Интимна поезия
Отиди на страница:
| Дъжд Ат. Далчев Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива, изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват: по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът. Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове от земята дори до високото сиво небе и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват много черни чадъри над локви от мръсна вода. Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли, а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед. 1925 г. |
| еййй, на кого беше това стихче, на Далчев ли? остарявам и не помня Ти имаш устни като капка. и бяла, лебедова шия. Аз приближавам, свалям шапка.. и почвам капката да пия | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Село_ |
| И разбира се, Г. Константинов Добър фотограф ни е снимал в шума на вълните солени... И ето го простият символ - морето не бе до колене. В небето, разбира се, гларус. В очите ни - бури далечни. Вълните прииждат със ярост, а ние изглеждаме вечни. Тогава. Отвъд самотата. Отвъд дъждовете отвесни... Преди да навлезем в средата на пътища, болки и песни. Преди да изричаме думи, по-слаби от морския тътен. И вятърът, идващ срещу ми, за тебе да бъде попътен... Но старата снимка е символ. Къде и кога е заснета? - Стоим със теб млади и силни в прибоя на всички морета. |
на кого беше това стихче, на Далчев ли? остарявам и не помня На един добър приятел на Далчев, Александър Геров. |
| Луна Всяка вечер ти изгряваш над горите - и нерадост има в твойта светлина; ти оплакваш нещо мило през нощите - и тъгуваш, и умираш през деня. Притаена над полетата безбрежни, топли скърби крият твоите лъчи; твойте ласки са томителни и нежни, в тебе гледат много влюбени очи. А когато морен ден око притвори и настане час на твойте чудеса, някой дух през теб пророчески говори непонятни и разбрани словеса. И тогава, и тогава, безотраден, аз те гледам и със тебе се теша: в твоя поглед - и мъчителен, и хладен - диша бавно вековечната душа. Христо Ясенов | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Гео |
| С дълбока нежност... С дълбока нежност стискам ти ръцете, целувам пръстите ти - и не знам дали е диган на земята храм, където тъй да любят боговете - тъй както аз те любя, о жена, сияние във мойта тъмнина. Като жътвар, причезнал за почивка, достигнах морен гостолюбни праг на твоя дом - във привечерни мрак на скъден ден. С чарующа усмивка разтвори ти заключени врати - като бездомник клет ме приюти. И сетне без почуда ти погледна внезапните нечакани сълзи, които гордостта ми не смрази, склонена, без учудване, но бледна, видя ти, в своите ръце ме впи и жадно топлите сълзи изпи. С приветни думи на утеха нежна ти тихо ми душата просветли, и дълго моето лице гали с ръка внимателна и белоснежна... Не помня - казах ли ти нещо аз? Не помня - може би ридах без глас. С дълбока нежност гледам те в очите, целувам ти ръцете - и тъжа, че може би в безплодната лъжа на думите, тъй бледни, тъй изтрити, ти няма да откриеш, о жена, как аз те любя в мойта тъмнина! *Димитър Бояджиев |
На един добър приятел на Далчев, Александър Геров. да, така беше, благодаря!!!  и за Г.Константинов благодаря, много любим |
| МАЯКОВСКИЙ А все-таки Улица провалилась, как нос сифилитика. Река - сладострастье, растекшееся в слюни. Отбросив белье до последнего листика, сады похабно развалились в июне. Я вышел на площадь, выжженный квартал надел на голову, как рыжий парик. Людям страшно - у меня изо рта шевелит ногами непрожеванный крик. Но меня не осудят, но меня не облают, как пророку, цветами устелят мне след. Все эти, провалившиеся носами, знают: я - ваш поэт. Как трактир, мне страшен ваш страшный суд! Меня одного сквозь горящие здания проститутки, как святыню, на руках понесут и покажут богу в свое оправдание. И бог заплачет над моею книжкой! Не слова - судороги, слипшиеся комом; и побежит по небу с моими стихами под мышкой и будет, задыхаясь, читать их своим знакомым. 1914 |
| ПЪТЕКА Пеньо Пенев Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана. С тъжен ромон звъни на житата светозарната сребърна пяна. Уморения ден догорява, плаче вятърът - сбогом навеки! Свечерява сега, свечерява над смълчаните бели пътеки. Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека... И аз имах пътека любима, и аз някога имах пътека! Още крачка - и ето го края! - Извървяна е тя, извървяна... Какво с мене ще стане, не зная, но едва ли пак пътник ще стана! Много мили неща аз разлюбих, дори погледа кротък на мама. Имах всичко... и всичко загубих - няма щастие, щастие няма! Сам да бъдеш - така по-добре е, нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмилее, и най-близкото става далечно. Всяка клетва е само измама, всяка нежност крий удари груби. - Нека никога нищичко няма, за да няма какво да се губи! Всеки огън гори - догорява, никой извор во век не извира. Туй, което цъфти - прецъфтява, туй, което се ражда - умира. Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка. Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка! ... Догорелия ден над гората нека само кърви като рана... Нека тъжно звъни на житата светозарната сребърна пяна... |
| Вл. Маяковский ЛИЛИЧКА! ВМЕСТО ПИСЬМА Дым табачный воздух выел. Комната — глава в крученыховском аде. Вспомни — за этим окном впервые руки твои, исступленный, гладил. Сегодня сидишь вот, сердце в железе. День еще — выгонишь, может быть, изругав. В мутной передней долго не влезет сломанная дрожью рука в рукав. Выбегу, тело в улицу брошу я. Дикий, обезумлюсь, отчаяньем иссечась. Не надо этого, дорогая, хорошая, дай простимся сейчас. Все равно любовь моя — тяжкая гиря ведь — висит на тебе, куда ни бежала б. Дай в последнем крике выреветь 30 горечь обиженных жалоб. Если быка трудом умо́рят — он уйдет, разляжется в холодных водах. Кроме любви твоей, мне нету моря, а у любви твоей и плачем не вымолишь отдых. Захочет покоя уставший слон — царственный ляжет в опожаренном песке. 40 Кроме любви твоей, мне нету солнца, а я и не знаю, где ты и с кем. Если б так поэта измучила, он любимую на деньги б и славу выменял, а мне ни один не радостен звон, кроме звона твоего любимого имени. И в пролет не брошусь, и не выпью яда, и курок не смогу над виском нажать. Надо мною, кроме твоего взгляда, не властно лезвие ни одного ножа. Завтра забудешь, что тебя короновал, что душу цветущую любовью выжег, и суетных дней взметенный карнавал растреплет страницы моих книжек... Слов моих сухие листья ли заставят остановиться, жадно дыша? Дай хоть последней нежностью выстелить твой уходящий шаг. 26 мая 1916 г. Петроград |
| БРАТСКА МОГИЛА Тук почива кротко Мич, по главата треснат със кирпич, а до него се е проснал Джон, дето кротко го изрита кон. С тях е Мери Мич с единствен грях- беше все на сандвич между тях. |
| Comin Thro’ The Rye (Robert Burns) O, Jenny’s a’ weet, poor body, Jenny’s seldom dry: She draigl’t a’ her petticoatie, Comin thro’ the rye! Comin thro’ the rye, poor body, Comin thro’ the rye, She draigl’t a’ her petticoatie, Comin thro’ the rye! Gin a body meet a body Comin thro’ the rye, Gin a body kiss a body, Need a body cry? Gin a body meet a body Comin thro’ the glen, Gin a body kiss a body, Need the warl’ ken? Gin a body meet a body Comin thro’ the grain; Gin a body kiss a body, The thing’s a body’s ain. |
| The Lass That Made The Bed To Me When Januar' wind was blawing cauld, As to the north I took my way, The mirksome night did me enfauld, I knew na where to lodge till day: By my gude luck a maid I met, Just in the middle o' my care, And kindly she did me invite To walk into a chamber fair. I bow'd fu' low unto this maid, And thank'd her for her courtesie; I bow'd fu' low unto this maid, An' bade her make a bed to me; She made the bed baith large and wide, Wi' twa white hands she spread it doun; She put the cup to her rosy lips, And drank-"Young man, now sleep ye soun'." Chorus-The bonie lass made the bed to me, The braw lass made the bed to me, I'll ne'er forget till the day I die, The lass that made the bed to me. She snatch'd the candle in her hand, And frae my chamber went wi' speed; But I call'd her quickly back again, To lay some mair below my head: A cod she laid below my head, And served me with due respect, And, to salute her wi' a kiss, I put my arms about her neck. The bonie lass, &c. "Haud aff your hands, young man!" she said, "And dinna sae uncivil be; Gif ye hae ony luve for me, O wrang na my virginitie." Her hair was like the links o' gowd, Her teeth were like the ivorie, Her cheeks like lilies dipt in wine, The lass that made the bed to me: The bonie lass, &c. Her bosom was the driven snaw, Twa drifted heaps sae fair to see; Her limbs the polish'd marble stane, The lass that made the bed to me. I kiss'd her o'er and o'er again, And aye she wist na what to say: I laid her 'tween me and the wa'; The lassie thocht na lang till day. The bonie lass, &c. Upon the morrow when we raise, I thank'd her for her courtesie; But aye she blush'd and aye she sigh'd, And said, "Alas, ye've ruin'd me." I claps'd her waist, and kiss'd her syne, While the tear stood twinkling in her e'e; I said, my lassie, dinna cry. For ye aye shall make the bed to me. The bonie lass, &c. She took her mither's holland sheets, An' made them a' in sarks to me; Blythe and merry may she be, The lass that made the bed to me. Chorus-The bonie lass made the bed to me, The braw lass made the bed to me. I'll ne'er forget till the day I die, The lass that made the bed to me. |
| За старата любов Р.Бърнс Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов — докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Със тебе пихме от дъха на тия равнини. И с тебе двама към върха вървяхме дълги дни. Преминахме ний длан във длан реки и планини. И раздели ни океан след тия златни дни. Но пак сме днес със теб ведно. Ръката ми хвани. Налей от старото вино за миналите дни. Налей и чашите не брой. Догоре ги пълни. Да пием с тебе, друже мой. за миналите дни. За старата любов — докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! |
| До чего дошёл прогресс ! ! ! Вместо писем СМС, телефон заменит скайп . . . Секса нет в стране сейчас . . . Виртуальный он у нас . . . Вот Филипп дитя родил, даже к девкам не ходил . . . До чего дошёл прогресс, тут Билайн,там МТС . . . Вместо сисек - силикон, была Аня — стал Антон . . . Пол сменить-как дважды два, в головах дурман-трава . . . Вместо водки анаша, заменил нарк алкаша . . . В жизнь вошли:айфон, айпад, суши, роллы, гей-парад . . . Много стало новых слов: лузер, бейджик , глюк, облом . . . Мы и сами изменились . . . В скорлупе своей закрылись . . . Телевизор, интернет, на друзей нам время нет . . . Стали жестче и черствей . . . Не щадит прогресс людей! ! ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
| И так ее звали Татьяна фигура ножки без изьяна и этих ног счастливый плен пока еще не видал член. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
люблю смотреть на то как ты красво закрыв глаза и ножки раскрывая кончаеш удивительно и сильно я вижу как блестить твоя звезда **** Становись на коленки у края и раскрой свой нежный цветок помани меня попкой играя на стремительный новый виток . |
Майоров, не ви чета повече.  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Велимир Хлебников Антология русской поэзии Люди, когда они любят, Делающие длинные взгляды И испускающие длинные вздохи. Звери, когда они любят, Наливающие в глаза муть И делающие удила из пены. Солнца, когда они любят, Закрывающие ночи тканью из земель И шествующие с пляской к своему другу. Боги, когда они любят, Замыкающие в меру трепет вселенной, Как Пушкин - жар любви горничной Волконского. |
| Николай Заболоцкий Некрасивая девочка Среди других играющих детей Она напоминает лягушонка. Заправлена в трусы худая рубашонка, Колечки рыжеватые кудрей Рассыпаны, рот длинен, зубки кривы, Черты лица остры и некрасивы. Двум мальчуганам, сверстникам её, Отцы купили по велосипеду. Сегодня мальчики, не торопясь к обеду, Гоняют по двору, забывши про неё, Она ж за ними бегает по следу. Чужая радость так же, как своя, Томит её и вон из сердца рвётся, И девочка ликует и смеётся, Охваченная счастьем бытия. Ни тени зависти, ни умысла худого Ещё не знает это существо. Ей всё на свете так безмерно ново, Так живо всё, что для иных мертво! И не хочу я думать, наблюдая, Что будет день, когда она, рыдая, Увидит с ужасом, что посреди подруг Она всего лишь бедная дурнушка! Мне верить хочется, что сердце не игрушка, Сломать его едва ли можно вдруг! Мне верить хочется, что чистый этот пламень, Который в глубине её горит, Всю боль свою один переболит И перетопит самый тяжкий камень! И пусть черты её нехороши И нечем ей прельстить воображенье,- Младенческая грация души Уже сквозит в любом её движенье. А если это так, то что есть красота И почему её обожествляют люди? Сосуд она, в котором пустота, Или огонь, мерцающий в сосуде? |
Дорис 14 Ное 2015 21:39Мнения: 15,135 От: BulgariaСкрий: Име,IP Майоров, не ви чета повече. Добре че написах само по памет това което бях запомнил. Сега и оригинала - Петр Давыдов *** Люблю смотреть на то, как ты красиво, Закрыв глаза и руки разбросав, Кончаешь упоительно и сильно! Я вижу, как блестит твоя роса. Целую губы, языком играя… Шепчу о том, что сделаю сейчас. Ты нежная, послушная такая, Когда любовь соединяет нас! И если время для любви настало, В тебя войдет желание мое… А ты мне скажешь: - Всё, что было – мало! Пусть дальше продолжается полет! Как это всё придумала природа! Как без одежды женщина светла! На всей Земле, в любое время года Сплетаются горячие тела. Закидываешь голову и снова Открыта для слияния со мной. И на пределе чувствовать готова… Волшебный секс с любимою женой ! |