
| Икономическите теории от края на 20 век се опитаха да създадат икономически модел, който преследва само една цел - Максимализация на темповете на ръста и печалбите на всяка цена. Така икономическата мисъл се ориентира към краткосрочни цели и ръст на акциите. Съвременният международен политически елит следва точно тази идеология. Но тази идеология не дава решение на основните въпроси - ръста на неравенството, намаляване доходността от капитала, изтласкване на човека, но същевременно довежда до максимална индивидуализация на икономиката. Големите надежди и очаквания свързани с технопрогреса с които натоварваме бъдещето са нереалистични. Технологичният прогрес ще доведе до пропорционално възпроизводство и проблеми свързани с него, а именно до критично сваляне на нормите на доходност вследствие намаляне на използването на работна ръка. Това ще доведе до ръст на безработицата и неравенството. В съществуващия икономически модел подобна технологична революция не решава проблема, напротив радикализира го до предел. Кризисът в икономическата наука принуди водещите икономисти да се обърнат към нейните основи. Такава преориентация връща икономиката към нейните корени и тя отново се превръща в Политическа икономика. Хората раждат деца, умножават капитала си, строят си жилища и планове за бъдещето. Но при глобална криза се губи почти всичко, не го спасяват високите огради, армията, полицията и натрупаните капитали. Всички съществуващи и свързващи връзки в обществото ще пострадат. Включително парите и правото на собственост, които ще изчезнат заедно с обществото което ги е породило. Защо обществото допуска риска да се случи това? Преди всичко защото управляващите сили не са заинтерисовани от промени, доколкото получават изгода от съществуващото положение на нещата. Преимуществено те са ориентирани към краткосрочни цели и са готови заради това да пожертват дългосрочните, каквото и да им струва това. Войната е неизбежния продукт на свободно развиващите се пазарни отношения. Войната е двигател и спасител на класическия капитализъм. Именно войната, а не прословутите държавни разходи на Рузвелт измъкна САЩ от Великата депресия. Хитлер също е осъзнавал това: " Да се изплати образувания по време на войната дълг въобще не е проблем. Германския меч завоюва толкова земя, че националното богатство нарастна многократно. Което многократно превишава всички военни разходи. Включване на 20 милиона евтини чуждестанни работници в икономиката на Германия допринася повече за икономиката, отколкото разходите за войната. Нужно е само да се пресметне какъв е дохода от това, че чуждия работник, за разлика от германския получава не 2000, а само 200 райхсмарки годишно. - А. Хитлер, реч от 4 Май 1942 година" Главната печалба и изгода от войните през 20 век получи Америка което я направи световен лидер. САЩ получи нови пазари, приток на европейско злато и не на последно място, долара стана световна валута което позволява експлоатацията на милиарди работници от третия свят. Не случайно Х. Форд е отбелязал за Първата световна война: За Америка войната е парична оргия. Ако съвременният икономически модел не бъде променен, ще продължи натрупването на напрежение. Войната в съвременния свят не е удобно решение за получаване на нови ресурси, пазари и унищожаване на излишния капитал. Нужна е промяна на икономическия модел, ако не искаме войните да ни доведат до Икономическа сингулярност. Защото това че бъде краят на нашата цивилизация. |
Доклад С. П. Капицы, прозвучавший на чтениях первым, как бы задал главную ось для дальнейших дискуссий. Основной пафос доклада — в неизбежности глубочайших социальных преобразований при переходе к новому этапу развития человечества. В течение всего времени существования вида Homo Sapiens его численность постоянно росла, за исключением относительно кратких периодов, когда она снижалась в результате эпидемий, войн, либо иных природных или социальных катаклизмов. Сейчас же происходит переход к стабилизации численности человечества, а возможно — даже к последующему ее сокращению. Этот переход должен завершиться уже в нынешнем столетии и вполне очевидно, что он повлечет за собой беспрецедентные по глубине социальные преобразования, а невероятно ускорившееся течение исторических процессов связано не только с научно-техническим прогрессом, но и с революционностью происходящего перехода. Революционен же он даже в намного большей степени, чем уже отшумевшие социальные революции. Трудно рассчитывать на то, что этот переход будет гладким и безболезненным, или хотя бы на то, что социальные бури обойдут стороной наиболее развитые страны. Страшные звери уже потихоньку выползают из своих нор и начинают, пока еще не слишком успешно, терзать ткань мирового экономического пространства. Не надо думать, что противостоять глобализации — все равно, что противиться дрейфу континентов. Процессам экономической интеграции, вопреки распространенным иллюзиям, вовсе не присущ неуклонный прогресс. Напротив, эти процессы носят циклический характер. Чередованию циклов интеграции и дезинтеграции в развитии мирового хозяйства посвятил значительную часть своих исследований замечательный экономгеограф Б. Н.Зимин (1929-1995). Им было убедительно показано, что мирохозяйственная система во главе с Англией как главным интеграционным центром сложилась в середине XIX в. и в 1913 г. мировое хозяйство было несравненно более интегрированным, нежели полвека спустя, пережив глубочайшую дезинтеграцию не только во время мировых войн, но и в перерыве между ними (Зимин, 1993). Исследования Б. Н. Зимина были успешно продолжены Л. М. Синцеровым, так же как и он, усматривающим на горизонте предвестников нового дезинтеграционного цикла (Синцеров, 2000). Мы совершенно напрасно недооцениваем опасности антиглобализма, полагая это движение маргинальным, крайне разношерстным и совершенно несерьезным по своим лозунгам и политическим требованиям. Нельзя забывать, что в 20-е годы серьезные люди точно так же недооценивали опасность фашизма. Действительно, претензии антиглобалистов к современному миру невероятно разнородны и противоречивы. «Именно это разнообразие жалоб и создает впечатление, что антиглобалисты не способны объединиться. Однако (92 |
защо не се пише с "а" - сингуларност? Защото подът се застила от изгорели клечки. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: svetulka |
| Не се пише с "а", Дорис, на същите основания, на които с "я" се пишат регулярен и популярен. Но какви са тези основания, не знам. Впрочем сингулярност значи прекъсване на регулярността. Представете си равно спокойно море, може ветрецът да ви люшка насам-натам, вълничките да ви тласкат ту към брега, ту навътре... и изведнъж - въртоп, който засмуква всичко. Всичко, както си е водоравно, изведнъж тръгва вертикално! Лоша работа са сингулярносттите, особено в държавните материи. Той Енгелс добре ги рабира тез катаклизми, макар че забелязвам известни отстъпления от неговите фундаментални изследвания върху произхода на семейството, частната собственост и държавата. |
Той Енгелс добре ги рабира тез катаклизми, макар че забелязвам известни отстъпления от неговите фундаментални изследвания върху произхода на семейството, частната собственост и държавата Ами нови времена, нови проблеми! Едно време беше лесно. Нямаше заплаха от Технологична сингулярност. Технологиите се развиваха бавно, работническата класа беше в изобилие. Работната ръка не достигаше. За издръжката на един капиталист трябваха стотици, дори хиляди работници. После лошите Японци започнаха да правят едни такива роботизирани автомобилни заводи с 5 работника на смяна. Боже опази! Добре че Китай предложи изобилие от евтина работна ръка и интереса към роботите спадна. Тогава компютрите които управляваха тези роботи струваха стотици хиляди, а бяха по тъпи и от смартфон. Но нещата отново се влошиха! Компютрите поевтиняха до безбожност! Сега железата в робота струват колкото компютъра който ги управлява. Може да е ужасно скъпа прогрмата която управлява робота. Но само първия екземпляр, милионите копия са почти безплатни. Мислите си че роботите са далечна перспектива? |
| Енгелс, какво става, ти къмто лудитите клониш!!! Кайли, къде се намира това "отвън"? Всички сме вътре! |
Няма да се промени икономическия модел без натиск отвън Определено! Проблема е че тези от които зависи да окажат натиск все още не осъзнават какво се случва. А които го осъзнават, кой знае защо си мислят че тях няма да ги засегне. |
Енгелс, какво става, ти къмто лудитите клониш!!! По скоро наблягам на това, че в този икономически модел, роботизацията се превръща в проблем. Очертава се огромен излишък от работническа класа. И възникна спор по въпроса, дали да им плащаме без да работят или направо да ги трепем като излишни. |
И възникна спор по въпроса, дали да им плащаме без да работят или направо да ги трепем като излишни. Подхождаш патерналистически. Нито им плащаш, нито ги трепеш, даваш им екологични идеи и внимаваш само да не настъпи критична маса в тях. Садят си доматите, пеят на крушите, свирят Менделсон на кравите, тишина, птички летят, жаби квакат. Вечерно време свирят на арфи, поставят театри, бродират бод зад игла. |
Нито им плащаш, нито ги трепеш, даваш им екологични идеи и внимаваш само да не настъпи критична маса в тях. Садят си доматите, пеят на крушите, свирят Менделсон на кравите, тишина, птички летят, жаби квакат. Вечерно време свирят на арфи, поставят театри, бродират бод зад игла. Мина ми такава идея! Само да не решат че искам да правя нещо като индиански резерват. |
| Хубава тема - поздравления за автора й. "Най-добрият диалектик след Хегел" е написал (цитирам по памет): "Богатството на всяко общество се измерва със свободното време на неговите членове". Прогресът в технологиите би трябвало да доведе до намаляване на работния ден и намаляване на работните дни в седмицата. Това е явна тенденция от индустриалната революция насам, но май с установяването на неолиберализма нещата се променят. |
Това е явна тенденция от индустриалната революция насам, но май с установяването на неолиберализма нещата се променят. Определено по скоро ще сме свидетели на масово производство на бойни роботи, отколкото на индустриални. Тенденцията натрупаното глобално икономическо богатство да се унищожава във войни е все още на мода. |
Само да не решат че искам да правя нещо като индиански резерват. А, тук както го рекламираш... Сети се за Том Сойер и оградата... |
Той огледа оградата... и цялата му радост отлитна, а в душата му се възцари дълбока печал. Трийсет метра ограда, близо три метра висока. Животът му се струваше празен и безсмислен, съществуванието – тежко бреме. И Джим беше човек – на това той вече не можеше да устои. Той остави кофата, взе бялото топче и, изгарящ от любопитство, се наведе над крака на Том, докато той размотаваше превръзката. Само след миг негърчето хвърчеше по улицата, размахало кофата, а вратът му пламтеше; Том пъргаво боядисваше оградата, а леля Поли се оттегляше от полесражението с чехъл в ръка и ликуващ взор. |
Engels 01 Дек 2015 00:07 "Том му подаде четката с привидна неохота, но сърцето му пърхаше весело. И докато бившият параход „Биг Мисури“ се трудеше с пот на чело под палещите лъчи на слънцето, художникът в оставка седеше на сянка наблизо върху една бъчвичка, клатеше си краката, гризкаше ябълката и замисляше кървава сеч за другите балами, които щяха да дойдат. А материал не липсваше: мине се не мине, оттам току минаваше по някое момче. Идваха, за да се гаврят — оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си — и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства. Освен гореспоменатото имущество сега той притежаваше и дванайсет топчета, счупен драмбой[1], парче синьо стъкло от бутилка, през което можеше да се гледа, оръдие, направено от макара, ключ, който не можеше нищо да отключва, парче тебешир, стъклена запушалка от гарафа, един оловен войник, чифт попови лъжички, шест фишека, еднооко котенце, пиринчена топка — дръжка от врата, кучешки нашийник (ала без кучето), дръжка от нож, четири обелки от портокал и едно старо разнебитено черчеве от прозорец. Междувременно си прекара чудесно в пълно безделие и в голяма компания, а оградата бе боядисана с три пласта вар! Ако не му се беше свършил разтворът, той щеше да разори всички момчета от градчето." |
"Том си рече, че в края на краищата този свят не е чак толкова пуст, а животът — толкова безсмислен. Без да знае, той бе открил един велик закон, управляващ човешките постъпки, а именно, че за да накараш някого — възрастен човек или малко момче, да ламти за нещо, нужно е само да направиш това нещо труднодостъпно. Ако Том бе велик и мъдър философ като автора на тази книга, вече щеше да е разбрал, че Работа е онова, което си задължен да вършиш, а Игра — онова, което не си длъжен. И това би му помогнало да проумее защо правенето на хартиени цветя или ваденето на вода е работа, а събарянето на кегли и изкачването на Монблан е само забавление. В Англия има богати джентълмени, които през лятото карат карети с четири коня и изминават по двайсет-трийсет мили дневно, защото тази привилегия им струва значителна сума. Но ако им бяха предложили надница за тази услуга, това щеше да я превърне в работа и те щяха да откажат. Момчето поразмишлява още малко над значителната промяна, настъпила в благосъстоянието му, а после пое към главния щаб, за да докладва за изпълнената задача." |
Engels 01 Дек 2015 00:07 67AF 01 Дек 2015 00:16 67AF 01 Дек 2015 00:19 ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
Няма да се промени икономическия модел без натиск отвън Описаният модел е Кейнсиански (ама не ми се занимава - два месеца ще си избистряме понятията, после взаимоотношенията между тях). Сингулярност в природата не съществува освен, ако не приемем Хокинговия астрофизичен модел. В математиката могат да се измислят една купчина "сингулярности", но в природата - няма. Тва, което претенциозно се нарича "сингулярна" икономика, се обхваща от теорията на устойчивостта на линейните системи и се нарича "устойчив фокус" - системата се затваря в една точка, но тва не е сингулярност, даже не е черна дупка (преди няколко години писах за това - за схемата - ресурсът за развитие да се търси в бюджетното разпределение, а не в реалния ръст). Икономическата система колабира, защото няма съдържание, подходящо за развитие. |
| Engles, сингула(я)рнуст-та тук трябва да се разбира като неопределеност ли? Ако тезата ти е, че сегашния модел води до неопределеност, то съм съгласен донякъде. Въпроса е какво точно искаме - да променим модела за да ни доведе до някаква определеност(детерминираност), макар и да не ни харесва резултата или че до каквото и да ни доведе сегашния модел, то няма да е нещо хубаво? Мисля че защитаваш 2-рата точка - т.е. модела не ни води до нищо хубаво, до нищо добро. И с това съм много съгласен! Въпроса е как 7 млрд души да разберат какво е добро за всички като общност, а не само за отделния човек? И дали изобщо това което днес се приема "априори" за добро, е наистина такова? Другия проблем които виждам е в агресивноста на тези които изповядват сегашните икономически (и политически) мантри. Нямам нищо против да ги изповядват, без да пречат на другите, без да ги налагат, без да ограбват. Но няма как да стане поради идеята за постоянния растеж и заради ограниченоста на ресурсите - това е просто 0-sum game. По друг начин казано, проблема не е в това че много хора се оказват непотребни, излишни. Проблема е в мечтата която е създадена: че щастието е в притежанието на матерялните неща. Тази мечта един път създадена и ежедневно разтръбявана от медийте, води до слепота, невъзможност за виждане на алтернативи. Масите от хора не разсъждават над тези неща, просто масите не мислят дългосрочно, не мислят задълбочено. Те просто се водят по това което правят останалите. Основната пречка за промяна на модела е инертноста на масите, не заради липсите на алтернативи. |