Отиди на страница:
| Изведнъж много комунисти залепнаха по намазазаната с туткал статия./нещо като мухоловка/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жоревец |
И що е то, въпросното "ляво"? За какво се бори? Иди да ги питаш! В конференцията ще вземат участие лектори от Syriza (Гърция), Die Linke (Германия), Esquerra Unida (Испания), Rifondazione Comunista (Италия), PFC (Франция), SDS (Чехия), сдружение „Солидарна България”, партия „Българската левица” и други. Организатори: партия „Българската левица” и Европейската лява партия” Очаквайте програмата на конференцията ... 28 март 2015 г.от 10:00 до 18:30, София, ул. "Г.С.Раковски" 99, Централен Кооперативен съюз, Конферентна зала - 14 ет. |
| До Туткалчев: "Бас ловя, че никой няма да формулира внятно какво означава ляво и дясно днес, през ІІ десетилетие на ХХІ век." Позволи на мен като неспециалист да опитам поне да споделя накратко как аз отличавам стремежа към изграждане на общество чрез леви политики и чрез десни политики. При преобладаващи леви политики водеща в обществото е образователната система, за постигането на което спомагат обикновено прогресивно данъчно облагане и относително консервативни - предсказуеми намеси на държавата в свободния пазар, чрез които се осъществява плавната връзка между образователната система и пазара на труда. Общото в изградените връзки между образование и пазар в Финландия и Германия в момента е именно това сечение. Конфликта тук обикновено се състои в сблъсъка с външни култури неминали през същата образователна система - кривата на интеграция е по-дълга. У нас това е не приложимо поради две основни причини - първата е културна - все още за мнозинството от съгражданите ни Андрешко е положителен герой (поради което толерираме плащания под масата и така не успяваме да захраним добре образователната и другите системи) и втората е прекомерната ни технологична изостаналост поради, която връзката между пазара и образователната система я няма. Индустриално 89-та бяхме по-добре отколкото сега, но нямахме собствено специфично производство на продукти и услуги търсени на богатите пазари. (Мотокари, джанти и запаметяващи устройства можеха да правят и другите развити държави, които освен тях 100 години преди това са си произвеждали наземен транспорт конкурирайки се за разход и скорост) При преобладаващи десни политики водеща в обществото е правораздавателната система. Държавата ограничава намесата си на свободния пазар, където започват да се роят една след друга пирамида след пирамида в следствие на което се отваря ножицата на неравенството. Ненамесата на държавата в повечето случаи извращава маркетинга до степен на откровенна олигархична (корпоративна) пропаганда. Успоредно с технологичния прогрес съпътстващ свободата на пазара се пълнят и затворите. Ноу-хау в областта на производството и разпространение на всичко забранено се разпространява и се възпроизвежда перманентен конфликт между изпреварващата финансово мафия и изоставащата технологично държава в тясно специализираните отрасли. Пример за такъв конфликт са конфликти в най-голяма степен са видими в САЩ и Япония. Предимството за такива култури е, че кривата на интеграция обикновено е по-къса (което в един момент става и недостатък), насърчава се тясна специализация и с времето се оказва, че и да нямаш акъл шанса ти да разполагаш с неща от първа необходимост е много висок. У нас това е неприложимо в момента по поне три причини - културна обремененост от преди 1989-та, липса на инфраструктура - информационна и сградна, времева - нашата мафия все още е на първите цивилизационни клони, докато Английска и Италианска например отдавна са си се сраснали и си цоцат без да дразнят редовите граждани. Институционално 89-та отново бяхме по-добре отколкото сега и в тази насока, но нямахме свобода на словото (което си беше и предимство, защото цензурата създаваше образци на хумористичното изкуство, а не като сегашната масова първенюшка ирония и простащина). Свободно слово и при двете няма, колкото и десните да се опитват да си го пришиват като позитив. Та това е от мен колега - ако не си съгласен с нещо ще се радвам да разбера с кое. |
Павката, 20 Март 2015 13:09 нисък дълг, висок държавен резерв, децентрализация и плурализъм в образованието, ограничаване използването на СРС... Това са по-скоро технически средства - не виждам някакво отношение към понятията "ляво" / "дясно" (колкото и мъгливи да са те). И доколкото в облагането важен е преди всичко размерът му, дори в подоходното облагане не виждам такава връзка. |
| До Туткалчев: "Тутакси! Казвайте условията. " Консумирам предимно ракия за предпочитане домашна - за такъв бас количество от 5-10 литра намирам за приемливо. Ако живеете в София - веднъж годишно си идвам може да се засечем - фиксираме 20.03.2025 като крайна дата - казвате какво пиете - приравняваме количествета съобразно одобрен от МВФ курс и си стискаме ръцете. Имаме ли сделка? |
Туткалчев -  И аз се чудя какво е това "ляво" и коя точно обществена група (ще) защитава? Защото освен споменатите цигани, безработни, социални тарикати, мързеливци и крадци на дребно, аз добавям още една, при това много сериозна разделителна линия - работещи / пенсионери. Как точно (на какъв принцип) "левите" предлагат доходите, които работещите заработват, да се делят с неработещите (вече) пенсионери?? На принципа - да издоим до край работещите за да има за пенсионерите ли? Да напомня - когато преди 150 години Бисмарк започва да дава пенсии, такива са се полагали на хора над 75 г. възраст, при средна продължителност на живота 60 г. (или 65 - не помня точно). За да стигнем днес до положение, у нас, пенсионерите да са повече от работещите (или поне от тези в реалния сектор). И при това положение някой да казва, че лявото в Европа е претърпяло провал, е просто пълно игнориране на фактите. Ето един цитат от Меркел: "В Европа днес живее малко над 7% от населението в света, континентът осигурява около 25% от световния брутен вътрешен продукт, но му се налага да финансира 50% от социалните разходи в глобален мащаб." http://www.investor.bg/news/article/144370/334/ Да повторя - 7% от населението и 50% от социалните разходи в света. Извинете, но за какъв разгром на лявото, за какви пет лева говорим?! Аз виждам само разгром на работещата класа! |
| Да напомня - днес, у нас, за повечето работещи, на всеки 100 лева чист разполагаем доход, се дължат още 47 лева подоходен данък и осигуровки. Отделно (допълнително) има ДДС, акцизи, такси и т.н. В крайна сметка държавата прибира половината или дори повече от парите на повечето работещи! А защо се е стигнало до тук? Защото когато става въпрос за пари, работещите нямат легитимен предствител. Тези, които уж трябва да ги представляват - синдикатите, на практика работят срещу техните интереси защото искат и винаги са искали увеличаване на данъчно-осигурителното бреме. В обществото няма друга съсловна организация с такова поведение - да иска увеличаване на данъчно-осигурителната тежест за своите членове, всички лобират за точно обратното - колкото се може по-ниски данъци за себе си или за предлаганите от тях стоки или услуги (и само синдикатите искат увеличаване). | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Атанас_Ванев |
| Работещи и пенсионери е едно и също, в различен времеви модус. Лявото трябва да се бори капиталистите да осигуряват работника за реалната му заплата, за да има после той и хубава пенсия. И да организират така пенсионния модел щото парите на работника да не изтичат за щяло и нещяло, а да му гарантират добра пенсия. Отговорих ли ви на въпроса? /простете, че се намесих с моите разсъждения/ |
| Ами не, не са едно и също. Времевия "модус" е сериозна разделителна линия. За по-кратко да цитирам Минаващия от тук от по-горе: А както каза бялата кралица на Алиса - днес не е утре - нали когато се събуждаш винаги е в днес, а не в утре. Или пък банкерския израз: Един долар днес струва повече от един долар утре. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Атанас_Ванев |
| Ако аз имам нужда от пари днес, няма как това да се компенсира с пари утре, защото ако днес не направя това, което искам или трябва да направя, просто може да няма утре. |
| Солидарността е точно това - давам сега, за да ми дадат на мен утре. Компромис е, няма спор. И си държа на моето - едно и също е, излишно ги противопоставят, когато реалното противопоставяне както казах трябва да е другаде - защо фирмите не плащат реалните осигуровки, че да има повече за пенсии? |
Ето ви един репер за ляво-дясно - неравенството. Неравенството, такова каквото го видяха и описаха неотдавна Стиглиц ("Цената на неравенството" , Пикети ("Капиталът в ХХІ век", Уилкинсън и Пикет ("Патология на неравенството". |
| Няма лошо да се дава сега за да се получи после. Големият въпрос е колко? Или на какъв принцип да определим колко? И кой да определи това? Ами ако аз искам като млад да харча повече, а като пенсионер да се задоволя с по-малко, на какво основание някой друг ще ми налага нещо друго? Относно фирмите, ситуацията е следната: Фирмата преценява колко пари може да задели или да си позволи за фонд работна заплата - да кажем 1000 лв./месец. От там насетне, на нея й е все едно как тези пари ще се разделят - дали 600 ще са чисти за работника и 400 за данък и осигуровки, или ще са 800 на 200. На фирмата разхода й е 1000 лева и в двата случая. За работника обаче не е все едно дали ще получи 600 или 800 лева. И фирмата "пита" работника - какво искаш - чисто 600 лева и осигуровки или 800 лева, от които част ще са без осигуровки. И познай какво избира работника?! А защо фирмата не даде 800 чисто и още 450 лева данък и осигуровки? Ами просто защото може да ги няма - парите все пак не растат по дърветата и намирането на капитал е една от най-трудните (а също и една от най-нерегламентираните) задачи в днешния свят. Същото важи и за намирането на пазар - не е никак проста или лесна работа. А дори и да ги има и да ги даде тези пари, то се вдига себестойността на продукцията, а от там и цените и тези цени пак трябва да ги платят потребителите. Фирмата просто не може да съществува ако не продава достатъчно скъпо за да си покрива разходите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Атанас_Ванев |
| Извършва се закононарушение, трябва моментално да дава 600, и осигуровки 400. Пък работника ще прецени иска или не иска. Не може така - "Виж сега, аз няма да те ограбя днес, защото заплата 600 е ниска, а ще те ограбя от бъдещите ти доходи". И двете са си прецакване. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BaliBali |
| Добре, работника преценява, че не иска. Фирмата пък не може да си позволи повече. Няма сделка. Фирмата остава без дейност, работника остава без работа. По-добре ли е? |
| Фирмата остава без дейност, работника остава без работа. По-добре ли е? Не, фирмата ще си намери по-ниско квалифициран работник, който е съгласен на нейните условия, а работника ще си потърси другаде работа. Конкуренция. И аз съм отказвала работа за неизгодни условия. |
| Не може и двете да са прецакване - фирмата просто може да си позволи толкова - ако спази закона може или да даде чисто само 600 лв. или да не наема работника. Напълно законно е да не го наеме. |