Значи да броим, че България е в рамките на Княжеството, така ли? Защото доколкото разбирам, ОБОБЩЕНИЯТ дълг, включващ частта на Източна Румелия, наречен Окупационен дълг, не е изплатен, както ти сам споменаваш в поста си от 30 Мар 2015 20:26.

Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 г. През 1886 г. отношенията между България и Русия са прекъснати поради неодобрението от страна на Освободителката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър І. В тази ситуация изплащането на окупационния дълг спира. През 1890 г. са били изплатени 3 600 000 рубли, сума, която е следвало да бъде изплатена за времето от 1 януари 1886 до 1890 г. Към 1 януари 1891 г. е останало да се изплаща 5 018 250 рубли и 435 копейки. По съглашение между българското и руското правителства от 20 юли 1896 г. изплащането на остатъка е трябвало да стане така: на 13 юли 1896 г. – 213 250 рубли и 435 коп., а останалите 4 800 00 рубли в продължение на 6 години, начиная от 1897 г. (т. е по 800 000 рубли годишно, платими на два пъти (по 400 000 рубли на 13 януари и на 13 юли). Всъщност са били изплатени на 3 август 1896 г. съответно 218 250 рубли и 435 копейки, през 1897 г. – 800 000 рубли, през 1898 г. само 400 000 рубли, а остатъка от 3 600 000 рубли или 8 639 256 лв. и 49 стотинки са изплатени през 1902 г.

Така дългът, определен за Княжество България с Конвенцията от 1883 г., е бил изплатен. В резултат на Съединението, към вече обединената България преминава и окупационният дълг на бившата Източна Румелия в размер на 10 613 250 книжни рубли и 43 ½ копейки. Този дълг е признат в заседание на Областното събрание на Източна Румелия от 21 декември 1879 г. На запитване на народния представител Янкулов относно този дълг, предвиден в Берлинския договор, директорът на финансите Гавраил Кръстевич отговаря че Източна Румелия наистина дължи тези пари на Русия по чл. 8-ми от Берлинския договор, че руското правителство не настоява сумата да се изплати веднага, а предлага разсрочено плащане, като се отказва от лихвите по дълга. Думите му са посрещнати с бурни ръкопляскания в чест на великодушието на Русия. Областното събрание приема решение, с което одобрява дълга и задължава Постоянния комитет на източнорумелийския парламент да проучи подробно въпроса.

Източна Румелия не изплаща нито копейка от този дълг. Русия също не настоява за плащания и чак до 1896 г., т. е цели 15 години никой не повдига въпроса около този дълг. Обединена, след 1885 г. , България също си мълчи по въпроса. И така до юли 1896 г., когато руският дипломатически агент в София Н. В. Чариков изпраща нота до министър-председателя Константин Стоилов за изплащане на окупационния дълг на бившата Източна Румелия. Нотата е оставена без отговор.

На 30 януари 1898 г. новият руски дипломатически агент в София Г. П. Бахметиев изпраща нота до министър-председателя и министър на външните работи и на изповеданията Константин Стоилов, с която отново напомня за дълга на Източна Румелия, който трябва да бъде изплатен от България. В заседанието си от 29 октомври 1898 г. Министерският съвет решава изплащането на дълга да започне едва след като България изплати парите по конвенцията от 16 юли 1883 г.

В края на 1902 г. българският дипломатически агент в Русия Димитър Станчов съобщава на руското правителство, че първата вноска по тоя дълг ще бъде направена на 1 януари 1908 г., след като се сключи нова конвенция между България и Русия, за да може в бюджета на страната да се впише нужната сума.

Pstr
31 Мар 2015 02:59
Мнения: 681
От: 0
Скрий: Име,IP
Да обобщим, България платила ли е всичко, което е била длъжна на Русия, до копейка, или не е? Само с да и ли не обаче!

Да, което дължи е платено до копейка.

http://bitovo.info/index.php?id=165

“ЧАЛАМБА” или “Кой е човекът над султана”

За разлика от други империи и царства (като например Франкската, в която царе и царедворци са се напъвали с насълзени очички над смърдящи купчинки, зад вратите на дворците си и се е налагало да редуват дворците, за да могат да бъдат почистени), в Османската империя хигиената е била издигната на пиадестал. Нещо повече, на подмиването се е гледало не само като процес на почистване, а на сакрален ритуал, свързан със специфична посуда и пособия. В империята е имало дори професии които изцяло са били посветени на тези ритуали – ибрикчиите.
Това е въпросният ибрик



Обикновено под ибрикчия се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове – ибриците, които са били изработвани от най-различни материали – глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) – ибрикчии, които са участвали в ритуала на подмиването – подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи задника на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ибрикчии, а цяла “сюрия”, предвождана от ГЛАВНИЯ ИБРИКЧИЯ – същински жрец в “храма” на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА.
Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и аналните сфинктери, на помощ идва свитата от ибрикчии начело с главния. Двама от помощниците на главния ибрикчия поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният ибрикчия е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: “Хайде, малко остана, Ваше Величество” или “Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине...”. През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният ибрикчия прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния ибрикчия старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) задника на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният ибрикчия взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният ибрикчия я “втрива” в аналните сфинктери на султана, викайки с цяло гърло “ЧАЛАМБАААААААААААА”. След това, докато помощниците му обличат султана, главният ибрикчия анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство.
Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни ибрикчии са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже...