Тема за физиците теоретици
Отиди на страница:
| За мен, с въвеждането на близки до светлинната скорости, нещата се усложняват. Какво вижда буболечката във всяка картинка е също плод на вторична интерпретация, защото в единия случай, картинка 1, бубата се плаши, но във втория случай -картинка 2 , честотата на отразената от нита светлина се повишава дотолкова, че излиза извън детектируемия от бубата диапазон на възприемане и тя не се плаши. Ако честно, , бубата изобщо не вижда доколко нитът се е свил, защото го гледа фронтално като копче, което идва и се уголемява в диаметър и не вижда стеблото му.Не знам как ще е спрямо мъжа на бубата, който гледа отстрани и в разрез всичко, ако е застанал там. Все пак, предпочитам той да е в дупката, а тя да гледа. Нали тя е избрана да завърши експеримента. Парадоксът си съществува, но за мъжа на бубата, защото той вижда отстрани движението на обектите - дупка и нит. Мен пък ме интересува с каква скорост се срещат дупката и нита, ако и двата обекта се движат с 0.9999999999...оо С. Според релативизма с С, нали, а не с 2С , щото Айщайн е забранил. |
Парадоксът си съществува, но за мъжа на бубата, защото той вижда отстрани движението на обектите - дупка и нит. А какъв е всъщност парадоксът? Кое е парадоксалното в това, което вижда "мъжът на бубата"? |
| И аз съм лаик и любител, но ми е интересна тази тема. Искам да ми обясните една хипотетична ситуация: Космически кораб лети с близка до скоростта на светлината скорост спрямо Земята.Около Земята точно на пътя му е космическата станцията, която за експеримента е останала без ток и не излъчва нищо. Корабът може да промени траекторията си за малко по-малко от секунда. Точно две секунди преди сблъсъка кораба изпраща светлинен лъч към станцията. Въпросът е: Ще види ли корабът отразената светлина от станцията преди сблъсъкаи и ще може ли да го избегне? |
Космически кораб лети с близка до скоростта на светлината скорост спрямо Земята.Около Земята точно на пътя му е космическата станцията, която за експеримента е останала без ток и не излъчва нищо. Корабът може да промени траекторията си за малко по-малко от секунда. Точно две секунди преди сблъсъка кораба изпраща светлинен лъч към станцията. Въпросът е: Ще види ли корабът отразената светлина от станцията преди сблъсъкаи и ще може ли да го избегне? Бай Дан, тази задача се решава просто със основните училищни знания, например така: От гледна точка на кораба, станцията се движи към него със скорост, да я обозначим с v. Две секунди преди сблъсъка тази станция ще се намира на разстояние от кораба L=v.t=2.v (тя ще измине това разстояние със скорост v за 2 секунди по условие). Нека, както е по условие, когато дистанцията е равна на L (2 секунди преди сблъсъка), от кораба излъчват светлинен сигнал. Дoкато сигналът лети и изминава част от L, станцията се приближава и също изминава част от това разстояние. Ако до мястото на срещата на светлината и станцията измине време Т, ще имаме следното съотношение: L=v.T+c.T, тоест светлината ще достигне станцията за време T=L/(c+v)=2.v/(c+v) За още толкова време светлината ще се върне до кораба. От момента на излъчването до момента на регистрирането на светлината светлината е изтекло време 2.Т. За това време станцията е изминала път L'=2.T.v и ще и остане да измине до сблъсъка още L-L'=L-2.T.v=2.v(1-T), които тя ще измине за време T' = (L-L')/v = 2.(1-T). Ако заместим Т от по-горе, и имаме пред вид условието T' > 1 (корабът може да отреагира за секунда, тоест времето до сблъсъка трябва да е по-голямо от секунда) получаваме едно неравенство, в което участва скоростта v. T' = 2.(c-v)/(c+v) > 1 Решаването му ще ни покаже за какви скорости v на станцията (или на корабът от гледна точка на станцията) сблъскването може да бъде избегнато, и при какви скорости не може. Решението е: ако v < c/3, сблъсъкът може да бъде избегнат. |
| Таласъме, /във твоята формула едната 2 е две секунди а другата е коефициент - не е съсвсем коректна/ Проблемът според мен е в това, че отразената от станцията светлина ще се движи със същата скорост /по условие v е приблизително равна на с/. Според теорията, независимо къде е наблюдателят - в станцията или на кораба - светлината даваща информация за наближаващото тяло пристига със самото тяло. Сблъсъкът е неизбежен. Ако обаче скоростта на светлината не е константа и се сумира с тази на тялото от което е излъчена, сблъсъкът може да се избегне. Жалко, че подобен експеримент не може да се направи. коригирах се и аз бързах  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Бай Дан |
Таласъме, бързал си да ми отговориш и си допуснал грешка при заместванията във формулите /една двойка всъщност е разстояние от 2 светлинни секунди/. Двойката съм я взел от условието: две сегунди до сблъсъка със станцията, която по нашите обозначения се движи със скорост v, различна от скоростта на светлината (колкото и да е близка). Тоест не става дума за светлинни секунди., да бъдем коректни. Проблема според мен е в това, че отразената от станцията светлина ще се движи със същата скорост /по условие v е приблизително равна на с/. С каквато и скорост да се движи, изчисленията отчитат това. Както се видя от резултатът, сблъсък ще има ако скоростта на кораба/станцията v > c/3 Според теорията, независимо къде е наблюдателят - в станцията или на кораба - светлината даваща информация за наближаващото тяло пристига със самото тяло. Сблъсъкът е неизбежен. Ако обаче скоростта на светлината не е константа и се сумира с тази на тялото от което е излъчена, сблъсъкът може да се избегне. Как стигнахте до изводът, че според теорията трябва да е така? Аз използвам теорията по следният начин - и в системата на кораба, в която извършвам изчисленията, считам скоростта на светлината за същата константа, С, с която извършвам действията. Тоест полученият резултат е резултатът от теорията. Не разбирам за какви други резултати говорите. Резултатът ясно показва кога сблъсъкът е неизбежен и кога не - точно според теорията. Ако вие си мислите за скорост v > c/3, наистина сблъсъкът ще е неизбежен. При по-малки скорости не е така. Резултатът представлява решението в най-общ вид, валидно за всякакви скорости на сближаване. |
| Таласъме, По условие скоростта на движение е почти скоростта на светлината. Замести в твоята формула v=c и какво ще получиш? Нека да не са две светлинни секунди разстоянието между станцията и кораба, нека да са 10 - пак е същото положение информацията за наближаващото тяло пристига със самото тяло до наблюдателя независимо къде се намира той на двата обекта. Не знам какво да мисля за страничен наблюдател. |
| Хайде кажи наблюдателят на кораба колко време преди сблъсъка ще види станцията ако лети със скоростта на светлината? |
| Някой беше казал в тази или другата тема, че теорията на Айнщайн върши работа и е до толкова вярна, доколкото и тази на Нютон - в определени рамки. Познанието се развива и ще се появи и теория, която ще е по-вярна от тази на Айнщайн. Сигурен съм. |
По условие скоростта на движение е почти скоростта на светлината. Замести в твоята формула v=c и какво ще получиш? Това "почти" аз съм го взел пред вид, използвайки различни обозначения. Което придава общност на резултата. Ако за вас "почти" означава v >= c/3, корабът и станцията ще се сблъскат неизбежно. Но за някой, за който то означава v < c/3, такъв сблъсък няма да има. Решението ми включва всички нюанси на "почти", които могат да ви хрумнат  Фрмулата е за това в общ вид, всеки да замести своята версия на "почти" в нея и да получи каквото му трябва. |
Хайде кажи наблюдателят на кораба колко време преди сблъсъка ще види станцията ако лети със скоростта на светлината? Формулата за T' от моят основен постинг: замествате там скоростта на кораба каквато ви трябва и смятате. |
| Още по идеализиран вариант на тази задача. Едно огледало лети към нас със скоростта на светлината. Светваме с прожектор към него. Ще видим ли отразената от него светлина преди то да ни достигне? Без значение на какво разстояние се намира това огледало от нас. |
| Дали въобще светлината ше се отрази от това огледало? Т. е. отразеният лъч ще измине ли някакво разстояние спрямо огледалото в наша посока? |
| Огледалото се превръща в абсолютно черно тяло. Само дето никой няма да може да регистрира това, преди огледалото да го лупне по главата... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Караконджулос Керестеас |
Едно огледало лети към нас със скоростта на светлината. Нищо с ненулева маса в покой не може да лети със скоростта на светлината във вакуум, може да се приближава до тази скорост. |
Още по идеализиран вариант на тази задача. Едно огледало лети към нас със скоростта на светлината. Светваме с прожектор към него. Ще видим ли отразената от него светлина преди то да ни достигне? Без значение на какво разстояние се намира това огледало от нас. Задачата не се отличава от тази със станцията. Дали ще получим сигнала отразен от станция или от огледало, няма значение. Единствената разлика е в коефициента на отражение, огледалото ще върне повече светлина. |
Манрико, Караконджуле, съгласен.  А допустимо ли е едно тяло да лети в орбита около дадена точка с линейна скорост половината от тази на светлината /огледалото/ и наблюдателят да е на същата орбита, със същата скорост, но в обратна посока? Гаворя за идеализиран вариант. |
А допустимо ли е едно тяло да лети в орбита около дадена точка с линейна скорост половината от тази на светлината /огледалото/ и наблюдателят да е на същата орбита, със същата скорост, но в обратна посока? Гаворя за идеализиран вариант. Допустимо е. Дори може да лети с повече от половината, например с 99% от скоростта на светлината в едната посока едното тяло, и с такава скорост наблюдател в другата посока, всичко това в отправната система на геометричният център. |