Интимна поезия
Отиди на страница:
| Заглавието може да не е много точно но поне мога ясно да формулирам целта: да се избягват произведения със социална, патриотична и всякаква друга насоченост която може да предизвика спорове несвързани с поезията и темата да се оцапа. Ако има такава опасност, моля не слагайте произведението тук, колкото и да е велико. Започвам с нещо много любимо: Димчо Дебелянов Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни? - Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни! Помниш ли, помниш ли в тихия двор шъпот и смях в белоцветните вишни? - Ах, не пробуждайте светлия хор, хорът на ангели в дните предишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, сън е бил, сън е бил тихия двор, сън са били белоцветните вишни! Ще се излиза и извън България разбира се: http://www.youtube.com/watch?v=p-d6MORPIBE Guillaume Apollinaire Le pont Mirabeau Sous le pont Mirabeau coule la Seine Et nos amours Faut-il qu'il m'en souvienne La joie venait toujours après la peine Vienne la nuit sonne l'heure Les jours s'en vont je demeure Les mains dans les mains restons face à face Tandis que sous Le pont de nos bras passe Des éternels regards l'onde si lasse Vienne la nuit sonne l'heure Les jours s'en vont je demeure L'amour s'en va comme cette eau courante L'amour s'en va Comme la vie est lente Et comme l'Espérance est violente Vienne la nuit sonne l'heure Les jours s'en vont je demeure Passent les jours et passent les semaines Ni temps passé Ni les amours reviennent Sous le pont Mirabeau coule la Seine Vienne la nuit sonne l'heure Les jours s'en vont je demeure https://www.youtube.com/watch?v=bFVN8ahAWNY Иван Тургенев Утро туманное, утро седое, Нивы печальные, снегом покрытые, Нехотя вспомнишь и время былое, Вспомнишь и лица, давно позабытые. Вспомнишь обильные, страстные речи, Взгляды, так жадно и нежно ловимые, Первая встреча, последняя встреча, Тихого голоса звуки любимые. Вспомнишь разлуку с улыбкою странной, Многое вспомнишь, родное, далекое, Слушая говор колес непрестанный, Глядя задумчиво в небо широкое. https://www.youtube.com/watch?v=W3ra757bZGc Thomas Moore The Last Rose of Summer 'Tis the last rose of summer, Left blooming alone ; All her lovely companions Are faded and gone ; No flower of her kindred, No rose-bud is nigh, To reflect back her blushes, Or give sigh for sigh. I'll not leave thee, thou lone one ! To pine on the stem ; Since the lovely are sleeping, Go sleep thou with them. Thus kindly I scatter Thy leaves o'er the bed, Where thy mates of the garden Lie scentless and dead. So soon may I follow, When friendships decay, And from Love's shining circle The gems drop away. When true hearts lie wither'd, And fond ones are flown, Oh ! who would inhabit This bleak world alone ? |
| Любов, диалектика и поезия - мисля че няма друго такова стихотворение, в света дори: https://www.youtube.com/watch?v=e7adDceI0M4 Миг като вечност Георги Константинов Още преди да те срещна в живота си теб аз обичах, в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба. В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия теб, само теб чаках. Колко години без шум са сближавали двата маршрута? Колко причини в света са създавали тази минута? Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени! Още преди да започне съдбата ми ти си до мене. Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш, мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш. Двама се лутаме в болка и истина, гняв и сърдечност. Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност. |
| Кирил Христов Кога печална есен наближава и жълт листец по вятра полети, в оставена от птичките дъбрава, дете, обичаш ли да ходиш ти? Обичаш ли под дъбове вековни, по дни унесена във самота, Да гледаш как едва пълзи мъглата по чуките на Стара планина, да плачеш над треватите и цветята, попарени от ранната слана? Девойко, ако в сладкото безумйе на есен теб по-мил е тоя свят, ела по губещи се татък друми: ний ще вървиме мълком - и без думи сърцата наши ще се разберат. |
| Страхотна психология тук - много любимо стихотворение: http://www.youtube.com/watch?v=KjcC6djei3E ЕСЕНЩИНА Миряна Башева Проходил я мимо - сердцу все равно. Просто захотелось заглянуть в окно. Есенин Извинете, че влизам неканена като някакъв нощен нахал. Поетът е без възпитание. И за никой не му е жал. Бях наблизо, и тъй, на минаване ще приседна до вас - по палто. Знаете ли, навън зазорява. Вие не спите. Защо? Аз и друг път из вашата улица съм хвърчала по разни дела. Не с очите си спомням. а с пулса - и най-стръмните стъпала. Но защо ли не ми се е случвало да се спъна пред вашия вход? Знам. Отвън ми оставяхте ключа и чакахте. Цял живот. Трябва мярка Във всяко очакване. Ето - вие прекалихте с това. Впрочем, всичките сте еднакви. Така ме боли глава... Късно е. Идва утрото сприхаво. с шизофренната суета. Ще се видим пак. В някои стихове, ако ви ги посветя. И простете, влязох неканена, като някакъв глупав нахал. Но не ми е до възпитание, а за себе си ми е жал... |
| Борис Христов СВАТБАТА НА МАМА Слезе от хълма и тръгна нанякъде - потъна баща ми в тревите зелени. Вече двайсет години аз го очаквам и от двайсет години мама се жени. Самотни и тъжни дохождат мъжете - причесани меко, с походки красиви. Говорят, сами си предлагат ръцете. А тя и не иска да знае. Щастлива излиза навън и се рови из двора, ходи донякъде - с мляко се връща, сяда на прага, с тишината говори... Откакто я помня, все си е същата. Но някой ден ще пристигне жениха и ще приседнеме в стаята трима. Тихо ще вият кларнетите, тихо ще бъде в душите ни - ще мълчиме. Трохите той ще реди, тя ще го гледа. Най-после ще заговорят за здравето. Ще оживее нашата къщица бедна, ще си тръгна тогава - ще ги оставя. Ще поплаче на прага моята майка и ще си легне бавно в нощта до кроткото рамо на непознатия и до сърцето на мъртвия ми баща. |
| http://www.youtube.com/watch?v=ejgf64RGcCg Сергей Есенин Отговорила роща золотая Берёзовым, весёлым языком, И журавли, печально пролетая, Уж не жалеют больше ни о ком. Кого жалеть? Ведь каждый в мире странник - Пройдёт, зайдёт и вновь оставит дом. О всех ушедших грезит конопляник С широким месяцем над голубым прудом. Стою один среди равнины голой, А журавлей уносит ветер в даль, Я полон дум о юности весёлой, Но ничего в прошедшем мне не жаль. Не жаль мне лет, растраченных напрасно, Не жаль души сиреневую цветь. В саду горит костёр рябины красной, Но никого не может он согреть. Не обгорят рябиновые кисти, От желтизны не опадёт трава, Как дерево роняет грустно листья, Так я роняю грустные слова. И если время, ветром разметая, Сгребёт их все в один ненужный ком… Скажите так… что роща золотая Отговорила милым языком. |
| http://www.youtube.com/watch?v=g7QfqiW9h6U Булат Окуджава Виноградная косточка Виноградную косточку в теплую землю зарою, И лозу поцелую и спелые гроздья сорву, И друзей созову, на любовь свое сердце настрою. А иначе зачем на земле этой вечной живу? Собирайтесь-ка гости мои на мое угощенье, Говорите мне прямо в глаза чем пред вами слыву, Царь небесный пошлет мне прощение за прегрешенья. А иначе зачем на земле этой вечной живу? В темно-красном своем будет петь для меня моя Дали, В черно-белом своем преклоню перед нею главу, И заслушаюсь я и умру от любви и печали. А иначе зачем на земле этой вечной живу? И когда заклубится закат по углам залетая, Пусть опять и опять предо мной проплывут наяву, Синий буйвол и белый орел и форель золотая. А иначе зачем на земле этой вечной живу? |
| http://www.youtube.com/watch?v=udyxBSQANRY Недялко Йорданов СНЯГ Снегът от снощи е покрил до вчера голите дървета. Три гларуса треперят вън… И зъзнат уличните псета. Не се надявах… Боже мой! На детство някак ми мирише. И белота… И самота… И чистота… И ми се пише. За първи път, за първи път от много, много дълго време… Къш на дребнави суети, къш на безсмислени проблеми! Я виж онази струйка дим … Как с облачето се закача… От къщичката… Диша още… Помежду два небостъргача. И пише ми се за любов… И даже да изглежда смешно. Не остарявай… Остаря ли… Ах, остарява безутешно… С окапали листа… Снегът така прекрасно я покрива. Но, знам , ще дойде пролетта… и ще докаже, че е жива. А телевизора ръмжи… От политически дебати… Земетресения… Войни… Насилия… И атентати… И всеки ден… И всяка нощ… Натрапчиво… Демисезонно. И от кошмара ме дели едва едно дистанционно… А вън снегът… И боже мой! И детство… Толкова е странно. И знам , ще се стопи… И пак към битието постоянно. И любовта… ще плаче пак… И кучето ще й приглася. А тази тънка струйка дим… Към небесата се възнася… |
| http://vbox7.com/play:bd2b9419 Валери Петров ТЪРСИ СЕ Вечната стара история ! Пролет отново цъфти, главната аудитория пак е разкрила врати. И като весели птичета, сякаш във радостен сън, млади момчета, момиче с вик се изсипват навън. В шумната майска виелица врътна се мойта глава, после пък изневиделица "Търси се!"-глас изрева. Явно, човекът за ядене търсеше само купон, но си личеше, че гладен е, по страховития тон ! Смешно ми стана и хубаво в младия пролетен шум. Смешно ми стана и глупаво, нещо дойде ми наем. Казах си "Ех, да би можело тук да застана и аз. "Търси се!"-силно, тревожно да им извикам на глас.- Търсят се коли изгубени във факултетския двор, търсят се погледи влюбени, търси се пламенен спор, търси се чувство, обхванало, някога някой си млад, търси се нещо, останало много години назад ! |
| http://www.youtube.com/watch?v=gyViMD8pZHo Дамян Дамянов Панаири Панаири, панаири, мои детски най-красиви светове! Спомен пеещ, плачещ, свирещ със безброй незабравими гласове! Панаири - свят отрупан с толкоз хубави, примамливи неща! Ах, да можех да си купя днеска свойто детство, утре - младостта... Мои панаири, с толкова измислени слънца, пак вървя и диря свойте хиляди изгубени лица и в едно ги сбирам като куп строшени детски стъкълца... Ах, да можех... Ала вече циркът своя скъсан шатър е прибрал. И в една дъждовна вечер оня толкоз смешен клоун е умрял. На шега е уж задигнал моя детски смях и моя весел глас. Няма как да го настигна, няма как да си ги взема вече аз... |
| едно много любимо, просто и гениално за мен. ПРОЩАЛНО На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида. Н.Вапцаров и едно още по-любимо, макар и по друг начин, от много много любим поет МИГ КАТО ВЕЧНОСТ Още преди да те срещна в живота си - теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия - теб аз съм чакал. Колко години без шум са сближавали двата маршрута! Колко причини в света са създавали тази минута! - Нежният сблъсък на влюбени атоми. Вик на вселени. Още преди да започне съдбата ми - ти си до мене. Ти ме въздигаш по стръмните пътища. Ти ме възпираш. Мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш. Двама се лутаме в болка и истина, в гняв и сърдечност. Тази любов е в безкрая единствена. Миг като вечност. Г.Константинов |
| http://www.youtube.com/watch?v=3Xje1mnGG5M ЛЯТОТО ИЗТЕЧЕ... Петя Дубарова Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е - колко много, много пих от нея. Бели стъпки, нежни като котешка следа, още за червената му песен пеят. Мислите ми тръгнаха след него по света. Може би не ще успея вече да ги върна. В дланите ми плаче невидяна есента, моли ме поне веднъж да я прегърна. Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна. То ще дойде пак с коси от топъл дъжд, пак дъхът му цветен ще ме парне. |
 Собаке Качалова Дай, Джим, на счастье лапу мне, Такую лапу не видал я сроду. Давай с тобой полаем при луне На тихую, бесшумную погоду. Дай, Джим, на счастье лапу мне. Пожалуйста, голубчик, не лижись. Пойми со мной хоть самое простое. Ведь ты не знаешь, что такое жизнь, Не знаешь ты, что жить на свете стоит. Хозяин твой и мил и знаменит, И у него гостей бывает в доме много, И каждый, улыбаясь, норовит Тебя по шерсти бархатной потрогать. Ты по-собачьи дьявольски красив, С такою милою доверчивой приятцей. И, никого ни капли не спросив, Как пьяный друг, ты лезешь целоваться. Мой милый Джим, среди твоих гостей Так много всяких и невсяких было. Но та, что всех безмолвней и грустней, Сюда случайно вдруг не заходила? Она придет, даю тебе поруку. И без меня, в ее уставясь взгляд, Ты за меня лизни ей нежно руку За все, в чем был и не был виноват. |
| Пейо Яворов ПАВЛЕТА ДЕЛИЯ И ПАВЛЕТИЦА МЛАДА Пенчу Славейкову Неотседнал още коня доралия, и заудря порти непознат делия. А веднъж удари, дважди виком вика: "Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!" - Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда много здраве нося, хубавице млада." Дявол се измамник в мъжка гръд потава; ясен глас трепери и се не познава. - Грешници проклети, станали от гроба, и зломисли хора бродят в късна доба; карай си низ пътя, слушаш ли, човече! Или да повикам деверите вече? Блесна орлов поглед, блесна халосия, гръдно се провикна непознат делия: "Порти да целуна, ще избухне пламък. Либе, отвори ми! или си от камък?" А сърце играе, чудом в гръд остава... Ясен глас трепери и се не познава. Шепотом Аглика, като в люта жажда, зад кована порта бърже се обажда: - Клетнико, лъжата нека бъде с мяра; ако си Павлета, как да хвана вяра? "Пет години ходих...гряха ми в премежди две очи небесни под гайтани вежди." - Тия, що ги знае селото ни цяло... Па кое да бъде, за Павлета гряло! "Бялото кокиче - тебе на лицето и снага топола - сам-сама в полето." - А, за тях ли... колко луди са лудяли и попара жежка на прага ми яли! "А на гръд отляво луна кадифяна... И венче над луна откога остана? Първа нощ, Аглика! първа и по слава: нели ръб на устна имам оттогава?"... Скръцна тежка порта, сепна се делия и увисна либе на юнашка шия. |
| Нали може да се участва и само със стих? Сезонен... . Осень, осень бродит под окном Ко мне стучится желтым листопадом Как я завидую тому, как я завидую тому Кто каждый день с тобою рядом. |
| Анна Ахматова Анна Ахматова Сжала руки под тёмной вуалью... "Отчего ты сегодня бледна?" - Оттого, что я терпкой печалью Напоила его допьяна. Как забуду? Он вышел, шатаясь, Искривился мучительно рот... Я сбежала, перил не касаясь, Я бежала за ним до ворот. Задыхаясь, я крикнула: "Шутка Всё, что было. Уйдешь, я умру." Улыбнулся спокойно и жутко И сказал мне: "Не стой на ветру". |
| Макар и не много популярен, Атанас Цанков е автор на чудесни стихове за деца, а също и на друга, заслужаваща внимание поезия. ДЪХЪТ ТИ ДЕТСКИ Дъхът ти детски ме погали - разнежено и благодарно. Очаквал ли съм те? Едва ли. Измислена ли си? Навярно. От мисъл пламнала родена, от сън, от полунощен вопъл, от плът и кръв пресътворена, от вятъра добър и топъл. Най-истинска, каквато само едничка на света ми стига - с почти детинското си рамо и със сърце на чучулига. С ръце, припламнали в тревога, най-нежната ми страст познали... Обичам те до изнемога! Дъхът ти тихичко ме гали... 1989-1990 г. *** КЪСНО ЦВЕТЕ Лятото се е запътило към последните си дни, а едно цветче напъпило кани се да разцъфти. Цветенце, от зной посърнало, прибледняло, с лик унил, може би си се завърнало от далечния април? Нещо скъпо ли забрави ти в пролетния весел мрак, та се връщаш през дъбравите, и при мен го търсиш пак? Чудя се сега - наистина как ли съм те разпознал - с пъпка още неразлистена, с цвят ни розов, нито бял! Същото ли си, не си ли ти? Трепкаш цяло - току-виж няма да ти стигнат силите втори път да разцъфтиш... Тъй си мислих вчера, само че днес оченце ти откри и разпръсна твойто пламъче бледорозови искри. Сетих твоето привличане, щом докоснах те с уста... Ах, защо ли тъй обичаме закъснелите неща? *** КАТО СЪН Като сън е живота. Безцелно разпиляват се нашите дни. Идват срещи и време разделно и залязват бездушни луни. А под синята вис на небето гониш някаква призрачна цел. Но когато се пръсне сърцето, връщаш всичко, което си взел. Връщаш всичко - до грам, без остатък. Със живота отминал си квит. Само мълком помъкваш оттатък погребален фалшив реквизит... |
| https://www.youtube.com/watch?v=N6n9sQ1r3vU Веселин Ханчев Приказка Под дъжда, който чука невидим в листата, двама крачим без път и сами. Няма вик на дървар, ни пътека позната. Само тъмният вятър шуми. Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла като гълъб, спасен от дъжда. Отстрани на косата ти свети изгряла една малка дъждовна звезда. Стой така, стой така. Нека тя да ни свети. Нека тя да ни води в леса. Може би ще намерим вълшебното цвете, дето прави добри чудеса. Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя. Равнодушни недей ни прави. Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля, топлинка само в нас остави!"... Но в косата ти вече звездата не свети. Мълчаливи вървим из леса. Ах, къде да намерим вълшебното цвете, дето прави добри чудеса? |
| https://www.youtube.com/watch?v=tXfQxidhVEg Андрей Вознесенски Милион алых роз Жил-был художник один, домик имел и холсты, но он актрису любил, ту, что любила цветы. Он тогда продал свой дом, продал картины и кров, и на все деньги купил целое море цветов. Миллион, миллион, миллион алых роз из окна, из окна, из окна видишь ты. Кто влюблен, кто влюблен, кто влюблен и всерьез. Свою жизнь для тебя превратит в цветы. Утром ты встанешь у окна: может сошла ты с ума? Как продолжение сна - площадь цветами полна. Похолодеет душа: „Что за богач здесь чудит?” А под окном, чуть дыша, бедный художник стоит. Миллион, миллион, миллион алых роз из окна, из окна, из окна видишь ты. Кто влюблен, кто влюблен, кто влюблен и всерьез. Свою жизнь для тебя превратит в цветы. Встреча была коротка: в ночь ее поезд увез, но в ее жизни была песня безумная роз. Прожил художник один, много он бед перенес, но в его жизни была целая площадь цветов. Миллион, миллион, миллион алых роз из окна, из окна, из окна видишь ты. Кто влюблен, кто влюблен, кто влюблен и всерьез. Свою жизнь для тебя превратит в цветы. Ако животът ви отведе в Тбилиси, попитайте къде е ресторант "Дарял". Дано още да е там... Там са част от съхранените творби на Нико Пиросманишвили. Или както е по-популярен Нико Пиросмани. И помолете да ви пуснат тази песен... |
| https://www.youtube.com/watch?v=L5jteOAWpyM Блага Димитрова Добри познати Искаш с теб да останем добри познати. Как да разбирам това? Длани, които до болка се стапяха сляти - да се здрависват едва? Погледи, дето до дъно се пиеха жадни - леко да се поздравят? Устни, които се пареха безпощадни - дружески да си мълвят? Не, ние не можем да бъдем добри познати. Няма среда в любовта. Бяхме най- близки... Затуй отсега нататък ще сме най-чужди в света. |