Отиди на страница:
Бе, ние казвахме и Пикасо, пък то било Пикасо, ама карай да върви, важното е да е в тон със знаещите! Както ти го кажат, така и ще го произнасяш! Лесно беше в онези години нали, уважаема? Уф. У нас бе възприето френското произношение на името - с ударение на последната сричка. Но ти, понеже си свободолюбив, моеш да си избереш друго от цялото му име Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picasso.  |
НИКОЙ, никъде в България не написал Виктор Хюго. На български се пише Виктор Юго и Виктор Хюго е грешно изписване. Това Ви словоизявление показва само колко малко сте чели. Преди 70 години в България са писали само Хюго. Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Йори |
| Благодаря за писаницата! | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: aria |
| Бате Джимо, снимката навярно е хубава, но сканировчика е за чувала. От личен опит говоря, може снимчица с размери примерно 6 на 5 см., от старите албуми, да се сканира и увеличи до размер А4. Но сканиращият го е домързяло. А може и ти да не искаш да се видят детайли. Но едва ли е последното. Много падна нивото, за съжаление. |
За Рейгън/Рийгън (Reagan), доколкото знам, историята е следната: Отначало фалимията му наистина се е четяла "Рийгън" и затова например в ранните материални за него в българския печат (доколкото си спомням, вестник "Антени" така го пишеха. Но по-късно, макар и още преди да стане президент, той самият решил да промени произношението на името си на "Рейгън", за да звучи като "Ray gun", т.е. "лъчева пушка". Нали от него тръгна т. нар. "инициатива за стратегическа отбрана" (ИСО), с която стреснаха руснаците. Така че и двете произношения са верни, всяко за своя период от време. |
| За доказателство, че Reagan през 1951 г. се е произнасяло "Рийган", вижте (и по-важно: чуйте!) тази кратка реклама на филма "Bedtime for Bonzo" с негово участие: http://www.youtube.com/watch?v=is2ITtEGN-E |
| Димитри, благодаря ти за писаницата. Какъв кеф е човек да те слуша!!! Фотографията е чудесна, много мила картина /и историческа/. Заслужава си да бъде рамкирана, но печатът на "Сега" уврежда фигурката на момчето. Не може ли да я публикувате без да е маркирана така? Бъди здрав! Айсе, благодаря ти и на тебе!!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: widenow |
| И да си издигне Путин паметник, няма да е за дълго. Много бързо ще се забрави, че той в сравнение с 2000 година с пъти допринесе да се увеличи, и брутният продукт на страната, и покупателната способност на руснаците и, че върна Крим в Русия. Национализмът на руснаците като цяло е много по-дълбок от този на Путин и скоро на негово място ще дойде някой краен националист. И тогава на Путин ще му припомнят, че по негово време НАТО се придвижи до границите на РФ. Че ако беше поставил пръста си на „атомното” копче тогава, това нямаше как да стане. (Или защото НАТО щеше да си стои на задника, или защото в една радиоактивна пустиня, нямаше да има изобщо граници.) |
Не виждам смисъл да се обсъжда есето, виждам смисъл да се замисли човек над него... Генек, Много точно! И важѝ за всички есета на ДИ! ДИ  ! |
Заслужава си да бъде рамкирана, но печатът на "Сега" уврежда фигурката на момчето. Не може ли да я публикувате без да е маркирана така? Ами някой забогатее от нея. А пък ако е и бългрин освен това. Мани, мани. |
| Имало едно време един преводач, който превел името на Жана Д'арк като Иванка Даракчийска. Иначе за есето благодаря много, г-н Иванов. Някакси тоя път ме "хвана" за гърлото. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Заслужава си да бъде рамкирана, но печатът на "Сега" уврежда фигурката на момчето. Не може ли да я публикувате без да е маркирана така? Ами някой забогатее от нея. А пък ако е и бългрин освен това. Мани, мани. Да, аз лично бих забогатял, ако притежавах снимката с добро качество. Има настроение, много е хубава. Дейсвителност, която никога няма да се върне. Действа ми емоционално и много носталгично. Сигурно е от годините.... |
Катуница идва от катун. ... На другия ден жените понесоха при циганите сахани, менци, тепсии, връшници за пирустии, а циганите си знаеха работата. Пирустия идва от пиростия. На другия ден, Вознесение Христово, цял град празнуваме вознесението на кир Михалаки. Едни приказваха, че видели как ангелите метнали на шията му верига и на главата му положили венец - нажежена перостия... Ала в интернет не ще прочетете кой, кой, кой направи първия световен кинофестивал и лансира неореализма в противовес на захаросания холивудски оптимизъм. Интернет не ви казва, затова аз ще ви го кажа: "Дучето". Бенито Мусолини. Кхъм... Да не подценяваме колективното знание. Интернет знае и това, което не знае, че не знае. Ако питаме и в отговор получаваме "Четиридесет и две", ще трябва да обмислим отговора, а и въпроса. The first true film festival came into being as a direct result of Italian dictator Benito Mussolini's (1883–1945) enthusiasm for motion pictures as a tool for political public relations and propaganda. Eager to spur the development of state-run Italian cinema in the face of competition from Hollywood and elsewhere, he spent lavishly to build up the native film industry while imposing heavy taxation on the dubbing of foreign-language movies, thus hampering their distribution and exhibition. Among the cultural projects he chose to support through his Ministry of Information was the already existing Venice Biennial Exhibition of Italian Art, which gave birth to the International Exhibition of Cinematographic Art in August 1932 as part of an effort to make the Biennial more varied and multidisciplinary in content. The first cinema program commenced with the premiere of the horror classic Dr. Jekyll and Mr. Hyde (Rouben Mamoulian, 1931) and included twenty-four other entries from seven countries. http://www.filmreference.com/encyclopedia/Criticism-Ideology/Festivals-HISTORY-OF-FILM-FESTIVALS.html или Венецианский кинофестиваль - это старейший киносмотр планеты, впервые проведённый в 1932 году по личной инициативе тогдашнего диктатора Италии Бенито Муссолини. Считается «отдушиной» для всех ненавистников Голливуда. Традиционные американские кинематографисты не являются там желанными гостями. Кинокритики иронично замечали, что хэппи-энд воспринимается в Венеции как богохульство. На фестивале не приветствуются излюбленные приёмы и штампы американского кино. По негласной традиции, победитель Венецианского кинофестиваля должен сказать в адрес Голливуда какую-нибудь язвительную гадость. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8C | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: майор Цепеняков |
| Слагаше баба пиростията на огъня в двора рано сутрин, отгоре поставяше сача, намазваше с парцалче, напоено с мас и внимателно изливаше отгоре смес за катми. Като стане катмата готова от едната страна, ловко я обръщаше от другата страна. Готовите катми се нареждаха една върз друга в тавичка, мажеха се с краве масло и върху тях се слагаше по желание сирене, сладко, конфитюр, мармалад, медец. За пиене - кафе или топло мляко с какао или липов чай от липата пред двора. Може и айран, може и бистра водица от чешмата. И с боза става. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
| Много свежо, Джимо! Зад статията личи бодър дух и оптимизъм! И пак е пролет и пак ще има кой да пасе гъските! Снимката е уникална, вехта, но пълна с живот. |