Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
Така е! Навсякъде има недоволни. И в Русия също. Вижте тях какви въпроси ги вълнуват.  Почему мы живём в 24 раза хуже, чем могли бы? Что происходит с образованием, медициной, ЖКХ и соцуслугами? Кто такие олигархи? Почему при сокращении госаппарата количество чиновников только увеличивается? Для чего проводились реформы? Почему закрываются заводы? Кто такой Путин? Чем занимается оппозиция? Почему не исполняются законы? Что такое ЦентроБанк? Почему загибается сельское хозяйство? И самое главное - Что делать? |
е нов спящ агент-провокатор. Бегом веднага в секция Донос и Жалбоподавания, нещо като "Рога и Копита" и да си напишеш аргументирано. .. Тая секция, както се види, ти е на сърце на теб. И то с едни тежки аргументи на донесенията, стествено. |
| Доста обширен и интересен материал за дефицита в СССР: ДЕФИЦИТ В СССР – КАК ЭТО БЫЛО С интересна мисъл в начлаото включително и за връзката с възвишеното: «Дефицит – это движитель существования. Человек – такое животное, которое хочет достать, он хочет жить так, как мерещится, как прочел. И в советское время проникали картинки о других машинах и других прилавках. Я помню, как в первый раз за границей я зашел в супермаркет, очень похожий на сегодняшний рядовой сельский, – и это был шок. Какой там Нотр-Дам, какой «Мулен Руж» – супермаркет! Тогда все надо было достать. Достал кусочек удовлетворения – и побежал дальше, еще достать. Да и качество было замечательным. Вот я ездил на машине «Победа» – она была сделана из металла вот такой толщины. К ней подходил «карбюратор падающего потока» – ведро с бензином, шланг из клизмы под капот, один за рулем, другой ведро держит. А потом вдруг достали прокладку под бензонасос, поставили – и сам поехал! Счастье. И как только возникало удовлетворение от обладания дефицитом, хотелось делать возвышенное. А сейчас, когда все по горло в состоянии – получается, что и делать нечего, и так все хорошо». И позоваване на неизвестна ми песен на Висоцки "Поездка В Город" Не помню про фунты, про стервинги слов, Сражённый ужасной загадкой: Зачем я тогда проливал свою кровь, Зачем ел тот список на восемь листов, Зачем мне рубли за подкладкой?! Где же всё же взять доху, зятю - кофе на меху? Тестю - хрен, а кум и пивом обойдётся. Где мне взять коньяк в пуху, Растворимую сноху? Ну а брат и с самогоном перебьётся! |
Как живях при соц-а и как живея сега Добър въпрос! Като оставим емоционалните изблици, на тия дето скачаха за банани, то истината - иначе казано ГРОЗНИТЕ ФАКТИ СА СЛЕДНИТЕ: Международните организации към ООН сочеха, че в началото на прехода сме били на 28-29 място в света по качество на живот, което включва доходи, здравни услуги, образование, култура… Сега България е някъде към 90-то място!. Няма да сравнявам здравеопазване, образование и други подробности. По време на омразния СОЦ в НРБ през 1989 г. средната продължителност на живот за жените бе 77-78 г. ,а при мъжете - 76 г. В днешно време, в условията на победилата демокрация и пазарна икономика, при двата пола в РБ продължителността на живота е НАМАЛЯЛА СЪС 7 години и РБ е на 6-то място по смъртност и на 200-но място по раждаемост. НРБ беше стигнала 9 милиона, а сега РБ - Вие знаете колко е. Как се хранешеи българинът без банани преди 25 г? Българинът на глава от населението консумираше 81 кг. месо на година, (санитарната норма е 95 кг). За сравнение Германецът яде около 100 кг., а американецът към 115-120 кг. Сега в условията на победилата демокрация и пазарна икономика вече има банани galore, но българинът на глава от населението консумира между 15 кг и 20 кг месо, аналогично е и положението с млечните произведения (само дето много често името им е млечни), с плодовете и зеленчуците и др. Няма да отварям дума за безработица, престъпност, самоубийства, за да не Ви развалям доброто евро атлантическо настроение, но няма да пропусна да обявя един демократичен напредък – РБ има вече 14 000 проститутки (по данни на Европол) и че 60% от труженичките на древната професия в Брюксел са българки. ТОВА СА ФАКТИТЕ, КОИТО ДЕМОКРАТИЧНИТЕ КРЯСЪЦИ НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ! |
няма да пропусна да обявя един демократичен напредък – РБ има вече 14 000 проститутки (по данни на Европол) и че 60% от труженичките на древната професия в Брюксел са българки. Ако искаш да бъдеш коректен, трябва да отбележиш, че това се дължи почти изключително на "десетилетието на ромското включване" |
няма да пропусна да обявя един демократичен напредък – РБ има вече 14 000 проститутки (по данни на Европол) и че 60% от труженичките на древната професия в Брюксел са българки. Ако искаш да бъдеш коректен, трябва да отбележиш, че това се дължи почти изключително на "десетилетието на ромското включване" В НРБ ромите и другите малцинства ползваха предимство при приемане във ВУЗ-овете. Освен това работеха и почти нямаше безработица при тях, даваха им се жилища от държавата и други социални придобивки. Престъпността сред тях беше значително по-малко, отколкото сега в РБ Проституцията по принцип е в резултат на цивилизационния избор на РБ. |
| "Как живях при соц-а и как живея при кап-а" пита св. Манрико. Ся, едно време Заяка летял за Москва за да докладва. Ся лети за Брюксел, пак за да докладва. Какво докладвал не се казва. И оня ден преди да кацне у Брюкселската летищна система опънал ръка да си свали куфарчето отгоре над седалката, ама няма куфарче. Няма!? - Слушайте, извикал страшно Заека на другите в самолета, дайте си ми куфарчето, за да не стане като миналия път!!! Докато слизали пасажерите към брюкселското зеле(летище) един се сетил и го попитал: Бай Зайо и какво стана миналия път? - Ааа, ще ви кажа, ще ви кажа, бе - пак останах без куфарче. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
В НРБ ромите и другите малцинства ползваха предимство при приемане във ВУЗ-овете. Освен това работеха и почти нямаше безработица при тях, даваха им се жилища от държавата и други социални придобивки. Престъпността сред тях беше значително по-малко, отколкото сега в РБ Тцъ. Некои роми и некои турци имаха привилегии за прием ввъв ВУЗ. Тази политика никога не е обхващала малцинствата като цяло. Що се отнася до пресъпността, да - беше не толкова брутална, поради страха от репресивния апарат. Но няма да уморя да повтарям , че се крадеше масово - наскоро някой припомни оцветения бензин. Една интересна подробност - ромският квартал "Баталова воденица" в София - огромна част от незаконните постройки там датират от времето на социализма. |
Но няма да уморя да повтарям , че се крадеше масово Масово, но на дребно. А сега - с един удар ще гепят 300-400 милиона само от санирането. Соц-ът ряпа да яде  |
| Най-новата бананова опорна точка - жоревец... ---------------- Сайтът на Генек |
| Масовото, но дребно крадене при соц-а си беше практически институционализирано - знаеше се и се очакваше. Спомням си, че по "трудово обучение" правехме разни неща от дърво и метал. И се казваше - "намерете си" меден лист или дъска с такива размери. Знаеше се - не се продават никъде, но от децата се очакваше да си "намерят". И родителите "намираха", т.е. открадваха от предприятията си, понякога в кооперация - един ще "намери" няколо листа мед, друг - дъски. |
И се казваше - "намерете си" меден лист или дъска с такива размери. при соца средствата за производство бяха наши, не го забравяй, така че не се крадеше Впрочем крадненето в големшките корпорации и сега е факт у нас, колкото е по-голяма фирмата, толкоз е по-разпространено крадненето, малките се задоволяват с частни разговори от служебен телефон и фирмено кафе |
| Много атрактивна тема. Заглавието предизвиква отговор в п.л., ед.ч. или лично как живях аз, за другите - те си знаят. Шибаната законодателна уредба на комунистите, позволяваше западняшки начин на живот и печелене на пари, спокойствие и сини небеса, без да се напъваш да преминаваш граници, където шансът беше нищожен. Не че не можех, да го направя, но не исках да рискувам и да играя "вабанк" развъртайки живота си на руски "барабанлия" пищак с един патрон или два, а може би в случая с 5 от 6 възможни и се преориентирах - не да ходя по дивия запад, а да си го докарам в комунистическа България. Нищо по-просто. Продавах валута, долари, дойче марки, френски франкове и британски паунди, но последните две валути не вървяха много и все още не мога да намеря отговора, въпреки че бях в контакт с тогавашните магураджии и кристали. Така си докарвах по някоя заработка. Дебнех ТИРаджиите в Балкантурист, Свиленград и срещу прилично заплащане същите спираха на определеното место, качваха си тубите или ги изливаха в резервоарите, а парите оставаха при Бачо Влади, т.е. Аз. Тоя бизнес също имаше доста рискови моменти и реших да се преустроя. Хванах две любовници в централните книжарници на града, купувах им подаръци от чужбина и заедно с някои удоволствия имах инфо и кога ще получават стоката. Купувах за левчета и стотинки, а продавах двойно на "повторно изкупуване" или чаках да мине време и ги залагах на "консигнация" в антиквариатните книжарници из страната - Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас и рядко прескачах от Пловдив до Хасково. Този бизнес беше официално регламентиран като ЛЕГАЛЕН в баш органа на нашата партия "Държавен вестник". Тези, които не са чели един вагон с книги, а са продали 10 вагона, знаят за какво приказвам и за какви пари иде словото. И така, както виждате, не работих много, но поработвах за известно време, за да не кажат властите: "виж, тоя нехранимайко как се облича, къде вечеря, къде пие (Тримонциум или някой Балкантурист  - тогавашния булгаристан-РусТурАн от типа "Шератън"/, каква електроника има в апартамента си и как всеки ден се разхожда с колата (колата беше ЛАДА, с класи над ЗАЗ  ) или кеф му София, кеф му Зарата, Бургас или Варна, курортите наоколо, "Пампорово" и "Боровец", мацки безброй, квалитетни питиета, нощни локали, секс на екс и лайф из лайф.Няма да се впускам в подробности, за да не ми се приискат онези времена, но продавах и грамофонни плочи, дънки, музикални инструменти, дори струни за китара - не съветски разбира се. Дебнех и групите руснаци кога пристигат да гледат оня гранитен войн "Альошката" горе на тепето и изкупвах де що имаше световна класика в аванс. Ония вагабонти идваха действително с много пари - левове разбира се, и бяха луднали по книги, които не можеха да си купят в СССР. Всъщност тиражите на същите бяха в порядъка на 10 000 до 50 000 копия, а това беше капка в морето от четящи съветски граждани. Акъл ще ви зайде, ако знаете по колко пари съм правил не на ден, а на час и дори по-малко: "Майсторът и Маргарита", западна фантастика, дори Златния Телец, разказите на Илф и Петроф и.... какво ли не. Бях изумен, че в Русия (СССР) е трудно да ги купиш, а камо ли да ги намериш, защото и там имало подобни антиквариати на ЦК на КПСС (да са ми живи и здрави и те - не ги мразя, но ги гавря, защото загубиха /това е за друга тема!) Както виждате живеех си живота и имах ВСИЧКО, каквото пожелая. През акъл не ми минаваше, че ща запраша само след броени години за Канада и наоколо. СЕГА отивам да пошетам малко из тукашната чаршия, да видя залаганията как вървят, да науча някоя клюка и след обед съм тука, за да отговоря и на въпроса КАК ЖИВЕЯ СЕГА. |
| Такива като вас трябваше да ги избесят по дърветата. Вие затрихте строя с вашата продажна неморалност. Бил сте тогавашна мутра или нещо такова. Управляващите в момента са като вас и дори да няма да се очудя, ако сте един от тях. Лика прилика си имате.  |
жоревец 03 Фев 2015 16:07 Мнения: 40 ...."няма да се очудя".... на български се пише учудя /учу̀двам — преходен глагол от несвършен вид/ В нашем полку прибыло!! |
| Манрико, ти позаинтересува ли се колко служители/работници имаше в БТК и колко СЕГА, колко печалба прибираше държавата ТОГАВА и колко СЕГА(подсказвам 0-ла)? Колко струва оптичният кабел, копан, опъван и прекарван при бай ти Тошо и за колко беше продадена БТКто и колко персонал има сега? Само кабелите струват много, много пъти в повече или това се нарича бандитска работа, ама мнОООго бандитска. Знаеш ги тия работи, ама се правиш на Женя Дайнов, с белите чорапки, ама нямаш неговия номенклатурен произход, което е добре.. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
| Нямало да се очудя или нямало да се учудя...Абе, карай направо - няма да се чудя! Аз пък се чудя как да казвам - очкурник или учкурник? Но не за дълго де, макар че не го бъркам с курник. Било нещо, с което се връзват гащи - а мойте с ластик - та не се налага много да го знам. |
| Може да ви е мъчно за Соца, но това е положението. Сърдете се на Русия. Не искат повече Соц. А без СССР и Соца в БГ умря. Бил е на изкуствено дишане. Русия се отърва и от доста други паразитни републики. Вижда се по разликата в стандарта на живот между нея и тях. Е, с някои не трябваше да се разделя, там имаше още гювеч, но България не е сред тях. |