приватизирано , реституирано , е от соца На какво ниво в развитието си са били държави, които не се имали щастието да градят социализЪма. Сигурно не са мръднали и на йота в развитието си. Горките! Дали още се придвижват със жив впряг, перат на реката и гълъби им доставят някоя по-важна вест... А, това което е тук сега и защо е така, питайте строителите на социализма и техните наследници. Те се наеха и с тази задача, да ни направят и капитализЪма... Да ви оставя, да продължавате да си разказвате приказки от 1001 нощ. Мисля, че това е смисъла на тази тема и е нужна за някои хора тук. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Luna |
=> http://www.segabg.com/replies.php?id=252539 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Luna |
Завод за трамвайни мотриси в "Красно село" Натисни тук През периода 1941 г. - 1943г. са построени 12 броя ремаркета с ръчна и въздушна спирачка и 2 броя мотриси №32 и №33. Корпусите на електрическите мотори на тези трамваи са отляти и обработени в самата работилница. С увеличаването на подвижния състав се явява нужда от ново депо. Депо "Красно село" става второто трамвайно депо на София. Модерната за времето си светла и просторна сграда с горно осветление (оберлихт е построена през 1934г. История на завода 1961-1964 г. Произведени първите 54 броя български съчленени трамвайни мотриси тип „Космонавт” Тъй като трамвайната работилница в депо "Мария Луиза" доста пострадала от бомбардировките през 1943-1944г., машините били евакуирани във Владая и в депо "Красно село". История на завода 1965-1979 г. Произведени 80 броя трамвайни мотриси тип „София 65” и тип „София 70” След края на войната евакуираните във Владая машини са пренесени и монтирани в помещенията на депо "Красно село", където се преместила Главната техническа работилница. В нея се извършва ремонт и възстановяване на силно повредените от бомбардировките мотриси и ремаркета. История на завода 1975 г. Завод за трамваи „София” След разширение и преустройство, наново оборудваната Главна техническа работилница на Дирекция на трамваите и осветлението (ДТО), възстановява през 1947 г. новото производство на мотриси и ремаркета. Междувременно работилницата е оборудвана с нови машини (стругове, шепинг-машини, щос-машини, фрези, въздушен чук и др.) История на завода 1979-1983 г. и 1984-1986 г. Произведени 67 броя съчленени трамвайни мотриси серия Т6М-400 (тип „София 100” По разработка на инж. Й. Йорданов през 1951г. започва производство на трамвайни мотриси тип "Република" с ръчни и въздушни спирачни системи (кран машинист) като електродвигателите , контролерите, мотор-компресорната група и главният прекъсвач са изработени у нас. В същата година е построен първият български тролейбус ТБ-51 (по образец на руския МТБ-82). История на завода 1983-1984 г. Произведени 25 броя двойно съчленени трамвайни мотриси серия Т8М-301 (тип „България 1300” В края на 1951 г. техническата работилница се обособява като самостоятелен завод "6 Септември " за производство и ремонт на трамвайни мотриси, ремаркета и тролейбуси, а също така и производство на каросерии за градски автобуси. През 1959г. новото производство на трамвайни мотриси и тролейбуси се отделя от завод "6 Септември" и преминава към СП "Градски пътнически транспорт", като се обособява наново "Главна техническа работилница за ремонт и производство на трамваи". История на завода 1984-1987 г. Произведени 60 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за серия Т6М-700 В периода 1959 - 1963г. са произведени 15 броя трамвайни мотриси от ново поколение тип "Комсомолец" и 16 броя четириосни ремаркета предназначени за тях. Тези мотриси са с дължина 14 м и са оборудвани с по четири тягови двигатели по 50 квт. По-голямата инсталирана мощност позволява на мотрисите да се изкачват по линии с големи наклони и да се движат със скорост 60 - 65 км/ч. История на завода 1987-1988 г. Произведени 24 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за междурелсие 1435 мм серия Т6МД-1000 и 6 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за междурелсие1435 мм тип С6К с индиректна система за управление При тази серия за първи път у нас се пускат в експлоатация трамвайни мотриси с гумени тампони между бандажите и главините на ходовите колела. Това помага за намаляване на износването на релсовите съоръжения и бандажите и понижаване на шума при движение. Със същата цел специални гумени тампони са поставени и под обресоряващите пружини на талигите. История на завода 1988-1991 г. Произведени 32 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за тип Т6М-700М и 2 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване тип Т6К с индиректна система за управление Първият български шестосен съчленен трамвай модел "Космонавт" се произвежда, през 1961г. Особеното в него е, че каросерията е получена от съчленяването на две секции, което значително увеличава обема на мотрисата и създава удобство за пътниците. От тази серия са произведени общо 63 броя. История на завода 1991 г. Произведен 1 брой двойно- съчленена трамвайна мотриса с групово задвижванесерия Т8М-700М С оглед на повишаване на експлоатационните и техническите качества на съчленените трамвайни мотриси през 1964г., се произвежда прототип с инвентарен номер 963 с нови талиги и каросерия "Космонавт". На тази база от 1965г. започва серийното производство на трамвайни мотриси тип "София", серия 801 с дължина 20 м. История на завода 1998-2002 г. Извършена модернизация с удължаване на 39 броя трамвайни мотриси серия Т6М-700М. На 25 от тях е вградена нископодова секция с възможност за монтиране на рампа за инвалиди По-късно върху основата на тази конструкция се произвежда и двойносъчленена осемосна трамвайна мотриса тип "София-70", различаваща се от серия 801 по значителната си дължина - 26 430 мм, и нова конструкция, столчета за пътниците. През 1964г. предприятието се преобразува в Клон 4 - "Производство и ремонт на трамваи и тролейбуси" на СП "Градски транспорт ". През 1969г. е монтирана и пусната в експлоатация нова хидравлична преса за колооси, която заменя използваната до тогава водна преса. В началото на 1976г. предприятието се преименува на Завод за трамваи "София". История на завода 1994 г. Произведен 1 бр. тролейбус „ТК-130” с електронно контактно управление През 80-те години са доставени и монтирани редица специализирани машини и съоръжения за подобряване на качеството и организацията на работа:- Колосен струг тип "Рафамет" - 1984г., -Импрегнационна уредба тип "Хитека", -Металорежещи машини с цифрово-програмно управление. След произведените трамвайни мотриси "София" - 100 и "България 1300", които по принцип не се различават от мотриси "София", освен по каросерията, я "Завод за трамваи София" премина на производство на нов тип трамваи. История на завода 1999 г. реставрира трамвайна мотриса тип „МАН-Сименс-1935 г.”, а през 2000 г. изгради по запазена документация върху автентична ходова част ремарке тип „ДТО – Кардалев 1928 г.” През 1986г. е произведен първият български трамвай с групово задвижване - тип Т6М-700 (инв. №701). През следващата година на базата на тази конструкция е произведен трамвай за междурелсие 1435 мм, тип Т6МД-1000. В началото на 90-те години е преустановено производството на български трамвайни мотриси. Последният български трамвай, е произведен месец май 1991 г. във фирма "ТРАМКАР", kakmo om 1990г. се нарича завода. 1939-1951 г. Произведени 54 броя трамвайни мотриси и 71 броя трамвайни ремаркета тип „ДТО” 1951-1960 г. Произведени 20 броя трамвайни мотриси и 24 броя ремаркета тип „Република” 1958-1961 г. Произведени 25 броя трамвайни мотриси и 21 ремаркета тип „Комсомолец” 1961-1964 г. Произведени първите 54 броя български съчленени трамвайни мотриси тип „Космонавт” 1965-1979 г. Произведени 80 броя трамвайни мотриси тип „София 65” и тип „София 70” 1979-1983 г. и 1984-1986 г. Произведени 67 броя съчленени трамвайни мотриси серия Т6М-400 (тип „София 100” 1983-1984 г. Произведени 25 броя двойно съчленени трамвайни мотриси серия Т8М-301 (тип „България 1300” 1984-1987 г. Произведени 60 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за серия Т6М-700 1987-1988 г. Произведени 24 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за междурелсие 1435 мм серия Т6МД-1000 и 6 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за междурелсие1435 мм тип С6К с индиректна система за управление 1988-1991 г. Произведени 32 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване за тип Т6М-700М и 2 броя съчленени трамвайни мотриси с групово задвижване тип Т6К с индиректна система за управление 1991 г. Произведен 1 брой двойно- съчленена трамвайна мотриса с групово задвижванесерия Т8М-700М[/red] | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
ЗАВОДИ ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ПРОДУКЦИЯТА (Ще допълвам списъка два пъти в седмица, както съм обещал) Завод за алуминиева дограма в Брезник в състава на Обединение "Балканстрой" от 1965 г. Завод за антибиотици в Разград в състава на ДСО "Фармахим" София. Построен 1952-1954 Завод за апарати за високо напрежение в Добрич (Толбухин). В състава на "Елпром-Енерго" в София. Създаден 1965 г. Завод за ароматни въглеводороди в Бургас в състава на Нефтохим-Бургас. Посторен през 1965-1968 г. Завод за асансьори в София. В състава на обединение "Асансьоростроене" София.1954 г. Премества се през 1965 г. Нов модерен завод се построява през 1969 г. Завод за асинхронни електродвигатели в Пловдив. В състава на "Елпром-Енерго" София. Първо е Завод за трактори 1951. После от 1961 г - за асинхронни електродвигатели. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
Дорис 24 Яну 2015 18:48 Мнения: 12,567 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Чао, Луно! | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: kotarak |
ЗАВОДИ ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ПРОДУКЦИЯТА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Завод за безалкохолни напитки в Бургас в състава на Стопанско обединение "Безалкохолни напитки и минерални води" София. 1966 г. Завод за безалкохолни напитки в Пловдив в състава на същото Обединение. Построен 1966-1968 г. Завод за безалкохолни напитки в София. Строен 1972-1975 г. В състава на същото Обединение. Завод за ветеринарни препарати и метален амбалаж в Радомир. В състана ДСО "Фармахим" София. Създедин чрез сливане на фабрика "Ветпром" София и Завода за метален амбалаж в Радомир. 1976 г. Завод за голямогабаритни металорежеще машини в Перник. В съастава на Комбината за агрегатни и металорежещи машини в София. Създаден през 1970 г. на основата на Завод "Струма" в Перник. Завод за електромедицински апарати в София. В състава на ДСО "Приборостроене и антоматизация" София. Създаден 1960; преобразуван 1970 и 1978 г. Завод за електронни преобразувателни елементи в София. В състава на ДСО "Електроматериали и градивни елементи" . Създаден 1946; преобразуван 1958; посторени нови мощности 1970. Завод за измерителни инструменти и уреди в Благоевград. В състава на ДСО "Приборостроене и автоматизация". Създаден 1965. Завод за калцинирана сода в Девня. Огромен завод с много подзаводи. Строен на два етапа 1968 - 1978. Завод за ковашко-пресови машини в Белене. В състава на Комбинат "Никола Вапцаров". Строен 1971. Завод за метални конструкции в София. В състава на НПО "Балканстрой", строен през 1970 г. и втори етап през 1978. Завод за металокерамични изделия в Своге - единствен към НПК по металокерамика в София. Създаден 1970; дострояван с нови сгради 1977. Завод за металорежещи машини в Силистра към Комбината за агрегати и отрезни машини в Силистра. Създаден 1965. Завод за металорежещи машини в Сливен. В състава на ДСО "Заводи и металорежещи машини в София. 1970-1974. Завод за металорежещи машини в София в състава на Комбината за агрегатни машини и металорежещи машини. Построен 1948 и многократно дострояван. Завод за микробиални препарати в Пещера. Към ДСО "Фармахим". 1959-1960. СЛЕДВА |
ЗАВОДИ ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ПРОДУКЦИЯТА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ ВТОРО Завод за надстройки в Преслав, част от Комбинат за товарни автомобили "Мадара" - Шумен. Строен 1965; модернизиран 1976. Завод за органичен синтез в Бургас в състава на Нефтохим. Строен 1963 - 1967. Обновяван няколко пъти. Завод за печатни платки в Русе. В състава на ДСО "Изот" - София. !969; обновяван 1971 и 1978. Завод за пишещи машини в Пловдив. Съставлява подпретприятие ккъм ДСО "Изот" София. Произвежда от 1971 г. "Мариците". Завод за пластмаси в Бургас. Построен през 1970 г. и съставлява обединение на три производства - на полистирол, на полиетилен ниска плътност и висока плътност. Част от Нефтохим в Бургас. Завод за подова керамика в Михайловград - Монтана. Част от ДСО "Строителна керамика и ефективни материали". Изграден 1972-19173 г. Завод за полупроводникови прибори в Благоевград. Част от НПК по полупроводникова техника в Благоевград. С четири основни производства. !965 - 1973. Завод за полуремаркета и контейнери в Толбухин - Добрич. Създаден 1969 и обновяван. Завод за резервни части в Бовеград. Част от Комбинат за автобуси "Чавдар" в Ботевград. Строен през 1962; реконструиран през 1968. Завод за ремаркета в гр. Елена - тежкотоварни автомобилни ремаркета. Създаден 1968 г. Завод за синтетичен каучук в Бургас в състава на Нефтохима в Бургас. 1965; обновяван 1970. СЛЕДВА P.s. Приятели, хубаво е вие да пописвате отвреме на време - нещо снимки да пуснете, нещо инфо да дадете! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
ЗАВОДИ ПО АЗБУЧЕН РЕД НА ПРОДУКЦИЯТА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ ТРЕТО /и сам войнът е войн / Завод за сложни торове в състава на Химкомбината "Девня". Създаден на основа завода за минерални торове през 1977. Завод за стоманобетонни тръби в Русье. В състава на комбинат "Стоманобетонни конструкции и изделия" в София. Създаден през 1961 г. за производство на нисконапорни тръби; обновен през 1974 и отново 1976. Завод за строителни конструкции в Бургас за нуждите на Нефтохимически комбинат в Бургас. Създаден 1966. Завод за строителни конструкции в Девня. В състава на Комбината за стоманобетонни конструкции и изделия в София. Създаден 1964 г. - 1967 обновен; 1978 увеличен три пъти като капацитет. Завод за телевизори и радиоприемници във Велико Търново в състава на Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново. Строен 1960 за радиоприемници; 1975 завършен нов завод; 1978 - произвежда пет вида телевизори. Завод за телефонна и телеграфна техника София. В състава на ДСО "Респром". Строен на периоди, дострояван. 1978 г. има двукратно увеличение на обема на общата промишлена продукция, сравнено с 1970. Завод за токоизправители в Перник. В състава на ДСО "Респром" София. Създаден 1960 г. Завод за трамваи "София" в София. За него писах по-горе. Провансът така и не можа да се уреди с трамваи. Завод за трансформатори в София. В състава на комбинат "Елпром енерго. 1949 - обновен 1974. Завод за фосфорни торове в Девня. В състава на стопнаски комбинат "Девня". Създаден през 1977 г. Обновяван неколкократно. Завостроителен комбинат в София. За производство на стоманобетонови конструкции - сглобяеми. 1978 г. Заводостроителен комбинат в Стара Загора. 1960; обновен 1977. Следва продължение |
Институт по Черна Металургия При наличие на повече време може би ще успея да намеря повече за историята и свършената работа от този институт. А той е само една малка част от това, което беше. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ddantgwyn |
Докато търсиш с лупа достиженията на НИИЧ/е/М без помощ от к.т.н /кому ты нужный/ от този институт , постни материал и от друг по голям институт ВХОД. Не го бъркай с ВДНХ. Нека ти помогна в търсенето на достиженията на нашия научено-технически потенциал и и научно-техническото разузнаване: През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са: Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев; Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев; Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток; Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата “Варта”; Завод за диамантни дискове по шведски лиценз; Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров; Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”; Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”; Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР; Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия; Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия; Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”; Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз; По английска технология се появи маргаринът “Калиакра”. По шотландска технология бе произведено българското уиски “Диво козле” в Асеновград. През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки. ....... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жоревец |
@жоревец 23 Фев 2015 13:49 Докато търсиш с лупа достиженията на НИИЧ/е/М без помощ от к.т.н /кому ты нужный/ от този институт , постни материал и от друг по голям институт ВХОД. Не го бъркай с ВДНХ. Споко, нямам нужда от лупа. Всъщност те се знаят доста добре от тези, които са ги направили. И защо така се усеща някаква неудовлетвореност във вашия коментар? |
Другата част са аспектите на сравнението - дали при една различна политическа система на нас биха ни опростили няколко стотин милиарда евро дълг ? Или причината е другаде ? Помня, в началото на прехода така и не получихме разумно обяснение защо на поляци и чехи им опростиха половината външни дългове, пък на нас - трънки. Това са различни видове въпроси: 1/ И на соц. България са опрощавани дъгове. 2/ На поляците им опростиха част от дълга, защото направиха исканите от кредиторите промени с т.нар. "шокова терапия". През 1990 г. , нека напомня ,българското правителство предпочете друг подход" - то спря обслужването на външния дълг. Сега чета мнението на карагьозов за трамваите. Имам един въпрос: за цялата си история България изнесла ли е поне един трамвай или въпросният завод е имал за цел единствено да произвежда и да ремонтира трамваите на София (защото не ми е известно в друг наш град да има трамваи). |
През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки. Ето това ще си остане мистерия за мен. Зная, че се правеше кока-кола в България и кока-кола имаше по ресторанти и сладкарници. Но по магазините нямаше или "пускаха" епизодично. Винаги съм се чудел на това. |
Заводът "София" е произвеждал и ремонтирал мотрисите на градския транспорт на София. Само с български материали. Производството е било много по-евтино от сегашния внос на СКЪПИ чуждестранни трамвайни мотриси ВТОРА РЪКА. /Бонго, в темата ми за Пол Крейг Робъртс и Патрик Бюканън съм ти задал въпрос и чакам отговора ти! Не е учтиво да задаваш въпроси, да се включваш в дискусии и да се спотаяваш после. Бъди здрав! / За кока-колата - пълни беха магазините, но дядо забрани да я купуваме, защото беше лекар и още тогава му беше ясно, че е шибан американски шит тази псевдонапитка и от нея се докарва диабет и е пълна с аспартам и скапва на децата зъбите. И изобщо в темата на Манрико си говори за колата колкото си искаш. Не че нямаш право да лееш кола по пода в тази тема, но е проява на лош вкус./. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
жоревец 23 Фев 2015 13:49 | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
"За кока-колата - пълни беха магазините, " Абсолютна лъжа !!! "дядо забрани да я купуваме, защото беше лекар и още тогава му беше ясно, че е шибан американски шит тази псевдонапитка и от нея се докарва диабет и е пълна с аспартам и скапва на децата зъбите. " Браво на дядо ти! Хвала на внуците с такива дядовци. Дядото ти не ти е обяснил защо опита да ни заквасят с КВАС излезе несполучлив. Имаше такъв опит но уви... |