Истината за храната през социализма
Отиди на страница:
| valeri59 01 Сеп 2015 12:38 Имал съм възможност преди години да се срещам и говоря с такива като тебе оттатък Желязната завеса. Твоят случай е по различен. Ти си от тези обидени,прокудени младежи,"неоснователно" обвинени заради едни дънки и корекомски дрънкулки като идеологически врагове. Ти си обиден на онази власт,че не са оценили твоите възможности, като пионер,комсомолец, верен с идеите си към Партията като един достоен борец на победата на световния социализъм. И все още в писанията ти се усеща това. |
Това не е от тогава. Това е от СЕГА! Именно, именно, затова обръщам внимание на другаря Пъстър, че артикулирайки на храната през соца реално работи срещу нашите евротлантически ценности и запада. Хората сега казват с почуда и даже ужас: "Ако съм мислил, че ще ядем такива боклуци", "Не съм и предполагал, че ще дойде време много хора да се изхранват от кофите с боклук". Относно Русия Пъстрия отново е пълен марул. Там и сега са запазени бонусите от соца, евтина храна и почивни станции от предприятието. Мащабната програма на Путин за предоставяне на безплатни нови жилища за млади семейства дава резултат и прирастът вече е положителен. Да не сравняваме с нещастната ни България. Това е и първа предпоставка за връщане на богатите руснаци от "запада" с парите си и ще даде силен икономически тласък. Там парите ще се увеличават а на запад ще намалят. Мислете малко като пишете, не сте на партийно събрание. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
Изглежда всяко обобщение в тази тема ще бъде невярно. Това че много тук ще си спомнят за един продукт с постоянно присъствие в магазина, който им се е услаждал, не значи че обобщението е невярно, а по-скоро го потвърждава. П.П. Байдъуей, онова червено пюро в бурканче, на което пишеше Лютеница, е много далеч от моите представи за Лютеница. Но това си е въпрос на вкус. |
И не помня някога да съм влизал в магазин и да е нямало лютеница, нито пък да е имало опашки за лютеница. Ами щото никой не я купуваше. Хората си правеха лютеница у дома, на двора, че даже и на улицата. А как се правеше лютеницата в "заводски" условия по времето на социализЪма съм виждал с очите си и не препоръчвам на никой такава гледка. |
| Няма как да не асоциирам тази препирня с казармата. Добре помня как скърцахме със зъби,когато трябваше да се острижем 'нула номер', колко мразехме казармените порядки, устава, строевата подготовка, тъпите фатмаци и офицери, мръсотията, издевателствата и какво ли не още. Как от преди клетвата започвахме да броим дните до "УВО".... А само след няколко години започваме да сиспомняме едва ли не с умиление за една или друга казармена простотия. Събираме се, разказваме ги, хвалим се, тупаме се по рамената и жените ни остават с убеждение, че това са били най-хубавите мигове в живота ни. Та, и тук наблюдавам подобен ефект. Съжалявам, Миранда, но няма да повярвам, че тогава си харесвала виетнамско кафе или си хапвала с удоволствие соеви бонбони. Или кафе "Инка" и .... да не изборявам. |
Сега такава лютеница (да не е сгъстявана с нишестве) просто няма. Ох, и салцата вече я няма. Онази салца, като я загребваха с дървената лопатка/шпакла/ и я пльоснат на амбалажната хартия и след това на кантара.Та със същия инструмент пък после пак хартия -кантар си купуваше шипковия мармалад/м-м-м вкусотия - истински шипки,даже и власинките им се усещаха/ Имаше и мармалад от ябълки,ама него го режеха с нож, щото беше на калъпи Ох, ама вкусна беше тази салца. И мармалада от шипки. После с пръсти и език ги облизваше от хартията.  А е сега се надсмивайте и подигравайте на онези,които тогава са били деца и между игрите са ръфали филии намазани с мас и поръсени с червен пипер,противопоставяйки ги на другите,които сред същите деца през това време са ръвали фили от бял хляб намазани с масло и отгоре или захар или конфитюр | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: oldboy |
Тоз ,който ти е разправял за клисавия хляб и бирата на парцали E как да не бе на парцали,а и какви парцали бяха.Нали си спомняш как се пазаруваше бира 87-88-89-а.Аз си купувах Gold fassl!A на ъгъла Толбухин-Благоев и по-точно от страната на Толбухин имаше магазинче Деликатес,от там си купувах вкусотии.По сесийно време като ни писнеше от учене към 3-4 сутринта се събирахме колеги на агнешка дроб-чорба в Плиска.Най-вкусната във Варна!  |
онова червено пюро в бурканче, на което пишеше Лютеница, е много далеч от моите представи за Лютеница. Но това си е въпрос на вкус. Прав си, въпрос на вкус е и затова няма да споря, но в примера по-горе съм посочил изрично кое прави нявгашната купешка лютеница по-добра от сегашната такава - че не беше сгъстявана с нишесте. Легенди за това, че ако човек види как се произвежда една или друга храна никога няма да я вкуси, има в изобилие. В съвременността като че ли най-масова гадост е онази "розова слуз", от която правят повечето колбаси. ПП. Ще споделиш ли каква е твоята рецепта за лютеница ? Питам сериозно, другата седмица мисля да се захващам. |
Сега такава лютеница (да не е сгъстявана с нишестве) просто няма. Не е вярно, сега има много по-хубави лютеници. Тогавашните купешки не струваха, затова повечето семейства всяка есен си приготвяха домашна. Е, за пловдивските калдъръм-кибар-кокони не съм сигурен дали са си цапали кунките с таквиз низменни неща. Пробвай например тия:   |
Не е вярно, сега има много по-хубави лютеници. И в изброяването на съставките им не влиза някакво нишесте или закодирано - Е1442 ? Я провери ... |
Тогавашните купешки не струваха, затова повечето семейства всяка есен си приготвяха домашна. И сигурно по същата причина препоръчаната от теб "велика" се води и тя домашна ? |
| Имат много подробни етикети и никакво нишесте или модифицирана скорбяла не присъства там. Пълно е с мнения за тях в интернет (виж примерно тук http://www.kldn.net/?p=610 ), както и за други добри лютеници. Но тези двете лично съм ги пробвал много пъти. "Въпреки лошите времена високото качество има доста ценители", отчита Митко Димитров, собственик на фирма "Митак" - с. Ястребово, Стара Загора, която произвежда лютеница Marco. "Нямаме възможност за голям рекламен бюджет. Информацията за нашите продукти се предава главно от уста на уста. Продуктът ни не е толкова скъп, но веригите го правят скъп, защото е качествен и се търси. Търговците си слагат висока надценка и килограмът достига до 7 лв. в магазина. Тогава човек се чуди дали да си купи лютеница или месо. Но е факт, че продажбите ни растат", обяснява Димитров. Компанията предлага три вида лютеница – македонска, стандартна едро смляна и пикантна пасирана. "Тайната е в постоянно високото качество – от 1 януари до 31 декември то е едно и също. Големите вериги искат цена, цена и пак цена. Ако се увлечеш, няма да можеш да спреш – все ще има някой, който да предложи с 5 стотинки по-малко. При толкова много предложения за лютеница единственото, което ти остава, е да се наложиш с качество - без Е-та, без нишестета. Още повече че няма лаборатория, която да може да каже какъв е процентът на нишестето. Затова ние продаваме само във високия сегмент. Наясно сме, че влезеш ли в ниския – това е война без победители", обобщава политиката на фирмата Димитров. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
Сега такава лютеница (да не е сгъстявана с нишестве) просто няма. Младостта те е заблуждавала, Калки... и тогава и сега... Отвори - за съжаление не съм си на компа - БДС-8277:1970/ публикуван на 01.01.1970г. и ще видиш какво се е слагало освен нишестето... и картофи... и... Пустата му младост... всичко тогава беше хубаво  |
oldboy 01 Сеп 2015 13:21 Мнения: 275 От: Bhutan Дрън,дрън,ярина! Няма ли да престанете с глупостите! Срещал се бил с такива като мен? „Обиден“, „идеологически“, „не оценен“....Що не предстанете да прехвърляте своите терзания на останалите нормални хора. Бил съм обикновен отличник в математическа гимназия,с малко по– буйна глава и захранен с „мечти“ за дънки ,магнитофони, кока кола и други глезотии, но родил се в бедно семейство. И съм търсел начин как да си ги набавя тези глезотии. Не съм бил активен „общественик“ за разлика от вас(даже и на екскурзия в СССР не съм бил) . Обикновен хаймана от краен квартал. Не ми приписвай „защита на комунизАм,социализАм и други изми. Но когато пишете лъжи и измислици, съм длъжен като нормален и почтен човек да ви изобличававамЗащото помня. Малко,но и аз съм живял в тази страна. |
| Та нали за ранътъ е темата . Аз съм си мръвкар, спомените ми от тогава преди да се прочуе Прекрасния свинар/да не се бърка с "Прекрасната свинарка"/ Гергиту. Ми то тогава месарниците светеха от чистота. Не че са били празни. Напротив. Тавите пълни със всякакво месо.Квото си пожелаеш. Свинско,телешко,агнешко даже и говеждо. И без опашки. На ченгелите в месарницата окачени половинки животински трупове след клане и месаря само те пита:" Другарке, от коя част да ви отрежа? Агнешко пускаха по всяко време, не само за Първи и 24 Май/ имаше и за Великден и за Герьовден/. Пържоли/сега им викат котлети/ имаше по всеко време.Не само за нова година както сега. И месото едно пресно,пресно .Даже и и аржентинското бизонско, дето се водеше телешко/вече понятие говеждо изчезна от номенклатурата/,беше едно свежо,свежно . И каймата пред теб я смилат, после те питат имаш ли куче вкъщи, или да изхвърлят кокала. После се оказва,че кокалът е бил 15-20% в платения килограм месо. И немаше опашки за месо още преди да отворят месарницата. Напротив, отворят я и месарят стои отвън и кани клиенти. А вътре тавите пълни със всякакво месо.... Ех, как да не благославяш времето на победилия,зрял социализъм. Всичко беше в името на човека, всичко за благото на човека. Е, не доживяхме комунизма "на всекиму според потребностите " Поне на нас в детската градина ни казваха,че трябва да сме щастливи,защото ще живеем при комунизма. И бяхме щастливи и растяхме с надежда.. Благодарни сме на партията, че пораснахме. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: oldboy |
Дори единственото виетнамско кафе, което имаше по магазините беше по-добро от много от сегашните квалитетни уж. Е-е-е, чак пък... Днешната "Нова Бразилия" го напомня донякъде, но е по-силна. |