Референдумът
Отиди на страница:
| Въпросите са ужасно формулирани, не решават нищо и най-много да загробят и малкото добри неща в изборната ни система. Първият въпрос за мажоритарната система е доста некоректно формулиран и с явната цел да се въведе чиста мажоритарна система за значителен брой депутати, което е ужасна идея и противно на пропагандата не води до гласуване за личности, а точно обратното. При мажоритарната система се гласува за партии в много по-голяма степен, отколкото при пропорциалната с нисък преференциален праг. Най-доброто, което може да се направи, е пропорционална система с възможност за пълно преподреждане на листите и нисък праг за избиране. Така вече наистина ще се гласува за личности и ще могат неприемливите кандидати да не бъдат избирани (както стана с Кунева). Държавата само ще се мафиотизира повече от такава промяна и много ме е страх, че дори референдумът да няма активност, пак ще се гласуват промените чрез измиване на ръцете с "волята на народа" Задължителното гласуване няма как да бъде наложено със санкции. Безсмислено и непромянещо нищо, прави се с идеята да се намали тежестта на БСП и ДПС, но за щастие БСП си умира от естествени процеси и няма нужда от допълнителна помощ. Единствено ще се затвърди статуквото чрез вдигане на прага за участие във властта. Онлайн гласуването според мен е вратичка за контролирания вот след бъщетото въвеждане на машинно гласуване (или цели да го обезсмисли). Единствено машинното гласуване гарантира анонимността и не позволява нарушаването на контролиран вот като при сегашната отвратителна система с хариени бюлетини и "индиански нишки". Да не говорим, че значително би се вдигнала избирателната активност, тъй като тя в момента е ниска и включително заради бюрократичните процедури за гласуване за хората, живеещи не на постоянния си адрес. Този референдум, с така зададените въпроси, само отдалечава България от поетия прав път, който е машинно гласуване, гарантиране на тайната на вота и пропорционална система с преференции. Противно на разпространеното виждане, сегашната система с хартиени бюлетини е отвратителна и изобщо не гарантира тайната на вота. Целта на референдумът е първосигнално да се гласува с "да". За жалост това само ще отдалечи България от нормалността, към която вървеше (поне за кратко). | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Pstr |
| Една статия по темата на обичания от мен Иво Христов, която съм пропуснал. Дъвката, наречена „референдум“ Налице е мъртвешка симбиоза между користна управляваща върхушка и деградирало население, които нямат интерес от пряко управление iNEWS, доц. д-р Иво Христов | 23.05.2015 | 10:49 С настоящия текст си давам сметка, че ще засегна една от "свещените крави" в българското обществено мнение – идеята за "народовластието" като контрапункт на сега властващата олигархическо-криминална върхушка. Съществува устойчиво убеждение, че ако се намерят някакви чудодейни технически механизми, които да осигурят действителна власт на "народа", това автоматически ще произведе съвършено друго социално качество на нашия живот. Очевидно първа индикация за явен социален инфантилизъм на едно общество е яростното рвение да се опитваш да решаваш сложни проблеми с привидно изглеждащи ефикасни прости решения. Това е широко разпространено у нас. Съществуват устойчиви представи у мнозина наши сънародници, че фундаменталната причина за тежкия им хал са или т.нар."политици” , или избирателната система, или броят на депутатите, или партийните субсидии, или правомощията на президента, или съдебната система, или най-сетне: целият конституционен дизайн, нищо че не са прочели и ред от Конституцията. Звучи омайно сладко: с един замах сменяш Конституцията и с това отменяш земното притегляне. Това е отчаяната неграмотна безпътица на народ, лишен от елементарно разбиране за базисните условия на собственото си съществуване, нямащи никакво отношение към каквито и да било конституционни регламенти. България се срива обратно в бездните на демодернизацията с всички произтичащи от това глобални социални ефекти, водещи до вторична архаизация на социалните връзки, деинтелектуализация и цялостно разкъсване на социалната тъкан до ниво примитивно ежедневно оцеляване. Атомизацията на "обществото” го лишава от възможността за каквото и да е било задружно промислено колективно действие, което го прави лесна плячка за различни политически хиени. Затова и т. нар. български социални "протести” са реактивни, а не активни. Някой хвърля топката и тя само отскача по предзададена траектория… Такава е и съдбата на широко разпространеното клише "референдумът като тотален "изправител недъзите на обществото", ако ни е позволено да перифразираме прочутите Ботеви думи. Оттук цялата обилно разпространена псевдодемократическа пяна, която ни убеждава напоително, че това е единственото средство, което ще отмени земното притегляне и в резултат ние ще пърхаме като свободни гълъбици в наново открития демократически "рай". Всъщност става дума за перфидна комбинация между манипулация и тежка обществена и политическа инфантилност на огромна част от нещото, носещо техническото наименование "електорат". По същество става дума за тежък политически проблем, който се подменя с приказки за чудодейна технология, която ще ни "оправи". Бързам веднага да кажа, че това е същностният проблем, другите привидно видими – технически, юридически, организационни проблеми, са само с външен и несъществен характер. Основният проблем пред провеждането на референдум е, че един по същество политически проблем се представя като технически проблем, а посредством техническия проблем се прикрива нежеланието да бъде решен основополагащият политически проблем. Кой е политическият проблем? Политическият проблем се свежда до това, че нито управляващата у нас олигархическа върхушка, нито голяма част от това, което е наречено "електорат" нямат никакъв интерес от пряка демокрация, реализирана чрез механизмите на прякото допитване до народа. Тъй като тази теза не може да бъде заявена в прав текст, поради съображения от политическа коректност и свързаното с нея политическо лицемерие и демагогия, на преден план се изтъкват технически аргументи, които следва да прикрият липсата на интерес от реално функциониране на пряка демокрация у нас. Второ, една значителна част от "електората", който е на хранилка и е в тежки икономически, политически и чисто силови зависимости от управляващата върхушка, също няма интерес и ресурс, вкл. интелектуален, за реално участие в механизмите на пряката демокрация. Той не може да формулира интерес, различен от този на неговите олигархически ментори, да го операционализира на ниво политическа и управленска визия и да го "износи" чрез процедурите на пряката демокрация. Следователно, той е заинтересуван от статута си на обект, а не на субект на властово въздействие, който пряко противоречи въобще на замисъла за т.нар. "пряка" демокрация. Следователно налице е мъртвешка симбиоза между користна управляваща върхушка и деградирало население, всеки от които - на свое собствено основание, нямат интерес от пряко управление. Кой има интерес от пряка демокрация у нас? Това е все по-закърняващата група на икономически, технически, хуманитарно и управленски еманципирали се специалисти, както и хора с относителна икономическа автономия, доколкото това е възможно у нас при сегашните условия, т.е. това е нещото, което мнозина папагалски наричат "средна" класа. Това са хора, които притежават относителен образователен, интелектуален, технически и донякъде относителен политически капацитет за износване и отстояване на интереси, вкл. и по пътя на пряката демокрация. Кои са обаче проблемите пред нея? Първо, това е само относително обща група, погледната отгоре и отвън: но практически тя е силно фрагментаризирана, без спояващ общ интерес и е неспособна да износи задружно обща политическа битка. Същевременно чисто количествено тя е относително малцинство в електоралното манипулируемо море. Второ, тя е географски, професионално, ценностно и ментално разпокъсана, както вътре в страната, така и в чужбина. Прочее това е групата, която има най-големи шансове за професионална реализация в чужбина, което е причина голяма част от нея да емигрира и да не се свързва повече с проблемите на страната. Това обратно води до намаляване на критическата компетентна маса вътре в България и до засилване още повече на тежестта на олигархическата и маргинализираната групи в социалната структура на страната. Трето, тя е политически инфантилна (въпреки относителната си тясна специализация и грамотност). Особено в технократската си част тя не разбира спецификата на политическото и често привижда и редуцира ред политически, властови и управленски проблеми до такива с "технологичен" характер, търсейки познатото й техническо решение. Но ако ми е позволено да перифразирам – политиката не е технология, не се свежда до нея и не се решава с технически средства. Технологията помага, но не подменя политическото. Това означава, че създадената в рамките на последните 25 години управленска и властова матрица, по определение няма да допусне големи неконтролирани групи от хора да участват и да налагат независими свои интреси в политическия процес. Задачата е точно обратната: тези хора да бъдат изолирани, отстранени, маргинализирани и дресирани с целия спектър от средства, с които "матрицата" разполага. Следователно, ако трябва да бъдем честни трябва ясно да се каже, че опитите за промяна на който и да е било елемент от системата неминуемо преминават през промяна на ЦЯЛАТА система. А опитите промяната да се редуцира до промяна на отделни елементи на системата, съзнателно или не, означават ОТКАЗ от реална промяна на системното статукво, което се подменя с "имитация на бурна дейност при фактическо бездействие". Изкушавам се да допълня констатациите на И.Хр. с моя лична, не по-малко песимистична - промяна на ЦЯЛАТА система е невъзможна в една отделно взета страна, особено, когато тази страна е БЪлгария. |
| Междувременно, следейки пърформънсите на обичния ни Плезидент, ми хрумна, че едва ли има по-убедителен аргумент колко нелепи са очакванията, дето с едни мажоритарни избори вместо партийни кандидатури ще избираме личности. Егати личността, а ? |
| О-о, колко мило, че можем да се запознаем с поредната ерупция на Иво Христов. Този човек така мрази България и българите, че чак се задушава. Иначе Русия обича и възхвалява. За Турция също имаше възторжен пътепис. Там беше избрал да види "добрите" им страни. Докато в България всичко и винаги е лошо. То, поне да имаше грамотен опит за анализ на явленията, но не би. Голо плюване и безсмислици. Безсмислица 1: явен социален инфантилизъм на едно общество е яростното рвение да се опитваш да решаваш сложни проблеми с привидно изглеждащи ефикасни прости решения Изразът "социален инфантилизъм на едно общество" е безсмислен и стои абсурдно в устата на човек, който се представя за учен. Тъй като е стъдържателно празен, този израз има смисъл само в посока обида към обществото. А търсенето на прости решения е универсален закон и точно така се решават проблемите. А вярната алтернатива не е посочена. Остава голият опит за подигравка. Глупост 2: Това е отчаяната неграмотна безпътица на народ, лишен от елементарно разбиране за базисните условия на собственото си съществуване, нямащи никакво отношение към каквито и да било конституционни регламенти. ...неграмотен народа, и най-елементарното нещо си не разбирал, и ни един ред от конституцията не е чел...народа... Този Иво Христов е сякаш с биполярно разтройство. КАто венцехвали Русия е в еуфория, а като говори за България - в тежка депресия. Лъжа: България се срива обратно в бездните на демодернизацията Безмислица: вторична архаизация на социалните връзки Безмислица и лъжа: деинтелектуализация и цялостно разкъсване на социалната тъкан Глуповата наукообразност с цел тежки внушения, че България е ЗЛЕ и само ще става по-зле... |
тежка обществена и политическа инфантилност на огромна част от нещото, носещо техническото наименование "електорат". Дали е добре този човек? Според мен не... една значителна част от "електората", който е на хранилка и е в тежки икономически, политически и чисто силови зависимости от управляващата върхушка Значителна част от електората бил на хранилка...  налице е мъртвешка симбиоза между користна управляваща върхушка и деградирало население деградирало население... ? и то - "значителна част от електората" тсссс | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: дъртреалист |
няма да допусне големи неконтролирани групи от хора да участват и да налагат независими свои интреси в политическия процес. Да, тука има логика. Но това, че олигархията искала нещо не задължава обществото да го изпълнява автоматично. ТРЯБВА да има противопоставяне, защото така функционира съвременния свят, в тази динамика израства онова, което наричаме гражданско общество. Разпределението на властта между олигархия и общество е в динамично равновесие. И който вещае безсилие на обществото в тази борба - просто обслужва олигархията. И финалния щрих: опитите за промяна на който и да е било елемент от системата неминуемо преминават през промяна на ЦЯЛАТА система. ... значи е невъзможно умирайте, българи ... |
Дали е добре този човек? Според мен не... Всички интервюта на Иво Христов са всъщност едно интервю с различни думи. Съжалявам го за цялата наукообразност, с която се опитва да замаскира липсата на смисъл в изказванията си. Очевидно не е добра, страда от комплекси и чувство за недооцененост, като изглежда не може да разбере, че не се е реализирал не заради българското общество, а заради личните си (интелектуални) качества. |
тежки внушения, че България е ЗЛЕ и само ще става по-зле... Еми лъже, разбира се. Пред настъпващото всенародно щастие??? |
„…Има едно страшно дебилизиране на публичната среда, просто вдъхновено малоумие, някаква ширпотребна веселба със словото, някаква проституция на думите, на образите, някаква клозетност на въображението, нещо невъобразимо пошло, което става ежедневна храна, насъщен хляб" Д-р Николай Михайлов пред бтв. Това специално за дъртия. |