Истината за тоалетната хартия и книгите през социализма
Отиди на страница:
| Темата за истината за храната през социализма се оказа дълга http://www.segabg.com/replies.php?id=263222&p=1 но и аз имам какво да кажа по нея. Но няма да се изкажа по нея, а ще припомня за книгите при комунизма, след като набързо премина през въпроса за тоалетнта хартия. Преди всичко искам да кажа, че по времето на комунизма тоалетна хартия все пак имаше. Да, беше малко дефицитна, но все пак я имаше. Което не може хич да се каже за времето, преди комунизма. Т.е. преди 44та. Когато нямаше не само тоалетна хартия, но нямаше и москвичи. Нещо повече - нужниците бяха дефицитни. Ето: На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”. Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”. Горният цитат не зная от къде е взет. Пропуснах да попитам тоя дето го публикува като коментар под една тема в blog.bg. Но пък баща ми е бил през 1940 година на 12 години и веднага го попитах него за всяко едно нещо по отделно дали е вярно. И той потвърди. Нека всеки от вас да направи собствена проверка по тия въпроси и да провери сам за себе си, дали нещата са стояли така преди да дойде в България комунизма, когато нямало било даже тоалетна хартия! Наскоро чух от някакво предаване по телевизията, как някой си направил сметка че през осемдесетте години гърците били живели два пъти по-добре от българите, а баща му му казал, че преди комунизма българите са живели четири пъти по-добре от гърците. Т.е. като вземем предвид гореизложените данни, гърците би трябвало да са умрели през тоя период, което се дължи именно на капитализма, а не на комунизма. Сега по въпроса за книгите по времето на соца и след това. По една случайност, първата частна книжарница в Северозападна България, съм чул че се води на името на баща ми. А и аз имам някакво участие в нея. Имам спомени и за книгите по времето на соца. Още през далечната 1980та съм си завирал редовно носа в Дом на книгата в Плевен. А така също и в много други книжарници в Берковица, Михайловград и София. Е, нямам претенциите, че съм видял повече от някои от вас - особено такива, дето са по-възрастни от мене (аз съм 67ми набор). И така, уважаеми, дръжте се здраво за клавиатурата, че може да паднете, особено ако не сте виждали книгите на соца! Пред себе си държа две книги, които са еталони-мярка. Мога да извадя още безброй. Първата се казва "Граф Монте Кристо", том първи, издадена през 1987ма, твърди корици, шита, почти 750 страници, цена 5,04 лв. Втората се казва Луиза Дьо Ла Валиер, том първи, издадена през 1991ва, меки корици, лепена, 380 страници, цена 18 лв. Сега, понеже се опитвам да бъда обективен, ще извадя няколко книги, както шити, така и лепени, от времето преди 90та и след това. Не си спомням точно, държавните издателства и печатници до кога точно действаха, макар и да им спираха постепенно кранчето. Някъде преди около десетина години сложиха ДДС и на книгите и цените им вече скочиха до небесата и станаха почти непродаваеми в България. Но какви са точно "пазарните" механизми, по които утрепаха пазара на книгите в България и принудиха хората да си продават личните библиотеки няма да коментирам. До ден днешен обаче си е голяма далавера, да купуваш книги втора употреба, издадени по времето на комунизма. Не само че са по качествени, но са и по-грамотно написани, без печатни грешки с кадърни преводачи и редактори - абе кво да говорим. Като цяло тенденцията е че книгите, издадени през соца са по-качествени и по-евтини. През соца има и лепени, но и те са така направени, че повечето са здрави, а пък евтини. И така ето някои книги, които са в ръцете ми: Петър Берон, "Живот ли бе да го опишеш" - втора част, твърди корици с много снимки, издадена 2004 година (след паричната реформа), 410страници, цена 15,90 - не е мръднала, но и не е четена много. Джек Лондон, "Сияйна зора" "Майкъл, братът на Джери", избр. произведения, том 4, твърди корици, издадена 1962г., 580 страници, цена 1,88 лв. - направена е на баница от четене, но няма откъснат лист. Агаджанян и Катков, "Резврви на нашия организъм", меки корици, издадена 1985 година, 160 страници, цена 0,82 лв. - направена е на баница от четене но няма отлепен лист. Марк Махлин, "Декоративно рибовъдство", меки корици, издадена 1980 година, 260 страници, цена 1,62 лв. - не е мръднала, въпреки че доста е четена. Кузмин и Рибанин, "Пойни и декоративни птици", меки корици, издадена 1976 година, 165 страници, цена 0,80 стотинки - почти разкъсана е, но няма паднал лист. Тая книга съм си я купил втора употреба и не знам през къде е преминала. Ян Козак, "На лов в тайгата", меки корици, издадена 1982 годин, 300 страници, цена 1,73 лв - книгата съм си я купил сам, четена е много, разпаднала се е на няколко части и явно е с по-лошо качество от повечето книги произведени през соца. Веселин Денков и Румяна Денкова, "Плодолечение и козметика", меки корици, издадена 1993 година, 350 страници, цена 35 лева - книгата е четена доста и не е мръднала. Колектив, "Билките във всеки дом", меки корици, издадена 1986 година, 225 страници с много илюстрации, цена цели 4,11 лв. - четена е бая но няма отлепен лист. Следва поредницата "Какво знаем за...", меки корици, голям формат: "Какво знаем за земноводните и влечугите", издадена 1985 година, 160 страници, цена 2,51 лв. - не е мръднала, четена е доста. "лицето на земята", издадена 1986 година, 135 страници, цена 1,54 лв. - не е мръднала но и почти не е четена. "птиците", издадена 1990 година, 200 страници, цена 4, 47 лв. - не е мръднала малко е четена. "формите и багрите в животинския свят", издадена 1993 година, 95 страници (цели), цена 45 лв. ( не е грешка и не се базикам) - книгата малко е четена, но се е разпаднала доста. "бозайници", издадена 1993 година, 175 страници, цена 55 лв. - доста е четена, но не е мръднала да се разлепва. Сега да кажем нещичко и за руските книги, дето се продаваха в България. Недопустимо е да ги пропуснем, защото бяха още по-качествени и още по-евтини. Книгите не бяха само томовете на Ленин. Имаше литература, дето за мене беше ценна и я нямаше на български. Ето няколко книжлета: "Африка, енциклопедическии справочник", голям формат, 670 страници, твърди корици, с много вискоко качество и много илюстрации, снимки, карти (това си е енциклопедия) , издадена 1987, цена 13 рубли и 20 копейки - не е мръднала. Жданов, "Аквариумньiе растения", твърди корици, 310 страници, цена 1 р. 80к. - не е мръднала а много е четена. Мичурин, сочинения, том первьiй, твърди корици, издадена 1948, 715 страници, цена 10 рубли Горните книги със сигурност са купени на доста по-ниска цена в лева. Конкретно "Аквариумньiе растения" лично си я купих от Дом на книгата и там се смяташе курса на рублата по-нискък от тоя на лева. А имаше май и допълнително намаление на цените. Сега да кажем и за някои негативи на продажбите на книги през комунизма. Имаше книги, които се търсеха, докарваха се в малък тираж и се продаваха под тезгяха. Приятелите на книжарите си взимаха по няколко броя, а за други нямаше. Но не с всички книги които бяха търсени беше така. Освен това търсените книги се докарваха постоянно и повечето хора, които имаха желание да си купуват книги си ги купуваха. Фактите са налице - през комунизма книгите в библиотеките на средностатистическото българско семейство се увеличаваха (за да има какво да продават после през демокрацията). Интересна беше и практиката да се продават задължително с търсените книги и произведения които не се търсят, защото набиваха яко комунизъм. Но това не създаваше особени проблеми, защото задължителните книги бяха още по-евтини, а като цяло цената пак идва много по-ниска от цената на книгата след падането на комунизма. Но! Книгите излезли през комунизма са именно документите и доказателствата, за качеството на комунистическото производство и неговата цена. Черно на бяло, широко разпространено във всички домашни библиотеки все още! Четете комунистическите книги и се образовайте, уважаеми! И най-вече гледайте цената на комунистическата мизерия! Не я продавайте на безценица, защото утре няма да ги имате и тия документи, които да ви ориентират, къде се намирате! Всъщност, когато комунизмът падна и ние нали сме книжарница, а баща ми беше се объркал нещо и взе та направи една чистка на библиотеката и продаде някои книги, дето му се видяха че само заемат място. Между тях бяха и Млада гвардия на Фадеев, и събраните съчинения на Георги Караславов. Но имаше и разни други франтифлюшки, криминалета и всякакъв чешит не само от комунистически писатели. Тогава той ме попита, да прегледам това което ще изхвърля, дали искам нещо да си остане. Аз казах че не искам, но по-късно като се зарових във все още останалите книжки си отбрах поне петдесет. Предполагам, че ще ви е интересно да научите, кои са те? За съжаление не си ги спомням всичките. Между тях беше "Морски труженици" на Виктор Юго, защото се дублира и в избраните произведения, дето ги имаме, но после видях, че преводът в книгата дето вече продадохме е по-хубав и съжалих. Книгите дето със сигурност ги помня са тия: Ленин, "Какво да се прави" Плеханов, "Ролята на личността в историят" Мао Дзе-Дун, "Относно практиката за връзката на познанието с практиката на знанието с действителността" - една малка брошурка с дълго заглавие Афанасиев, "Основи на марксистката философия" Джон Рид, "Десет дни, които разтърсиха света" Фридрих Енгелс, "Диалектика на природата" Също и споменатото по-горе произведение на Мичурин. Тези неща представляват безценни документи за базата на комунистическата идеология и със сигурност са много ценни. А ще стават и още по-ценни. През комунизмът не бяха. Караславов го продадохме та се не видя. Както и доста други неща. |
| В най-скоро време очаквам да се появи тема: "Истината за онова, дето го бършехме с тоалетната хартия, при социализма".     | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
най-скоро време очаквам да се появи тема: "Истината за онова, дето го бършехме с тоалетната хартия, при социализма". Дано да не съм те изненадал с тая тема, защото откликвам на молабата на Firmin в тема която и ти си участвал. Ето: Натисни тук |
Калки 05 Сеп 2015 10:20 В най-скоро време очаквам да се появи тема: "Истината за онова, дето го бършехме с тоалетната хартия, при социализма".  При постоянното наличие на вестник "Работническо дело"- голям формат,много страници и по евтин от тоалетната хартия, за какво ти е тя тогава? Клечиш,четеш и се и образоваш с лозунга "Икономиката - икономична" или рубриката: "Грам,стотинка,сантиметър"  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: oldboy |
При постоянното наличие на вестник "Работническо дело" Другарю, защо пропускаш Народен спорт, Народна младеж... и Народна армия? |
При постоянното наличие на вестник "Работническо дело"- голям формат,много страници и по евтин от тоалетната хартия, за какво ти е тя тогава? Клечиш,четеш и се и образоваш с лозунга "Икономиката - икомична" или рубриката: "Грам,стотинка,сантиметър" По тоя случай, че се сети за комунистическата преса, ме подсещаш за една огромна глупост дето направих по едно време. Бях си събрал списания космос. Не помня колко бяха но някъде между петдесет и сто парчета. И по едно време, взех та си изрязах някои статии и картинки от кориците, та си направих нещо като лексикон, където и до днес си събирам статии. Останалото изхвърлих. Де факто изхвърлих почти всичко. Сега ме е яд много. Е за утешение имам интернет, ама в него ги няма някои много ценни статии. В целия интернет ги нема и това е положението. Ето например сега ще ти кажа някои от тия дето съм ги запазил и ми ги намери. "Човекът-призрак", А. Долин "Загадъчните дълголетници", Магдалена Исаева Останаха ми обаче списанията "Природа и знание", дето също си ги събирах. След като падна комунизма също имам интересни списания и вестници. Повечето вестници, дето са интересни на днешно време са противници на днешната политическа система. Ха, добре че спомена за работническо дело - Строго секретно на Красимир Иванджийски редко го пропускам. А от другите бози, дето щъкат по разните му сергии, може да се отбере доста материал за тоалетна хартия. Ако обаче речеш, можеш да ползваш и рекламните брошурки на Била и Кауфланд. Има и много други. Мурзилката и Комсомолская правда от навремето пасти да яде пред тия бълвочи на псевдодемокрацията, която си е тоталитарен строй, със специфична пропаганда, съществена част от която е именно рекламата на стоки и марки. |
Другарю, защо пропускаш Народен спорт, Народна младеж... и Народна армия? Пропуснах и вестник "Старт", наистина. Такъв ценен спортен вестник на днешното време в България няма. Още не се е появил. Ще чакаме, един ден може и да се появи. |
oldboy, и тази тема ли искаш да бъде затворена? Е що да я затварят. Тоя дето го подкрепяш в безумен опит да се базикш с мене ич не може да ми застраши гледната точка. Камо ли да я опровергае по безспорен начин. Ако някой затвори тая тема, може да се изтълкува като опит да ме съсекат мене. Но пак ще се изложат. Безмислено е, както и да го погледнеш. Т.е. това което казваш е доста безсмислено. |
Много подвеждащо заглавие  Но ако си говорим за качество, най-добре да вземем за пример учебниците - те са направени така, че да не издържат цяла година, с цел да не могат да се ползват отново.. Освен това децата се учат да ги пазят, т.е. да не ги отварят много-много, да не ги изцапат нещо... |
Не подкрепям флудърите и спамърите в която и да е тема.bgman, нещо си се объркал, наборе Не подкрепям флудърите и спамърите в която и да е тема. Възможно е - извинявай! Помислих че искаш да кажеш, че администрацията на сегабг е от бивши в Работническо дело (аз не зная дали е или не е). Стават и недоразумения. |
Бях си събрал списания космос. Все още пазя накъде по тавани и мазета десетина годишнини на "Искатель". За в-к "Раб. дело" - още един пример, че куп неща бяха по-добри при соц-а. От "Дело" човек можеше (освен цитираните дейности) да си направи и шапка - много полезна за бояджийстване и разни други неща. Сега от таблоидите става шапка само за микроцефали ... |
ако си говорим за качество, най-добре да вземем за пример учебниците - те са направени така, че да не издържат цяла година, с цел да не могат да се ползват отново.. За това се грижат и автори, издатели и чиновници от МОН - всяка година има нов вариант на учебниците. |
Но ако си говорим за качество, най-добре да вземем за пример учебниците - те са направени така, че да не издържат цяла година, с цел да не могат да се ползват отново.. Освен това децата се учат да ги пазят, т.е. да не ги отварят много-много, да не ги изцапат нещо.. Спор няма, че целта е да се продават повече учебници и да се изкарват повече пари от учебници. И аз съм изкарал доста пари от учебници, защото ги продавах. Ако обаче само това беше номерът да се купуват повече учебници, нямаше да реализирам доста сериозни загуби от учебниците които не съм успял да продам. И затова по-късно ги продавах само с предваритенла поръчка. Става въпрос за това, че учебниците постоянно ги сменяват. Това е по-важния номер поради който се продаваха много учебници. Механизмът беше такъв - след като търговецът на едро, продаде учебниците си на търговците на дребно купува нови от печатниците. А печатниците се ориентират по това дали са свършили тиража, за да печатят още. Ако у крайния потребител или търговец на дребно остане излишна стока после никой не я иска, защото догодина тия учебници най-вероятно няма да се ползват. Точно тука има много сериозно място централното държавно планиране. Защото се знае колко са учениците, и може да се напечатят. Ама па целта при "пазарната" икономика, където търсенето определяло предлагането не е точно тая. А защо не е точно тая - защото не търсенето определя предлагането а държавата с налагането на това всяка година да има различни учебници, които всяка година да бъдат сменявани. Пазарна икономика - трънки и глогонки. Аз казвам така - щом ще се намесва държавата на пазара, така както се намесва с учебниците, нека да сметне, колко е нужно предварително. |
| Че по соца книгите бяха по-качествени едва ли някой, който има библиотека с книги, купувани тогава, ще отрече. Полиграфически - изрядно направени. Преводните - от майсторите в жанра /и нашия Джимо!/, като цена - еех... мечтии... А пък тези от руските книжарници, там и цената, и качеството бяха намбър 1. Помня, че си купих два тома Световна митология - невероятно качество, илюстрации, въобще всичко, цената, вече не помня, но според сегашните стандарти - за без пари. Голяма част от книгите ми на английски пак бяха от руските книжарници - да спомена Сонетите на Шекспир - на луксозна хартия, а като притурка - преводи от най-великите руски поети. Оня ден по какъв повод не знам /щото турски сериали не гледам/, ама покрай оня много популярен филм за Сюлейман Великолепни се сетих, че имам книгата "Роксолана", та я извадих да препрочета - издателство Радуга и Отечествен фронт, луксозна подвързия твърди корици, страници 560, отпечатана в СССР, тираж 20000, цена - 2.85, година - 1987. Ми както се казва - no comment.... |
Белкис Будур 05 Сеп 2015 12:15 При постоянното наличие на вестник "Работническо дело" Другарю, защо пропускаш Народен спорт, Народна младеж... и Народна армия? Другарко Будур  не пропускам.Или ако пропускам то е под благовидния претекст да спестя логореятя си за младите форумци.Иначе опашките преди зори пред "реповете" "/Разпространение на ежедневния печат"/ и будките бяха шарени по възраст. И от млади и от стари . Най вече за "Народен спорт"/три пъти седмично/ Той свършваше първи, после "Труд", после "Народна младеж"... "Раб.дело", "Народна армия","Кооперативно село" си имаха задължителни абонаменти по месторабота, но винаги оставаха и след следобедните издания като "Стършел"",Отечествен фронт""Вечерни новини". Иначе по лятното море /актуален и днес сезон/ опашките за вестници бяха всеки ден по времето за следобедна дрямка.Щото Софията далече и пресата пристигаше с най ранните влакове. Дето тук един изброи само две опашки,които преживял и съществуващи при соца. Втората му била, като се редил за тоник на морето Боже-е-е ми тоз културен, начетен мъж, не се ли е редил тогава поне ката ден на будка за вестници след обяд край морето тогава? /Хаде,други опашки през соца не виждал и не познавал .Нека да му е простено /Говорим за опашки за централната преса. Иначе регионалната, местните стенвестници/като радиоточките/ си бяха за регионална консумация целогодишно с препечат от вестникарската централна гвардия водена от Георги Боков./рез 1946 г. постъпва на работа в редакцията на вестник „Работническо дело“. От 1951 г. е отговорен секретар, а по-късно и заместник-главен редактор. От 1958 до 1976 г. е главен редактор на вестника. Оглавява информационната агенция „София прес“ (1975). Дългогодишен председател на Съюза на българските журналисти./ Да,да, същият дето е татко на Ирина и на Филип. Според Радой Ралин човекът, който е пребил Райко Алексиев, е Георги Боков https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B5%D0%B2 П.П. Сега, понеже се опитвам да бъда обективен, ще извадя няколко книги, bgman13 Предполагам,че не поради необективност сте пропуснали във вашия списък някои значими творби.Още повече като изтъкнахте местоположението на вашата книжарница. Задължително трябваше отбележите един от най плодовитите съвременни класици за победата на новото българско социалистическо мислене. Гуруто на социалистическия реализъм в новото социалистическо село - Ст.Ц.Даскалов. Едни творби както по обем и дълбочина, така и като технологичен връх в соц.книгоиздаването. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: oldboy |
| Интересно, що само на вестниците им приписвате допълнителни функции. Аз сега се сещам, примерно, за един мой роднина, който, докато бях в казармата, като ми дойдеше на свиждане, носеше разни неща за ядене, завити в страници от Боян Биолчев. Бяха му ги подарили тия книги, а той беше капризен, 3-4 часа сън му бяха достатъчни и четеше по цяла нощ, тия подаръци бяха едни от многото, които не ги беше харесал. |
| oldboy, може и да си чел вестници, ама сега ни разправяш кое ти е било благо, а не как е било. От Работническо дело се зареждаха по няколкостотин бройки, докато Спорта бяха 15-20. Верно, свършваше пръв, ама не защото е бил най-четен. Труд също не се харчеше особено и бройките му бяха ограничени, както и Младеж. Имаше един Отечествен фронт, който беше най-оборотен, след Делото. А в местните вестници препечатки от централната преса почти нямаше, освен когато някой голем другар, от ранга на Тодор Живков или Леонид Брежнев вземе нещо да прочете доклад или да умре. По онова време мачаджиите се събираха пред РЕП-овете и ние, дечурлигата, висяхме там да слушаме новини за местния отбор, купувахме си Спорт и Старт, когато има и не нарочно, ама, между другото, виждахме и кой какъв вестник си е взел от тия, дето излизат от РЕП-а. |