Май по- хубаво стана , че Президентът на България не отиде на честването на 70 годишнината от Победата над Германия.
Отиди на страница:
бонго-бонго 25 Мар 2015 16:05 Като срещата на Миков с Наришкин, който е в списъка на саннкциите, за които и България е гласувала? Бонго, Миков е значителен колкото вчерашния вестник, печатното издание - той е шеф на някаква маргинализираща се опозиционна партия, която още се държи на стара слава. С кого се среща - негова си, партийна работа. Плевнелие добър, лош, страшен като смъртта, оратор пуще Елочка Людоедка, умен като мая - все едно е президент на България в момента. Друго ниво на представяне, предполага се, че ще го сложат в друго вагонче, с други момченца и момиченца наоколо. Или той изначално е бил уведомен, че го канят като магарето на сватбата? |
Спорът обаче почна от идеята да се пробутва като едва ли не главен освободител мила болна жена, пък била тя и императрица, което ми иде малко множко. Може да не съм права, но докато не видя доказателства в обратното - не вярвам. Ми четете Тютчева, другарко, както почти се пее в песента! Там пише за покровителството на Мария Александровна над видни агитатори за войната, като например Аксаков! И преди отново да прозвучи мантрата за "антируското ново написване на историята"" Натисни тук Между тем события на самом верху петербургского истеблишмента тоже шли в желательном для славянофилов (и Бисмарка) направлении. Императрица Мария Александровна, несмотря на свое немецкое происхождение, так горячо симпатизировала славянофильскому делу, что выбрала в наставники наследнику престола (вместо уволенного ею либерала Кавелина) самого свирепого в Петербурге охранителя самодержавия К.Победоносцева. Со временем это дало результаты. В Аничковом дворце под крылом воспитанника Победоносцева сформировалась панславистская “партия войны”. Роль посредника между нею и Бисмарком исполнял брат императрицы принц Александр Гессенский, который сновал между Петербургом, Берлином и Веной, оркеструя русско- турецкий конфликт. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Добре тогава, започвам да считам, че войната я е спечелил Червеният Кръст, защото императрицата също най-сърдечно го основала и се занимавала с него. Ще се допуска ли да мислим, че някой от царете е имал и собствено мнение, а не се е водил само по това, което е било присърце на венценосната му съпруга? (Пак късмет сме извадили, дамата се е интересувала от Ерусалим също така пламенно!) |
Ще се допуска ли да мислим, че някой от царете е имал и собствено мнение, а не се е водил само по това, което е било присърце на венценосната му съпруга? (Пак късмет сме извадили, дамата се е интересувала от Ерусалим също така пламенно!) Простичко ще ти го обясня, защото видимо нямаш желание да четеш и да се самообразоваш: Мнението на царя е било: "Нямаме желание, още по-малко готовност да се конфронтираме с Османската империя. Обаче, ако нашите позиции и влияние бъдат застрашени, ще трябва да се намесим." И Бисмарк се погрижва да се случи точно това - за бъдат поставени под въпрос руското влияние и позиции в Оманската империя, за да накара императора да обяви война. За целта е финансирано въстанието в Босна и Херцеговина, което провокира Априлското въстание, подпомогната е Сърбия да почне война с Османската империя. В същото време в Русия, организирани около императрицата славянофилските кръгове надават вой до небето, че Русия е изоставила своите братя славяни на турския прозивол. В такава ситуация , Александър II просто няма избор. Ако Русия не беше започнала войната, за която - да натъртя за пореден път - правителството на Горчаков нито имало желание, нито армията пък имала готовност, а и рублите не достигали, руското влияние на Балканите като "покровител на православните християни" и "слявяните", би пострадало, а огромните усилия на граф Игнатиев да поправи щетите от недалновидната руска позиция по въпроса за българската църква щяха да бъдат заличени. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
Простичко ще ти го обясня, защото видимо нямаш желание да четеш и да се самообразоваш: Любопитно ми е откъде си извадил извода за нежеланието ми да чета и да се самообразовам. Но това е лично, и поради това - неважно. Ако правилно помня досега прочетеното, там има някакви моменти, в който бъдещията цар Александър Трети надава вой да небето относно позицията на Великобритания и нарича кралица Виктория "интригантка". Май не само Бисмарк е ръчкал съчки в огиня, но ще почета още, може пак да ми попадне цитатчето.  |
Като срещата на Миков с Наришкин, който е в списъка на саннкциите, за които и България е гласувала? Миков като председател на пратия /част / има право сам със собственната си глава да взима решения. Пък и България не е онази държава, която искаме да имаме. Поне що се отнася до управляващите в момента. Миков за разлика от Тиквата и зелента еуглена не е зависим от САЩ заради извършени престъпления. Добре е, че имаме в политиката човек като него. Иначе резила щеше да е пълен. Списъка със санциите е най-тъпото нещо, което Европа направи по принуда на САЩ. И както се очевадно нито вършат работа, нито пък се спазват на 100%. А, че Европа се бърка в отношенията на две държави, които в миналото са били една е повече от гнусно. На фона на днешните събития в Украйна все по ясно личи, че Путин е прав. На кого Европа, ще налага санкции сега - на Порошенко или на Коломойски? |
Любопитно ми е откъде си извадил извода за нежеланието ми да чета и да се самообразовам. Но това е лично, и поради това - неважно. ....Май не само Бисмарк е ръчкал съчки в огиня, Ми ако четеше, щеше вече да си разбрала, че Бисмарк подпалва огъня, а Мария Александровна е била тази с ръчкането на съчки в огъня. Разбираемо е, жената е болна, отхвърлена съпруга... напълно естествено е да се погрижи за онези, които и останали най-близки: трудоустрояването на племенника , бъдещия български княз Александър I. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Ми ако четеше, щеше вече да си разбрала, че Бисмарк подпалва огъня, а Мария Александровна е била тази с ръчкането на съчки в огъня. Разбираемо е, жената е болна, отхвърлена съпруга... напълно естествено е да се погрижи за онези, които и останали най-близки: трудоустрояването на племенника , бъдещия български княз Александър I. Що ли ми се струва, че племенникът не бил точно изборът на Русия малко по-късно? Или пак не съм чела правилните книжки? |
| И кой е български кназ Александър Втори, та Батенберг го титулуваш Първи? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
Мнението на царя е било: "Нямаме желание, още по-малко готовност да се конфронтираме с Османската империя. Обаче, ако нашите позиции и влияние бъдат застрашени, ще трябва да се намесим." И Бисмарк се погрижва да се случи точно това - за бъдат поставени под въпрос руското влияние и позиции в Оманската империя, за да накара императора да обяви война. За целта е финансирано въстанието в Босна и Херцеговина, което провокира Априлското въстание, подпомогната е Сърбия да почне война с Османската империя. 1.Босна и Херцеговина не бяха ли обект на съглашение между руския и австрийския цар от 68-година? 2.За къф чеп му е на Ото да финансира нещо, от което пичели Австро-Унгария? 3.Откъде Ото е знаел, че финансираното от него pro bono(вж. т.1 и2) въстание ще провокира Априлското такова? Той да не би да е бил Ванга? 4.Това е ли сериозно? |
Спорът обаче почна от идеята да се пробутва като едва ли не главен освободител мила болна жена, пък била тя и императрица, което ми иде малко множко. Абе, никой не ти пробутва идеята, че Максимилиана е главен освободител на българите. Това си е някакво твое умозаключение. В поста над твоя бонго ясно ти е цитирал Покровски - "Бисмарк се старае всячески да обърне Русия с фронт на юг... Но без помощта на славянофилите той едва ли би постигнал в това отношение такъв триумф." Александър фон Хесен, брат на Максимилиана, е личен приятел на Бисмарк. Посредством него канцлерът въвлича руската императрица в играта си да задейства славянофилите в Русия, така че те да повлияят за промяна на руската политика на Балканите - от неангажираност поради икономическа слабост към война. Максимилиана е в центъра на славянофилската мрежа. Като императрица представлява двореца и малко или много го обвързва със славянската кауза. Това, че Максимилиана не е в добро здраве не й пречи да организира сбирки на славянофили, да насочва и покровителства дейността им. В нейното славянофилско обкръжение са хора от видни аристократични фамилии, с чието мнение е трудно да не се съобразява официалната власт в лицето на императора - Алабин, Церетелев, Вяземски, Мансуров, Головин, Йонин, Юсупов, Черкаски... Така Максимилиана е фактор, който подготвя почвата отвътре, представящ официално славянофилската позиция. Отвън действа Бисмарк, който успява да провали всички опити за мирно решаване на Източната криза. Когато през март Коронният съвет воглаве с Александър ІІ трябва да вземе решение дали да обяви война, или не един от мотивите е, че ако не бъде обявена такава, то ще бъде предизвикано недоволството на руското общество, обхванато от славянофилска еуфория, особено армията. Така Русия не иска война, но я отнася към нея славянофилският обществен поток. Разбра ли сега защо требе да благодарим на немкинята Максимилиана фон Хесен. |
1.Босна и Херцеговина не бяха ли обект на съглашение между руския и австрийския цар от 68-година? 2.За къф чеп му е на Ото да финансира нещо, от което пичели Австро-Унгария? 3.Откъде Ото е знаел, че финансираното от него pro bono(вж. т.1 и2) въстание ще провокира Априлското такова? Той да не би да е бил Ванга? 4.Това е ли сериозно? 1. Не разбирам какво точно имаш предвид. 2. Крайъгълен камък на политиката на Бисмарк е формирането на "Съюза на тримата императори", т.е. между Германия, Австрия и Русия, който да гарантира тила на Германия при евентуална нова Френско-Германска война. В този съюз балансиращара роля е на Германия, защото Австро-Унгария и Русия са съперници по отношение стратегическите си планове за Османската империя. И двете империи искат излаз на Бяло Море. Стратегическата цел на Русия са Проливите, а Австро-Унгария - Солун. Бисмарк вижда реализацията на плановете си в разделянето на Балканите между Виена и Петербург, още повече, че това би изострило противоречията и на двете с Англия (съюзник и гарант на Франция в случай на конфронтация между берлин и Париж), която желае целостта на Османската империя май-вече заради Суец. 3. Няма данни (поне досега не са открити цвидетелства) , че Германия да е знаела предварително, че въстанието в Босна-херцеговина ще провокира Априлското въстание. Но пък Бисмарк е бил напълно сигурен, че ще провокира източна криза като въвлече Черна Гора и Сърбия във война с Турция. Германия снабдява двете княжества с оръжие (а посредством тях и въстаниците в Босна). Поради (виж 2. ) съперничеството на Русия и Австрия, каквато и стъпка да предриеме едната (напр. Австрия заради Босна), другата ще търси компенсация за баланс. Още повече, както вече споменах, Русия по онова време претендира да е покровител на всички славяни и християни на Балканите, не изключително на българите. Това се вижда най-добре от манифеста на Александър II за обявяване на войната: Ние, Александър II по милост Божия и самодържец на цяла Русия, обявяваме: Нашите верни и възлюбени поданици знаят за големия интерес, който ние винаги сме проявявали към съдбата на постигнатото християнско население в Турция. Нашето желание за подобряване и гарантиране на условията при които те живеят винаги се е споделяло от целия руски народ, който изразява днес своята готовност да направи нови жертви за облекчаване условията на живот на християните на Балканския полуостров. Животът и имотът на нашите верни поданици са били винаги скъпи за нас. Цялото наше царуване свидетелствува за нашите постоянни грижи да запазим за Русия благодатните дарове на мира. Тази наша грижа не е престанала да ни въодушевява по времето на тъжните събития, които се случиха в Херцеговина, Босна и България. Ние си поставихме като наша най-висока цел да постигнем подобрение на жизнените условия на християните на изток по пътя на мирни преговори и съгласувани действия на великите европейски сили, нашите съюзници и приятели. В течение на две години ние положихме непрекъснати усилия да накараме Портата да възприеме такива реформи, които биха защитили християните в Босна, Херцеговина и България от произвола на управляващите местни власти. 4. Тъпо, рекидж, тъпо ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Що ли ми се струва, че племенникът не бил точно изборът на Русия малко по-късно? Или пак не съм чела правилните книжки? Колко "малко по-късно" - след смъртта на леля му и съпруга и Александър II? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Абе защо цвъкате цитати , без да казвате/ давате линк от къде сте ги взели ? Защо не споделите с нас откъде са тия "бисери" , ами ни карате да се мъчим ? " ЗАЩО 3-ТИ МАРТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК Една прекрасна статия на проф. Цветков, която просто унищожава наслояваната с десетилетия русофилия и роболепие пред мнимите "освободители" от Русия. Цитатите ви са оттам ! Кой е Пламен Цветков ? Като се разровите с Гугъла , виждате кой е в Укипедията . Може да отворите и линка на "Нова зора" Натисни тук Хубаво ми викаше някой да чета , ама по-добре да си беше мълчал ! |
| Започвам да се разстройвам - според прочетеното по-горе, за Освобождението трябва да благодарим на двама интересчии: Бисмарк за държавата си, Мария Фьодоровна за племенника си! Тъжна история се получава някак. Нещо липсва героичната съставляваща. Липсват Пирогов, Верещагин, Столетов... Всъщност, защо никой не рече дали ходенето на Плевнелиев в Москва би било добро или лошо за България, ами сме зафанали Бисмарк и императрицата? |
Започвам да се разстройвам - според прочетеното по-горе, за Освобождението трябва да благодарим на двама интересчии: Бисмарк за държавата си, Мария Фьодоровна за племенника си! Тъжна история се получава някак. Нещо липсва героичната съставляваща. Липсват Пирогов, Верещагин, Столетов... Естствено е, че Освобождението е резултат на политически интереси. И резултатите от Освободителната война са точно баланс на интересите на заинтересуваните. Изобщо реалполитиката от 1815 г та чак до Първата световна война е изключително въпрос на баланс. Сръбските претенции след Съединението, Румънските след Първата Балканска Война следват точно тази доктрина - на баланс и "компенсации". Не забравай, че Русия не е единствената ни Освободителка в тази война - Румъния и Сърбия също изпращат свои войски да се бият ... и съответно са компенисирани. Това , обаче не бива да поставя под съмнение саможертвата на войници, офицери и подофицери , медицински серстри и лекари и особено на хилядите доброволци във войната. Разбира се, бъдещият български княз Александър I също е доброволец в тази война и това, освен, че е родственик на Царя Освободител, допринася много за радушното му посрещане в България. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
Започвам да се разстройвам Това е защото има разлика между емоционални пропагандни внушения и история, а второто не работи много в полза на Русия. Като се заговори за Русия по навик се очаква превъзнасяне, а когато вместо това се види малко по-обективен исторически анализ на някои хора им действа изнервящо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Pstr |